Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Враца, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. № 1261 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл.
361, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 356, ал. 2 ТЗ. В условията на евентуалност с
главния иск е съединен и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, чл. 379 ТЗ и чл. 49 ЗАвП. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност ответникът е направил възражение за
прихващане с пасивното вземане в случай че се установи
неговата дължимост, до размера от 550 евро.
Ищецът „Тия Логистикс” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „А2В Дорс” ООД за следните
суми: 1 776,15
лв., /от които 1 056,15 лв. – главница по фактура № **********/21.08.2019
г., и 720,00 лв. – главница по фактура № **********/21.08.2019 г./,
представляващи уговорено възнаграждение по сключен договор за транспорт от
19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и разноските по делото. Съдът е издал заповед № 260258 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2021 г. за
претендираните със заявлението суми.
В законоустановения срок е постъпило
възражение срещу заповедта за изпълнение, като е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили
два договора за транспорт на стоки – врати, на 19.08.2019 г. с номера 19/S08263 и 19/S08264, в изпълнение на които ищецът е сключил договори за превоз на товар с
„Грийн Карго” ЕООД и „Вин Брадърс” ООД, по силата на които превозвачите са
извършили транспорт на врати, собственост на ответника, от гр. Враца до адреси
в Република Германия. Превозът бил извършен в съответствие с изискванията на
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като били
издадени международни товарителници, подписани от изпращача и превозвачите.
Стоките били приети от получателите в Република Германия на 23.08.2019 г. и на
26.08.2019 г. За извършения транспорт били издадени от ищеца фактура
№ **********/21.08.2019 г. на стойност 1 056,15 лв. по договор 19/S08263 и фактура № **********/21.08.2019
г. на стойност 720,00 лв. по договор 19/S08264. Посочва се, че ищецът е изпълнил и задължението си да даде сметка по
смисъла на ТЗ след приключване на изпълнението на поръчката, като е представил
на доверителя издадените фактури, в които са посочени индивидуализиращите
белези на избраните превозвачи, вида и регистрационните номера на използваните
превозни средства и платените на превозвачите навла. Твърди се, че с
представянето на фактурите ищецът е отправил до ответника покана за плащане на
дължимото възнаграждение в срок до 22.08.2019 г., от който момент последният е
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. Изтъква се, че въпреки отправяните
покани за плащане ответникът и до момента не е изпълнил паричното си задължение
за заплащане на дължимата за транспорта цена.
Относно твърдението на ответника в
подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че сумата
не е заплатена поради повреда в транспортираните врати, за която е поискано от
ищеца да заплати щета в размер на 550 евро ищецът излага съображения, че в
случая е изпълнил всички свои задължения като спедитор с грижата на добрия
търговец. Досежно драскотините по вратата, описани в международна товарителница
с № 1900017/20.08.2019 г., ищецът бил изпълнил задължението си да уведоми и
съдейства на ответника да упражни правата си във връзка с увреждането на
товара, като с това била дадена възможност на ответника да придобие директни
претенции срещу третото лице – превозвач. Ищецът бил завел щета по
застраховката на товара пред застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”,
но поради липса на съдействие от страна на изпращача за представяне на
необходимите доказателства, застрахователната сума не била заплатена. Твърди
се, че дори ответникът да не е бил надлежно уведомен, в полза на същия не би
възникнало правото на обезщетение за вреди от спедитора, а претенцията можело
да бъде предявена срещу превозвача от момента на отчитане от страна на
спедитора. Изтъква се, че превозвачът отговаря за всяка форма на неизпълнение
на задълженията по превозния договор, като в случая е налице лошо изпълнение от
негова страна. Твърди се и че исковете за вреди по спедиционния договор,
предявени срещу спедитора, се погасяват с изтичането на 1-годишна давност, която
в случая е изтекла. Навеждат се и доводи, че с оглед използваните за
транспортиране на вратите опаковки, може да се направи извод, че спедиторът е
използвал подходяща опаковка за стоките и не е допринесъл за повреждане на
товара.
По отношение на предявения в условията на
евентуалност иск се посочва, че ако се приеме, че договорът, сключен между
страните, е договор за транспорт, с който ищецът се е задължил лично да извърши
превоза на товари, а фирмата превозвач се явява последващ превозвач по смисъла на
чл. 374 ТЗ и чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки, следва да се вземе предвид, че превозвачът отговаря за
повреждането на товара, само ако е бил уведомен за същото не по-късно от един
месец от получаването му. Твърди се, че устно уведомяване ищецът е получил
месеци по-късно, след което веднага е завел щетата. Навеждат се доводи, че в
случая е изтекла предвидената в чл. 378 ТЗ, чл. 32 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 76 ЗАвП едногодишна давност
за предявяване на иск за вреди по договор за превоз, а съгласно чл. 32, ал. 4
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки погасен
по давност иск не може да бъде предявен дори под формата на насрещен иск или
възражение. Предвид това, се твърди, че няма основание за отказ от страна на
ответника да заплати договореното възнаграждение.
Ищецът моли съда да установи
съществуването на вземането така, както е заявено по ч. гр. дело № 388/2021 г.
по описа на Районен съд – Враца, както и да осъди ответника да заплати законната
лихва върху главницата, изтекла за периода от 22.08.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 258,53 лв.
С молба с вх. № 268966/17.06.2021
г. ищецът е уточнил, че ако съдът достигне до извод, че не са налице
спедиционни договори, предявява за разглеждане евентуално посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба основание – договори за превоз, поради
което съдът намира, че в условията на евентуалност с главния иск е съединен и
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Излагат се съображения, че искът за заплащане на лихва за забава е недопустим,
тъй като в заповедното производство е предявена само главницата по фактурите,
като в производството по установяването на това вземане е недопустимо да се
присъединява нов иск.
Навеждат се доводи, че спорен по делото е
въпросът дали възникналото между страните правоотношение е по договор за
поръчка или по спедиционен договор, като и в двете хипотези ответникът е
направил рекламация за лошо изпълнение. Твърди се, че ищецът не е оказал
съдействие за реализиране на претенциите на ответника към реалния превозвач, а
е действал в негова вреда, като е оспорил настъпването на повредите по товара,
не е уведомил превозвача и не е предявил към него претенция за обезщетение като
възложител на превоза. Посочва се, че издаването на фактура преди извършването
на превоза и доставянето на товара не може да се приеме за отчетна сделка, като
липсва такова волеизявление от страна на ищеца, като дори е отказал да стори
това, като не е разкрил действителния адрес и друга форма за контакт с
превозвача. Поддържа се, че между страните е налице договор за поръчка, по
който ответникът е имал право да откаже заплащане на възнаграждение, когато
изпълнението на поръчката е лошо и довереникът е действал във вреда на
доверителя, като не е предявил рекламация пред превозвача. Твърди се, че ищецът
е бил уведомен с имейл и по телефона за настъпилите повреди по превозваните
врати, които получателят на стоката е отстранил за своя сметка и ответникът се
е съгласил на отстъпка от цената им от 550 евро. Посочва се, че ответникът няма
право, нито задължение да претендира щетите да бъдат възстановени от
застраховател, тъй като застрахован е превозвачът. Изтъква се, че ищецът не е
предприел действия да ангажира съдействието на превозвача като застраховано
лице да представи на застрахователя нужните доказателства за рекламацията.
Поддържа се, че ищецът е следвало да встъпи в правата си като възложител на
транспорта и да предяви рекламация пред превозвача, поради което следва да
репарира вредите.
Посочва се, че превозвачът отговаря за
цялостна повреда на стоката от момента на приемането й. Навеждат се доводи, че
претърпените от ответника вреди са резултат от неизпълнено договорно задължение
на спедитора, представляващо лошо изпълнение на задължението за полагане на
грижата на добрия търговец. Поддържа се, че спедиторът отговаря за избора на
превозвачите при приемането и съхранението на стоките и за загубите, възникнали
при предприетото изпращане, като в случая вредите са произлезли от поведението
на ангажирания от спедитора превозвач. Посочва се, че отговорността на
спедитора произтича и от неупражняване на правото му по договора за превоз да
получи от превозвача обезщетение за настъпилите вреди и да го прехвърли на
доверителя, като това право той е бил длъжен да упражни, доколкото доверителят
не би могъл да стори това преди прехвърлянето му от спедитора.
Посочва се, че е неоснователно
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като, ако се приеме, че е
налице договор за поръчка между страните, следва да се приложи общата петгодишна
давност. Поддържа се, че едногодишната давност все още не е започнала да тече,
тъй като спедиторът не е прехвърлил правата по изпълнителната сделка, включващи
правото на обезщетение от превозвача.
В заключение се изтъква, че ищецът не е
изпълнил сключения между страните договор, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прихващане до размера от 550 евро,
представляващи понесените от ответното дружество вреди от неточно изпълнение на
процесния договор.
Въведеното от ответника възражение за
недопустимост на иска за присъждане на лихва за забава, е неоснователно, тъй
като в производството по чл. 422 ГПК е допустимо съединяването на осъдителен
иск за непосочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземане.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
По делото е прието като
доказателство Потвърждение на поръчка за международен транспорт по поръчка №
19/S08263 от
19.08.2019 г., подписано от представители на страните по настоящото
производство между „А2В ДОРС“ ООД като възложител и „Тия Логистикс“ ООД като
превозвач, с което от „Тия Логистикс“ ООД е потвърден международен транспорт с
камион на товар – 1 кутия 360,00 кг., 3x0.65x0.85, с
място на товарене гр. Враца от „А2В ДОРС“ ООД на дата 21.08.2019 г. и място на
доставка Адолфщрасе 11, Берлин, Германия на дата 27.08.2019 г., с превозно
средство ван с рег. № ********, с уговорено възнаграждение за превоз 720,00 лв.,
като плащането следва да бъде извършено с банков превод след натоварване и след
получаване на оригинално ЧМР и фактура.
От представената
по делото международна товарителница, намираща се на стр. 68 от кориците на
делото, се установява, че на процесния автомобил с рег. № ******** е натоварен
един бокс със врати с размери 300x63x81 и тегло
355 кг. в гр. Враца с изпращач „А2В ДОРС“ ООД
от превозвача „Вин Брадърс“ ООД, с крайна дестинация Адолфщрасе 11, Берлин,
Германия. Изяснява се, че изпратеният товар е бил получен в уговорената
дестинация на 26.08.2019 г., за което е поставен подпис на получателя.
За дължимото навло и организация на
транспорт на врати с автомобил с рег. №
******** ищецът е съставил фактура № **********/21.08.2019 г. за сумата от 720,00
лв.
По делото е прието като
доказателство Потвърждение на поръчка за международен транспорт по поръчка №
19/S08263 от
19.08.2019 г., подписано от представители на страните по настоящото
производство между „А2В ДОРС“ ООД като възложител и „Тия Логистикс“ ООД като
превозвач, с което от „Тия Логистикс“ ООД е потвърден международен транспорт с
камион на товар – 2 кутии 730.00 кг, 2.5x0.5x1.03+2.4x0.45x1.03, с място на
товарене гр. Враца от „А2В ДОРС“ ООД на дата 20.08.2019 г. и място на доставка 76287,
Германия и 50374, Германия на дата 22-25.08.2019 г., с превозно средство автобус
с рег. № ********, с уговорено възнаграждение за превоз 1 056,15 лв., като
плащането следва да бъде извършено с банков превод след натоварване и след
получаване на оригинално ЧМР и фактура.
От представената
по делото международна товарителница, намираща се на стр. 67 от кориците на
делото, се установява, че на процесния автомобил с рег. № ******** е натоварен
един бокс със врати с тегло 350 кг. в гр. Враца с изпращач „А2В ДОРС“
ООД от превозвача „Грийн Карго“ ЕООД, с
крайна дестинация 50374, Ерфщадт, Германия. Изяснява се, че изпратеният от
ответника товар е бил получен в уговорената дестинация на 23.08.2019 г., за
което е поставен подпис на получателя.
От представената
по делото международна товарителница, намираща се на стр. 66 от кориците на
делото, се установява, че на процесния автомобил с рег. № ******** е натоварен
един бокс със врати с тегло 380 кг. в гр. Враца с изпращач „А2В ДОРС“
ООД от превозвача „Грийн Карго“ ООД, с
крайна дестинация 76287, Морграфен Щрасе, Германия. Изяснява се, че изпратеният
от ответника товар е бил получен в уговорената дестинация на 23.08.2019 г., за
което е поставен подпис на получателя.
За дължимото навло и организация на
транспорт на врати с автомобил с рег. №
******** ищецът е съставил фактура № **********/21.08.2019 г. за сумата от
1 056,15 лв.
По делото са приети като доказателства
Аналитична оборотна ведомост, Главна книга и Оборотна ведомост клиенти, водени
от ответното дружество за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
От разменената между страните
в настоящото съдебно производство кореспонденция по електронна поща се
установява, че с електронно писмо, адресирано от представител на ответника до
представител на ищеца на 17.09.2019 г., ищецът „Тия
Логистикс“ ООД е
уведомен, че при извършване на транспорта са нанесени повреди на стоките,
поради което получателят им в Германия отказва да извърши окончателно плащане
на ответното дружество „А2В ДОРС“ ООД. С писмото е поискано
ищцовото дружество да предяви застрахователна претенция като превозвач на
стоките, както и е уведомено последното, че ответникът упражнява право на
задържане върху сумата, дължима за транспорта, докато не бъдат възстановени
щетите, които е понесъл поради отказа на получателя да заплати доставените
стоки. На 19.09.2019 г. е получен отговор от ищеца с настояване, че
отговорността за щетите по товара се носи не от превозвача, а от изпращача
поради лошо опаковане.
Приложено е и електронно писмо
от 19.09.2019 г., изпратено от представител на ищцовото дружество до
представител на ответното с приложени два файла с цветни снимки на повреди по врати.
Прието като доказателство е и
писмо от ответното дружество „А2В ДОРС“ ООД до ищцовото „Тия
Логистикс“ ООД, с което последното е уведомено, че поради бездействието му да
предяви застрахователна претенция пред застрахователя на превозвача, ответното
дружество е изпратило писмо до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. В писмото е
обективирана и покана за заплащане на щета в размер на 550 евро за повреди на
превозваните врати, настъпили по време на превоза им. Приета като доказателство
е и обратна разписка, от която е видно, че писмото е получено от представител
на ищеца на 07.07.2020 г. Представена е и обратна разписка за писмо, изпратено
от представител на ответника до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, получено на
09.07.2020 г. и обратна разписка за писмо, изпратено от представител на
ответника до „Грийн Карго” ЕООД, като е отбелязано, че пратката е непотърсена
на 28.07.2020 г.
От представените като
доказателство по делото електронни писма, изпратени от експерт от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ до представители на ищцовото и ответниковото дружество се
установява, че с електронно писмо от 20.11.2019 г. застрахователят е уведомил страните
за завеждането на щета № ***********, както и че до момента не е постъпила
претенция от застрахованото лице. С електронно писмо от 25.11.2019 г.
застрахователят уведомява ответното дружество, че до момента пред него не е
представена претенция от собственика на стоката нито към спедитора, нито към
превозвача, като е приложен и списък с документи, които следва да бъдат
приложени към претенция.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 361, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл.
356, ал. 2 ТЗ.
Възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки: 1. наличието на действителни търговски правоотношения по
спедиционни договори с предмет сключване на договор за превоз на товари по
процесната дестинация и с уговорка за насрещна престация – заплащане на
твърдяното спедиционно възнаграждение; 2. спедиторът да е сключил съобразно
указанията на ответника договор за превоз на товари по процесната дестинация от
свое име и за сметка на ответника и 3. спедиторът да е дал отчет за извършените
правни действия, предмет на договора за спедиция. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца-спедитор. В случай че се установи възникването на
твърдените субективни права, ответникът следва да докаже, че е заплатил
претендираното възнаграждение.
Тъй като спедиционният договор е подвид на комисионния, за него субсидиарно се прилагат правилата, уреждащи това мандатно правоотношение – арг. чл. 361, ал. 2 ТЗ, който предписва, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.
При спедиционния договор за
спедитора възникват две основни задължения – 1. да изпълни поръчката без
отклонения съобразно възложения мандат и нарежданията на комитента, т.е. да
сключи договор за превоз за сметка на комитента от свое име (при същинския
договор за спедиция) или от името на комитента (при несъщинския договор за
спедиция) и 2. да даде отчет (да прехвърли на комитента придобитите в изпълнение
на поръчката от свое име, но за сметка на манданта, субективни права и правни
задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да
се отразят в патримониума на доверителя). Това правоприемство се постига чрез
едно или повече отчетни действия – арг. чл. 355 ТЗ. И за комитента възникват
две основни правни задължения – 1) да получи резултата от изпълнителната сделка
и 2) да заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е
претърпял спедиторът във връзка с изпълнението на поръчката. (арг. чл. 356, ал.
2, изр. 1 ТЗ, както и чл. 285, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ) и да
заплати уговореното комисионно възнаграждение при точно и добросъвестно изпълнение
на уговорения мандат.
От двете приети
като доказателство по делото потвърждения на поръчка за международен транспорт
по поръчки от 19.08.2019 г.,
подписани от
представители на страните по настоящото производство, се установява, че между между „А2В ДОРС“
ООД като възложител и „Тия Логистикс“ ООД като спедитор са сключени спедиционни договори за извършването на
автомобилен превоз на товари, а именно по първия - с камион на товар – 1 кутия 360,00
кг., 3x0.65x0.85, с
място на товарене гр. Враца от „А2В ДОРС“ ООД на дата 21.08.2019 г. и място на
доставка Адолфщрасе 11, Берлин, Германия на дата 27.08.2019 г., с превозно
средство ван с рег. № ********, с уговорено възнаграждение за превоз 720,00
лв., като плащането следва да бъде извършено с банков превод след натоварване и
след получаване на оригинално ЧМР и фактура, а по втория - с камион на товар –
2 кутии 730.00 кг, 2.5x0.5x1.03+2.4x0.45x1.03, с място на
товарене гр. Враца от „А2В ДОРС“ ООД на дата 20.08.2019 г. и място на доставка
76287, Германия и 50374, Германия на дата 22-25.08.2019 г., с превозно средство
автобус с рег. № ********, с уговорено възнаграждение за превоз 1 056,15
лв., като плащането следва да бъде извършено с банков превод след натоварване и
след получаване на оригинал на международна товарителница, наречена
от страните ЧМР и фактура.
От представените 3 бр. международни
товарителници, намиращи се на стр. 66, 67 и 68 в кориците на делото, се
установява, че са сключени договори за автомобилен превоз, включващи
превозването на процесните товари, като представители на получателите са
получили в местоназначението в Германия, превозения от „Вин Брадърс“ ООД с автомобил с рег. № ********
на 26.08.2019 г. товар – един
бокс със врати с размери 300x63x81
и тегло 355 кг., и от „Грийн Карго“ ЕООД с автомобил с рег. № ******** на
23.08.2019 г. товар – един
бокс със врати с тегло 350 кг. и един бокс със врати с тегло 380 кг. От
процесните товарителници не се установява да са направени възражения от
получателите при получаването на товара.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между страните са възникнали материални правоотношения по спедиционни
договори, по силата на които ищецът се е задължил да сключи от свое име и за
сметка на доверителя – ответник, договори за международен превоз на товари.
В изпълнение на това мандатно задължение –
арг. чл. 361, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 348, ал. 1 ТЗ, спедиторът-ищец е сключил
договори за автомобилен превоз с „Вин Брадърс“ ООД и „Грийн
Карго“ ЕООД (т. нар.
изпълнителни сделки), които са доставили на получателите им процесните товари.
Правното действие на изпълнителните сделки (договори за превоз) попада под
приложното поле на чл. 367 ТЗ, във вр. с чл. 379 ТЗ и чл. 49 и сл. от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП). По силата на чл. 1, т. 1 ЗАвП този нормативен акт
урежда обществените отношения, възникнали по повод осъществяването на
международни превози на товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи. За породените от този
договор правни последици следва да намери приложение и Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Тълкувайки логически и систематически
правните норми, регламентирани в чл. 50, ал. 2 ЗАвП и чл. 61 ЗАвП, следва да се
направи правният извод, че договорът за автомобилен превоз по своята природа
представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален
договор, тъй като неговата действителност не зависи от издаването, редовността
или изгубването на товарителницата. Чрез съставянето на този удостоверителен
документ се доказва сключването на тази двустранна сделка – арг. чл. 61 ЗАвП. В
този смисъл е и даденото определение на договора за международен превоз на
стоки в чл. 4 от Конвенция СМR. Приложното поле на конвенцията е определено в
нейния чл. 1, т. 1, съгласно който тя се прилага към всеки договор за превоз на
шосе, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето
й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна.
Международният характер на договора се обуславя не от различната национална
принадлежност или седалището на страните, а единствено от разликата в мястото
на приемането на стоката за превоз и доставянето й на получателя.
Между страните не е спорно
обстоятелството, а и от представените три
международни товарителници, се установява, че товарът, предмет на процесните
договори за превоз и спедиция, е доставен в уговорения срок, така както е било
уговорено в договорите за спедиция, сключени между ищеца и ответника.
Следователно по делото е установена и
втората материална предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно –
спедиторът да е сключил съобразно указанията на ответника договор за превоз на
товари по процесната дестинация от свое име и за сметка на ответника.
Спедиторът, освен
задължението да сключи договор за превоз, дължи и отчет на доверителя, който се
изразява в даване на сметка за извършеното и прехвърляне на резултатите от
сключения договор. С оглед препращащата норма на чл. 361, ал. 2 ТЗ към
правилата на комисионния договор, спедиторът е длъжен да даде сметка на
възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка (чл. 355 ТЗ), за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената
спедиционната услуга. За изпълнителната сделка, както и за мандата за сключване
на превозния договор, формата е без значение. За да се приеме, че спедиторът е
дал отчет по изпълнението на спедиционния договор трябва да се направи преценка
дали извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителната
сделка е сведена до знанието на доверителя и дали последният я приема /в този
смисъл Решение № 44 от 31.03.2009
г. на ВКС по т. д. № 447/2008 г., II т. о., ТК/.
Изпълнението на задължението за прехвърляне на резултата от
изпълнителната сделка се изразява във фактическото предаване на товара,
както и в представянето от страна на спедитора на необходимите документи, доказващи, че превозът е осъществен и че
товарът е достигнал до получателя си. Между страните не е спорно
обстоятелството, че товарът, предмет на сключените спедиторски договори, е
доставен в местоназначението му, свидетелство за което са и поставените подписи
на получателите му върху международните товарителници. Страните не спорят и че
международните товарителници са получени от ответника. Видно от представеното
електронно писмо от 17.09.2019 г., изпратено от представител на ответното
дружество до ищцовото, последното е уведомено, че получателят на товара в
Германия отказва да извърши окончателно плащане на ответника поради установени
повреди на превозваните врати, следователно към тази дата за ищеца е било ясно,
че товарът е достигнал до получателя си. От
събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното
обстоятелство, че изпълнителната сделка е сведена до знанието на доверителя по
спедиционния договор. В случая
отчетната сделка следва да се счита за осъществена с предаване на товара от
превозвача на крайните получатели и
свеждането до знанието на доверителя, че превозът е осъществен. Спедиторът е изпълнил и задължението си за даване на
сметка /чл. 355 ТЗ/, при което за него е възникнало правото да иска от
възложителя изпълнение на задължението му за изплащане на възнаграждението /чл.
361, ал. 1 ТЗ/. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане в пълен
или частичен размер договореното възнаграждение на спедитора по издадените
фактури, поради което предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 361, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл.
356, ал. 2 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1 776,15 лв., /от които 1 056,15 лв. – главница по фактура №
**********/21.08.2019 г., и 720,00 лв. – главница по фактура №
**********/21.08.2019 г./, представляващи уговорено възнаграждение по сключени договори
за транспорт от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, се явява основателен
и доказан.
При уважаването на главния иск не
следва да бъде разглеждан предявеният в условията на евентуалност такъв с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, чл. 379 ТЗ и чл. 49 ЗАвП.
По
предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е предявил осъдителен иск
за заплащане на сума в размер на 258,53 лв., представляваща законната лихва
върху главницата, изтекла за периода от 22.08.2019 г. до 27.01.2021 г.
Изискуемостта на паричните задължения за заплащане на уговореното
възнаграждение възниква от момента на извършване на отчетната сделка, а в
случай че не е уговорен срок, за да изпадне ответникът в забава е необходима
покана. В случая видно от представените потвърждения на поръчка за международен
транспорт страните са договорили, че възнаграждението следва да бъде платено
след получаване на оригинално ЧМР и фактура до 0 дни по банка. Тъй като ищецът
не е ангажирал никакви доказателства за точния момент на получаване от
ответното дружество на тези документи, в зависимост от което е поставено
изпадането на ответника в забава, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По възражението за прихващане по чл. 298, ал. 4 ГПК:
Тъй като съдът стигна до извод за
основателност на предявения главен иск, по делото се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на направеното възражение за прихващане с
пасивното вземане.
В тежест на ответника по
възражението за прихващане е да установи съществуването на активното вземане в
негова полза като докаже, че между страните са налице валидни облигационни
правоотношения по спедиционни договори; че ищецът е имал виновно и
противоправно поведение при изпълнение на договорните си задължения в
качествено отношение, вследствие на което ответникът е претърпял вреда в
сочения размер, която е пряка и непсредствена последица от неизпълнението.
В отговора на исковата молба се
твърди от ответника, че ищецът е бил уведомен с имейл
и по телефона за настъпилите повреди по превозваните врати по време на
транспорта им до Германия, които получателят на стоката е отстранил за своя
сметка и ответникът се е съгласил на отстъпка от цената им от 550 евро, която
сума представлява претърпяна от него вреда, която ищецът следва да репарира.
Поддържа се, че отговорността произтича от обстоятелството, че ищецът не е
положил грижата на добрия търговец при избора на превозвач, като в случая
вредите са произлезли от поведението на ангажирания от спедитора превозвач.
Посочва се и че отговорността на ищеца произтича и от неупражняването на
правото му по договора да получи от превозвача обезщетение за настъпилите вреди
и да го прехвърли на доверителя.
По делото е безспорно установено, че страните са обвързани от валидни облигационни правоотношения по спедиционни договори. Следва да бъде отбелязано обаче, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял вреда в сочения размер, която е пряка и непсредствена последица от неизпълнението на задълженията на спедитора по спедиционния договор. Твърдението, че получателят на стоката е отстранил за своя сметка повредите по вратите и ответникът се е съгласил на отстъпка от цената им от 550 евро остана недоказано в производството пред тази инстанция. Единствените данни в тази насока се съдържат в представената електронна кореспонденция между представител на ответното дружество и представител на получателя на вратите и в представена по делото фактура, които са на английски език и не са приети като доказателство по делото. Съдът с Определение № 262672/02.08.2021 г. изрично е указал на ответното дружество, че може да представи надлежен превод на български език на електронните писма и издадената фактура, но последният не е предприел действия в тази насока. Не са ангажирани никакви доказателства получателят на товара да е удържал сумата от 550 евро при заплащане на цената на доставените врати, нето ответникът да се е съгласил на такава отстъпка, следователно не е установено той да е претърпял загуба като основание за ангажиране на отговорността за неизпълнение на договорни задължения на спедитора. Предвид липсата на доказан елемент от фактическия състав за възникване на договорната отговорност на ищеца, а именно претърпяването на вреда от ответника, настоящият съдебен състав намира, че направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 773,01 лв., представляваща направени разноски по делото пропорционално
на уважената част от исковете, като се съобрази, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е отхвърлен /74,66 лв. – държавна такса и 698,35 лв. – адвокатско
възнаграждение/.
С оглед задължителните указания,
дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността
за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. С оглед
изхода на делото и признаването за установено, че сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, се дължат изцяло, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 335,52 лв. /35,52 лв. – държавна такса и 300,00 лв.
– адвокатско възнаграждение/, представляваща направени разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 361, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл.
356, ал. 2 ТЗ, че „А2В Дорс”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Шипка”
№ 2, дължи на „Тия Логистикс” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Братя
Миладинови” № 32, сумата от 1 776,15
лв.,
/от които 1 056,15 лв. – главница по фактура № **********/21.08.2019 г., и
720,00 лв. – главница по фактура № **********/21.08.2019 г./, представляващи
уговорено възнаграждение по сключени договори за транспорт от 19.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, за което
вземане е издадена Заповед № 260258/28.01.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 388/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тия Логистикс” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Братя Миладинови” № 32,
против „А2В Дорс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Шипка” № 2, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 258,53 лв., представляваща законната лихва върху
главницата, изтекла за периода от 22.08.2019 г. до 27.01.2021 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „А2В Дорс” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Шипка” № 2, да заплати
на „Тия Логистикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Братя
Миладинови” № 32, сумата от 773,01 лв., представляваща направени разноски в производството
по гр. дело № 1261/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от 335,52 лв., представляваща направени
разноски в производството по ч. гр. дело № 388/2021 г. по описа на Районен съд
– Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: