Определение по дело №265/2021 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

              

№                                     28.05.2021 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №265 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

           

            Производството е образувано по молба вх.№2852/13.05.2021 год. на НАП гр. София, чрез процесуалния се представител юриск. Антония Лимберова, с която е направено искане за допълване на определение №219/26.04.2021 год., постановено по адм. дело №265/2021 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива в размер на 200.00 лв. за осъщественото процесуално представителство. 

            Ответната страна в лицето на жалбоподателят ЕТ“Влади 2002 Р.Б.“, чрез пълномощника си по делото адв. Ц.М. изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като в представеното становище ответната страна не излага съображения по искане за спиране на предварителното изпълнение, а само по съществото на спора. Направено е искане молбата да бъде оставена без уважение.

Искането за допълване на решението е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, но намира същото за неоснователно.

Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ“Влади 2002 - Р.Б.“, представлявано от Р.И.Б., чрез пълномощника си по делото адв. Ц.М., против Заповед за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС №ФК-100-0080107/17.03.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин кинкалерия, находящ се в гр. Казанлък, ул.“Славянска“№2 и забрана за достъп до него за срок от 14 дена на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от същия закон. В жалбата се съдържа и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

С определение №219/26.04.2021 год., съдът е оставил без разглеждане жалбата в тази й част, тъй като в заповедта не се съдържат мотиви за допускане на предварителното изпълнение на оспореният индивидуален административен акт и е прекратил производството в тази му част. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2021 год., за която дата страните са уведомени.

Следва да се отбележи на първо място, че постановеното определение не е краен съдебен акт и с него не приключва образуваното съдебно производство, а е междинен такъв. Разноски в съдебното производство се присъждат с оглед крайният съдебен акт, с който съдът ще се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед. В противен случай хипотетично би налице хипотезата, когато съдът уважи жалбата против допуснатото предварително изпълнение, но я отхвърли против наложената ПАМ, да са налице два диспозитива за присъждане на разноски, които ще са в полза на двете страни и ще са взаимно изключващи се. Очевидно е, че не това е целта на закона – целта е да се репарират разноските на неизправната страна, било то жалбоподател, било то ответник, но това репариране зависи от крайният съдебен акт, от изхода на делото.

На второ място, действително съдът дължи произнасяне по всички направени искания от страна на страните по делото. Ако по някое от исканията е пропуснал да се произнесе в постановеното решение, то тогава възниква и възможността на страна да поиска допълването на решението, включително и по направените по делото разноски. В конкретния случай, искане за присъждане на разноски е направено от страна на ответника с изпращането на преписката, в което становище се съдържат съображения за законосъобразността на оспорената заповед, но не и за неоснователност на жалбата, в частта й за спиране на допуснатото предварително изпълнение /каквото в заповедта липсва/. Искането е направено в случай, че се отхвърли жалбата против оспорената заповед за налагане на ПАМ.

            В разпоредбата на чл.143 от АПК е уреден въпроса с отговорността за разноските, като са посочени конкретни хипотези кой на кого дължи такива разноски. Измежду тях не е предвидено присъждане на разноски в случай като настоящия, при който жалбата се оставя без разглеждане поради това, че не е налице допускане на предварителното изпълнение от страна на административният орган. По съвсем друг начин стоят нещата, ако е налице самостоятелно образувано съдебно производство за оспорване на допуснатото предварително изпълнение на даден административен акт и единственият предмет на същото е това предватирелно изпълнение. В конкретния случай, основният предмет на съдебен контрол е заповедта за наложена ПАМ по реда на ЗДДС, а оспореното предварително изпълнение е част от това съдебно производство.

            В конкретния случай жалбата на ЕТ“Влади 2002 - Р.Б.“, представлявано от Р.И.Б. не е разгледана по същество, в тази й част. С постановеното определение от 26.04.2021 год. съдът не разрешава никакъв спор между страните. По своята същност то представлява определение, с което съдът се е произнесъл по допустимостта на подадената жалба и е констатирал, че е процесуално недопустима за разглеждане по същество. С други думи, не е образувано съдебно производство и ответника не е осъществил каквито и да е процесуални действия, за които да се дължат разноски. Единственото което е сторил е да окомплектова преписката и да я изпрати до съда, което задължение произтича от разпоредбата на чл.152, ал.2 от АПК.

            Разпоредбата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК предвижда присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, съответно на заинтересована страна по делото само в изрично посочените случаи - при отхвърляне на оспорването или при оттегляне на жалбата от подателя, каквито хипотези не са налице в конкретния случай. Тъй като този въпрос е изрично уреден в АПК, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е неприложима.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националната агенция по приходите гр. София, чрез процесуалния се представител юриск. Антония Лимберова за допълване на определение №219/26.04.2021 год., постановено по адм. дело №265/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: