Р Е
Ш Е Н И Е
№1759
гр. Перник, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 05 11 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д Матеева
при секретаря Л Добрева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02587 по описа за 2019 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
М.О.С. ЕГН ********** ***
Че дължи на дружеството
Сумата 851.91 лв.неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на
посочения адм.адрес, от която
Сумата 767.35лв. главница за периода
01.05.2017-30.04.2018г.
Сумата 84.56лв. законна лихва за
забава в месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението – 11.01.2019г. по чгд №
156 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
След изпълнение на уведомителни процедури по чл.47 и сл ГПК заявителят е
предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период
за топлоснабден имот,
находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата
се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от адв.З.А. е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител юрк.
поддържа предявените искове.
Ответникът чрез адвокат-пълномощник,
оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца
с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка
твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.
Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от
сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството
доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите - посочени по-горе
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Видно от представени доказателства – жилището е собственост на Община Перник и като такова е декларирано в ДМДТ, а освен това е актувано като Частна общинска собственост
Освен това, жилището е дадено под наем на ответника от Общината със ЗАповед № 721 от 25.04.2003г. на осн. чл.43 ал.1 ЗОС като мес. наем се определя от ЖИЛФОНД ЕООД
Представена е настанителната заповед, в която не са регламентирани в чия тежест са консумативите по същото.
Следва да се приеме, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ СЕ ЯВЯВА собственик на имота и НЯМА задължение да издължава цената на топлоенергията на ищцовото дружество.
Други относими
доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат
уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество
и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата през процесния период.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -
потребител на топлинна енергия е всеки собственик
и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител.
Това качество
е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на
правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
По въпроса
кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битовеи
нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът,
респ. титулярът на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното
право на ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на ВКС,
ОСГК, както и от Решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Капка Юстиниянова е в смисъл, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване.
Към момента на постановяване на същото решение, обаче, е била в сила разпоредбата на чл. § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, която определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота.
Действащият
към настоящия момент чл. 153 ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството
клиент на топлопреносното предприятие лицето да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.
Поради това и
съдът в настоящия случай приема, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна
енергия и не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното
предприятие.
При тези съображения съдът намира, че макар и да се събраха доказателства
относно потребената в имота топлоенергия, като количество и стойност, исковете
за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като по
делото не се установи привлеченото към
отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1
ЗЕ.
По
разноските:
С оглед отхвърлянето на установителния иск
дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство и по УИ остават в тежест на
ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, за признаване за установено по отношение на
М.О.С. ЕГН ********** ***
Че дължи на дружеството
Сумата 851.91 лв.неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на
посочения адм.адрес, от която
Сумата 767.35лв. главница за периода
01.05.2017-30.04.2018г.
Сумата 84.56лв. законна лихва за
забава в месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 03.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението – 11.01.2019г. по чгд №
156 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ
След влизане на решението в сила, ч г дело
да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в
сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: