Решение по дело №2587/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №1759

гр. Перник, 02.12.2019 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 05 11 2019 година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  Д Матеева

 

при секретаря Л Добрева

като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 02587 по описа за 2019 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу

М.О.С.  ЕГН ********** ***

 

Че дължи на дружеството

Сумата 851.91 лв.неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 767.35лв. главница за периода 01.05.2017-30.04.2018г.

Сумата 84.56лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 11.01.2019г.  по чгд № 156 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,

както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

След изпълнение на уведомителни процедури по чл.47 и сл ГПК заявителят е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

 

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период

 за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК от   адв.З.А.    е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител  юрк.  поддържа предявените искове.

Ответникът чрез  адвокат-пълномощник, оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

 

Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.

Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.

 

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            

 От приложеното към настоящето ч.гр.дело на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите  - посочени по-горе

      

 От приетата като доказателство по делото публикация  на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.  

 

Видно от представени доказателства – жилището е собственост на Община Перник и като такова е декларирано в ДМДТ, а освен това е актувано като Частна общинска собственост

Освен това, жилището е дадено под наем на ответника от Общината със ЗАповед № 721 от 25.04.2003г.  на осн. чл.43 ал.1 ЗОС като мес. наем се определя от ЖИЛФОНД ЕООД

 

Представена е настанителната заповед, в която не са регламентирани в чия тежест са консумативите по същото.

 

Следва да се приеме, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ СЕ ЯВЯВА собственик на имота и НЯМА задължение да издължава цената на топлоенергията на ищцовото дружество.

 

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

 

По допустимостта на исковете

 

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,  поради което и същият се явява процесуално допустим.

     

     По основателността на исковете съдът намира следното:

 

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата  през процесния период.

 

Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -

потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител.

 

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. 

По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битовеи нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. титулярът на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК, както и от  Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова е в смисъл, че

 

 потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.

 

Към момента на постановяване на същото решение, обаче, е била в сила  разпоредбата на чл.  § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,  която определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота.

 

Действащият към настоящия момент чл. 153 ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството клиент на топлопреносното предприятие лицето да е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.

 

Поради това и съдът в настоящия случай приема, че ответникът  няма качеството на потребител на топлинна енергия и не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното предприятие.

 

При тези съображения съдът намира, че макар и да се събраха доказателства относно потребената в имота топлоенергия, като количество и стойност, исковете за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не се  установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ.

 

По разноските:

С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство  и по УИ остават в тежест на ищцовото дружество.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ исковете на  "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, за признаване за установено по отношение на

М.О.С.  ЕГН ********** ***

 

Че дължи на дружеството

Сумата 851.91 лв.неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 767.35лв. главница за периода 01.05.2017-30.04.2018г.

Сумата 84.56лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 11.01.2019г.  по чгд № 156 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,

като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ

          

След влизане на решението в сила, ч г дело да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

 

                                

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: