№ 6680
гр. * 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110133856 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 33856 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. И. М., с ЕГН **********, от гр. *
вилна *, ул. „* № *, против П. В. И., с ЕГН **********, и В. П. И., с ЕГН **********,
двамата от гр. * кв. *, ул. „*“ № 12, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесен побой на 15.06.2016 г.
около 17,30 часа в гр. * кв. *, ул. „*“, и причинени вследствие на побоя увреждания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие –
15.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 15.06.2016 г. около 17,30 часа пътувал с лекия си автомобил „*“
от кв. Симеоново в гр. София към конна база „*“, където работел като инструктор по конен
спорт. Поради лошата пътна настилка ищецът шофирал внимателно и при движение по ул.
„*“ настигнал негов познат, който дал път на ищеца да го изпревари. При движение напред
видял, че по средата на улицата стоял мъж, който държал в ръцете си метална тръба с
дължина около метър и половина. Мъжът не се отместил. При преминаване с колата покрай
мъжа, ищецът видял, че мъжът размахал тръбата и започнал да крещи. Ищецът спрял колата
и отишъл при мъжа, за да разбере какъв е проблемът. Мъжът започнал да обижда ищеца и го
заплюл в лицето, замахнал с тръбата и нанесъл няколко удара по тялото, лявата ръка и левия
крак на ищеца. Впоследствие ищецът разбрал, че името на мъжа е В. П. И.. Докато разбере
какво е станало, дошъл още един мъж, за когото ищецът разбра, че е баща на първия, и се
казва П. В. И.. В началото вторият мъж нанесъл на ищеца удари в лицето и след това в
гърба, в кръста и в областта на бъбреците и седалището. Ищецът усетил силни болки в
лицето, ръцете и тялото. По-младият мъж го ударил в лицето и замахнал с тръбата. Осъзнал,
че може да бъде ударен в главата и този удар да бъде фатален за него. Предприел действия да
се защити, успял да се предпази от удара. Започнал да вика за помощ и на виковете му се
отзовал неговият познат *, който паркирал колата си. Застанал до ищеца, започнал да крещи
на нападателите да спрат и успял да издърпа металната тръба от ръцете на В. И.. П. И. се
отдалечил, а В. И. продължавал да отправя обиди към ищеца. Излага твърдения, че изпитвал
силни болки в цялото тяло, лицето му било подуто и в кръв, не можел да вижда нищо с
дясното си око, което се затворило от отока. * му помогнал да се качи в колата и го откарал
до конната база, където го чакали колеги за сключване на договор за участие в кино
продукция. Когато отишъл в конната база получил помощ от колегите си. След нападението
разбрал от свои познати, които живеят близо до нападателите, че ответниците са агресивни и
почти всеки ден предизвикват скандали на улицата, като правят забележки на шофьор на
2
преминаващи автомобили, а често се стигало и до саморазправа. Също така твърди, че
няколко дни по-късно В. И. организирал нападение над ищеца, като дошъл до дома на
ищеца с още седем души. Излага твърдения, че от побоя, нанесен му от ответниците,
ищецът получил травми, които били установени от съдебен лекар, описани в
съдебномедицинско удостоверение. Ищецът бил обезобразен, не можел повече от две
седмици да се вижда със сина си, за да не го травмира, не можел да ходи на работа, за да не
се злепоставя пред учениците си. Повече от два месеца не можел да работи и да изпълнява
сложните фигури при конна езда. За дълъг период от време не можел да заспи. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците П. В. И. и В. П. И., с който оспорват предявения иск по основание и размер.
Оспорват изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Твърдят, че на
посочения ден и в посочения час се намирали на ул. „*“№ 12 в кв. * и поставяли гума н
товарен автомобил, собственост на търговско дружество на П. И.. По-рано същия ден им се
обадил * - приятел на В.. Когато тръгнали към къщата, чули звуци, характерни за бързо
движещ се автомобил, като впоследствие разпознали като „*“, който се приближавал към
пресичащия улицата В.. * се принудил да отбие управлявания от него автомобил, за да
пропусне бързо движещия си автомобил „*“. В. носел инструменти и когато автомобилът
минавал покрай него, извикал на шофьора да кара по-бавно. Ищецът рязко натиснал
спирачките на автомобила, и след като автомобилът спрял, ищецът излязъл раздразнен от
колата. Насочил се към В. и му нанесъл удар в лицето с глава, при което причинил разкъсно-
контузна рана на устата на В., след което започнал да дърпа носената от В. тръба, за да я
отнеме и да удари В., като крещял и заплашвал с убийство. Когато видял какво се случва П.
се притекъл и се опитал да вземе тръбата, като също пострадал. Намесил се и *, който
избутал ищеца встрани от ответниците. Малко след като ищецът напуснал мястото, В. се
обадил на тел. 112, като на място пристигнали представители на полицията. Ответниците
посетили УМБАЛСМ „*“ за преглед и лечение. В болницата се установило, че получената от
В. рана се нуждаела от хирургична обработка. На П. били направени изследвания, като били
установени травматични увреждания, наложили оперативна намеса. П. бил приет в
Отделението по лицево-челюстна хирургия към Клиниката по неврохирургия на
УМБАЛСМ „*“. Продължително време П. бил нетрудоспособен. Продължителен период от
време след болничното лечение П. изпитвал болки, страдания и неудобства, имал
главоболие, приемал обезболяващи. Страдал от безсъние, не можел да се храни, имал
кръвоизлив в окото, налагало се да има придружител. След случилото се П. се променил,
отчаял се. При извършен повторен преглед се установило, че състоянието на П. се
характеризирало с трайни увреждания, изразяващи се в трайно затруднение на дъвченето и
говоренето. На 04.10.2016 г. здравето на П. рязко се влошило, при което бил спешно приет за
3
лечение в УМБАЛСМ „*“. Установено било намаление на слуха. Излагат се твърдения за
наличие на вина у ищеца за настъпване на инцидента. Сочат наличие на образувано ДП №
1733/2016 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 24967/2016 г. по описа на СРП. Ищецът бил
привлечен към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение, по повод на
което било образувано * г. по описа на СРС, 7 състав. Ищецът бил признат за виновен, като
бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. От НК и му било
наложено административно наказание. Присъдата влязла в законна сила на 16.07.2020 г.
Твърдят, че ответниците са били нападнати и бити, което наложило да действат в условията
на неизбежна отбрана. Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както
и възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковата претенция,
претендират направените по делото разноски. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват
предявените искове като неоснователни, претендира направените по делото разноски, правят
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 52 във връзка с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чл. 110 от ЗЗД и
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, чл. 46, ал. 1 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Съдебномедицинско удостоверение № 25/2016,
издадено от лекар при УМБАЛСМ „*“ – гр. София се установява, че на 17.06.2016 г. на
ищеца е бил извършен преглед и са установени следните травматични увреждания:
кръвонасядане на долния клепач на дясното око, охлузване на лявата ноздра, двойно
ивичесто кръвонасядане в областта на лявото бедро, охлузване на гръбната повърхност на
лявата ръка, като същите се дължат на действието на твърди тъпи предмети и по своята
медикобиологична характеристика са причинили на пострадалия болка и страдание.
От представените от ответниците заверен препис от Съдебномедицинско
удостоверение № 212/2016, издадено от лекар в специализиран съдебномедицински кабинет
„* се установява, че на 04.07.2016 г. на ответника П. И. е бил извършен преглед и са
установени: счупване на лявата ябълчна кост, наложило оперативно лечение – елевация,
контузия и кръвонасядане на долния клепач на лявото око, лявата ябълчна област,
кръвоизлив под конюктивата на лявата очна ябълка, клинични данни за мозъчно сътресение,
без загуба на съзнанието, като счупването на лявата ябълчна кост представлява трайно
затруднение на дъвченето и говоренето, мозъчното сътресение без загуба на съзнанието
представлява временно разстройство за здравето, неопасно за живота, а останалите
травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание. Видно от
представения заверен препис от Експертно решение № 0058-006 от 13.01.2009 г. на ТЕЛК,
П. И. е с намалена трудоспособност от 75 %, при основна диагноза: абсцес на белия дроб и
4
медиастинума. От представения заверен препис от Епикриза КП № 231 лечение на фрактури
на лицевите и челюстните кости, издадено от лекуващ лекар при * *“ ЕАД – гр. София се
установява, че П. И. е преминал през оперативно лечение в периода от 16.06.2016 г. до
20.06.2016 г. Като доказателства по делото е приема и друга медицинска документация
относно лечението на ответника П. И..
От представения заверен препис от Присъда от 03.06.2019 г. по * г. по описа на СРС,
6 състав, се установява, че съдът е признал Б. И. М. за виновен в това, че на 15.06.2016 г.,
около 17,40 ч., в гр. * кв. „*“, ул. „*“ № 12, чрез нанасяне на удари с глава и ръка в областта
на лицето, причинил две телесни повреди на П. В. И., изразяващи се в счупване на горната
челюст, което е довело до трайно /за срок по-дълъг от 30 дни/ затруднение на дъвченето и
говоренето, както и черепно-мозъчна травма, довела до намаление на слуха от 40-60
децибела за високите честоти на лявото ухо, реализирало медикобиологичния признак
„постоянно разстройство за здравето, неопасно за живота“, чрез нанасяне на удари в
областта на лицето причинил лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК на В. П. И., изразяваща се в разкъсно-контузна рана, контузия и закрит подкожен
кръвоизлив в горната част на устната-сагитално, които в съвкупност реализират
медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като
действията са извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана –
престъпление по чл. 132, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с
ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание. С решение от 16.07.2020 г. по * г.
по описа на СГС, е била потвърдена първоинстанционната присъда.
На 07.04.2022 г. в полза на ответника П. В. И. е бил издаден изпълнителен лист №
198 въз основа на Решение № 453 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 3735/2021 г. по описа на САС,
по силата на който Б. И. * е осъден да заплати на П. В. И. сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И. вследствие на
деликт, извършен от М. на 15.06.2016 г. около 17.40 ч. чрез нанасяне на удари с глава и ръка
в областта на лицето, при превишаване пределите на неизбежна отбрана, с което му
причинил две телесни повреди, изразяващи се в счупване на горната челюст, довело до
затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, както и черепно-мозъчна
травма, довела до намаление на слуха от 40-60 децибела за високите честоти на лявото ухо с
постоянен характер, както и лабиринтна дисфункция-левостранна хипофункция, ведно със
законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното плащане. Видно от представения заверен
препис от покана за доброволно изпълнение, изпратена до ищеца, въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изп.д. № ** по описа на ЧСИ * с рег. № *, действащ в
района на ОС – *.
От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза –
основно и допълнително, неоспорени от страните по делото, които съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че при освидетелстване на ищеца е било
установено петнисто кръвонасядане на долния клепач на дясното око 4/1,4 см, охлузване на
5
лявата ноздра 0,7/0,4 см, двойно ивицовидно кръвонасядане в областта на лявото бедро на
обща площ 11/4 см с ивици широки по 0,4 см и интактна кожа между тях 0,7 см, охлузване
по гръбната повърхност на лявата ръка в основата между последните два пръста на площ
0,3/0,2 см. При прегледа ищецът се е оплакал от болки в кръста и средата на долната
половина на дясното седалище, където не са били установени видими травматични
увреждания по кожата. Вещото лице установява, че травматичните увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети, като кръвонасядането по клепача е от действието на
предмет с неохлузваща повърхност, като голата човешка ръка свита или не в юмрук няма
охлузваща повърхност. Сочи, че охлузването на носа и по гърба на лявата ръка се дължат на
действието на предмет с охлузваща повърхност – напр. тангенциално действие на човешки
нокти /за носа/. Охлузване по гърба на ръка в основата на последните два пръста се среща в
съдебномедицинската практика при нанасяне на удари с ръка свита в юмрук на пострадал.
Двойното ивицовидно кръвонасядане на лявото бедро се дължи на действието на тесен и
продълговат предмет не по-къс от 11 см с широчина на контактната повърхност 0,7 см.
Вещото лице заключава, че по своята медикобиологична характеристика описаните
травматични увреждания реализират признака болка и страдание, и би следвало да
преминат до около две седмици след получаването им без да оставят последствия за живота
и здравето на пострадалия. В допълнителното заключение вещото лице установява, че с
изключение на охлузването по гърба на лявата ръка, другите увреждания не могат да се
получат при нападение от страна на ищеца. Също така дава описание на кръвонасядане и
начините, по които може да бъде получено, като сочи, че колкото по-плитко е едно
кръвонасядане, толкова по-бързо става видимо след травма. Установява, че няма
увреждания, които да водят до обезобразяване.
В съдебно заседание вещото лице установява, че претърпените увреждания не водят
до разстройство на здравето, както и че от медицинска гледна точка уврежданията не могат
да продължат три месеца. Уврежданията по гърба на ръката в основата на последните два
пръста се срещат в съдебната практика тогава, когато този, който притежава тези
увреждания, е нанасял удари с юмрук. Тези увреждания няма как да се получат от удар в
тръбата, защото се касае за охлузване, което е с размери 3/2 мм, и тръбата, поради своята
заобленост, няма охлузваща повърхност. Тръбата има по-широка контактна площ и не би
причинила такова сравнително малко по площ увреждане. Има увреждане от удара с тръба
по лявото бедро.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза
– основно и допълнително, неоспорени от страните по делото, които съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че след нанесения му побой ищецът се е
чувствал унизен, неприятно изненадан от случилото се, изпитвал е страхове, тревожност,
чувство на срам, гняв. Всички тези преживявания са изводими от нормално психологична
дейност и не носят характеристиките на клинични изяви. При проведеното изследване са
установени неприятни спомени у ищеца, липса на данни за психотравмена динамика и
посттравматизъм. При спомена за случилото се наблюдават негативни емоционални
6
преживявания, като същите не покриват критериите за психопатология в тесния смисъл на
психиатричното понятие. При ищеца липсват клинични данни за психотравматизъм. Вещото
лице установява, че видът на характера на ищеца не е от доминантен тип,прагът на
фрустрация и на търпимост не е нисък – на нормално ниво, като личността разполага с
ресурси за контрол над гневните импулси и е в състояние да балансира емоционалните
регулации на нормално ниво. Личността на ищеца не е от агресивен тип, липсва вътрешно
напрежение като постоянно свойство на личността. Първоначално е влязъл в спор от
вербален тип, след което спорът е преминал във физическа разправа от защитен тип. В
съдебно заседание вещото лице установява, че в профила няма завишени данни за агресивно
поведение.
От показанията на свидетеля Арсов се установява, че същият познава ответниците,
като е бил съученик с В. и познава баща му П., а ищеца – от предишни дела, водени между
страните. Свидетелят установява, че към момента на инцидента е бил на гости у сем. И.и,
когато е чул силни викове от улицата, разпознал е гласовете на ответниците и е излязъл на
задната тераса откъм улицата. На улицата видял ответниците, * и още едно непознато лице.
Когато излязъл на улицата, свидетелят видял непознатия мъж, който изглеждал яростно
срещу В. и *, и П., който се присвивал от болка. Непознатият мъж крещял заплахи за
убийство. * успял да издърпа мъжа надолу по улицата, където бил паркиран лек автомобил.
Мъжът напуснал мястото ядосан, като бил в добро физическо състояние. Свидетелят също
така установява, че срещу къщата имало работен камион, като работният канал бил срещу
входа на къщата, а към момента на инцидента улицата била разбита. Сочи, че улицата била
достатъчна широчина и наклон, като позволявала движение с висока скорост. Съдът
възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства.
От показанията на свидетелката Панова, чиито показания съдът преценява по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че същата познава ищеца и знае за инцидента, който се е
случил на 15.06.2016 г., следобед, като при премиване по ул. „508-а“ пред него имало
автомобил, който му дал предимство заради състоянието на улицата. Установява, че срещу
него имало човек, който стоял на улицата с тръба в ръцете. Б. спрял, за да разбере какво иска
мъжът, като последният се изплюл в лицето на Б., след което младият мъж нанесъл удар в
лявата ръка и крака на Б., Б. бил удрян по главата, в гърба и кръста. И друг възрастен мъж се
включил в разправата. След инцидента ищецът се обадил на свидетелката по телефона, тъй
като не е искал детето му да го вижда в състоянието, в което се намира. Сочи, че ищецът бил
обезобразен в главата, дясното му око било почти затворено, имал болки в кръста, в таза,
левите крак и ръка били в синини и подутини, имал главоболие, бил притеснен, че ще остане
инвалид, тъй като се занимавал с конен спорт. Свидетелката също така установява, че
ищецът се занимавал с деца и инцидентът му попречил да се занимава с езда повече от два
месеца, не могъл да извършва никаква физическа дейност и да изпълнява служебните си
задължения. Б. се лекувал около два месеца и не могъл да ходи на работа. В деня на
инцидента не е било възможно Б. да бъде прегледан от лекар. Също така установява, че на
7
следващия ден след инцидента ищецът бил задържан в полицията. Съдът възприема
показанията на свидетелката в посочената част като кореспондиращи на останалите събрани
по делото доказателства.
От разпита на свидетелката М.а се установява, че познава ищеца от 2014 г. и знае за
инцидента през 2016 г., по време на който е била на конна база „*“ и е чакала с още един
колега ищеца. Когато последният пристигнал около 18 ч., бил в лошо състояние. Дясното
око на ищеца било подуто, почти затворено, по лицето имал охлузвания, имал синини по
левия крак, оплаквал се от болки в кръста. Лицето му било в кръв, по кръста и по бедрото
имал синини. Сочи, че при идване към конната база, ищецът минал по улица в кв. * и имало
мъж с тръба по пътя, който крещял и ръкомахал, при което ищецът спрял. Стоящият на
улицата човек го заплюл в лицето и след това последвали удари, а по-късно се намесил и
втори човек – баща на момчето. Сочи, че по-възрастният мъж минал зад гърба на Б., докато
първият го налагал с тръбата, а възрастният мъж удрял ищеца в гърба и кръста. След като
пристигнал в конната база, служител му промил раните, разбрали, че няма дежурен лекар, за
да бъде прегледан ищеца. По-късно се обадили на ищеца, за да го уведомят, че бил търсен от
полицията. Свидетелката също така установява, че след инцидента ищецът не е работел и се
наложило да го вози до конната база. Не е имало възможност ищецът да провежда
тренировки или да язди, като това състояние продължило повече от два месеца. Ищецът
развивал собствена дейност по конна езда на конната база. Съдът не възприема показанията
на свидетелката в частта относно случилото се няколко дни след процесния инцидент като
неотносими към предмета на спора.
От разпита на свидетеля Филипов се установява, че познава страните по делото и
знае за инцидента, като сочи, че през есента преди седем години се движел с автомобила си
по ул. „*“ във вилна *-*, а Б. управлявал неговия автомобил зад свидетеля, и свидетелят му
направил път да мине пред него. Също така установява, че в далечината видял В. да пресича
улицата и Б. да минава с автомобила си близо до В.. Ответникът се обърнал, а Б. спрял
автомобила, след което слязъл, тръгнал към В. и го ударил в лицето. След това дошъл
бащата на В. – П. и се опитал да ги разтърве, Б. нанесъл удар с ръка в лицето на П.. Б. и В.
държали тръба, която В. носел със себе си. Свидетелят слязъл от колата си и опитал да
разтърве В. и Б.. Установява, че пътните условия не позволяват да се шофира бързо по
улицата, която е тясна. На улицата нямало пешеходна пътека и светофар. След инцидента
ищецът си тръгнал. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, като не възприема
показанията на свидетеля относно последваща среща като неотносими към спора.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива безспорно се
установява, че ответникът притежава самостоятелни обекти в сграда, находяща се на адрес:
гр. * бул. „*“ № 51. Спори се за извършване на действия от страна на ответника, изразяващи
се в увреждане на части от системата за контрол на достъпа до сградата в режим на етажна
собственост.
8
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи
елементите от фактическия състав на деликта, а именно: извършени от ответника действия,
които са причинили вреди на ищеца, вина на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите събития и причинените
вреди.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че на 15.06.2016 г., около 17,40 ч., в гр. *
кв. „*“, ул. „*“ № 12, е настъпил инцидент, за който съдът се е произнесъл с присъда, влязло
в сила на 16.07.2020 г. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца. Ищецът и двамата ответници са участници в побой
на 15.06.2016 г., като за извършените действия от страна на ищеца, на последния е било
наложено административно наказание. В случая от значение са и претърпените от ищеца
вреди в резултат на процесния инцидент.
От събраните по делото доказателства, а и от приетото в мотивите към присъдата, за
съда се налага извод, че причината ищецът да спре управляваният от него лек автомобил, е
отправена реплика към него при преминаване с автомобила по улицата. От показанията на
свидетеля Филипов се установява, че пътните условия не позволяват да се шофира бързо по
улицата, която е тясна, както и че на улицата нямало пешеходна пътека и светофар. От
заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза се установява, че
ищецът е спрял и е слязъл от колата, за да разбере защо В. И. вика по него, какво е станало.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът В. И. се е изплюл в
лицето на ищеца, нарекъл го нещастник и замахнал по него с метална тръба. Първоначално
между ищеца и ответника В. И. е възникнал словесен спор. Вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза установява, че личността на ищеца не е от агресивен тип, липсва
вътрешно напрежение като постоянно свойство на личността. Първоначално е влязъл в спор
от вербален тип, след което спорът е преминал във физическа разправа от защитен тип. В
мотивите към присъдата е прието, че В. И. е лицето, започнало физическата саморазправа,
нанасяйки удар с металната тръба. Събраните доказателства в производството пред
настоящата инстанция кореспондират с вече установеното в наказателното производство.
Безспорно е установено, че ответникът П. И. се опитал да разтърве В. и Б., като ответникът
П. И. също е участвал в саморазправата. Безспорно е и обстоятелството на числено
превъзходство на ответниците над ищеца. Не се спори, че ответниците са предприели
действия, които са причинили вреди на ищеца, като ответникът П. И. е преминал пръв от
словесна разправа към физически сблъсък, видно от мотивите на решението на СГС.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства за съда се
налага извод, че претърпените от ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с
9
извършените от ответниците действия.
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди съдът
намира следното: На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в случая пострадалото лице е претърпяло неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че ищецът е
претърпял болки и страдания в резултат на побоя. Обезщетението по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД идва да възмезди вредите, понесени от увреденото лице. Съдът като взе предвид
възрастта на ищеца, характера на причиненото увреждане, времето и мястото на
увреждането, като съобрази и критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, намира, че за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца М. е необходима сумата от
поне 4 000 лв., доколкото ответниците са имали числено превъзходство над ищеца и първи
ответниците са преминали от вербална към физическа саморазправа, а не на последно място
ответникът В. И. е държал в ръцете си метална тръба. Съдът също така приема, че
твърдените от ищеца вреди, изразяващи се в охлузването по гърба на лявата ръка, са
причинени не от ответниците, а са претърпени от ищеца при реализираните от него действия
в състояние на неизбежна отбрана. Ето защо исковата претенция на ищеца следва да бъде
уважена за сумата от 4 000 лв., като за разликата над този размер до първоначално
претендираната претенция по 13 000 лв., същата следва да бъде отхвърлена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за
непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. По делото
безспорно е установено, че деянието е извършено на 15.06.2016 г. Към момента на
предявяване на исковата молба – 14.06.2021 г. не е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД
давностен срок. Ето защо направеното възражение като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение.
С отговора на исковата молба ответниците са направили и възражение по реда на чл.
46, ал. 1 от ЗЗД, макар в протокола от проведеното съдебно заседание неправилно да е
записано възражението като такова по чл. 46, ал. 2 от ЗЗД, по което съдът намира следното:
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
Действително в мотивите към присъдата и решението на СГС е прието, че ищецът в
настоящото производство е действал при превишаване на пределите на неизбежна отбрана.
В конкретния случай ищецът е действал в състояние на неизбежна отбрана, а не
ответниците. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д.
№ 11/1973 г., Пленум на ВС, деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е
правомерно, обществено полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено
нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки
гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато
10
нападението. Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира
нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че ответниците са започнало физическата
саморазправа, а ищецът е бил този, който е преминал във физическа разправа от защитен
тип, т.е. действайки в състояние на неизбежна отбрана. Не на последно място ищецът в
настоящото производство вече е понесъл отговорността от извършените от него действия. За
съда се налага извод, че направеното от ответниците възражение е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
С оглед основателността на претенцията по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира за основателна и
претенцията за присъждане на законната лихва, считано от деня на увреждането – 15.06.2016
г. до окончателното плащане на сумата, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. Към момента на предявяване на исковата претенция – 14.06.2021 г.
направеното възражение се явява основателно за периода от увреждането 15.06.2016 г. до
14.06.2018 г., която дата предхожда тригодишния давностен срок, за която вземането не е
погасено по давност. Ето защо с оглед основателността на възражението претенцията се
явява основателна, считано от 15.06.2018 г. до окончателното плащане на главницата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковата претенция, като в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 659,89 лв.
от общо направените разноски в размер на 2 144,65 лв., от които: сумата от 520 лв. – платена
държавна такса, сумата от 700 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 920
лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая съдът е намалил платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 2 350 лв. на 920 лв. по повод направено от процесуалния
представител на ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото, както и размера на минималното адвокатско
възнаграждение, дължимо към момента на сключване на договора.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
1 190,77 лв. от общо направените разноски в размер на 1 720 лв., от които: сумата от 800 лв.
– платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 920 лв. - платено адвокатско
възнаграждение. В случая съдът е намалил платеното от ищеца адвокатско възнаграждение
от 3 800 лв. на 920 лв. по повод направено от процесуалния представител на ответниците
11
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК при съобразяване на фактическата и правната сложност
на делото, както и размера на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо към
момента на сключване на договора.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. В. И., с ЕГН **********, и В. П. И., с ЕГН **********, двамата от гр. *
кв. *, ул. „*“ № 12, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Б. И. М., с ЕГН **********, от гр. * вилна
*, ул. „* № *, на основание чл. 52 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
сумата от 4 000 лв. /четири хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесен побой на 15.06.2016 г.
около 17,30 часа в гр. * кв. *, ул. „*“, и причинени вследствие на побоя увреждания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 659,89 лв. /шестстотин петдесет и
девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата над 4 000 лв. до първоначално
претендирания размер от 13 000 лв. /тринадесет хиляди/, като неоснователен, и за законната
лихва върху главницата, считано от 15.06.2016 г. до 14.06.2018 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Б. И. М., с ЕГН **********, от гр. * вилна *, ул. „* № *, ДА ЗАПЛАТИ на
П. В. И., с ЕГН **********, и В. П. И., двамата от гр. * кв. *, ул. „*“ № 12, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 190,77 лв. /хиляда сто и деветдесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: * BIC:
FINVBGSF, открита в * АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12