Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на двадесет и трети февруари
две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 1364 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника М.Д.И., ЕГН **********,***-132 чрез адв.
Н.Н.– САК, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ
от 23.12.2020 г. на ЧСИ
Н.П., с рег. № 847, с район
на действие - СГС, по изп.д. № 20168470400121, с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изцяло или
частично изпълнителното
дело и да вдигне на
наложената възбрана наложена върху върху Апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. „********Излагат се твърдения за нередовност
на молбата за образуване на изпълнителното дело, изпълнителното основание с
приложения запис на заповед и издаден изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди,
че съдебният изпълнител е длъжен да извършва проверка на съответствието между
сумите в документа по чл. 417, въз основа на който е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, самата заповед, разпореждането за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист. Твърди се наличие на две вземания по записа на
заповед, като за длъжника не е ясно по кое от тях е издадена заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист. Посочва се, че е налице злоупотреба на
взискателя с едностранно претендирани от него права, както и разширително
тълкуване на закона от страна на ЧСИ. Взискателят и ЧСИ знаят, че Апартамент № 1
представлява несеквестируем имот, поради което с налагане на възбрана го
лишават от възможност да ползва свободно имота или да го ползва като материално
обезпечение, включително за изтегляне на обезпечен банков заем за изплащане на
дългове. С оглед гореизложеното, моли съда да отмени
Постановлението за отказ за прекратяване от 23.12.2018
г. на ЧСИ Н.П., с рег. № 847, с район
на действие СГС.
В срока по чл. 436 от ГПК
е постъпило възражение от взискателя Д.И.Д., ЕГН ********** чрез адв. А.И.- САК, с което
се оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди отказа на
ЧСИ Н.П..
Частният
съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20168470400121 - ЧСИ Н.П., с рег. № 847, с
район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по
обжалваните действия.
Съдът, след
извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Производството
по изп.д. № 20168470400121 е
образувано на 11.03.2016 г. въз основа на Изпълнителен лист от 30.11.2015 г.,
издаден по ч.гр.д. № 6133/2015 г., по описа на Старозагорски районен съд, с
който М.Д. И. е осъдена да заплати
на Д.И.Д., сумата 70 000 лева за неизплатено задължение
по запис на заповед от 19.10.2011 г. с падеж 18.10.2013 г. както и сумата 2 400
лева разноски по делото.
Покана
за доброволно изпълнение с изх. № 1700/11.03.2016 г. е връчена на длъжника на
15.03.2016 г.
На 17.03.2016 г. ЧСИ е
уведомил заповедния съд със съобщение по чл.
418, ал. 5 ГПК за връчената покана за доброволно изпълнение.
С молба вх. № 01135/23.03.2016 г.
длъжникът е представил подадено Възражение на основание чл. 414 от ГПК.
С Постановление от 24.03 2016 г. съдебният изпълнител е спрял
производството по делото.
С молба вх. № 01157/24.03.2016 г.
от взискателя е поискано налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот.
С молба вх.№ 03174/09.08.2016 г. длъжникът е
поискал вдигане на запорите в банките с мотив, че възбраната върху имота е
достатъчно обезпечение.
С молба вх. № 03395/29.08.2016 г. длъжникът е поискал заличаване на вписаната
възбрана поради това, че е „незаконосъобразна“.
Със Заявление вх. №
03426/01.09.2017 г. е заявено възражение срещу Постановление от 23.08.2016 г. с
основен мотив, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6133/2015г., въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, бил неистински.
С молба вх. № 01020/06.03.2018 г.
длъжникът отново е поискал вдигане на запорите върху банковите сметки.
С искане вх. № 02723/17.12.2020 г. е
поискано прекратяване на изпълнителното дело и заличаване на наложената възбрана
поради незаконосъобразност, с основен мотив, че възбраната е наложена след
спиране на изпълнителното производство.
С мотивирано постановление от 23.12.2020 г. е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, както и отказ
от заличаване на вписаната възбрана.
На 01.02.2021 г. е подадена жалба с вх. № 272112, въз основа на която е образувано настоящото
дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за прекратяване на принудителното
изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
По
допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи
на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.),
длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Твърдения в жалбата за нередовност
на молбата за образуване на изпълнително дело, изпълнителното основание с
приложения запис на заповед и издаден изпълнителен лист са неоснователни. При
образуване на делото съдебният изпълнител е извършил проверка относно
редовността на молбата, изискваща се от чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.127 и
чл. 128 от ГПК. В молбата за образуване е посочен съдебният изпълнител,
взискателят и пълномощникът му с изискуемите данни, искането, приложен е
оригинал на изпълнителен лист, заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК издадени
от надлежен съд, пълномощно, заплатени са дължимите авансови такси. След връчването на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е изпратено уведомление на Район
съд - Стара Загора и е започнало исково производство по чл. 422 от ГПК, в което длъжникът е
можел да се защити срещу нередовния, по негови
твърдения, изпълнителен лист.
Нещо повече, видно от данните по изпълнителното дело и
справка в правно-информационната система на „Сиела Нет“, с Определение № 725 от
29.12.2020 г. по т.д. № 363/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О. на ВКС, образувано по касационна жалба на М.Д.И. - ответник в първоинстанционното производство, ВКС не е
допуснал до разглеждане подената касационна жалба против Решение № 2526 от 18.11.2019 г. по гр. дело № 948/2019 г. на САС, ГО, 8 състав, с което е
потвърдено Решение № 5306 от 06.08.2018 г. по гр. дело № 11645/2016 г. на СГС, I ГО, 15 състав, с което е бил уважен предявеният от Д.И.Д. срещу М.Д.И. положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ за установяване на паричното притезание в размер 70 000 лв.,
удостоверено в Заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр. дело №
6133/2015 г. на РС- Стара Загора, ГО,
представляващо материализираното в издаден от ответницата Запис на заповед от
19.10.2011 г. парично вземане, така че всякакви твърдения за
нередовност на изпълнителния лист, а още повече на изпълнителеното основание,
са правно несъстоятелни.
На следващо място в жалбата се
твърди, че незаконосъобразно е отказано заличаване на наложената възбрана. Съобразно
разпоредбата на чл. 391 ал.5 от ГПК, обезпечение се допуска и когато
делото е спряно, т.е. няма пречка по спряно изпълнително дело да бъде наложен
запор, тъй като запорът в случая се явява действие, което обезпечава
изпълнението. Законът предоставя такава възможност поради опасността
недобросъвестен длъжник да превърне спирането в средство за осуетяване успешния
изход на изпълнителното производство.
В конкретния случай, изпълнителното
производство е спряно, т.е. временно са преустановени следващите изпълнителни
действия. Възбраната не е същинско изпълнително действие, като първото същинско
изпълнително действие би било извършване на опис, какъвто не е насрочван. Наложената възбрана върху имота не представлява реална
възможност за погасяване на дълга към настоящия момент, тъй като гореописаният
апартамент по данни от делото се явява единствено жилище на длъжника, което е
несеквестируемо, съгласно чл. 444, т.7 от ГПК и е с учредено право на ползване на родителите на
длъжника. Несеквестируемостта на жилището не прави наложената възбрана
незаконосъобразна. Съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС – ОСГТК налагането на запор или възбрана върху несеквестируема
непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни
действия.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника М.Д.И., ЕГН **********,***-132 чрез адв. Н.Н.–
САК, срещу Постановление от
23.12.2020 г. на ЧСИ Н.П., с рег. №
847, с район на действие СГС, по изп.д. № 20168470400121, с което съдебния изпълнител е отказал
да прекрати изцяло или частично изпълнителното дело, и да вдигне на наложената възбрана
наложена върху върху Апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „*******., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.