РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Кюстендил , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Костадин Павлов Босачки (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211500600247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК- „Въззивно производство” вр. чл. 163 вр.
чл. 165 Закона за здравето.
Адв.А.Д.- служебен защитник на Д. Г. Й. от с.****, Кюстендилска община обжалва с
въззивна жалба решение № 260154 на Дупнишкия районен съд, постановено на 15.04.2021г. по
ЧНД № 29/2021 г. по описа на същия съд. С посоченото решение на осн. чл. 163 ЗЗ Й. е настанен
на задължително стационарно лечение в специализирано психиатрично заведение в ЦПЗ- гр.
Благоевград за срок от 1 месеца, като е определена стационарна форма на лечение на чл. 162, ал.2
ЗЗ. В жалбата са релевирани доводи за недоказаност на необходимостта на лицето да бъде
настанено на задължително лечение. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което искането на КнРП- ТО- Дупница за настаняване на Й. на задължително лечение бъде
отхвърлено.
Окръжна прокуратура- Кюстендил чрез своя представител изразява становище, че
жалбата е неоснователна и че решението на КнРС следва да се потвърди.
Защитникът на жалбоподателя Й.- адв. А.Д. пред окръжния съд изразява становище за
основателност на жалбата.
Жалбоподателят Д. Г. Й. твърди, че здравословното му състояние не е опасно и че не
следва да бъде настаняван на принудително лечение.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
1
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при
пределите, установени в чл.314 НПК, като провери на осн.чл.313 НПК правилността на
решението, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с
право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ДнРС е протекло съгласно правилата на глава ІІ, раздел ІІ от
Закона за здравето- чл. 155 и сл. Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По
делото са събрани в съответствие със специалния процесуален ред, предвиден в посочения раздел
на ЗЗ необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в
своята съвкупност. Установява се следната фактическа обстановка, която се споделя и от
въззивния съд и не се променя от представените пред него допълнителни доказателства:
Против Й. е внесено искане от КнРП- ТО- Дупница с изложени мотиви за
необходимостта от настаняването на задължително лечение в ***** съгл. чл. 157 ЗЗ. От
доказателствата по делото се установява, че същият страда от „****". Живее с майка си, която е с
диагноза „****". Не се води на диспансерен отчет и не с провеждал амбулаторно или стационарно
лечение. Заболяването е дебютирало преди около четири години, когато се е завърнал от РИталия.
Тогава е регистрирана промяна в поведението по посока изолация от околния свят, параноидни
идеи за отношение, инсценировка и преследване. Изпитвал чувство за застрашеност, поради което
следват множество писма, жалби до различни институции с молба за помощ и защита. Това му
поведение продължава и към момента на изследването.
От показанията на св. А. се установява, че св. А.е категорична, че поведението на Й. по
отношение на същата е тревожно. Същият пише жалби, които адресира до полицията и измисля
истории, в които и тя е действащо лице, което води до необходимостта същата да посещава
полицията непрекъснато и да дава писмени обяснения. Същото поведение е констатирано и по
отношение на св.Г.А., който бил обект на непрекъснати обяснения по несъществени въпроси от
страна на Й.. От пок. на Д.В. се установява идентични обстоятелства, промяна в поведението му,
както и неразбираемост и накъсване на мисълта му. По делото са приложени многобройни
сигнали, писма и жалби на лицето до различни институции- съд, прокуратура, ГДБОП, в които се
съдържат неразбираеми искания, въображаеми сигнали за различни действия на различни лица и
пр.
По реда на чл. 159 от ЗЗ ДнРС е назначил СПЕ- стационарна, извършена от в.л. д-р
Д.П., като определението за назначаването на същата не е обжалвано по реда на чл. 161 от ЗЗ.
Заключението на експерта д-р П. е, че Й. страда от психично заболяване –„****“. В заключението
е посочено, че състоянието на лицето непрекъснато се влошава, че същият живее с майка си, която
също страда от същото заболяване и не се лекува, не използва медикаменти, налице е опасност за
самия него и за околните лица. Поведението му изисква стационарно лечение. Липсата на
съзнание у него за болест, както и некритичността му по отношение на нуждата от лечение водят
същия до невъзможност да изразява информирано съгласие.
При изслушването си пред ДнРС Й. е демонстрирал пълна липса на съзнание за болест и
критичност у поведението си.
При изслушването си пред КОС същият сочи, че иска произнасяне по жалбите си до
прокуратурите. Иска отмяна на решението на ДнРС.
2
ДнРС е приел, че искането на КнРП- ТО Дупница е основателно и с решението си е
настанил Й. на задължително стационарно лечение за срок от 1 месеца в ЦПЗ гр.Благоевград при
стационарна форма на лечение, като е определил, че информирано съгласие за лечението му
следва да изразява началника на ЦПЗ.
Предвид гореизложеното, КнОС намира решението на ДнРС за правилно и
законосъобразно, като същото следва да бъде потвърдено. В този аспект следва да се отбележи
следното:
Задължителното болнично лечение, съчетано с присъщата за него задължителна
изолация на болното лице има характер на принудителна медицинска мярка, която се прилага за
защита на обществото в случаите на лица с психични разстройства. Това лечение е от вида на
задължително лечение на лица с психични разстройства, посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ,
които поради заболяването си могат да извършат престъпление. Задължителното настаняване и
лечение по чл. 155 и сл. ЗЗ се постановява с превантивна цел- да бъде предпазено обществото и в
частност близките на лицето с психично разстройство от престъпление. Превантивният характер
на това задължително лечение има за цел предотвратяване на престъпления -чл. 155 ЗЗ. Съгласно
тази разпоредба на задължително настаняване и лечение подлежат лица с психични разстройства,
нуждаещи се от специални здравни грижи. Психичните разстройства са конкретно дефинирани в
чл. 146 от ЗЗ. Съгласно ал. 1 на чл. 146 от ЗЗ, това са психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностово разстройство) или с изразена
трайна психична увреда в резултат на психично заболяване.
Безспорно е установено и не е опровергано, че освидетелстваното лице страда от
психично заболяване- параноидна шизофрения, което заболяване попада в хипотезата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗ, респ. налице е медицинския критерий, визиран в този текст. Видно от заключението на
назначената по делото психиатрична експертиза е налице медицинско основание по смисъла на
чл. 146, ал.1, т.1 ЗЗ за настаняване на лицето за стационарно лечение за срок от 1 месец в
специализирано заведение. Същевременно е налице абсолютна некритичност към проблема и
нежелание за лечение, неосъзнаване от последиците от подобна съпротива. Установените
разстройства на емоциите, съчетани с мания за писане на неразбираеми жалби до различни
институции с излагане на въображаеми действия от различни лица и съответно на тях
непредсказуемо поведение са предпоставка за провеждане на лечение в по- дългосрочен план.
Несъмнено тези прояви изискват медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живее пълноценно в
семейството и социалната среда, като КнОС намира, че са налице и другите алтернативно дадени
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ.
По отношение на визирания в закона социален критерий, а именно възможността
поради заболяването си освидетелствания да извърши престъпление, което представлява опасност
или застрашава сериозно здравето на себе си, околните и на обществото като цяло, настоящият
състав споделя извода на КнРС относно наличието и на този критерий. Видно от събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства Й. на първо място е пасивно
агресивен към самия себе си, доколкото същият няма съзнание за болест и не желае да приема
каквито и да лекарства. Липсата на каквото и да е лечение спрямо същия несъмнено води до
задълбочаване на болестното му състояние. На следващо място проявява поведение, застрашаващо
околните с рискови асоциални прояви- преследване, притеснения на лица, което води до
3
застрашаване на нормалния им живот и поведение. Тези обстоятелства водят до извода за
възможността същия да извърши престъпление.
При разглеждането на делото са спазени специалните правила на производството,
регламентирани в разп. на чл. 158- 163 ЗЗ. ДнРС е разпитал лично лицето съгл. разп. на чл. 158,
ал.5 ЗЗ и е придобил непосредствени възприятия относно неговото здравословно състояние.
Назначаването на съдебнопсихиатричната експертиза също е извършено съгласно правилата на
чл. 159-161 ЗЗ, като в тази насока не са налице допуснати нарушения при изготвянето й. Събрани
са и свидетелски показания (посочени по- горе), като при тяхното обсъждане се налага извода за
налични прояви на спрямо съседи, познати лица, водещи до негативни последици в техния живот,
липса на критичност и неосъзнаване наличието на здравословни проблеми. Тези обстоятелства
сочат за трайност в неговото поведение и задълбочаване на психичното му заболяване. Именно въз
основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателствени средства ДнРС е направил
обоснован извод, че вследствие заболяването си Й. представлява опасност за себе си и за околните
и застрашава собственото си
здраве.
Същевременно по делото не се спори, че същият не е предприел съответните
медицински грижи за подобряване на състоянието си, което обстоятелство допълнително го
влошава. Очевидна е липсата на критичност и неосъзнаване на необходимостта от постоянно
лечение. Съществува реална опасност от действията на Й. за обществото, както и опасността за
собственото му здраве при неприлагането на задължително лечение. Тази опасност се увеличава и
от обстоятелството, че същият не е критичен към заболяването си, не осъзнава това, че е болен, не
предприема мерки за лечение, което може да доведе до съответно влошаване на състоянието му.
При липсата на лечение има основателна вероятност за необратимо влошаване на състоянието му
и съществува реална опасност да бъде създадена ситуация, при която да пострадат други хора или
самият той, т. е. налице са двете, кумулативно искани от закона предпоставки за постановяване на
задължителното лечение.
По тези съображения, КнОС намира, че изводите на съда по същество са обосновани,
почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след събиране и
проверка на всички възможни доказателства. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, налагащи
отменяването на решението и връщането на делото за ново разглеждане, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154 на Дупнишкия районен съд от 15.04.2021 г. по НЧД
№29/2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5