Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1019/2019г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е въз основа бланкова
въззивна жалба на Д.М.И.,
ЕГН **********, гр.Варна, чрез адв.Т.И. от ВАК в качеството и на особен
представител на ответника, срещу решение №1147/19.03.2019г., постановено по
гр.дело №5238/2018г. на 25 състав на ВРС.
С оглед характера на
постановеното решение, в което се съдържа както отхвърлителна част по иска на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, така и осъдителна част, съдът приема, че жалбата
е насочена срещу решението на съда в частта, в която е уважен иска на Агенцията
срещу Д.И. и последният е осъден, на основание чл.79 ЗЗД, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 19 628.22/деветнадесет хиляди шестстотин
двадесет и осем лева и двадесет и две ст./ лева, дължима главница,
представляваща 38 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
07.02.2017г. до 07.03.2020г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 14.11.2018г. по Договор за потребителски паричен
кредит №2217741/08.04.2016г., сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. в
полза на „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД, ЕИК ********* по силата на
Приложение № 1 от 20.06.2017 г. към Договора за цесия; сумата от 1 475,93 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и
пет лева и деветдесет и три ст./ лева, представляваща възнаградителна
лихва по договор за кредит за периода от 07.11.2016г. до 20.06.2017г.; сумата
от 605.89
/шестстотин и пет лева и осемдесет и девет ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.02.2017г. до 10.04.2018г. - датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост 14.11.2018г. до окончателното
изплащане. Искът за заплащане на обезщетение за забава за разликата до
претендирания размер от 725.88 лева и иска за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода 11.04.2018г. до 13.11.2018г., са отхвърлени, поради което
съдът приема, че не са част от предмета на въззивната жалба.
В
жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, чрез ю.к.И.С., с приложено към отговора пълномощно и
списък на разноските. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната
част.
В
съдебно заседание пълномощникът на въззивника адв.И. поддържа жалбата.
В
открито заседание не се явява представител на Агенцията, но в докладвана молба
се прави искане за даване ход на делото в отсъствие на страната; поддържа се
отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски и се прави евентуално
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на Предявен „Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу Д.М.И.,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №9803/01.12.2017г.,
издадена по ЧГД №18178/2017г. по описа на ВРС,
49 състав в полза на ищеца суми, а именно: сумата от 19
628.22/деветнадесет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и две
ст./ лева, дължима главница, състояща се от 38 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 07.02.2017г. до 07.03.2020г., по отношение на
които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.06.2017г. по Договор за
потребителски паричен кредит №2217741, сключен на 08.04.2016г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
*********/ по силата на Приложение № 1 от 20.06.2017г. към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението на 30.11.2017г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 1 475,93 лв. /хиляда четиристотин седемдесет
и пет лева и деветдесет и три ст./, представляваща възнаградителна лихва по
договор за кредит за периода от 07.11.2016 г. до 20.06.2017г.; сумата от 725,88
лв./седемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и осем ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.02.2017г. до 30.11.2017г. и в условията
на евентуалност искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца тези суми.
В исковата молба се твърди, че между ответника „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит
№2217741 от 11.04.2016г., по силата на който на ответника е бил предоставен
кредит в размер на 38 000 лева. За отпускане на кредита била начислена
комисионна такса за разглеждане на кредита в размер на 380 лева. За кредита
била сключена месечна застраховка със застрахователна премия 19.34 лева, включена
в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска съгласно погасителния
план към договора. Общият размер на застрахователната премия за целия срок на
договора бил 1 392.48 лева. Съгласно чл.6, ал.1 от ОУ към договора, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора
на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка от 6.85 %. Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита
като към датата на подписване на договора страните договорили годишен лихвен
процент в размер на 6.99 %. Така към датата на подписване на договора страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 8 818.65
лева. Кредитополучателят се задължил да ползва отпусната сума и да я върне
ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в
договора, на вноски, чиито брой, падеж и размери били посочени в погасителен
план. Общата сума, която се задължил да върне възлизала на 48 591.13 лева,
която била платима на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 674.88 лева без последната вноска, която била изравнителна. Първата
погасителна вноска била с падеж 07.05.2016г., а последната с падеж 07.04.2022г.
Размерът на всяка погасителна месечна вноска включвал част от главницата,
договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита и
съответната част от застрахователната премия. Съгласно чл.12,ал.1 от ОУ при
забава в плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание на длъжника
било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 725.88
лева за периода от 07.02.2012г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че кредитополучателят е погасил 5 902.64 лева
и не е заплатил цялото задължение по отпуснатия му паричен заем. Предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем на основание чл.12,ал.2, б.“а“ от ОУ.
Твърди се също, че ищцовото дружество е придобило
вземането срещу ответника въз основа на сключен договор за цесия от
20.06.2017г., за което той бил уведомен с връчване на препис от исковата молба,
към която е приложено и уведомление до длъжника. Съобщението за цесията и за
обявяване на предсрочната изискуемост се твърди, че е извършено едновременно.
В срока по чл.
131 от ГПК назначения особен представител на ответник Д.М.И. е депозирал отговор на исковата молба,
в който изразява становище за недопустимост на предявения в евентуалност
осъдителен иск и оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението,
че на ответника е предоставен кредит в посочения размер, както и че той е
усвоил същия. Оспорва, че ищецът е носител на вземане. Твърди, че договорът за
цесия е нищожен и не може да породи целените с него правни последици. Възразява,
че цесията е била съобщена на ответника и твърди, че тя няма действие спрямо
него. Твърди, че договорените клаузи в първоначалния договор за кредит са в
ущърб на ответника като потребител и създават значителна неравнопоставеност на
страните в договора. Сочи, че няма доказателства ответникът да е уведомен с
покана за доброволно изпълнение на задълженията и превръщане на кредита в
предсрочно изискуем. Излага, че от твърденията на ищеца не става ясно какъв е
реално дължимият размер на претендираната сума, обявена за предсрочно
изискуема. Възразява срещу размера на претендираната сума, тъй като от
представените доказателства било видно, че ответникът е погасявал частично
задълженията си, но не ставало ясно какъв е размера на остатъчната сума. Моли
за отхвърляне на иска.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на вече събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът,
като прецени, че ВЖ е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, подадена от особен представител, назначен от съда на ответника Д.И., при
условията на чл.47, ал.6 ГПК, намира същата за допустима. По същата не се дължи
внасяне на държавна такса от особения представител съобр.ТР №6/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Постъпилият отговор е подаден от
надлежно упълномощен процесуален представител на ищеца, в срока по чл.263 ГПК и
отговаря на изискванията на чл.260 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение
е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
допустимо е като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния
закон. Жалбата е бланкова, което означава, че в съответствие с разясненията, дадени в ТР №1/2013г.
на ОСГТК на ВКС, при подадена бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция се
произнася само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и
по правилното или неправилно приложение на императивните материалноправни норми
като е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда
/експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
С
оглед интереса от обжалване, съдът намира, че предмет на въззивното
производство е единствено осъдителната за ответника част от решението на ВРС, в
частта по произнасянето по осъдителните искове. В частта по отхвърляне на
установителните искове по чл.422 ГПК решението е влязло в законна сила.
В
съдебното заседание пред въззивния съд, особеният представител адв.И. изрично е
заявила, че липсва произнасяне на първостепенния съд по въведеното с отговора
на исковата молба възражение за неравноправност на клаузите на договора за
кредит както и искане за намаляване на задължението със сумата от 1 200
лева, за които имало признание на ищеца. Тази сума се твърди като разлика между
претенцията на ищеца за 5 902.64 лева и установената от експертизата
4 726.57 лева.
Съдът
приема, че не е спорно разглеждането на допустим иск с правно основание чл.422 ГПК, при наличие на предпоставките на чл.415,ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.5 ГПК, въз
основа на издадената в полза на ищеца по ЧГД №18178/2017г. по описа на ВРС, 49 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
с №9803/01.12.2017г. срещу ответника Д.М.И. за сумите, предмет на исковото
производство. На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит
№2217741/11.04.2016г., „Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е предоставило на
Д.М.И. кредит в размер от 38 000
лева, като последният се е задължил да върне същия на 72 месечни вноски
всяка в размер на 674.88 лева с първа
падежна дата 07.05.2016г. Общият размер
на всички дължими плащания по договора е в размер на 48 591.13
лева. В графата „Характеристики и
условия на потребителския паричен кредит“ са вписани като дължими и такси за
разглеждане на кредит – 380 лева; застрахователна премия – 19.34 лева; лихва-
плаваща; ГЛП 6.99 %; ГПР 8.70 %; фиксирана надбавка – 6.85 %. Представен е погасителен план за кредита, съгласно който
последната падежна дата е 07.04.2022г.
С Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. „Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла
на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е отпускал на свои
клиенти, като по процесния договор са посочени в Приложение № 1 от 20.06.2017 г. към
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.
Пред първостепенния съд е изслушана
ССЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда, от която се установява, че на
ответника е отпуснат кредит в размер на 38 000 лева на 11.04.2016г., както
следва: по банковите му сметки в Сосисете Женерал Експресбанк / 3 100 лева/ и в
Уникредит Булбанк / 34 900 лева/. Начислена е комисионна в размер на 380
лева. Ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 4 726.57
лева на датите, посочени в табличен вид по т.3 от заключението. Начислените
суми по кредита са съобразно погасителния план, като с извършените плащания са
погасени 3 079.03 лева главница; 1 511.97 лева договорна лихва;
135.38 лева застрахователна вноска; 0.19 лева наказателна лихва за просрочие.
Размерът на непогасените задължения по договора към датата на заявлението по
чл.410 ГПК на 30.11.2017г. са както следва: 35 300.97 лева - главница;
1 475.93 лева –договорна лихва за периода 07.12.2016г. до 20.06.2017г.;
77.36 лева – застрахователна вноска за периода 07.12.2016г. до 07.03.2017г.;
91.13 лева наказателна лихва за периода 07.12.2016г. до 20.06.2017г.; 1 350.16
лева – законна лихва върху главницата за периода 21.06.2017г. до 30.11.2017г.
Няма данни за извършени плащания за периода след 01.12.2017г. /след подаване на
заявлението/
Съгласно представените
писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ въз
основа на Договор за потребителски паричен кредит №2217741 от 11.04.2016г. с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на ответника реално е отпусната сумата от 38 000 лева,
преведена по банковите му сметки в Уникредит Булбанк АД и в Сосиете Женерал
Експресбанк АД. Съобразно договореното
между страните по кредитното правоотношение отпуснатата парична сума е следвало
да бъде върната на 72 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва
и застрахователна вноска в размер на
674.88 лева в срок до 07.04.2022г.
Съгласно заключението по ССчЕ
ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 4 726.57 лева на
датите, посочени в табличен вид по т.3 от заключението, като последната дата на плащане е 07.12.2016г.
Начислените суми по кредита са съобразно погасителния план, като с извършените
плащания са погасени 3 079.03 лева главница; 1 511.97 лева договорна
лихва; 135.38 лева застрахователна вноска; 0.19 лева наказателна лихва за
просрочие. Въз основа на изслушаното заключение на вещото лице се установява,
че сумата по кредита е реално потребена както, че са налице основанията на
чл.12, ал.2, б.”а” и ал.4 от Общите условия към договора за кредит, за
обявяване предсрочната изискуемост на задължението. Липсват данни за спазване
на процедурата по ал.3 от същата разпоредба, където е предвиден 15 дневен срок,
считано от уведомяване за предсрочната изискуемост, за доброволно изпълнение на
задълженията. Липсват данни за редовно връчване на каквото и да е уведомление
до длъжника – както за предсрочната изискуемост на задължението по договора за
кредит, така и за извършената в същата година цесия от кредитодателя Уни Кредит
Кънсюмър фейненсинг ЕАД на Агенция за събиране на вземания ЕАД, която е и
заявител по чл.410 ГПК.
Ищецът е придобил вземането
по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 20.12.2016г. и
Приложение №1 към него. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента, с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. С постигането на съгласие на страните
по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защита на длъжника срещу възможността
да изпълни на кредитора, който от своя
страна се е разпоредил с вземането. Дори да се приеме, че длъжникът не е получил
уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор
е достигнало до него с получаване на исковата молба, предвид на което цесията е
породила действие спрямо него, а ефектът на уведомяването следва да бъде
зачетен като настъпил в хода на процеса. Към делото е приложено и пълномощно от
цедента на цесионера АСВ ЕАД за извършване на уведомяването на длъжниците по
договора за цесия.
Ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита
съобразно предпоставките на чл.12,ал.2, б.“а“ от ОУ към договора, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките вземания по предоставения кредит
при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. От
експертизата по делото се установява, че ответникът е преустановил плащанията
по кредита на 07.12.2016г. като до този момент е погасил 3 079.03 лева
главница; 1 511.97 лева договорна лихва; 135.38 лева застрахователна
вноска; 0.19 лева наказателна лихва за просрочие. Същият е изпаднал в забава по
смисъла на ОУ през месец март 2017г., към който са били налични две неизплатени
месечни вноски с падеж 07.01.2017г. и 07.02.2017г. и към този момент е
възникнало и правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на всички
задължения по кредита.
Както правилно е отбелязал и първостепенния съд,
предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане
на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизявление на кредитора в
този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на предсрочната изискуемост на задължението по
кредита при иск по чл.422 ГПК трябва да
предхожда депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК
на ВКС. По делото липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен за
това. Поради това съдът е отхвърлил предявения установителен иск и същия не е
предмет на въззивното производство. /решението е постановено преди ТР №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС/
Предмет на въззивното производство е предявеният
в евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.430 ТЗ.
Въззивният
съд споделя изводите на първата инстанция и препраща към изложените мотиви,
съобразно които е допустимо обявяване на предсрочната изискуемост по договора
за кредит с връчване на исковата молба на особен представител на длъжника. /в
този смисъл решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о./ Следователно предсрочната
изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата
по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на 14.11.2018г. и като факт, настъпил в хода на процеса
следва да бъде зачетен и съобразен от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно константната съдебна практика и
задължителната практика на Върховния касационен съд - исковата молба се счита
за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между
страните, както в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл са и решенията по чл.290 от ГПК № 178 от
12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II ТО и решение № 156 от
30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г., II ТО. Специфичното в случая е, че
исковата молба не е връчена лично на ответника, а на назначен му от съда по
реда на чл.47 ГПК особен представител. Особеният представител, назначен от съда
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК надлежно приема изявления от името и
за сметка на страната, на която е назначен от съда да представлява. /така и
опр.№736/2016г. по т.дело №2352/2015г. на Второ т.о. ВКС/ В цитираното по-горе
решение на ВКС, Първо т.о. рег.№198/2019г. е отговорено именно на този въпрос
като съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчването правни последици. Съдът заключава, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката -ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Съобразно
настъпилата предсрочна изискуемост ответникът дължи заплащане на главница в
размер на общо 19 628.22 лева по 38 броя месечни вноски за периода
07.02.2017г. до 07.03.2020г., възнаградителна лихва в размер на 1 475.93
лева за периода 07.11.2016г. до 20.06.2017г., както и обезщетение за забава
върху неизплатените и падежирали към датата на исковата молба вноски по
кредита, което възлиза на 605.89 лева за периода 07.02.2017г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.04.2018г. Поради изложените по-горе мотиви
относно възприемане настъпилата с връчване на препис от исковата молба,
изискуемост на цялото задължение по договора, съдът не дължи обсъждане на
заключението в частите, в които се изследват падежирали вноски и предсрочно
изискуеми. При обявяване на предсрочната изискуемост ответникът дължи всички
задължения по договора.
Съгласно
заключението, изслушано пред ВРС, към датата на изготвянето му размерът на
дължимото по договора общо възлиза на 38 218.19 лева като не са отразени
неплатени застрахователни вноски в размер на 77.36 лева. Главницата възлиза на
35 300.97 лева; договорната лихва – на 1475.93 лева; наказателната лихва –
на 91.13 лева и законна лихва върху главницата от юни 2017г. до 30.11.2017г. –
1350.16 лева. Видно от исковата молба се претендират по-малки суми от
задълженията на длъжника, което води до извод за основателност на всяка една от
претенциите – както за главницата, така и за възнаградителната лихва и
обезщетението за забава. Независимо от обявената, макар с исковата молба,
изискуемост на задължението по договора за кредит, ищецът претендира частично
дължимата главница, за определен период време и вноски, поради което с оглед
изводите за задължение в по-голям размер, искът се явява основателен до
претендираните 19 628.22 лева, като част от обща главница в размер на 35
300.97 лева.
От
изслушаното заключение следва и извод за основателност на иска за
възнаградителна лихва в размер на 1475.93 лева и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, изчислено върху главницата, за периода
от 07.02.2017г. до 10.04.2018г.
В
отхвърлителната част решението не е предмет на обжалване.
Доводите
в съдебно заседание, че съдът не се е произнесъл служебно по неравноправността
на клаузи от договора за потребителски кредит въззивният съд намира за
неоснователно. Действително, в отговора на исковата молба е направено най-общо
оспорване на клаузите от договора за кредит поради неравнопоставеност на
страните, но нито в него, нито в съдебно заседание страната е уточнила кои от
разпоредбите на договора има предвид както и дали релевираната недействителност
засяга потребителския договор или Общите условия към него. Не са посочени и
конкретните основания за твърдяната недействителност по смисъла на ЗЗП. Съдът е
длъжен да даде отговор на всички фактически твърдения и възражения на страните,
но направеното оспорване не съдържа такива, поради което и съдът не е длъжен да
подлага на преценка цялостното съдържание на облигацията по арг. от чл.6 от ГПК
и принципа на диспозитивното начало. При извършена преценка съдържанието на
приложения договор и ОУ към същия не се установяват разпоредби в разрез с
постановките на ЗЗП и ЗПК; не се установяват клаузи, които да не отговарят на
критериите на чл.147 ЗЗП. Не е налице и подписване на допълнителни споразумения
към първоначалния договор за да изследва съдът евентуално изменение и
нарастване на компоненти от вноската по кредита. Не са наведени и твърдения за
някои от общите основания за нищожност по смисъла на ЗЗД.
Законната лихва върху главницата
следва да се присъди от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
14.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Въз
основа на горното, съдът достига до идентични на първата инстанция правни
изводи, поради което решението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно
този изход от спора, разноски се следват на въззиваемата страна съобразно
представения списък по чл.80 ГПК, в размер на 200 лева ю.к.възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1147/19.03.2019г., постановено по гр.дело №5238/2018г. на XXV състав на ВРС в обжалваната част, в която Д.М.И.,
ЕГН **********,***, е осъден на основание чл.79 ЗЗД да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 19
628.22/деветнадесет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и две
ст./ лева, дължима главница представляваща 38 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 07.02.2017 г. до 07.03.2020г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 14.11.2018г. по Договор
за потребителски паричен кредит № 2217741, сключен на 08.04.2016 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., в полза на „Агенция за
събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от
20.06.2017 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., сумата от 1 475,93 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и
деветдесет и три ст./ лева представляваща
възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 07.11.2016 г. до
20.06.2017 г., сумата от 605.89
/шестстотин и пет лева и осемдесет и девет ст./ лева представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.02.2017 г. до 10.04.2018 г.- датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 14.11.2018г. до окончателното й изплащане.
В
останалата част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: