Р Е Ш
Е Н И Е
№ 752 / 26.06 .2020 година, град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев АХД № 170/2020 година
Производството е по
чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
касационна жалба на Г.В.И.– инспектор в участък „Долно Езерово“ към Второ РУ на
ОД – Бургас на МВР, против решение № 1515/09.12.2019 година по адм. дело № 5363/2019 година на Районен
съд – Бургас.
С решението е отменена заповед за задържане на лице № 434
зз-350/18.11.2019 година, издадена от касатора по отношение на Т.Н.К. с ЕГН **********.
В жалбата са развити
доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за
отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по
касационната жалба – чрез процесуален представител - изразява становище, че
обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната
му.
Прокурорът дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд -
Бургас, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
е тя основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил заповед за задържане на лице № 434 зз-350/18.11.2019
година, издадена от касатора, с която Т.К. е задържана за срок до 24 часа.
Съдът правилно е
приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма и съдържание, в съответствие с приложимите процесуални
правила.
По приложението на
материалното право съдът е приел, че по отношение на Т.К. не са били налице
фактически основания за издаване на заповед за задържане, защото са липсвали
данни за съпричастност на същата в извършване на престъпление. Пестеливо е
описал фактите по делото. Според съда, обстоятелството, че К. е съобщила на
органите на МВР за намерен труп един ден след фактическото му откриване, както
и факта, че съпругът ѝ притежава огнестрелно оръжие, не е било достатъчно
да се приеме, че тя е участвала в извършеното противоправно деяние. Предвид
чистото съдебно минало, постоянния адрес и трудовата ангажираност на К. е било прието,
че не е налице обосновано предположение, че тя може да се укрие или да извърши
друго престъпно деяние, а липсват и категорични (достатъчни) данни, чрез които
полицейският служител, наложил ПАМ, да обвърже К. с престъплението. Затова
наложената мярка е била отменена.
Настоящият касационен
състав приема за установени следните факти:
На 17.11.2019 година Т.К.
(като придружител) и съпругът ѝ – П.К.– излезли на лов с три кучета в
землището на квартал „Долно Езерово“, Бургас. На брега на езерото Вая едно от
кучетата открило човешки труп. К. известил съпругата си за откритието и
семейството – заедно с кучетата – се оттеглило към автомобила, с който
пристигнало за лова. К.и се прибрали у дома си, без да съобщят за открития труп
на органите на МВР. Те не уведомили незабавно полицията за намереното тяло,
защото преценили, че „цяла седмица ще има писателстване“.
На следващия ден
(18.11.2019 година), „след като свършили със задълженията си“, съпругът се
обадил по телефона на свой приятел – полицай от ОД – Бургас на МВР и му
разказал за случилото се, а получил съвет (и телефонен номер) да се обади на
началника на Второ РУ на МВР. След проведен телефонен разговор, К.и отишли в
полицейското управление и завели придружаващите ги служители на мястото, на което
открили трупа преди едно денонощие. При лоши метеорологични условия (мъгла и
дъжд) и вече в тъмната част от денонощието, тялото не било открито веднага,
като било установено, че е преместено от мястото, показано от Петко К..
След откриването на тялото,
Т.К. и П.К.били откарани обратно в сградата на полицейското управление за
разпит. Служителите на МВР констатирали, че К. притежава законни огнестрелни
оръжия, които били иззети. Във връзка с откритото тяло било образувано досъдебно
производство № 251р-355/2019 година по описа на ОД – Бургас на МВР за извършено
престъпление по чл. 115 от НК. В сградата П.К.и Т.К. били разделени и с всеки
от тях започнали разпити за обстоятелствата, при които е било открито тялото.
В 23:30 часа на
18.11.2019 година инспектор Г.И.издал по отношение на Т.К. заповедта за
задържане за срок до 24 часа, обжалвана в настоящото производство. В нея било
посочено, че са налице данни, че задържаното лице е извършило на 17.11.2019
година престъпление по чл. 115 от НК в землището на квартал Долно Езерово, град
Бургас, като е умъртвило лице с неустановена самоличност (към момента), за
което е образувано досъдебно производство № 251р-355/2019 година.
Т.К. била запозната с
правата си по чл. 72 – 73 от ЗМВР, за което попълнила собственоръчно декларации.
В 03:20 часа на
19.11.2019 година на К. бил извършен обиск, а вещите установени в нея – описани
в съставен протокол. Впоследствие вещите били върнати без липси при освобождаването
на задържаното лице. Извършен бил и медицински преглед за установяване на
здравния статус на К., за което бил изготвен талон за преглед.
На 19.11.2019 година в
18:00 часа Т.К. била освободена от мястото за задържане.
Описаната фактическа
обстановка се установява от съдържанието за обжалваната заповед, декларации за
изразено желание за използване на адвокатска защита, за установяване на
здравословно състояние, протокол за обиск на лице, докладна записка до
началника на Второ РУ на МВР от 19.11.2019 година, талон за медицински преглед
и разпит на свидетеля П.К.(лист 14 – 20 и 27 стр. 2 – 28 от адм. д. № 5363/2019
година).
При така установените
факти, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Заповедта е издадена
от компетентен орган – полицейски инспектор, назначен в ОД – Бургас на МВР,
който – съобразно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от ЗМВР, има правна възможност
да прилага ПАМ от вида на процесната.
При издаването на
заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Установени са (първоначални)
данни за извършено престъпление, към което адресата на заповедта е имал
отношение. Госпожа К. е уведомена за правата си по чл. 72 – 73 от ЗМВР.
Извършен ѝ е медицински преглед и е съставен протокол за вещите, което са
установени у нея при налагане на мярката. Продължителността на задържането не е
надхвърлила срока по чл. 73 от МЗВР.
Заповедта е в писмена
форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Решението е материално
незаконосъобразно.
Съдът с оглед
фактическите установявания по спора, неправилно е приел, че Т.К. незаконно е
задържана на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР - поради наличие на категорични данни за извършено
престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за
срок не по - дълъг от 24 часа представлява превантивна принудителна
административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагане на чл. 72 ал. 1
т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то
да е евентуално извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се
уточнява квалификацията на престъплението по НК. В този смисъл е неоснователен
доводът на съда, че липсват фактически и правни основания за издаване на
оспорената заповед. Понятието "данни" по смисъла на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК,
нито изисква категорични доказателства за извършено престъпление. В случая неправилно
съдът е приел, че не са налице данни, от които може да бъде направен
първоначален/предварителен извод, че с поведението си Т.К. е съпричастна към
извършване на престъпление, съответно че заповедта е фактически и правно
мотивирана.
К. е открила труп и –
по нейни твърдения пред полицията - в продължение на едно денонощие не е
уведомила органите на МВР за този факт. При пристигане на местопроизшествието
трупът не е бил намерен, а е установен на друго място, различно от първоначално
посоченото. Съпругът на К. е притежавал различни огнестрелни оръжия, (част от
тях „бойни“, а друга част „ловни“ – лист 27 - 28 от адм. д. № 5363/2019 година).
Логично, при тези факти и несъответствието на част от твърденията им с
констатираните обстоятелства, и двамата К.и да са били обект на засилен интерес
от органите на МВР при първоначалните следствени действия по досъдебно
производство № 251р-355/2019 година с оглед тежкия характер на престъплението,
за което е образувано - убийство.
В случая с налагането
на ПАМ е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на легитимна цел,
задържането следва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването
на необходимите процесуално -следствени действия за разкриване на
инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или да се попречи
на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със задържането на
лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя
на свободно придвижване е ограничена временно, на основание, предвидено в
закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при
обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне
укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните човешки права
и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да
бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо място задържането
да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Конвенцията препраща по същество към установения в националното право ред. В
случая за задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни по
смисъла на ЗМВР, обуславящи реална необходимост от налагане на мярката в името
на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната
му свобода.
Наличието на данни по
чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост на
инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува
достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление
под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също,
като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на
задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая
са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за съпричастност
на жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил,
че е необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за задържане е издадена в
съответствие с целта на закона, наложената ПАМ не е създала по-големи
ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване
на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на
престъпленията. Доводите на РС, изложени като основание за отмяна на мярката –
постоянен адрес, чисто съдебно минало и трудова ангажираност на К. – са
ирелевантни за законосъобразността на ПАМ. Те биха имали значение за преценката
на съда при определяне на мярка за неотклонение в рамките на наказателното
производство, но нямат връзка с наложената ПАМ.
Предвид изложеното,
обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна,
поради което следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което
да се отхвърли жалбата на Т.К. против заповедта за задържане, с която на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е
заповядано задържането ѝ за срок от 24 часа.
По изложените мотиви
съдът,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
1515/09.12.2019 година по адм. дело №
5363/2019 година на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.К.
с ЕГН ********** против заповед за задържане на лице № 434 зз-350/18.11.2019
година, издадена от Г.В.И.– инспектор в участък „Долно Езерово“ към Второ РУ на
ОД – Бургас на МВР.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
О. М.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
по к.а.х.д.№ 172/2020 г. по описа на Административен съд Бургас
Считам, че
в случая решението на първоинстанционният съд е правилно, като краен резултат,
но не по изложените в него мотиви.
Съгласна
съм с мотивите на мнозинството от съдебния състав, че доводите на
първоинстанционният съд, като основание за отмяна на заповедта – постоянен
адрес, чисто съдебно минало и трудова ангажираност, сами по себе си са
ирелевантни за законосъобразността на заповедта, но считам, че тя е
незаконосъобразна по следните съображения:
Заповед за
задържане на лице с рег.№ 434зз-350/18.11.2019г. е издадена от инспектор към
Участък „Долно Езерово“ при Второ РУ Бургас, като с нея на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, Т.Н.К. е задържана за срок от 24 часа. В мотивите на
заповедта е прието, че по отношение на лицето има данни, че е извършило
престъпление, а именно на 17.11.2019г. в гр.Бургас, землището на кв.Долно
Езерово е умъртвил лице, което към момента е с неустановена самоличност, като
по случая е образувано ДП № 251р-355/2019г. по описа на ОД на МВР
гр.Бургас.
Нормата на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от
закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят
не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, в какъвто
смисъл са възраженията на жалбоподателя. Въпросът дали задържаното лице е извършител
на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни,
които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
В случая
от събраните в хода на производството доказателства не се установява, наличието
на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване на процесната
заповед.
По делото
се съдържа единствено докладна записка, изготвена на 19.11.2019г., в която се
сочи, че на 18.11.2019г. във Второ РУ са се явили П.К.и съпругата му Т.К., като
той е заявил, че на 17.11.2019г. са излезли на лов и са намерили труп на лице,
но не са съобщили веднага на органите на МВР. По случая е образувано ДП №
251р-355/2019г. по описа на ОД на МВР гр.Бургас за престъпление по чл.115 от НК
и от проведените мероприятия Т.К., е задържана за срок от 24 часа, за
установяване на евентуална съпричастност към извършеното деяние.
На първо
място от така представените по делото доказателства не се установява, че в
случая е било налице престъпление по чл.115 от НК – убийство, като в докладната
записка се говори само, че те са съобщили за намерен труп, без да се сочи, че
смъртта е настъпила по насилствен начин.
За първи
път, в пледоарията по същество, полицейският орган сочи, следното „действително са налице фактите, че те не са
съобщили веднага за намерения труп и това буди съмнение за съпричастност. Факт
е, че аз не съм видял трупа, не съм запознат с фактическата обстановка на
място. Единствено знаех, че трупът е прострелян, а К. е ловец и има оръжие.
Беше ми разпоредено да задържа жалбоподателката, във връзка с това да могат да
работят с тях колегите от сектор „Убийства“, както и нашите психолози.“, но
тези твърдения не са подкрепени с доказателства.
На второ
място, не са представени и доказателства, въз основа на които да може да се
направи обоснования извод, че полицейският орган е разполагал с достатъчно
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението.
Самият полицейски
орган сочи, че му било „разпоредено“
да задържи лицето, не е видял трупа, не е бил запознат с фактическата
обстановка на място, което води до извода, че при издаване на обжалваната
заповед, той не е разполагал с никакви доказателства посредством които лично да
направи извода, че са налице основанията по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
задържане на Т.К., а е изпълнявал нечие разпореждане.
Видно от
пледоарията на полицейския служител, той сочи, че съпругът на К. е имал оръжие,
а трупа е бил прострелян, но това също по никакъв начин не сочи за евентуална
нейна съпричастност, към извършено престъпление.
В случая,
фактически лицето е задържано, за това, че не е съобщило веднага за намерения
труп. Действително съгласно чл.205, ал.1 от НПК, когато узнаят за извършено
престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното
производство или друг държавен орган, но по-късното изпълнението на това
задължение не е скрепено със санкция от законодателя. Също така, само по себе
си по-късното съобщаване за намерения труп, не е основание за задържане на
лицето. От една страна лицето е изпълнило гражданския си дълг и е съобщило за
намерен труп, а от друга страна го задържат, защото това не е станало незабавно.
Още повече, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че К.,
лично е видяла трупа, тъй като видно от свидетелските показания на нейният
съпруг, той е видял трупа и я е посъветвал да заобиколи, за да не го види и да
не се изплаши.
Възможността
„колегите от сектор „Убийства““ да
работят с жалбоподателката и нейния съпруг, също не обосновава необходимостта,
тя да бъде задържана. Съпругът на Т.К. е съобщил по телефона за намерения труп,
те са отишли лично в полицейското управление и с тяхната кола са тръгнали към
мястото, където е видян трупа. Съответно на място са „услужили“ на полицейските органи с прожектори и са помогнали да
бъде намерен трупа, тъй като той е бил преместен, неизвестно по какъв начин.
След което, отново лично, с тяхната кола, са отишли в полицейското управление.
В управлението са дали писмени сведения, едва след което са задържани. Видно от
изложеното, в случая се установява, че лицата макар и да не са съобщили за
намерения труп незабавно, след като са сторили това, те са оказали изисканото
от тях съдействие на полицейските служители и не става ясно, какво е налагало
да бъдат задържани, вкарани в следствения арест и разхождани с белезници, след
като не се твърди и не се установява, те да са пречили по някакъв начин на
разследването или тяхното поведение да е поставяло в опасност полицейски
служители или трети лица.
Изложеното
обоснована и че прилагането на принудителната административна мярка не е
съобразено и с целта на закона. Законодателят е предвидил възможност за
ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което освен наличие на
данни за извършено престъпление, може да се предположи и че ще се укрие или
създаде други пречки за разследването. Налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая не е оправдано,
тъй като освен, че не са налице никакви данни, че лицето е извършило
престъпление, липсват и данни, че то се е укривало или с действията си е
препятствало разследването.
С оглед на изложеното считам, че обжалваното решение, с което е отменена
заповед за задържане на лице с рег.№ 434зз-350/18.11.2019г., издадена от
инспектор към Участък „Долно Езерово“ при Второ РУ Бургас, следваше да бъде
оставено в сила, макар и по мотиви различни от изложените от
първоинстанционният съд.
СЪДИЯ: