Р Е Ш
Е Н И Е
№ 47
гр.
Силистра, 06 август 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора в Окръжна
прокуратура Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 22 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на И.Т.И., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 207 / 31. 12. 2019 г. на
Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 227 по описа на съда за 2019 г.,
с което е потвърдено наказателно постановление № 39-0000079 от 06.06.2019 год.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Силистра в
частта, с която за нарушение на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) на касатора е наложена глоба в размер на 200.00 (двеста) лева.
Касаторът счита, че решението
на РС-Тутракан е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, тъй
като първоинстанционният съд не е отчел, че за превоза има издадена
международна товарителница, която по дефиниция се издава за превоз срещу
заплащане, от което следва, че превозът не би могъл да е за собствена сметка.
Счита, че определянето на вида на превоза е задължение на превозвача, а не на
водача на превозното средство, поради което в случая липсва субективния елемент
на деянието. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и решаване на спора по
същество посредством отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра не взема становище по делото в
настоящата инстанция.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Силистра изразява становище, че решението на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
39-0000079 от 06.06.2019 год. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Силистра, на касатора са били наложени две административни
наказания “Глоба”, като по т. 1
санкцията е в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 127, ал. 4 от Закон за
движение по пътищата във вр. с чл. 8, предл. 3 и във вр. с чл. 9, ал. 4 и т.
20.1.3.1 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, а по т. 2
санкцията е в размер на 200.00 лева и е
наложена на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл. 19,
ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за това, че водачът извършва
превоз на товари за сметка на собственика на автомобила, без поставена табела с
надпис „превоз за собствена сметка“. При обжалването на наказателното
постановление по съдебен ред първоинстанционният съд го е отменил по т. 1 и го
е потвърдил по т. 2 досежно извършеното
нарушение на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. Предмет на
касационен контрол е постановеното решение в потвърдителната си част.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Тутракан е възприел фактическите констатации на наказващия орган и
факта на извършване на административно нарушение. Въз основа на събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил е, че
на 09.05.2019 г., около 09:20 ч., по път II-21, в посока Русе-Силистра-Добрич,
на км 42+895 м, отклонение за ДЗС с. Нова Черна, обл. Силистра, двама служители
при ОО “АА” – Силистра спрели за проверка касатора, в качеството му на водач на
товарен автомобил категория 3, марка *** и прикачено полуремарке от категория 04, с per. № ***, собственост на „КРИС Р“ ЕООД, с
който извършвал международен превоз на товари (скраб) за собствена сметка по
маршрут от гр. Горна Оряховица Р. България до гр. Кълъраш Р. Румъния. Проверяващите
констатирали, че водачът извършва превоз на товари за сметка на собственика на
автомобила, без поставена табела с надпис „превоз за собствена сметка“. Съдът е
формирал извод за законосъобразност на проведената административнонаказателна
процедура, вкл. издаването на АУАН и на НП от лица със съответните правомощия,
и съответствие на акта и постановлението с установените в закона формални
изисквания. Същият е приел, че деянието за което е санкциониран И.И. е
безспорно доказано, осъществява признаците на административно нарушение по чл.
19, ал. 1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ и като такова е наказуемо по реда
на чл. чл. 105, ал. 1 ЗАвПр. Коментирал
е, че извършваният превоз в конкретния случай напълно съответства на
разпоредбата на чл. 9 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. Обсъдил е доводите,
изложени в жалбата, достигайки до извод за тяхната неоснователност. Въззивният
съд е преценил като правилна дадената от АНО квалификация на извършеното
нарушение и размера на наложената санкция, която е нормативно фиксирана. На
последно място съдът е стигнал до извода, че деянието не представлява маловажен
случай, за да се обоснове приложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви РС - Тутракан
е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК настоящата
касационна инстанция следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението. В случая наведеното в жалбата основание е, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, като това основание
попада в обхвата на служебната проверка на акта, която се дължи от съда
съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Неоснователен е изложеният в жалбата
довод, че първоинстанционният съд не е отчел, че за превоза има издадена
международна товарителница, която по дефиниция се издава за превоз срещу
заплащане, от което следва, че превозът не би могъл да е за собствена сметка. В
настоящия случай не е било спорно, че превозът, извършван от касатора, е бил по
маршрут от гр. Горна Оряховица, Р. България, до гр. Кълъраш, Р. Румъния.
Следователно същият, съгласно определението, съдържащо се в § 1, т. 14 от ДР на
ЗАвПр, е международен, тъй като такъв е всеки превоз на товари или пътници, при
който се преминава през държавна граница. Международният превоз може да бъде
както обществен, т. е. извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага (§ 1, т. 1 от ДР на
ЗАвПр), така и за собствена сметка, т. е. без заплащане и формиране на печалба (§
1, т. 4, б. „а“ и „б“ от ДР на ЗАвПр,
както и съгласно чл. 2 и чл. 9 от Наредба № Н-8 / 27. 06. 2008 г.). В този
смисъл относно процесния превоз приложение следва да намерят и правилата на Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари,
доколкото приложимостта им не е изключена изрично от специална разпоредба.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от
цитираната наредба при извършване на международен превоз на товари в превозното
средство трябва да се намират изчерпателно изброени документи, между които и
товарителница по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). Тъй като превозът е международен, такава
товарителница е издадена, но от съдържанието ѝ не може да се направи
извод, че превозът се осъществява за чужда сметка, срещу заплащане или икономическа
облага, тъй като изпращачът и превозвачът са едно и също лице, а всички
останали графи, от които може да се извлече индиция за наличие на
правоотношение, носещо белезите на договор за превоз, са непопълнени, в това
число и графата относно плащането на превозната цена, добавки, митни сборове и
други такси. В този смисъл приложената товарителница по никакъв начин не
обосновава тезата на касатора, че превозът не би могъл да е за собствена сметка,
поради което преценката на първоинстанционния съд относно този факт е
правилна.
Не може да бъде споделен и довода на
касатора, че определянето на вида на превоза е задължение на превозвача, а не
на водача на превозното средство, поради което в случая липсва субективния
елемент на деянието. При осъществяването на всеки отделен превоз, водачът
следва да разполага с набор от документи, които при поискване да може да
представи на контролните органи. При различните видове превоз тези документи са
различни, поради което за един професионален водач не би следвало да има
съмнение какъв е характера на превоза. Превозът на товари за собствена сметка
също изисква у водача да се намират определени документи. Съгласно чл. 18, т. 4
от Наредба № Н-8 27. 06. 2008 г. у водача следва да се намира и заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях
със заповед лице, в която заповед са посочени датата или периодът за извършване
на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на
товара. При наличието на такава заповед очевидно е безпочвено твърдението, че
за водача е неясен вида на превоза, още повече, в с съставения АУАН водачът
саморъчно е изложил признание, че не е поставил необходимата табела.
В заключение следва да се приеме, че
осъществяването на
превоз на товари за собствена сметка, без
поставена обозначителна табела „превоз за собствена сметка“, е деяние,
което съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение по 19 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ. Субекти на нарушението
могат да бъдат както водача на превозното средство, ако не е поставил табелата,
така и превозвачът, в случай, че не е осигурил нужната табела. В настоящия
случай табела е била налице, но не е била поставена от водача при извършването
на превоза, поради което същият е извършил нарушение на посочената разпоредба,
представляващо основание за реализирането на административнонаказателната му
отговорност по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Доколкото процесното нарушение е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид, липсват на предпоставки за приложението на чл. 28
от ЗАНН. Като е достигнал до същия извод
и е потвърдил т. 2 от наказателното постановление, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното, обжалваното решение на
РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207 /
31. 12. 2019 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 227 по описа
на съда за 2019 г., в оспорената част, с която е потвърдена т. 2 от Наказателно постановление № 39-0000079 от
06.06.2019 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.
Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.