ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 848
гр. Перник, 08. 10. 2019 г.
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на 08.10.2019г. като разгледа докладваното от съдията Димитър
Ковачев гражданско дело № 580 по
описа на Пернишкия окръжен съд за 2016г.
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
въз основа на определение № 154 от 13. 09. 2016г., постановено по адм.дело
№ 383/2016г. по описа на Административен
съд – Перник, с което производството по делото е прекратено пред същия съд и е
изпратено по подсъдност на Пернишкия окръжен съд.
ПОС е повдигнал спор за
подсъдност и с определение 6/13.02.2019г. по дело 27/2016г. на петчленен смесен
състав на ВКС и ВАС е определен за компетентен да разгледа исковете именно ПОС.
С исковата молба и уточнителна
молба от 31.08.2016г. (по делото на Адм. съд –Перник) са предявени осъдителни
искове за обезщетяване на вреди от нарушение на Конвенцията за
защита на хората с увреждания и правото на европейския съюз. Изложени са
твърдения за нарушение на принципи на равно третиране; ефективна съдебна
защита; прозрачност; правна сигурност.
Нарушено било правото на ищцата
на вода, застрашено било здравето ѝ и това на семейството ѝ, което
обстоятелство било игнорирано от полицията
и имало мълчалив отказ на прокуратурата да разследва. Изложени са
твърдения за незаконни действия на общински служители, на органи на МВР и на
прокуратурата във връзка с ползван от нея водоизточник (кладенец), включително
по образувана срещу нея пр.пр. 1578/2013г. на РП-Радомир. Съгласно уточнителна
молба от 31.08.2016г. ответници по исковете са Община Радомир, Общински съвет
Радомир, Районна прокуратура Радомир (тоест прокуратурата на Република
България) и ОД на МВР-Перник.
По отношение на Общински съвет
Радомир делото е прекратено с влязло в сила определение.
Постъпили са отговори на исковата
молба в които ответниците правят възражения за недопустимост на исковете поради
разрешаването на спора на същите основания и със същите искания с влезли в сила
съдебни решения по други дела.
С оглед на тези възражения ПОС е
изискал заверени преписи от исковите молби и уточнителните такива и от
съдебните решения по следните съдебни дела: гр.д 306/2017г. по описа на Пернишки
окръжен съд и адм.д. 47/2017г. на Административен съд- София област, ведно с
актовете по инстанционен контрол.
При сравнение между исковата молба по настоящото дело и уточнителната
такава от една страна и исковите молби и уточненията по
посочените други дела и влезлите в сила решения по тях се установява
идентичност на фактическите основания и петитумите на исковете.
Така по настоящото дело в
уточнителна молба от 31.08.2016 (пред Адм. съд Перник) се заявява от ищцата, че
прокурор при РП Радомир по пр.пр. 1578/2013г. изпратил писмо до РУ Полиция
Радомир на ищцата да се прочете
разпоредбата на чл.323, ал.1 от Наказателния кодекс без да изясни
обстоятелството за тази мярка, което е наличие на намеса в правата на ищцата по
чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
НПК не съдържал разпоредба, която да ограничава достъпа до
материалите събрани по образуваната прокурорска преписка касаещо жалба насочена
срещу определено лице. С отказа да предостави материалите събрани по преписка
№1578/2013 прокурор М. е нарушила принципа на равнопоставеност между двете страни
по преписката. НПК съдържа разпоредби за процесуални действия по образувано
досъдебно производство, което се явява ДП №54/2014 г. Като засегната страна по
преписка №1578/2013 прокурор М. е длъжна да уведоми ищцата за резултатите от
приключилата проверка и да осигури цялостен достъп до материалите по нея.
Никъде в разпоредбите на НПК не е отбелязано, че прокурорската преписка и
досъдебното производство са едно цяло. Освен това след като ищцата е била
официално уведомена, че ако не изпълни разпоредбите на чл.323, ал.1 от НК ще
бъде подведена под наказателна отговорност я прави субект от приложното поле на
Директива 2012/13/ЕС. Превишаването на правомощията на прокурор М. са отказа да
осигури достъп до материалите по преписката същата е нарушила правата на ищцата
произтичащи от чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Липсата на образувана проверка по описаните данни от ищцата
и нейната дъщеря на 19.12.2013 г. във връзка с разрушаването на обезопасителните
съоръжения на кладенеца посочени дори в „жалбата на жителите на с. ***"
сочи за наличие на пристрастност към кмета на общината от страна на районна
прокуратура, което е нарушение на чл.4 и чл.8 от ЗСВ, чл.12 от Конвенцията за
защита правата на хората с увреждания и принципа на прозрачност. В тази посока
чл.4 от Конвенцията за защита правата на хората с увреждания озаглавен „Общи
задължение" в ал.1 буква г) е посочено: "се въздържат от всякакви
актове и практики, несъответстващи на настоящата конвенция, и да гарантират
нейното спазване от страна на публичните власти и институции.
От тези действия на прокурора се
извеждат вредите които се претендират и за които се иска обезщетение в размер
на 33753,43 лева от Прокуратурата, а при условия на евентуалност 80 % от тази
сума или евентуално да се определи обезщетение съизмеримо с европейското право.
Напълно идентични са твърденията на ищцата и по гр.д. 306/2017г. на
Пернишки окръжен съд и с напълно идентичен петитум.
По гр.д. 306/2017г. е налице влязло в сила на 18.02.2019г.
решение за отхвърляне на всички искове срещу прокуратурата. При това положение
исковете по настоящото дело се явяват недопустими поради наличие на сила на присъдено
нещо между страните по фактите на които се основават исковете по настоящото
дело.
Ето защо исковете срещу
прокуратурата са недопустими към настоящият момент.
Недопустими са и исковете срещу ОД на МВР Перник и Община Радомир на същото
основание-наличие на сила на присъдено нещо.
В частта си срещу ОД на МВР
Перник исковата молба по настоящото дело съгласно уточнителната молба от
31.08.2016г. (стр.8) се основава на твърдения за пристрастност в действията на
полицейски служители на РУП-Радомир при извършена предварителна проверка по
пр.пр. 672/2012г. Били нарушени инструкция 89/10.03.2011г. за извършване на
предварителна проверка. Били игнорирани факти и обстоятелства и затова
проверката завършила с отказ да се образува досъдебно производство.
Същевременно по другата преписка (1578/2013г. ), която била инициирана от кмета
на Община Радомир било образувано досъдебно производство без да има наличие на
данни за престъпление, липсвала всякаква информация, изпратена до ищцата за
движението и предприетите действия от служителите на МВР.
В уточнителна молба от 09.02.2017г.
до Административен съд София област по адм. дело 47/2017г. ищцата в две точки
на стр. 2 от молбата също както по настоящото дело основава иска си на
твърдения за пристрастност в действията по двете преписки и на непризоваването
ѝ за запознаване с материалите по преписка 1578/2013г.. Тоест основанията
на иска, а също и неговия размер от 16876,70 лева са идентични и по настоящото
гр.д 580/2016г и по адм.д. 47/2017г. на Адм. съд София-област.
С решение на административния съд
от 13.10.2017г. така предявеният срещу ОД на МВР - Перник иск е отхвърлен и
решението е потвърдено от Върховен административен съд с Решение 10114/2018г по
к.адм.дело 1500/2018г.
В частта срещу Община Радомир
съгласно уточнителната молба по настоящото дело исковете се основават на
нарушения на кмета при кадровите назначения на служители и липса на прозрачност
и неизпълнение на задължения на служители на общината да информират гражданите
за Заповед на кмета, за наредба за преместваеми обекти, за решения на общинския
съвет да предоставя финансови средства на СНЦ „МИГ Радомир-Ковачевци-Земен,
секретаря насърчавал кметския наместник
да изготвят докладни срещу ищцата и дъщеря ѝ и после ги препращал
в полицията; секретаря допуснал да се изготви протокол констативен от
25.07.2013г. Писмата на кмета изопачавали факти и обстоятелства отнасящи се до
водоснабдяването на нейното домакинство и нарушавали Конвенцията за хората с
увреждания и правото на чиста вода Тези действия били привидно неутрални
практики и съставлявали превишаване на правомощията и водели до нарушаване
правото ѝ на вода.
Същите основания са изложени и в
молбата от 09.02.2017г по адм. дело 47/2017г. на Адм. съд София-област. (и там
се твърди изготвяне и пращане на фалшиви сигнали, визиран е протокола от
25.07.2013г. и се посочва, че се накърнява правото ѝ на вода и се
нарушават редица други норми. И в двете искови молби петитума е с еднакъв
размер на иска.
По адм. дело 47/2017г/ са
разгледани следователно и отхвърлени с влязло в сила решение искове идентични
от обективна и субективна страна с настоящите.
Предвид гореизложеното
производството по настоящото гр.д. 580/2016г. на ПОС се явява недопустимо
поради недопустимост на предявените искове, поради влезли в сила решения между
страните на същите основания и със същите искания.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. 580/2016г. по описа на Пернишки окръжен съд по исковете
на Ж.П.С. срещу Община Радомир, ОД на МВР-Перник и Районна прокуратура Радомир,
предявени с искова молба вх. N.
2050/11.08.2016г. по
описа на Административен съд-Перник, уточнена с молба от 31.08.2016г. поради недопустимост на исковете на
основание чл. 299, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК, тъй като спора е
разрешен с влезли в сила решения по гр.д. 306/2017г. на Пернишки окръжен съд и
адм. д. 47/2017г. на Административен съд София-област.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :