№ 137
гр. Видин, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело №
20211320101877 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих
Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л. Д., с която
против Г. Т. СТ., ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „Пейо Яворов“, бл. 9, вх.
А, ет. 4, ап. 12 е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във връзка
с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД с цена на иска сума в общ размер на
799.69 лева, представляваща сбор от сумата от 750.00 лева - главница, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 49.69 лева - обезщетение за забава (законна
лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
Поддържа се от ищеца, че на 03.11.2014 г. между Райфайзенбанк
(България) ЕАД , в качеството на кредитодател и ответника Г. Т. СТ., ЕГН
**********, в качеството й на кредитополучател е сключен Рамков договор
№ 0809240273942855 за издаване и ползване на международна кредитна карта
AVON MasterCard. Според ищеца, по силата на Договора, Банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 750.00 лева,
който можело да бъде използван чрез кредитна карта, представляваща
средство за отдалечен достъп по електронен път до обслужващата кредита
1
банкова сметка и наличния по същата кредитен лимит. Твърди се, че Банката
е изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и
предаде на кредитополучателя кредитна карта, като същевременно
кредитополучателят от своя страна е усвоил суми от одобрения кредитен
лимит, в резултат на което за същия е възникнало задължението да ги
възстанови, ведно с начислената за срока на ползването им договорна
възнаградителна лихва съгласно годишния лихвен процент, посочен в
Договора. Поддържа се още, че на основание чл. 103 от Договора,
кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания
кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то
погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна база на минимални
погасителни вноски (МПВ), формирана като процент от общата дължима
сума (усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни), плюс
по-голямата от двете суми - неплатените МПВ за минал период или
надвишаването на кредитния лимит. Размерът на месечната погасителна
вноска бил конкретно посочен в месечно извлечение, което се изпраща от
Банката на кредитополучателя по избран от същия начин (на хартия или по
електронен път), като в Договора било изрично посочено, че неполучаването
на извлечението не освобождава кредитополучателя от задължението му да
заплати МПВ. Според ищцовото дружество, падежът на МПВ настъпва на 10
- то число всеки месец. В случай че този ден бил неработен, падежът
настъпвал на следващия работен ден.
Според ищеца кредитополучателят не изпълнявал изцяло и в срок
задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска,
като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна
вноска е настъпил на 10.08.2016 г.
Излагат се съображения в исковата молба, че в чл. 135 от Договора е
посочено, че същият се сключва за срок от 3 години, а в чл. 136 била
уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов
тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия -
кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане на
валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае
да бъде подновявана. В процесния случай описаните в предходното изречение
условия не са били налице, поради което крайният срок на договора е
2
настъпил на 02.11.2017 г.
Поддържа се още, че Кредитодателят Райфайзенбанк (България) ЕАД е
прехвърлил на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД вземането си по
горецитирания договор за кредит по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016г. и Конкретен договор за
цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. По силата на въпросния
договор и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД за титуляр на вземанията
претендирани в настоящото производство, следва да се счита ищеца. Сочи се,
че размерът и основанието на прехвърленото вземане е индивидуализиран в
Приложение 1А към договора за цесия (прехвърляне на вземания) от
02.04.2020 г.
Според ищеца с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът Райфайзенбанк (България) ЕАД е упълномощила цесионера
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми длъжника Г. Т. СТ. за
прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Твърди се, че били изпращани
препоръчани пратки, съдържащи уведомление за цесията до посочените в
договора за кредит адреси, като се твърди, че при посещението на постоянния
адрес на ответника пощенският служител не е открил нито длъжника, нито
друго пълнолетно лице, което да е съгласно да получи пратката. Поради тази
причина било оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката
от техен офис. В последствие, пратката била върната и оформена като
„непотърсена". Сочи се още в исковата молба, че същите обстоятелства били
налице и при посещението на настоящия адрес на ответника.
Излагат се съображения, че след датата на цесията и предвид
изпадането на длъжника в забава, още на 10.08.2016 г. е възникнало право на
основание чл. 86 ЗЗД за начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху прехвърлената главница. Според ищеца, размерът на
формираното по така описания начин обезщетение за забава (законна лихва за
забава) възлиза на 49.69 лева - обезщетение за забава (законна лихва за
забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
Твърди се още, че поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството му
на цесионер и кредитор е предявил претенцията си по съдебен ред, като е
подал заявление на основание чл. 410 ГПК, във връзка с което Районен съд
3
Видин е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника, който
пък от своя страна е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения
срок.
Иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г. Т. СТ., ЕГН ********** има задължение към
ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК ********* по Рамков договор №
0809240273942855 за издаване и ползване на международна кредитна карта
AVON MasterCard, което е обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 985/2021 г. по описа на Районен съд Видин, а именно: 750.00 лева -
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението 49.69 лева - обезщетение за забава
(законна лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021
г.
Претендират се и направените в настоящето производство разноски,
както и направените такива в заповедното производство – сумата от 25.00
лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение
Ответникът Г. Т. СТ., редовно призована, не се представлява и не взема
становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
С молба вх. № 2108/22.03.2022 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
4
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено, че ответникът Г. Т. СТ. дължи на ищцовото
дружество сумата от 750.00 лева - главница по Рамков договор №
0809240273942855 за издаване и ползване на международна кредитна карта
AVON MasterCard, както и 49.69 лева - обезщетение за забава (законна лихва
за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
14.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълкувателно
дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК - т. 13 и във връзка с чл. 415, ал. 5 от
ГПК издадената по ч.гр.д. № 985/2021 г. по описа на ВдРС Заповед за
5
изпълнение № 41/17.05.2021 г. ще следва да бъде частично обезсилена, а
именно за сумата от 92.33 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
от 10.08.2016 г. до 02.11.2017 г., тъй като иск относно тази сума не е предявен
в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 175.00 лева /25.00
лева внесена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение/,
както и тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 75.00
лева /25.00 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Т. СТ., ЕГН
********** от гр. Видин, ул. „Пейо Яворов“, бл. 9, вх. А, ет. 4, ап. 12, че
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Л. Д. сумата от 750.00 лева -
главница по Рамков договор № 0809240273942855 за издаване и ползване на
международна кредитна карта AVON MasterCard, както и 49.69 лева -
обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОБЕЗСИЛВА частично, спрямо длъжника Г. Т. СТ., ЕГН ********** от
гр. Видин, ул. „Пейо Яворов“, бл. 9, вх. А, ет. 4, ап. 12, издадената по ч.гр.д.
№ 985/2021 г. Заповед № 41/17.05.2021 г. за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 410 от ГПК по отношение сумата, посочена като договорна
възнаградителна лихва в размер на 92.33 лева за периода от 10.08.2016 г. до
02.11.2017 г.
ОСЪЖДА Г. Т. СТ., ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „Пейо Яворов“,
бл. 9, вх. А, ет. 4, ап. 12, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л.
Д., сумата в общ размер от 175.00 лева - разноски по исковото производство
/25.00 лева внесена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА Г. Т. СТ., ЕГН ********** от гр. Видин, ул. „Пейо Яворов“,
бл. 9, вх. А, ет. 4, ап. 12, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л.
Д., сумата в общ размер от 75.00 лева - разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 985/2021 г. по описа на ВдРС /25.00 лева -
заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението .
Да се приложи препис от решението по ч.гр.д. № 985/2021 г. по описа на
ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7