Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Цветелина Цветанова
като разгледа докладваното от
съдията Петкова
в.гр. дело № 867 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила от З.Х. Я. срещу изпълнителни
действия на ЧСИ Захари Димитров, рег. №808 в КЧСИ с район на действие ВОС, жалба
вх.№ 7278/11.04.2019г. по изп.д. № 20188080400638, изразяващи се в извършване
на въвод във владение на 10.04.2019г. по отношение на недвижим имот,
представляващ ПИ с ид.№10135.5401.3330 по КК на гр. Варна. В жалбата се излага,
че жалбоподателката е съсобственик на недвижимия имот и въведеното лице С.С. не
е собственик, тъй като нотариалният акт, с който се легитимират като
собственици праводателите му, е обявен
за недействителен. Я. сочи, че е предявила иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор, сключен с Г. С. и Й. П. за
окончателен. Твърди се и че е предявен инцидентен установителен иск за
собственост. С уточнителната молба жалбоподателката е уточнила, че владение
върху имота е упражнявано от 12.01.2004г. до 10.04.2019г., т.е. до момента на
извършване на атакувания от жалбоподателката въвод в имота. Иска да бъде
отменено атакуваното изпълнително действие- въвод върху имота, както и да бъде
възстановено владението.
Въззиваемият – взискателят С.А.С., с писмен отговор оспорва жалбата,
като излага твърдения за нейната недопустимост, в евентуалност – за нейната
неоснователност.
Въззиваемите страни - длъжниците Софка Р.П., Д.Р.П., Ю.Р.П., М.Г.С. и Н.С.Д.,
също оспорват жалбата и твърдят, че е недопустима и неоснователна.
На основание чл.436 ал.3 ГПК към преписката са приложени обяснения на ЧСИ.
Жалбата е подадена от трето за изпълнението лице в срока по чл.436 ГПК
срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие- въвод във владение на
недвижим имот, на осн. чл.435 ал.5 ГПК.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбата е
допустима. Независимо че в протокола за въвод от 10.04.2019г. ЧСИ е описал, че
в имота не е намерен никой, достъп не му е бил осигурен и с помощта на
техническо лице е осигурил достъп, съставът намира, че събраните свидетелски
показания опровергават описаното в протокола.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите М. В. В. и М. И. А..
И двамата свидетели имат преки и непосредствени впечатления, тъй като са съседи
на имота. Твърдят, че в имота е закупен от въззивницата З.П. и съпруга й М. М.
още през 2004г. и от 2006г. живеят в него, като са поставили фургон. Твърдят,
че към момента на въвода жалбоподателката не е била в имота, тъй като е била на
работа. П. не е живеела постоянно в имота, а е идвала през уикендите, а
съпругът й е живеел постоянно там. Въводът е извършен в тяхно отсъствие.
Предвид събраните свидетелски показания, съставът приема, че независимо от
приложения по делото протокол за въвод, следва да бъде направен извод, че макар
и към момента на въвода жалбоподателката да не е намерена в имота, то тя е
установила владение върху същия от 2006г.
Жалбата по чл.435 ал.5 ГПК е допустима.
Същата по същество е и
основателна, поради следното:
Жалбоподателката П. е трето лице, което е придобило владението върху
имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемият титул. В
конкретиката на настоящия спор , това е заповед №7478/04.10.2018г. по ч. гр.д.
№14159/18г. по описа на ВРС, ХХХV-ти с-в. Въз основа на издадената заповед е
издаден и изпълнителен лист, по силата на който са осъдени длъжниците Софка Р.П.,
Ю.Р.П., Д.Р.П., М.Г.С. и Н.С.Д. да предадат на С.А.С. процесния недвижим имот.
Следователно и още преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, което е станало
през 2018г., третото лице П. е била придобила владението върху имота на
основание сключен с праводателите на ответниците по заявлението предварителен
договор. Затова и по отношение на третото лице правата на взискателя не са
установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за
реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент
на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. Съобразно Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, за да не може да се извърши
въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото
владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху
него и дали те са противопоставими на взискателя. Затова и правото да обжалва
въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което
е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който
се изпълнява, а в хипотезата, при която владението е установено след завеждане
на иска, защитата на третото лице се реализира по чл. 523 ал.2 и чл.524 ГПК
защита. И доколкото при подадена от трето лице по реда на чл.435 ал.5 ГПК жалба
срещу въвода, е достатъчно да се установи само факта на владението и на
придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота, а в настоящото производство
тези предпоставки са доказани, то и
жалбата е основателна. ЧСИ е следвало да съобрази, че владението от третото
лице върху имота предмет на въвода е установено преди завеждане на делото, по
което е издаден изпълнителния титул, и да откаже извършване на въвода. Като не
е процедирал по посочения начин, ЧСИ е допуснал извършване на незаконосъобразно
изпълнително действие, което подлежи на отмяна по реда на чл.435 ал.5 ГПК.
Жалбата на З.П. е основателна и следва да бъде уважена.
Направено е искане за присъждане на разноски, като са представени
доказателства за направени такива в размер на 1 325 лв. за адвокатска
защита на З.П.. Направено е възражение за прекомерност, което настоящият състав
намира за основателно предвид нормата на чл. 11 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Затова и ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на З.П. сума в размер на 300 лв., представляваща направени
в настоящото производството разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ извършения от ЧСИ З. Д.,
рег. №808 в КЧСИ, с район на действие ВОС, на 10.04.2019г. ВЪВОД ВЪВ ВЛАДЕНИЕ по
отношение на недвижим имот, представляващ ПИ с ид.№10135.5401.3330 по КК на гр.
Варна, по изп.д. № 20188080400638, по жалба вх.№ 7278/11.04.2019г., депозирана
от З.Х. Я., трето лице в изпълнителното
производство, срещу длъжниците Софка Р.П., Ю.Р.П., Д.Р.П., М.Г.С. и Н.С.Д. и
взискателя С.А.С., на осн. чл.435 ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Софка Р.П., ЕГН **********,
Ю.Р.П., ЕГН **********, Д.Р.П., ЕГН **********, М.Г.С., ЕГН **********, Н.С.Д.,
ЕГН **********, и С.А.С., ЕГН **********, да заплатят на З.Х.П., ЕГН **********,
сумата от 300 /триста лева/, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.