Р Е Ш Е Н И
Е № 260308
гр. Пловдив, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17739 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Д.Д.Б. и Й.Р.Б. ***.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици
в режим на СИО на ПИ с идентификатор № **** с площ от 313 кв.м., находящ се в
гр. ****, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор № ****, на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****.
Сочат, че имотът бил бивша собственост на Л. П. В., а след това и на
наследниците на неговия син А. Л. В., който имот по всички стари разписни книги
и в предходните планове (от 1911 г., от 1936 г. и от 1954 г.) бил с площ от 405
кв.м. Ищците посочват, че е налице спор
с ответника относно източната граница на имота на ищците и ПИ с идентификатор №
*****, собственост на ответника. Намират, че е налице неоправдано изместване на
източната граница на имота по плана от 1988 г., а сега и по КК, тъй като още от
30-те години, бившите му собственици А. Л. В., след това и неговите наследници,
а понастоящем и ищците, владеели имота по границата, отразена по плана от 1954
г. Тази граница била материализирана видимо и трайно чрез съществуващия там
подпорен вид (подпорна стена), който започвал от самия имот и продължавал на
изток и на север, като този подпорен зид, на място се намирал в границите на
съседния от изток ПИ с идентификатор № *****. Освен това, по цялото протежение
на тази източна граница била изградена ограда, която съществувала там повече от
60-70 години. Всички предходни собственици, праводатели на ищците, както и
самите те са владяло трайно тази част от имота, която е с площ от 26-30 кв.м.
Сочи, че спорът с общината се изразявал в това, че при действието на плана от
1954 г. е имало отреждане, съгласно което част от стария имот № 1 е била
отразена в източната й част за улична регулация, т.е. за прекарване на улица,
каквато и до ден днешен не съществува и не би могла да бъде реализирана поради
значителна денивелация на терена от север към юг. Ищците поддържат, че са
собственици на площта от около 26-30 кв.м., която по сега действащата КК
съставлява част от ПИ с идентификатор № ***** на основание придобивна давност,
въз основа на упражнявано давностно владение повече от 60-70 години, считано от
1954 г. до момента. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноските.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община
Пловдив, със становище за недопустимост на предявения иск. Излага твърдения, че
правният спор за източната граница на ПИ с идентификатор № **** бил
решен с влязло в сила решение по гр.д. № 6111 по описа за 2013 г. на Районен
съд Пловдив, по което е признато за установено, че границата откъм ул. „*****“
напълно съвпада с настоящата граница по кадастрална карта, поради което
настоящата искова молба била недопустима на основание чл.299 ГПК. Моли за
прекратяване на производството по делото. Евентуално, излага доводи за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че с плана за дворищна и улична
регулация, утвърден със Заповед № *****г. било предвидено създаването на улица,
свързваща улиците „*****“ и „*****“, като било извършено надлежно отчуждаване.
Предвид извършеното отчуждаване счита, че на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.3,
ал.2, т.1 от ЗОС, във вр. пар.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА общината е собственик
на имота – публична общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор № *****,
в това число и на претендираната от ответника част с площ от 26 -30 кв.м. по
източната граница с имота на ищците. Сочи, че не могат да се придобиват по
давност имоти държавна и общинска собственост, поради предвидена в закона
забрана за това. Молят за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***** се установява, че Д.Д.Б. е придобил собствеността по
отношение на дворно място с площ от 270 кв.м., представляващо парцел пл. № *****в кв.** по плана на гр. *****, ведно с построената в
него едноетажна сграда с площ от 43 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № *****г. Д.Д.Б. и Й.Р.Б. са признати за
собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: 43/313
идеални части от поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. ******,
с площ от 313 кв.м.
Видно от скица на поземлен имот № ******г. процесният
имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на град *****
като поземлен имот с идентификатор № ****.
По делото са
представени ситуационен план на част от квартал **, УПИ ***** по плана от 1988
г., както и по плана от 1954 г.
Представено е и геодезическо заснемане, извършено по
възлагане на ищеца за процесния имот, датиращо от 2004 г.
Видно от писмо от Община ******, Дирекция „Общинска
собственост и инвестиционна политика“ от 13.08.2010 г. отчуждаванията на
имотите, попадащи в уличната регулация на гр. ******, одобрена и утвърдено след
1896 г. е извършвано на основание чл. 30 от Закона за благоустройството от
нарочни комисии в към техническите отделение на Пловдивско Градско общинско
управление, като цените на имотите, попадащи в улици са определени съобразно
тяхната категория. За целта са публикувани обявления от техническия отдел на
Пловдивско Градско общинско управление, като оценките са подлежали на
обжалване. С обявление № ******г. е определена цената на отчуждаващите се места
от категория четвърта, в която категория попада и улица *****. По плана на ****,
одобрен със заповед № ******г., вследствие на приложена улична регулация,
имотът е в същия габарит.
Видно от обявление № **** е съобщено, че въз основа на
чл.30 от Закона за благоустройството, са оценени местата, които подлежат на отчуждаване,
в това число и ул. „*****“, кл.1. С определение № 2547 от 17.06.1936 г. е
изменена цената на отчуждаваните имоти.
С Нотариален акт за придобит недвижим имот по обстоятелствена
проверка № **** е признат за собственик А. Л. В., по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот, а именно дворно място с площ 270 кв.м.,
представляващо имот с планоснимачен № **** - стар по плана на гр.******, ****,
находящ се на ул. „*****“ , ведно с построената в него сграда от 43 кв.м.
Представен е
разписен лист към плана на гр. *****, кв.***, видно от който Л. П. В. е записан
като собственик на процесния имот въз основа на крепостен акт № *****г.
С решение от
21.02.2014 г., постановено по гражданско дело № 6111 по описа за 2013 г. на
Районен съд Пловдив е отхвърлен предявеният от Д.Д.Б. и Й.Р.Б. *** иск по чл.
53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че към
момента на одобряване на действащата кадастрална карта на гр. Пловдив със
заповед от 03.06.2009 г. ищците са били собственици на площ от 26 кв.м., погрешно
заснета в границите на собствения на общината поземлен имот с идентификатор № *****,
нереализирана ул. „*****“, вместо в границите на собствения на ищците поземлен
имот с идентификатор № ****. Решението е влязло в сила на 09.07.2014 г., като
потвърдено от Окръжен съд Пловдив с решение от 09.07.2014 г. по възз.гр. дело №
1275 от 2014 г. на Окръжен съд Пловдив.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещо лице В.Г., се установява, че при проследяване на статута на
имота първоначалните граници на имот пл. № **, по плана от 1911 г. и имот пл. №
* по план от 1954 г. са претърпели изменения в последващите планове. Улица (пешеходна
алея „*****“, старо наименование ул. „*****“), е отредена като регулационно
мероприятия в план от 1911 г. и е заснета за първи път кадастрално в плана от
1954 г. Не се откриха данни за отчуждаване на части от имота на ищеца за ул. „*****“.
Улицата, предвидена в плана от 1911 г. като клон на ул. „*****“ с широчина 8 м.,
може да се ползва само като пешеходна алея, зона. Голямата денивелация, 11 м.,
не позволява реализиране на улица, обслужваща автомобилен транспорт. В
обявление № ****е обявен протокол № ***** и № ** и № ** от месец април 1934 г.
за оценка на дворни места. В т. 4, раздел „IV категория по 50 лв. на квадратен метър“ е описан клон
на ул. „*****“ – ул. „*****“, свързващ ул. „*****“, сега ул. „*****“, с ул. „*****“.
Приложение № 1 има надпис с молив върху улицата източно от имот № **, който надпис
е „*****“. В приложение № 7 от експертизата вещото лице е показало комбинирани
данни за източната граница на имот пл. № ** по план от 1911 г. и действащата
кадастрална карта. При огледа на място вещото лице е установило, че имота на
ищеца № *** има материализирана източна граница с ограда, повдигната със син
контур, заснета в това положение в геодезическо заснемане от 2004 г., която е
близка по местоположение до тази в плановете, съгласно приложение № *, не
съвпада изцяло. За тази ограда не са представени строителни книжа. Улица „*****“
може да се ползва само като пешеходна алея, тъй като на място представлява
пътека широка около 40 - 50 см., без трайна настилка. Няма изградени елементи
на улица - улично платно, тротоари, отводняване, осветление. Близо до ул. „*****“
частично са направени два броя стълби. Едната стълба е с 10 стъпала, а другата
с 4 стъпала, които са свързани помежду си с пътека без настилка с широчина 40
см., която пътека достига на север до ул. „*****“. Денивелацията между южния и северния
край на ул. „*****“ е 11 м. и може да се ползва само като пешеходна алея. В тази
връзка в последния регулационен план от 1988 г. е предвидена пешеходна алея с
широчина 3,50 м. Видно от приложеното геодезическо заснемане по северната и източна
граница на имот № ****частично съществуват откоси с денивелация от 0,50 до 2
метра. В южната част на ул. „*****“ има благоустрояване, но по данни на ищците,
то е от 2000 г. и е направено от собствениците на съседни парцели, като са
построени подпорна стена, складово помещение.
По делото е представен протокол от 31.08.1933 г. и
протокол №20 от 23.04.1934 г., коментирани от вещото лице в заключението.
Ангажирани са и гласни доказателствени средства, като
на ищците са разпитани двама свидетели. От показанията на свидетелката М. С. В.
се установява, че познава процесния имот от 1956 г. Имотът бил заграден с
телена мрежа и циментови колове, като оградата и до ден днешен съществувала. От
другата страна на мрежата имало пътечка за пешеходно преминаване, там никога не
е прекарвана улица, винаги е била пътека с много стръмен наклон. По тази пътека
могат да минават само пешеходци. В имота нямало промяна от 50-те години до сега.
От показанията на свидетеля Т. В. К. се установява, че
познава ищеца от 1972 г., минавал е много пъти, като до него имало пътека,
която била стръмна с денивелация от около 12 метра. На източната страна на
имота имало дебели колове и мрежа, които винаги били там още от 1973 г. Имало
зид, който минавал през средата на имота и опирал близо до мрежата. В имота
нищо не било променяно, оградата винаги била на това място, като до оградата
нямало улица, а пътека. По тази пътека никога нямало асфалт или чакъл, а само
стълбите били там.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
допустимостта на предявения иск:
От служебно изисканото за послужване гр.дело № 6111 по
описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив,
XVII граждански състав, се установява, че между същите страните и по отношение
на същата реална част от имота е разрешен правен спор с правно основание чл.53,
ал.2 ЗКИР (ред. ДВ бр. 34 от 2000 г.). С влязло в сила на 09.07.2014 г. решение
е отхвърлен предявеният от настоящите ищци против ответната община иск по
чл.53, ал.2 ЗКИР (ред. ДВ бр. 34 от 2000 г.), за признаване за установено, че
към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на гр. Пловдив, със
заповед № *****. ищците са били собственици на площ от 26 кв.м., погрешно
заснета в границите на собствения на общината ПИ № ***** (нереализирана ул. „*****“),
вместо в границите на собствения на ищците ПИ с идентификатор № ****. В
исковата молба ищците са обосновали интереса си от предявяване на иска с
твърденията, че по плана от 1954 г. процесната част е била предвидено да бъде
включена в нереализираната и към настоящия момент улица. Уличната регулация не
била приложена, поради което към момента на изработване и одобряване на КК
площта от 26 кв.м. продължавала да е на ищците. Ищците навеждат деривативно
придобивно основание – наследствено правоприемство и транслативни сделки на
техните праводатели.
Искът по чл.53, ал.2 ЗКИР (ред. ДВ бр.
34 от 2000 г.) е иск за собственост, който цели не само да установи, че е
налице грешка в кадастралната карта, но и да установи съществуване на право на
собственост за ищците на наведеното от тях правно основание. В редакцията на
правната норма, действаща към момента на постановяване на решението по гр.дело
№ 6111 по описа за 2013 г. на Районен
съд Пловдив, XVII граждански състав, а и преди приемането на ТР № 8/2014
г. на ОСГК на ВКС, искът по чл.53, ал.2 ЗКИР е установявал правото на
собственост към минал момент, в случая – към 2009 г. Въпреки тези особености на
иска, последният е такъв за собственост, като при преценка налице ли е сила на
пресъдено нещо, следва да се отчете не само идентитетът на страните и имота, но
и наведеното правно основание. В производството по гр.дело № 6111 по описа за
2013 г. на Районен съд Пловдив, XVII
граждански състав ищците не са навели
придобивно основание давност, а са
извличали своите права от твърденията, че уличната регулация не е приложена и
имотът е бил в границите си преди приемането на плана от 1954 г., в които
граници праводателите им са били собственици на имота. В решението се приема,
че ищците не черпят права от своите праводатели досежно реалната част от имота,
доколкото последните не са били нейни собственици. Посочено е, че доколкото
ищците навеждат деривативно правно основание, а не оригинерно такова, от
значение е именно правото на собственост на техните праводатели. За успешното
провеждане на производството ищците е следвало да докажат, че праводателите им
са били собственици на процесната реална част, като включена в имотните граници
на техния недвижим имот, т.е. че са придобили имот, в чиито граници е включена частта
от ул. „*****“, която впоследствие погрешно е заснета в действащата кадастрална
карта.
Наведеното в настоящото производство
придобивно основание е оригинерно - придобивна давност въз основа на
упражнявано давностно владение от 1954 г. до настоящия момент, което не е
обхванато от силата на пресъдено нещо на поставеното вече решение и е допустимо
да се релевира чрез предявяването на нов иск. Затова възражението на ответника
за недопустимост на предявения иск е неоснователно. Съдът обаче следва да вземе
предвид отражението на силата на пресъдено нещо на постановеното решение
съгласно чл. 297 ГПК, с което е установено между страните, че към 2009 г. не е
налице грешка в КК по отношение на източната граница на ПИ с идентификатор № ****.
С влязлото в сила решение между страните е установена източната граница между
имота на ищците и на ответната община, така както е отразена в кадастралната
карта от 2009 г. Факти и обстоятелства, възникнали след 2009 г. не се обхващат
от силата на пресъдено нещо.
По същество
на правния спор:
Ищците претендират да са придобили по давност реална
част от съседен на техния недвижим имот въз основа на упражнявано от техните
праводатели, впоследствие от тях самите владение, продължило от 1954 г. до
момента. Наведеното придобивно основание изисква изследване на фактическия
въпрос къде пространствено се е намирала процесната реална част от имота при
действието на регулационните планове, като за целта съдът е допуснал
изслушването на СТЕ.
От значение за разрешаване на правния спор е дали
процесната реална част е могла да се придобие по давност, вследствие на което
се пораждат правния въпрос за отчуждителното действие на уличната регулация. Съгласно
разпоредбата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ – отм. (ред. ДВ бр.54 от 1956 г.) недвижимите
имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика
съгласно правилника за приложение на този закон. От това следва, че улично-регулационният
план няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от
дворищно-регулационния план. Първоначалната редакция на чл.39, ал.1 ЗПИНМ –
отм. (ред. ДВ бр. 227 от 1949 г.) е предвиждала отчуждаването да се извършва по
силата на самата улична регулация – с влизането в сила на плана се поражда
отчуждителното действие. Аналогична е била уредбата и при действието на Закона
за благоустройството на населените места (отм.), обн. ДВ бр. 117 от 1941 г.
Съгласно чл.47 от този закон недвижимите имоти, съгласно улично-регулационния
план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждение, както и
недвижимите имоти, придадени към парцела на други лица по
дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен
план.
Нормата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ – отм., в редакцията и от
ДВ, бр.54 от 1956 г. намира приложение и за имотите, които са били предмет на
отчуждаване със заварени към момента на влизане в сила на изменението на закона
улично-регулационни планове, освен ако не е налице някое от изключенията,
визирани в нормата на чл.74а ЗПИНМ – отм. От това следва, че имот, който е бил
предмет на отчуждаване с улично-регулационен план, одобрен преди влизане в сила
на изменението на чл.39, ал.1 ЗПИНМ (отм.), от 1956 г., ще се счита отчужден не
от момента на влизане в сила на плана, а от датата на обезщетяване на
собственика му, освен ако до влизане сила на изменението на закона, имотът не е
бил завзет по предвидения от закона ред или дължимото обезщетение за него е
изплатено отчасти или изцяло – чл.74а ЗПИНМ (отм.). Посочената разпоредба е
обща, не визира конкретни закони и следва да се тълкува във връзка с чл.42
ЗПИНМ (отм.) и чл.36 ППЗПИНМ (отм.), определящи кои са мероприятията по
уличнорегулационния план. Съгласно чл.42 ЗИПНМ (отм.) въз основа на
улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия за прокарване на
улици. Нормата на чл.74а ЗПИНМ (отм.) намира приложение по отношение на всички
видове одобрени планове, предвиждащи отреждане на имоти за такива мероприятия,
които да имали пряко отчуждително действие по действащите преди ЗПИНМ (отм.)
закони. В този смисъл решение № 169/ 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 946
по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о.
По
делото се установи, че при действие на плана от 1911 г. е предвидено
прокарването на улица, като за целта с протоколи от 1933 г. и 1934 г. е дадена
оценка на дворните места, които следва да се отчуждят за осъществяване на това
мероприятие. С КРП от 1954 г. източната граница на имот пл. № 1 е близка до
тази по плана от 1911 г., като тя съвпада с регулационната граница на УПИ *****,
кв. ****. С плана от 1954 г. е заснета улица със сегашно наименование „*****“,
с променлива широчина от 7,5 м. Процесната реална част по плана от 1954 г. не е
попадала в границите на улица „*****“. Едва с плана от 1965 г. източната
граница на имота на ищците е променена, като чупката по предходния план от 1954
г., по т. 1, 2, 3 е изправена по т.1, 3 в приложение № 2 от заключението на
вещото лице. Видно от комбинираната скица на вещото лице – приложение № 7 от
заключението, процесната реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 5, 6, 7,
8, 1 с площ от 26 кв.м., като по плана от 1954 г. не е попадала в границите на улица „*****“. От това следва, че за
нея не е настъпил отчуждителният ефект на уличната регулация. Още повече, по
делото не се установи, до датата на изменението на нормата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ
(отм.) през 1956 г. за частта от имота да е изплатено обезщетение, или пък
реално да е заета за реализиране на плануваното мероприятие. В този смисъл,
ответникът не ангажира доказателства. Затова, дори и да се приеме, че по плана
от 1954 г., одобрен при действието на ЗПИНМ (отм.), процесната реална част е
била включена в мероприятието за улица, нормата на чл.39 ЗПИНМ (отм.) в първоначалната
й редакция не би могла да намери приложение, доколкото не се установи тази част
да е завзета и съответно улицата да е реализирана преди влизане в сила на
изменението на ЗПИНМ, прието през 1956 г. Напротив, от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че процесната реална е заградена с
ограда, като граничи с една пътечка с много стръмен наклон. Вещото лице дава
заключение, че денивелацията между южния и северния край на ул. „*****“ е 11
метра и може да се ползва само като пешеходна алея, каквото е предвиждането по
последния регулационен план от 1988 г.
Предвид изложените съображения общината е нямало как да
придобие тази част от имота, доколкото не е настъпило отчуждителното действие
на уличната регулация. Поради това за реалната част от имота не важат
наведените от ответната страна ограничения за придобиване по давност на
държавни и общински имоти.
Ищците установиха при условията на пълно и главно
доказване наведеното от тях оригинерно придобивно основание. Установи се, че
считано от 50-те години на ХХ век, праводателите на ищците са упражнявали
фактическа власт по отношение на процесната реална част от имота, като в
източната част, по границата с улица „*****“ е имало поставена ограда, която
съществува и до момента – в този смисъл и заключението на вещото лице, посетило
на място имота. Владението по отношение на процесната реална част от имота,
означена с цифри 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 1 с площ от 26 кв.м. на комбинираната
скица, приложение № 7 от заключението на СТЕ, е отговаряло на изискванията на
ЗИСС (отм.), а именно да е спокойно (не е установено с насилие), да е явно
(фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установена по скрит начин), постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато
(не е било прекъсвано изобщо, за период по-дълъг от 6 месеца, като се
съобразява и презумпцията на чл.83 ЗС), несъмнено (няма съмнение, че ищците,
респ. техните праводатели да държали процесните реални части и са ги държали за
себе си), като са имали намерението да го своят. Изискуемият десетгодишен
давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, считано от 1954 г., е изтекъл, като и до
момента ищците продължават да упражняват фактическа власт по отношение на
частта от имота.
Правната уредба, действала за процесния период, не
отрича изцяло възможността да се придобие по давност реална част от имот.
Съдебната практика последователно приема, че ограничението, установено в
нормата на чл.59, ал.1 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реално
определени части от имоти, намира приложение само по отношение на части от
дворищно-регулационни парцели. По отношение на имоти, включени с уличнорегулационен
план в парцел за обществено мероприятие, нормата не намира приложение (така
решение № 116/ 16.10.2017 г. по гр.д. № 5044 по описа за 2014 г. на ВКС, I г.о.). Също така, разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗТСУ
(отм.) предвижда, че изтеклата до влизане в сила на закона през 1973 г.,
придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни
парцели запазва действието си.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявеният
установителен иск следва да се уважи, като ищците бъдат признати за собственици
на процесната реална част от имота на основание давностно владение, упражнявано
от техните праводатели, считано от 1954 г., присъединено от ищците на основание
чл.82 ЗС, по отношение на реална част с площ от 26 кв.м. от ПИ с идентификатор
№ *****, заключена между точки 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 1 от приложение № 7 към СТЕ
(л.102 от делото), последното неразделна част от решението.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците.
По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер от 1176 лв., съгласно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, които следва да се присъдят в
полза на ищцовата страна.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, че Д.Д.Б., ЕГН: ********** и Й.Р.Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, са собственици на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от тях и от техните
праводатели давностно владение, считано от 1954 г., по отношение на реална част с площ от 26 кв.м. от
Поземлен имот с идентификатор № ***** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. *****, одобрени със Заповед № ****г., находящ се в гр. *****,
която реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 1 от приложение
№ 7 от заключението на съдебно-техническата експертиза (л.102 от делото), и
която са присъединили към собствения си ПИ с идентификатор № ****.
ОСЪЖДА Община Пловдив,
ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Д.Д.Б., ЕГН: ********** и Й.Р.Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** сумата от 1176 лв.
(хиляда сто седемдесет и шест лева) – разноски пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен
срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.