№ 377
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503418 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1041 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело № 5758/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 10 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да
плати на А. Д. С., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата 36 000 лева-обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 3 937,50 лева-обезщетение за имуществени
вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ПТП,
настъпило на 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от 13.11.2017г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за
разликата над 36 000 лева до претендираните 100 000 лева, за обезщетението за
неимуществени вреди и за разликата над 3 937,50 лева до претендираните 4375
лева за обезщетението за имуществени вреди. С решението на СГС, ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД е осъдено да плати на адв. П. К. 1 661,02 лева за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; на основание чл. 78, ал.3
ГПК А.С. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД сумата 463,02 лева
съдебни разноски, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е
осъдено да плати по сметка на Софийския градски съд сумата 1597,50 лева
държавна такса и 400 лева за разноски по делото.
С определение от 06.07.2020г., постановено по гр.дело № 5758/2018г.,
Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на процесуалния
представител на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта
за разноските.
Въззивна жалба срещу решението на СГС в отхвърлителните части е
1
подадена от А. Д. С., чрез пълномощника адв. П. К., с оплаквания за неправилност
и необоснованост. Жалбоподателят смята, че определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди и силно занижено по размер, като съдът не е съобразил в
достатъчна степен вида и броя на причинените увреди, продължителността на
лечебния и възстановителен период, вида на проведеното лечение, неудобствата и
ограниченията, които е търпял пострадалия от причинените травми, интензитета
на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, съдебната практика за
сходни случаи, обществено-икономическите условия в страната към датата на
ПТП и застрахователните лимити към същия момент. Жалбоподателят оспорва
извода на съда, че пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносните
последици, както и определената от съда степен на принос. Смята, че доколкото
водачът на МПС е бил осъден с влязла в сила присъда за нарушение на правилата
за движение по пътищата и за причиняване по непредпазливост на средна телесна
повреда на ищеца, както и тъй като в хода на първоинстанционното производство
категорично е установено, че ударът за водача на МПС е бил предотвратим, то
възражението за съпричиняване на ответника е останало недоказано.
Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел, че законна лихва върху
обезщетенията се дължи, считано от 13.11.2017г., а не от 31.08.2017г. Предвид
изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това на ищеца да бъдат присъдени още 44 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди и още 437,50 лева-обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г.,
евентуално, считано от 13.11.2017г. до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПТК от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД не е постъпил
отговор на възззивната жалба на ищеца.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителните части е подадена от ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, чрез пълномощника юрк. Д. Д.. Този жалбоподател сочи,
че съдът е определил завишено по размер обезщетение, като не е отчел
обстоятелството, че оздравителният процес на причинената при ПТП травма,
въпреки съпътстващите заболявания от които е страдал ищецът, е протекла в
обичайния за такъв тип увреди оздравителен период. Поддържа, че определената
от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат е занижена, като не е
съобразено, че инцидентът е настъпил в района на автогара, на място,
предназначено за автобуси, а не за пешеходци. Предвид изложеното
застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител, иска да бъде
отменено решението в обжалваните части и да бъдат отхвърлени предявените
искове или при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото
обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от А.С., чрез адв. П. К., е постъпил отговор на
въззивната жалба на застрахователното дружество, с което същата се оспорва като
неоснователна.
Подадена е частна жалба от адв. П. К., като пълномощник на А.С., против
определението на СГС от 06.07.2020г., постановено по делото, с което е оставено
без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
2
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от А. Д. С. с искова молба, с която
против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД са предявени искове с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер 100 000 лева и за имуществени в размер 4375 лева, причинени при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2017г., около 12,30 часа на
автогарата в гр.Стара Загора ищецът бил блъснат от автобус „Мерцедес
Спринтер”, управляван от М. М. М.. Сочи, че вина за инцидента имал водачът на
МПС, който при движение на заден ход на автобуса не се убедил, че пътят зад
него е свободен, не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и
блъснал със задната част на автобуса пешеходеца А.С., причинявайки му телесни
увреди, като това било установено с влязъл в сила съдебен акт.
Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил счупване на дясната бедрена
кост, травма на дясното коляно и множество натъртвания и наранявания по
тялото, като спешна помощ му била оказана в болницата в Стара Загора, където на
25.08.2017г. бил опериран и била сменена тазобедрената става. Сочи, че в резултат
на увреждането, причинено при ПТП търпял интензивни болки и страдания и до
момента не е изцяло възстановен; че заради лекарското предписание да спазва
постелен режим не можел да се обслужва сам и се нуждаел от чужда помощ; че
бил лишен за дълго време от обичайния си начин и ритъм на живот; че преживял
изключителен стрес по време на инцидента; че и до момента изпитва дискомфорт,
има нарушения на съня напрегнат е и не може да се натоварва психически и
физически. Твърди, че във връзка с причинените травми и тяхното лечение
направил разходи в общ размер 4 375 лева.
В исковата молба се твърди, че към 23.08.2017г. за автобус „Мерцедес
Спринтер” имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, поради което иска да бъде осъден ответникът да му плати
претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, както и разноските по
делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, твърденията за
извършено от застрахования водач нарушение на правилата за движение по
пътищата, наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените вреди.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като твърди, че същият нарушил правилата на чл. 108 и на
чл. 113 ЗДвП-бил на пътното платно, по диагонал, на необозначено място, като с
това свое неправомерно поведение създал реална възможност за настъпване на
3
ПТП. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, както и
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 23.08.2017г. в гр. Стара Загора,
в района на автогарата, е настъпило ПТП между автобус „Мерцедес Спринтер
312Д“ с рег. № ********, управляван от М. М. М. и пешеходеца А. Д. С.,
вследствие на което на С. са причинени телесни увреждания.
С решение от 11.06.2018г., постановено по нохд № 3658/2017г. на
Старозагорския районен съд, НО, 1 състав, М. М. М. е признат за виновен в това,
че на 23.08.2017г., при управление на автобус „Мерцедес Спринтер 312Д“ с рег.
№ ******** нарушил правилата на чл. 40, ал.1, чл. 40, ал.2 и на чл. 116, ал.1 ЗДвП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Д. С., изразяваща се
в счупване на дясната бедрена кост, като на основание чл. 78аНК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер 1 200 лева.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът в
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства-
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.08.2017г., скица и
фотоалбум към него; гласни доказателства-показанията на водача на автобуса и на
свидетел-очевидец-разговарялият с ищеца по време на инцидента М. Г. М.,
изслушани са заключенията на първоначална и повторна САТЕ, като
първоначалната е изготвена на база събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а повторната и на база кадри от видеоклип, на който се наблюдават
двамата участници в ПТП преди настъпване на удара.
Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, както и въз основа на
заключенията на двете САТЕ и обясненията на вещите лица в открито съдебно
заседание, въззивният съд намира за установен следния механизъм на ПТП: на
23.08.2017г. около 12,30 часа в гр. Стара Загора, в района на автогарата, на
стоянката за автобуси е бил паркиран за слизане и качване на пътници автобус
„Мерцедес Спринтер” с рег. № ******** с водач М. М. М.. В същото време на
около 6 метра зад автобуса на място, предназначено за маневриране и движение
на превозни средства се е намирал неподвижен ищецът, който разговарял със
свидетеля М.. Водачът на автобуса потеглил на заден ход - назад и надясно със
скорост около 10 км/ч и ударил със задната си част в зоната на десния стоп,
стоящият на около 6 метра зад МПС пешеходец, като след удара ищецът паднал, а
водачът на автобуса спрял движението му. Вещото лице инж. Т., изготвило
повторната САТЕ е посочило, че мястото на удара по ширината на платното за
движение е на около 12 метра от обособения тротоар на автогарата и е настъпил
върху платното за движение на автогарата. Според вещите лица водачът е имал
възможност да възприеме пострадалия пешеходец през дясното странично
огледало на автобуса, както и чрез вътрешното огледало за обратно виждане;
пешеходецът не е имал ограничения във видимостта и в случай, че се е намирал с
лице към микробуса, е могъл да забележи движението му назад и да напусне
4
динамичния му коридор, с което е щял да предотврати настъпването на удара.
Посочено е и в двете САТЕ, че ако пешеходецът не се е намирал на платното за
движение, а на тротоара, обособен за движение на пешеходци в района на
автогарата, процесното ПТП не би настъпило.
В откритото съдебно заседание пред СГС експертът инж. Т. е обяснил, че от
видеоклипа е установил, че пешеходците са се намирали извън коридора на
движение назад на автобуса и ако водачът се е движил направо, без да извършва
завой надясно, удар не би настъпил.
В първоинстанционното производство е представена многобройна
медицинска документация въз основа на която е изготвено от вещото лице д-р Б.
Б.-хирург, ортопед-травматолог, заключение на СМЕ. Д-р Б. е установил, че
вследствие на ПТП от 23.08.2017г. ищецът е получил фрактура на дясната бедрена
кост в горната й трета част, която увреда е причинила на пострадалия трайно
затруднение на движенията на действия долен крайник за повече от 30 дни, в
случая за около 6 месеца. Посочил е, че спешна медицинска помощ е указана в
болница „Тракия“ -Стара Загора, където след направени изследвания и
консултации с лекари специалисти, на 25.08.2017г. ищецът е бил опериран под
спинална анестезия и било извършено оперативно отстраняване на страта
ендопротеза, наместване на счупената бедрена кост и поставяне на нова
изкуствена тазобедрена става с по-дълго от предишното стебло и с поставяне на
допълнителни телени пръстени. Вещото лице е обяснило, че тъй като през 2013г.
и през 2015г. на ищеца са били сменени и двете тазобедрени стави поради тежка
артрозна болест, видът на процесната фрактура е наложил извършването на
описаната реконструктивна операция. Посочило е, че след гладко протекъл
следоперативен период ищецът е изписан от болницата след двуседмичен
престой, като общият лечебен и възстановителен период е продължил 6 месеца, в
който период ищецът е изпитвал болки, като по-интензивни са били през първите
30 дни и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация. Д-р Б. е
отбелазял, че наред с претърпените болки ищецът е имал затруднение на
движенията на десния долен крайник и през първите 3 месеца се е придвижвал с
патерици; изпитвал е затруднения и да се самообслужва в ежедневието си. След
извършен преглед лекарят е установил, че 1 година и 8 месеца след ПТП общото
здравословно състояние на пострадалия е стабилизирано, фрактурата на бедрената
кост е зараснала; движенията на тазобедрената става са с трайно намален обем
при свиване с 15 градуса и при отвеждане встрани с 25 градуса; ищецът се
предвижва самостоятелно, но с накуцваща походка; има затруднения при клякане
и изкачване стълби. Д-р Б. е обяснил, че накуцващата надясно походка е причина
ищецът да изпитва болки в поясната област на гръбнака, но не може да посочи
категорично установената след КТ-ско изследване дискова херния с каква давност
е. Д-р Б. е установил също, че за проведеното лечение ищецът е платил за
специално изготвена тазобедрена става с дълго стебло 4 020 лева; за избор на
екип- 250 лева и за проведена рехабилитация – 105 лева, като е посочил, че тези
разходи се плащат от пациента и не се покриват от НЗОК.
Д-р Б. е посочил, че според ЕР № 1251/062 от 16.05.2017г. на С. е била
определена 75% трайна загуба на работоспособност, поради двустранна първична
коксартроза, довела до смяна на лява тазобедрена става през 2013г. и до смяна на
дясна тазобедрена става през 2015г. Обяснил е, че доколкото процесното счупване
5
на дясната бедрена кост е получена на нивото на долния край на ендопротезното
стебло на поставената отпреди и по друг повод тазобедрена изкуствена става,
процесната фрактура може да бъде определена като сложна по вид и трудна за
лечение. Посочил е, че установената при ищеца продължителност на лечебния и
възстановителен период 6 месеца е обичайна за такъв вид костни увреди.
В откритото съдебно заседание д-р Б. е пояснил, че преди инцидента ищецът
макар и да е бил с две сменени тазобедрени стави се е предвижвал без помощни
средства и с добра походка. Посочил е, че установените в случая затруднения при
клякане и качване на стълби са типични за хора с ендопротези, поради което е
направил извод, че тези затруднения е имал и преди ПТП. Отново е уточнил, че от
самото счупване няма последици-костта е зараснала, ставата е сменена с нова и
той отново се движи с две ендопротези, така както се е движил и преди. Обяснил е
също, че всеки който има ендопротеза има ограничен обем в движенията при
абдукция и флексия, поради естеството на самата метална става. Посочил е, че
ищецът има и намален обема на мускулатурата на бедрото, като за да възвърне
нормалния обем на мускулатурата е необходим по-продължителен период от
около 2-3 години. Според д-р Б. накуцващата походка в дясно е категорично
свързаната с процесната травма, тъй като има и счупване на бедрената кост и тази
накуцваща походка води до болки в поясната област. Категорично е посочил, че
при такъв инцидент не може да се получи дискова херния, тъй като травмата не е
висококинетична, а е от падане и е предположил, че ищецът е имал подобни
смущения и преди ПТП.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката Д. З. В. твърди, че разбрала за инцидента след телефонна
обаждане и видяла пострадалия в спешното отделение на МБАЛ-Стара Загора.
Сочи, че поради липса на специалисти в държавната болница ищецът постъпил в
болница Тракия-Стара Загора, за да бъде извършена операцията за смяната на
импланта. Спомня си, че до операцията, той бил неподвижен, изпитвал болки и
трябвало да ползва подлога и че за около 15 дни останал в лечебното заведение.
Сочи, че възстановяването продължило дълъг период от време, като в началото
след операцията и в първите 40 дни бил обездвижен на легло и се налагало
свидетелката да ходи всеки ден при него. Твърди, че до 5-я месец лекарите били
забранили да стъпва на увредения крайник, а продължително време след това се е
придвижвал с патерици. Сочи, че след 8 месец проходил без помощни средства.
Поддържа, че по време на лечебния и възстановителен период ищецът бил на
легло и не можел активно да се грижи за работата си като земеделски
производител, поради което понесъл финансови загуби. Сочи, че към
момента не е възстановен напълно-походката и психичното му състояние не са
възстановени.
Не се спори, че към 23.08.2017г. за автобус „Мерцедес Спринтер 312Д“ с рег.
№ ******** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното
застрахователно дружество; че ищецът е сезирал ответника с искане да му бъде
платено застрахователно обезщетение за причинените при ПТП вреди; че на
13.11.2017г. ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е поискало представянето на
6
допълнителни документи и че на 05.12.2017г. е постановил отказ да плати
застрахователно обезщетение, поради непредставяне на изискуемите документи.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, че са налице предпоставките на чл. 432 КЗ, ангажиращи отговорността на
ответното застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД - застраховател на
деликвента М. М. спрямо увредения ищец, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с
който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования
причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от
страна на прекия причинител на вредите - управление на пътно превозно средство
в нарушение правилата за движение по пътищата-чл. 40, ал.1 и ал.2 и чл. 116
ЗДвП, причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца; вредоносен резултат
- причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца- болки и
страдания от причинените травми и разходи за лечението им; причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца,
установени с влязлото в сила решение на наказателния съд по чл. 78а НК,
задължително на основание чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, тъй като решението по чл. 78а НК,
според разясненията, дадени в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се приравнява на влязла в сила присъда,
поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не
административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на
отговорността – освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на
административно наказание; надлежно сезиране на застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на пострадалия, съпричинил ли е той настъпването на вредоносния
резултат и в каква степен, кой е началният момент, от който се дължи законна
лихва върху обезщетенията.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което се дължи на пострадалия този състав на САС съобрази следните
обстоятелства: брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер-фрактура на дясната бедрена кост в горната й трета;
вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това
ограничения за ищеца-болнично общо за 16 дни с извършване на оперативна
процедура с много голям обем и сложност под спинална анестезия и домашно-
амбулаторно лечение при строг постелен режим; продължителността на лечебния
и възстановителен период, установена от СМЕ - общо за около 6 месеца. САС
съобрази и установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на
7
търпените болки и страдания, както и обстоятелство, че продължителен период от
време – за около 6 месеца ищецът е бил затруднен в елементарното си битово
обслужване и че е имал необходимост от чужда помощ. Съдът взе предвид и
становище на д-р Б., че общото здравословно състояние на пострадалия е
възстановено, че счупената бедрена кост е зараснала; че той се предвижва
самостоятелно, но с леко накуцваща надясно походка, като тази походка е в пряка
причинна връзка с травмата, причинена при ПТП. САС отчете и установените със
свидетелски показания неудобства, които ищецът е търпял от необходимостта в
продължителен период да използва чужда помощ при елементарното си битово
обслужване, както и негативната промяна в психическото му състояние след
ПТП, с оглед промяната на обичайния му начин на живот и невъзможността да
упражнява трудова заетост. При определяне размера на обезщетението, САС
съобрази и изводите на д-р Б., че установените ограничения на обема на движение
на увредения при ПТП крайник не са в причинна връзка с процесния инцидент,
както и че предстои възстановяване на констатираната мускулна атрофия на
увредения крайник.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 43 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 23.08.2017г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 50 000 лева е справедливото обезщетение,
което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди.
Подлежат на обезщетяване и установените по делото имуществени вреди, в
пряка причинна връзка с процесния инцидент-разходите, които ищецът е
направил за лечението на получените при ПТП травми в общ размер 4375 лева.
По втория спорен въпрос, САС приема следното:
Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС - например-
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. ТК, II ТО, решение № 98 от
24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ТК, II ТО, решение № 16 от 04.02.2014 г. по
т.д. № 1858/2013 г. на ТК, I ТО, на ТК, II ТО, на ТК, II ТО, на ВКС, ТК, II ТО и др.,
за да бъде намалено, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на посочената
разпоредба не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
САС напълно споделя извода на състава на СГС, че ищецът е съпричинил
настъпването на вредоносния резултат, намирайки се на платното за движение на
автобусите и използвайки го не по предназначение. Не се спори, а и се установи от
обсъдените доказателства, че ПТП е настъпило в района на автогара и по време на
инцидента ищецът е стоял неподвижно и е разговарял на площадката,
8
предназначена за движение на автобуси. Автогарата, по принцип представлява
обособена територия, предвидена и предназначена не за пътно движение на МПС,
а за осъществяване на маневри на пристигащи и отпътуващи автобуси и като
място на движение на пристигащи и отпътуващи пътници (движение на
пешеходци). Следователно, районът на ПТП се характеризира с интензивно
преминаващи пешеходци и интензивно преминаващи автобуси, а посочените
особености е следвало да бъдат съобразени от всеки от двамата участници в
процесното ПТП. Установи се от обсъдените заключения на двете САТЕ, че в
непосредствена близост до мястото на инцидента(на 12 метра) има обособени
тротоари за движение на пешеходци. И двамата експерти са категорични, че една
от причините за настъпването на ПТП е обстоятелството, че пешеходецът се е
намирал на платното за движение на автобуси и ако той е бил на тротоара или е
забелязал движещия се назад автобус и бе съобразил конкретната ситуация
инцидентът не би настъпил, поради което въззивният съд намира, че с това свое
поведение ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП и за собственото си
увреждане.
За да определи степента на принос на всеки от участниците, САС прецени
механизма на ПТП, поведението което водачът на автобуса и пешеходецът е
следвало да съблюдават и извършените от тях нарушения на правилата за
движение, в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП и намира, че приносът
на ищеца следва да бъде определен на 30 %.
При така установеният принос на пострадалия, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 35 000 лева, а за имуществени
на 3 062,50 лева.
По отношение на въпроса за началния момент, от който се дължи лифва
върху обезщетенията:
Върху така определените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, ответникът-застрахователно дружество дължи законна лихва. Разпоредбата
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от
делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се
поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото липсват данни, дали и
кога застрахованият е уведомил застрахователя за инцидента, както и не е
представено копие от писмената претенция, с която увреденият е сезирал
ответника с искане за заплащане на обезщетения за вреди. Доколкото са налице
данни, че на 13.11.2017г. застрахователят е поискал по повод заведената при него
щета допълнителни документи, САС напълно споделя извода на СГС, че следва да
се приеме, че това е най-ранната дата, на която застрахователят е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие. Предвид това законната лихва върху
обезщетенията следва да се присъди от тази дата-13.11.2017г.
Изводите на въззивната жалба частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на
9
А.С., на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди над 35 000 лева до 36 000 лева и сума над 3 062,50 лева до 3 937,50 лева,
като обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП от 23.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху разликите, считано от 13.11.2017г. до
окончателното плащане; в частта, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено
да плати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение над 1 614,80 лева до 1 661,02
лева за оказана безплатна правна помощ; в частта, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати по сметка на Софийския градски
съд сума над 1553 лева до 1597,50 лева държавна такса и сума над 388,90 лева до
400 лева за разноски по делото. Вместо това следва да бъде постановено решение,
с което исковете на А.С. с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени
против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД следва да бъдат отхвърлени за разликата над
35 000 лева до 36 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над
3 062,50 лева до 3 937,50 лева-обезщетение за имуществени вреди и на основание
чл. 78, ал.3 ГПК А.С. следва да бъде осъден да плати на ЗАД „ОЗК-Застраховане”
АД още 42 лева разноски по делото в първоинстанционното производство. В
останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба на пълномощника на ищеца против
постановеното по делото определение № 10691 от 06.07.2020г. въззивният съд
намира следното:
В частната жалба се излагат съображения, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е приложил правилото на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е съобразил, че са
предявени три отделни иска за неимуществени вреди, като по всеки един от тях се
дължи отделно възнаграждение, съразмерно уважената част. Сочи се, че
възнаграждението на адв.К. за първоинстанционното производство следва да бъде
в размер 2 104,05 лева лева с начислен ДДС, съобразено с цената на всеки един от
предявените искове.
Този състав на САС е на мнение, че при общ дължим размер на адвокатското
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете при база материалният
интерес по делото, формиран от цената на исковете за вземания с общ
правопораждащ факт и за защита на един интерес на пострадалото лице, нормата
на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, тълкувана във връзка с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, е
неприложима. Макар в случая да са предявени два осъдителни иска, цитираната
разпоредба следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство
следва да се вземат предвид – характерът на исковете-оценяеми/неоценяеми,
обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на
отделните вземания, характера на съединяването на исковете – субективно и
обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във
връзка с чл. 7 от Наредбата. В случая е реализирана защита по искове, подадени
от един ищец, за претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът
на доказване не предполага разнопосочни действия на адвоката. Не винаги
съединените искове налагат отделна защита и оттам присъждане на отделни
адвокатски възнаграждения. Нужда от определяне на възнаграждение поотделно
ще възникне при друг тип съединяване на искове (оценям и неоценяем, вещен и
облигационен, установителен и конститутивен и др. подобни), налагащи
10
несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
съотношението, в което са съединени. Предвид изложеното частната жалба на адв.
П. К. следва да се остави без уважение.
При този изход на спора ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да бъде
осъдено да плати на адв. П. К. за осъщественото пред САС безплатно процесуално
представителство адвокатско възнаграждение в размер 1615 лева, а на основание
чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК, А.С. следва да бъде осъден да плати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД разноски за въззивното производство в размер 850 лева, от
които разноски за платена държавна такса в размер 700 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1041 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело №
5758/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в частта, с която с която
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на А. Д. С., на основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди над 35 000 лева до 36
000 лева и сума над 3 062,50 лева до 3 937,50 лева, като обезщетение за
имуществени вреди, причинени при ПТП от 23.08.2017г., ведно със законната
лихва върху разликите, считано от 13.11.2017г. до окончателното плащане; в
частта, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение над 1 614,80 лева до 1 661,02 лева за оказана
безплатна правна помощ; в частта, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД е осъдено да плати по сметка на Софийския градски съд сума
над 1553 лева до 1597,50 лева държавна такса и сума над 388,90 лева до 400 лева
за разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Д. С. с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86
ЗЗД, предявени против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лева до 36 000 лева
и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над 3 062,50 лева до 3
937,50 лева, причинени при ПТП на 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху
разликите, считано от 13.11.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. Д. С. да плати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД още 42 лева разноски по делото в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041 от 07.02.2020г., постановено по гр.дело
№ 5758/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П. К. против
постановеното от СГС определение № 10691 от 06.07.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да плати
11
на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер 1615 лева за осъщественото
пред САС безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК, А. Д. С. да плати на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД разноски за въззивното производство в общ размер 850
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12