Р Е Ш Е Н И Е
№221
гр. Велико Търново, 27.09.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10180 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Районно
управление Свищов при ОДМВР – Велико Търново, чрез началника на управлението, е
обжалвал решение №260007 от 14.01.2021 г., постановено по АНД №326/2020 г. по
описа на Свищовският районен съд като неправилно.
Доколкото може да се извлече от съдържанието на касационната жалба,
според касатора съдът е нарушил закона – касационно основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Подробни съображения за този претендиран резултат са изложени в
касационната жалба. Според касаторът съдът неправилно е приел, че
постановлението е формално незаконосъобразно, тъй като представените от
касатора писмени доказателства пред касационната инстанция опровергават
посочения извод.
Ответникът по касация, Д.И.П. ***, чрез процесуалния си представител ***К.
от ВТАК, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за
разноски пред касационната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразно наказателно постановление №20-0352-000421 от 24.06.2020
година на началника на РУ – Свищов, с което
на ответника по касация Д.И.П. *** е било наложено наказание глоба от 20
лв. на основание чл.183, ал.2, т.3, предложение първо и наказание глоба от 20
лева на основание чл.185 от ЗДвП.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата
административно-наказателна преписка и изслушаните по делото свидетелски
показания е приел, че на 11.06.2020 година в 0,50 часа свидетелите по делото
Христов и П. /в качеството си на младши автоконтрольори
при РУ – Свищов/ са се движели със служебен автомобил по улица Никола П. *** и
на кръстовището с улица „Цар Освободител“ направили десен завой, след което
видели, че от улица „Трети март“ в посока към улица Цар Освободител завива лек
автомобил „Сеат“ с регистрационен номер ***, който е
бил управляван от ответника по касация. Превозното средство преминало покрай
магазин „Била“ на улица „Тодор Миланович“, като
водачът не спрял на знак В2 в края на тази улица, направил ляв завой и
продължил движението си по улица „Цар Освободител“ в посоката на движението на
свидетелите. Последните подали звуков и светлинен сигнал от служебния си
автомобил и спрели автомобила, представили се на ответника по касация, обяснили
му защо го спират и пристъпили към проверка на документите му.
След първоначален отказ да представи документите си, впоследствие
ответникът по касация посочил, че СУМПС се намира в София. Поискано е
съдействие от свидетеля К.,като междувременно се установило след проверка, че
ответникът по касация е с отнето СУМПС. Ответникът последвал свидетелите в
управлението, като при проверка в системата на МВР е било установено, че СУМПС
е било отнето с НП №19-0352-000301/28.2.2019 година, което според данните в
посочената системата на МВР било стабилизирано.
При тези обстоятелства е издаден АУАН, въз основа на който пък е
издадено процесното пред РС - Свищов НП.
От правна страна съдът е приел, че НП е формално незаконосъобразно,тъй като
не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Посочено е, че
според обстоятелствената част на НП неточно е описано мястото на нарушението.
Посочено е в постановлението, че то е кръстовище, образувано от улица Цар
Освободител и площад Свобода, но според доказателствата става въпрос за улица
Трети мат и улица Цар Освободител. Съдът е отбелязал, че според представено от
община Свищов писмено доказателство между паркинга на магазин „Била“и парковото
пространство на площад „Свобода“ се намира улица, която се пресича с улица Цар
Освободител и образува кръстовище. Отбелязано е все в този контекст, че
легалната дефиниция за кръстовище е дадена в нормата на §6, т.8 от ЗДвП, като
от тази дефиниция следва, че кръстовището не е пресечно място на път с площад.
Съдът се е позовал и на своята практика по друго дело. Извън това, съдът е
приел, че описанието на нарушението, което касае вторият приложен
административно-наказателен състав, е неясно и объркващо. От една страна в
постановлението е било посочено,че жалбоподателят управлява МПС с отнето с
влязло в сила постановление и незаплатено в срока за доброволно изпълнение,
като от друга страна е посочено, че става въпрос за нарушаване на разпоредбата
на чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който текст в едномесечен срок от влизането в
сила на НП, електронния фиш или съдебното решение или определение следва да се
заплати наложеното с тези актове наказание „глоба“. Изложено е, че управлението
на МПС с отнето СУМПС не е елемент от съставомерността
на приложената от АНО норма, като посочването на това обстоятелство води от
една страна до неяснота в това да се установи в какво точно се състои според
АНО нарушението, а от друга страна липсва единност на описаното нарушение и вменената
правна норма. Не е посочено според съда факта на изтеклия срок на плащане след
стабилизирането на наказателното постановление.
Извън тези съображения, по отношение на нарушението по т.2 от
процесното пред него НП съдът е изложил и, че според разпоредбата на чл.190,
ал.3 от ЗДвП водачите следва да заплатят
в едномесечен срок от влизането в сила на НП наложеното с него наказание
„глоба“, като от обективна страна съставът изисква да е влязло в сила
наказателното постановление. При това е констатиранно,
че действително АНО е приел, че наказателното постановление от 28.02.2019
година е стабилизирано, но това становище не го обвързва, доколкото пред същия
съд се разглежда АНД №177/2020 година, чиито предмет е именно
законосъобразността на това постановление. При това положение съдът е посочил,
че това постановление не е стабилизирано и не е налице нарушаване на
разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП, както е приел началника на РУ – Свищов.
Решението е правилно като не са налице претендираните касационни
основания.
Правилно съдът е приел формална незаконосъборазност
на процесното постановление по отношение на претендираното нарушаване на
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Както правилно отбелязва съдът, в
постановлението е посочено, че водачът управлява лекия автомобил в град Свищов,
на площад „Свобода“, като на кръстовище с друг път – „Цар Освободител“ - не
спира на пътен знак Б.2, като това описание не може да изпълни изискванията на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото няма как между площад и
улица да се формира кръстовище по
аргумент от §6, т.8 от ДР на ЗДвП. Извън това, следва да се отбележи, че
описаните в НП факти и обстоятелства не кореспондират със събраните от съда
гласни доказателства досежно точните факти, които са възпроизведени от
наказващият орган в НП, като в това отношение касационната инстанция на
основание чл. 221, ал.2, изречение второто АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
препраща към мотивите на въззивното решение.
Що се касае до нарушението по чл.185 от ЗДвП, следва да се отбележи
извън правилните съображения на районният съд, че разпоредбата на чл.190, ал.3
от ЗДвП урежда срок за доброволно изпълнение на така наложеното наказание, а не
императивна норма, която при неизпълнение на дължимото поведение да се обвърже
със санкция в хипотезата на чл. 185
от ЗДвП. Този извод се налага защото логиката сочи, че законодателят не е
предвидил заплащането на глобата след срока да се осъществява чрез нова глоба.
Органът по изпълнение на наложеното наказание разполага с други процесуални
средства - да пристъпи към принудително изпълнение. Изпълнението на наказанието
глоба, чрез налагане на същото като характеристика наказание е правен нонсенс. Посоченото
разбиране е изразено в решение 25 от 19.02.2021 г. на АдмС
- Велико Търново, постановено по КАНХД № 10318/2020 г., в решение № 240 от
4.11.2020 г. на АдмС - Велико Търново по КНАХД №
10217/2020 г. и други.
При този изход на спора претенцията на ответника по касация за разноски е основателна, като следва да бъде уважена. За
тази страна разноските представляват сто лева ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решени №260007 от 14.01.2021
г., постановено по АНД №326/2020 г. по описа на Свищовският районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико
Търново да заплати на Д.И.П. ***, ЕГН **********, разноски за касационната
инстанция в размер от 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :