Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 01.04.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
09.03. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 282 2020
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III” №19, вх. В, ет. 1, ап. 6, с ЕИК *********, чрез
адв. Р.И.Д. срещу В.И.С., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че е сключил с
ответника договора за кредит от разстояние - Договор за потребителски кредит
„Екстра”№ 87424/21.05.2019г. и желаната сума от 500, 00 лева му е била
преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис
на „Изипей” АД, срещу представена от В.И.С. лична карта. Съгласно формата за
кандидатстване В.И.С. е имал възможност да избере опция да предостави банкова
гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава
от дружество, с което кредитодателя има сключен договор и избрал да му бъде
осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание
т. 4 от договора сключен между страните, ответникът в настоящото производство
се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса
„Гарант” за предоставената услуга, при което кредитополучателят е поел
задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”,
като общият размер на задължението – 715, 65 лв. е платимо ведно с главницата
на три равни месечни вноски със следните падежи: 21.06.2019г., 21.07.2019г.,
21.08.2019г. Към дата 23.10.2019г. ищецът твърди, че кредитополучателят не е
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 21.06.2019г., 21.07.2019г., 21.08.2019г., ответникът въпреки
поканите на ищеца за плащане не е сторил това. Предвид горното и издадената по
ч.гр.дело № 2266/2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи сумите,
както следва: 500, 00 лв. - главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” № 87424/21.05.2019г.; сумата от 45, 00 лв. - договорна лихва за
периода 21.05.2019 г.-23.10.2019г.; 170, 65 лв. - договорна такса „Гарант” за
периода 21.05.2019г. - 23.10.2019г.; 16, 86 лв. - законна лихва за забава за
периода 22.06.2019г. - 23.10.2019г. и законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски в
заповедното и исково производство.
В срока за отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК е депозиран такъв от назначения от съда особен представител на
ответника – адв. Г., в който отговор се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявената претенция. Прави се възражение за нищожност по
отношение договорната такса „гарант”, както възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на заявителя в заповедното производство – ищец в
настоящото.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, а и от събраните писмени
доказателства - удостоверение за актуално състояние на „Кредит Инс“ АД; заявка
за кредит от В.И.С. – 2бр.; Справка – банково извлечение за извършения превод;
Договор за потребителски кредит „Екстра“ №87424/21.05.2019г.; Общи условия на
„Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски
кредит; удостоверение, издадено от БНБ на „Кредит Инс“ ООД № BG R00288;
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. се установява описаното в исковата
молба възникналото облигационно отношение между страните по договор за
потребителски кредит „Екстра”№ 87424/21.05.2019г. и изпълнение от страна на
ищеца на задължението му по договора да преведе сумата от 500, 00 лева на
ответника, както и и получаване от същия на каса на партньорски офис на
„Изипей” АД, срещу представена от В.И.С. лична карта, както и се установява и това,
че на основание т. 4 от договора между страните, ответникът в настоящото
производство се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга, при което
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението е платимо ведно с
главницата на три равни месечни вноски със следните падежи: 21.06.2019г.,
21.07.2019г., 21.08.2019г.
Прието е заключение на назначената по
делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Ц.В.,
неоспорено от страните, от което се установява, че на 21.05.2019 г. в 13.56
часа е направен паричен превод с наредител „КРЕДИТ ИНС“ ООД, с основание по
Договор за кредит № 87424/21.05.2019г. със сумата от 500 лв. в полза на В.И.С.
- получател, в преводната разписка са посочени ЕГН и номер на лична карта на В.И.С.,
плащането е извършено чрез системата за електронни плащания Easy Pay. bg,
счетоводството на ищеца по отношение процесния кредит е водено редовно, в
счетоводството на ищеца са отразени като задължение за плащане посочените е
исковата молба суми по кредита за главница, договорна лихва, законна лихва,
такси и разноски, както следва: обща сума на задълженията 732, 51 лева, от
които: 500, 00 лева - дължима главница; 45,
00 лева - оставаща дължима договорна лихва; 170, 66 лева е оставаща дължима
сума за такса гаранция; 16, 86 лева е сума за дължима законна лихва, няма
правени плащания от ответника по кредита, общият размер на задължението е този,
претендиран от ищеца в настоящото производство.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са установителни искове, в
производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за
които по ч.гр.д. 2266/2019г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни,
както и размера на претенциите си.
Ответникът
от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК и че заемодателят,
който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума, както
и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава и суми по договор за гаранция. Назначеният
от съда на ответника особен представител е направил в отговора на исковата
молба възражение за нищожност по отношение договорната такса „гарант”, което
възражение съдът намира за основателно. В случая приложение намират и нормите
на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 –
чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя
като по-слаба в икономическо отношение страна. Налице е
нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито договорът и общите
условия дават легално определение на понятието „управление на кредита”, но
изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и
това какво е основното право на заемодателя по договора за кредит, съдът
намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от заемодателя по
фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за
събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението
на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други
подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на
вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че таксата за
допълнителни услуги е такава по управление на кредита, без значение е, че е
наименувана по този начин. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този
закон „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо и доколкото всъщност е част от договора за кредит,
но е обособено отделно от договора, и по този начин е заобиколено ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва.
С оглед горното и заключението по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, следва да се отхвърли претенцията на ищеца за сумата от
170, 65 лева, представляваща договорна такса „гарант“ за периода 21.05.2019г. –
23.10.2019г., а в останалата част следва да се уважи предвид доказване от
страна на ищеца наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера
на претенциите си и недоказване на плащане от страна на ответника.
По разноските:
Предвид изхода от делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от
претенцията. Особеният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното
производство, което съдът намира за основателно на основание чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което следва да се
намали от 300, 00 на 150, 00 лева. При горното, на ищеца съобразно уважената
част от исковете се следват разноски в исковото производство в размер на 709,
51 лева, а в заповедното производство – 134, 23 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.С., ЕГН: **********,***,
че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Борис III” №19, вх. В, ет. 1, ап. 6, с ЕИК ********* сумите както
следва: 500, 00 лева - главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 87424/21.05.2019г.
между страните; сумата от 45, 00 лева
- договорна лихва за периода 21.05.2019 г.-23.10.2019г.; 16, 86 лева - законна лихва за забава за периода 22.06.2019г. -
23.10.2019г. и законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 2266/2019г. по описа на РС – Дупница, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 170,
65 лева, представляваща
договорна такса „Гарант” за периода 21.05.2019г. - 23.10.2019г., поради
нищожността на клаузата, която я урежда като противоречаща на закона.
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК размера на възнаграждението на адвоката на ищеца в
заповедното производство - по ч.гр.дело № 2266/2019г. по описа на РС – Дупница
от 300, 00 на 150, 00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.С., ЕГН: **********,*** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” №19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
с ЕИК ********* сторените разноски по делото съобразно уважената част от иска в
размер на 709, 51 лева, както и
разноките в заповедното производство – по ч.гр.дело № 2266/2019г. по описа на
РС – Дупница в размер на 134, 23 лева
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: