Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Кристина Първанова, като
разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова гр. д. № 1788 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П.А.А., ЕГН **********, чрез адвокат Р.К. и адвокат В.Г.,
срещу Решение № 18161/10.11.2016 год., постановено по гр. д. № 21/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, 86-ти
състав, в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака и на двамата съпрузи. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е необосновано и неправилно.
Въззивникът /ищец по гр. д. № 21/2015 г. по
описа на СРС/, моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо
него го бъде постановено, че вина за дълбокото е непоправимо разстройство на
брака има жената, като излага съображения. Заявява претенция за присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна В.Й.А.,
ответник по гр. д. № 21/2015 г., оспорва изложеното в жалбата, като моли да
бъде постановено правилно решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и
е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваната му част относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Софийският градски
съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 18161/10.11.2016
год., постановено по гр. д. № 21/2015 г., Софийският районен съд, 86-ти
състав, е прекратил бракът, сключен на 02.10.1983 г. с акт № 764 на Коларовски
РНС, между П.А.А. и В.Й.А., като дълбоко и непоправимо разстроен.
Обявил е, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат мъжът и жената.
Осъдил е всяка една
от страните да заплатят държавна такса в размер на по 25 лв. по сметка на СРС.
Наведените доводи за
неправилност на решението в обжалваната част са неоснователни.
Действително от
събраните от първоинстанционния съд гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетеля П.Т.П., който е съпруг на майката на ищеца, се сочи, че
ответницата започнала да играе бинго и комар, като ищецът започнал да получава
неплатени сметки, а когато ѝ потърсил сметка, съпругата му налетяла да го
бие. От друга страна от същите свидетелски показания е видно, че съпругата
оставала често сама, защото съпругът работел като международен шофьор, като се
прибирал рядко при нея, на два три месеца веднъж, поради което се разделили.
Правната доктрина
приема, че брачната вина е субективното психическо отношение на съпруга към
неизпълнението на собствените му брачни задължения и техния обективен резултат
- дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
В случая настоящата
въззивна инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са
се дезинтересирали един от друг, проявили са взаимно неразбиране, не са положили
усилия да преодолеят противоречията помежду си и заздравят брака си, като
всичко това закономерно е довело до разстройството на брачните отношения.
Настоящият съдебен
състав намира, че е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо
израз във фактическа раздяла от около четири-пет години, като вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили
изискването на чл. 14 СК, съгласно която разпоредба, отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. В случая и двамата съпрузи не са проявили
необходимото уважение един към друг и разбирателство, като фактическата раздяла
между двамата е от около четири – пет години, което е установено от показанията
на св. П..
Не се е установило
който и да е от съпрузите да е направил отстъпки и компромиси за възстановяване
на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им и скрепяване на
брака, поради което следва да се приеме, че това поведение на страните през
релевантния за делото период обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за
разстройството на брака им.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение, в обжалваната му част относно постановеното, че е
налице вина и на двамата съпрузи за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, е правилно, постановено е при
спазване на материалния и процесуалния закон. Ето защо, въззивният съд
потвърждава решението на районния съд в тази му част.
Предвид горното,
решението на районния съд в обжалваната част, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
С оглед изхода на въззивното
производство и общата вина (арг. от чл. 329, ал. 1 ГПК) въззивният съд оставя
без уважение искането за присъждане на направени разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18161/10.11.2016
год., постановено по гр. д. № 21/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, в частта, относно постановеното
от Софийски районен съд,
86-ти състав, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжът и жената.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника П.А.А., ЕГН **********, за присъждане на
разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.