№ 145
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Ан. Хр. М.
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600175 по описа за 2022 година
С присъда №6 от 22.10.2021г., по нохд №401/2021г., Софийски окръжен съд е признал
подс.Н. М. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.3 б.Б пр.1
вр.ал.1 б.Б и В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и във вр.чл.54 от НК и чл.58а ал.1 от НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, като на осн.чл.66 ал.1 от
НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.67 ал.3 от НК, съдът постановил през част от изпитателния срок – за 2
години да бъде наложено наказание „пробация“, изразяващо се в следните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес – по чл.42а ал.2 т.1 от НК с
периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител по чл.42а
ал.2 т.2 НК - и двете мерки за срок от две години.
На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК съдът лишил подс.Н. М. Н. от право да управлява
МПС за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На
осн.чл.59 ал.4 от НК, съдът зачел и приспаднал времето, през което подс.Н. е бил лишен от
това право по административен ред от 08.01.2020г. до 02.03.2021г.
Съдът осъдил подс.Н. да заплати направените по делото разноски в общ размер на
1394,80 лева, от които в полза на ОД-МВР гр.София сумата в размер на 241.00 лева и сумата
в размер на 1153,80 лева по сметка на СОП.
1
Съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства по делото.
Срещу присъдата на Окръжен съд София, е постъпил протест от Софийска окръжна
прокуратура. В протеста се посочва, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен в
частта на определения размер на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право
да управлява МПС“, размера на определения при условията на чл.66 ал.1 от НК изпитателен
срок, както и в частта на постановеното изтърпяване през изпитателния срок на две
пробационни мерки. Според прокуратурата, определеният размер на наказанието „лишаване
от свобода“ в размер на две години, не е съобразен със степента на засягане на охраняваните
обществени отношения и не съответства на целите на личната и генералната превенция.
Необосновано кратък бил и определеният на осн.чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок от три
години.
Според прокуратурата, в нарушение на осн.чл.49 ал.3 НК, съдът е определил размер на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ под размера на наказанието „лишаване
от свобода“. Наред с това се посочва, че наложеното наказание е силно занижено, поради
което не е в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция,
регламентирани в чл.36 от НК.
В частта на постановеното за подсъдимия Н. изпълнение през изпитателния срок на
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.42а ал.2 т.1 от НК
с периодичност два пъти седмично, и „задължителни срещи с пробационен служител“ на
осн.чл.42а ал.2 т.2 от НК, съдебният акт е постановен в нарушение на чл.67 ал.3 от НК,
според който е допустимо определянето само на една такава мярка.
Поради изложените съображения се моли на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на
подс.Н. М. Н. наказание „лишаване от свобода“ и на определения при условията на чл.66
ал.1 от НК изпитателен срок, както и размера на наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, в съответствие с предложенията на прокурора, направени при
разглеждане на делото пред ОС София. Моли се също така да бъде изменена постановената
присъда в частта на постановеното на осн.чл.67 ал.3 от НК изпълнение на пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.1 т.2 от НК през част от изпитателния срок, като бъде
постановено изпълнение единствено на мярката по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни
срещи с пробационен служител“ за срок от две години.
Въззивна жалба срещу постановената от Софийски окръжен съд присъда е постъпила
от адв.Б. като повереник на частните обвинители Г. Й. Ст., Г.С. С. /непълнолетен/, действащ
със съгласието на своята майка Г.С., С.С. С. /малолетна/, действаща чрез майка си и законен
представител Г.С., Ж. Г. Ст. /сестра на С. С./ и Е. Н. К. С. /майка на С. С./. В жалбата се
изразява становище, че с оглед събрания доказателствен материал, фактическата обстановка
е била напълно изяснена, а вината на подсъдимия – доказана по безспорен начин. Според
частните обвинители, наложеното наказание е несправедливо, тъй като е занижено.
2
Определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ е крайно недостатъчен, както за
поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигането на целите на генералната
превенция. Дори напротив – затвърждава се утвърдената вече представа сред
обществеността, че причиняването на смърт при управление на МПС в България не се
наказва строго. Недостатъчен е и размерът на наказанието лишаване от права.
Наложеното на подс.Н. наказание е силно занижено, а с отлагането му на осн.чл.66 ал.1
от НК и то за минималния срок от 3 години, според частните обвинители и повереникът им,
не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Съгласно трайната съдебна практика на
ВС и ВКС по приложението на института на условното осъждане е необходимо да се
разгледа преди всички въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното
изтърпяване на наказанието, но наред с този извод е и преценката дали обществото ще е
достатъчно предупредено да се въздържа от подобно неправомерно поведение. Съдът е
длъжен да направи и кумулативна преценка с оглед нуждите на генералната превенция,
защото и тя не може да бъде разгледана изолирано от предвидената цел на наказанието.
Поради това, съдът следва да вземе предвид не само личните качества на подсъдимия, но и
конкретната тежест на деянието и конкретната обществена опасност на престъплението и
дали с отлагане на изпълнението на наказанието биха се постигнали целите на чл.36 от НК.
Условното осъждане е проява на необоснован либерализъм и прекомерно снизхождение
спрямо подсъдимия, а последица от това е отново невъзможността да се постигне както
индивидуалната, така и генералната превенция. Посочва се, че в случая се касае за
дългогодишен водач на товарен автомобил. Зачестилите през последните години тежки ПТП
с товарни автомобили, би трябвало да насочат вниманието както на съда, така и на всички
институции към разрастването на този проблем с цената на стотици невинни жертви.
Отговорността да управляваш МПС от тази категория не се е оказала достатъчна, за да
изостри вниманието на подсъдимия и да го мотивира към безопасно шофиране. По една или
друга причина той е допуснал навлизане в насрещната пътна лента в един доста усложнен
пътен участък, който сам по себе си също би следвало да предполага към шофиране с
повишено внимание. Подс.Н. е изпуснал контрола на товарния автомобил и е причинил
непоправими последици. Един млад мъж е изгубил живота си, а друг е с множество
увреждания за цял живот. Наличието на смърт и телесна повреда обуславя наличието на
квалифициращото обстоятелство, но причиняването на 5 средни телесни повреди, според
частните обвинители следва да се цени като отегчаващо и да обуслови по-тежко по размер
наказание.
Поради тези именно съображения, повереникът на частните обвинители счита, че
наказание около средния размер на предвиденото в НК /след редукцията по чл.58а от НК – 6
години/ лишаване от свобода, би постигнало целите както на личната, така и на генералната
превенция, като би дало възможност на подсъдимия да се поправи, а на останалите членове
на обществото да разберат, че повече няма да се търпи подобно поведение на пътя.
Изложените съображения се отнасят и за наказанието лишаване от права, което е твърде
занижено по размер, като се посочва, че то трябва да е с максимално предвидения от закона
3
срок, а именно 3 години плюс определения срок на лишаването от свобода. Като
алтернатива, в случай, че съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
в размери, позволяващи неговото отлагане, то се моли да бъде определено максимално
предвидения от закона срок – 3 години лишаване от свобода с 5 години изпитателен срок.
Ако съдът счете, че следва да бъде определен размер на наказанието, който позволява
неговото отлагане и същото бъде отложено на осн.чл.66 от НК, то се моли присъдата да
бъде потвърдена досежно наложените на подсъдимия пробационни мерки, но техния срок
следва да бъде равен на изпитателния. Като алтернатива се моли да бъде обсъдено дали
мярката „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие“ няма да е по-подходяща за този подсъдим, имайки предвид факта, че същият
цял живот е работил като шофьор, а сега ще остане без своята професия за доста дълъг
период от време. Прави се искане на осн.чл.334 т.3 от НПК да бъде изменена
първоинстанционната присъда, като на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК бъде увеличено
наложеното наказание на 9 години лишаване от свобода, като на осн.чл.58а ал.1 от НК бъде
намален размера на така определеното наказание с една трета, а на осн.чл.343г от НК да
бъде лишен подс.Н. от право да управлява МПС за срок от 9 години. Алтернативно остава
искането относно приложението на чл.66 и чл.67 ал.3 от НК с подробно изложени
съображения.
В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа протеста срещу първоинстанционната присъда, като го счита за обстойно
мотивиран и споделя изложените в него доводи. Счита, че присъдата е незаконосъобразна в
частта относно определения размер на наказанието лишаване от свобода и лишаване от
право да се управлява МПС, в размера определен при условията на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок, както и в частта на постановеното изпълняване през изпитателния срок на
две пробационни мерки. По доводите изложени в протеста се моли да бъде изменена
присъдата.
Частните обвинители са редовно призовани за съдебното заседание пред въззивната
съдебна инстанция, но не се явяват. Повереникът на частните обвинители Г. С., С. С., Г.С.,
Ж.Г. /починала/ и вместо нея e конституирана дъщеря й Е. П. Н. и Е.Н. К. – С. – адв.Б., в
съдебно заседание пред САС поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея, с подробно
изложените аргументи и направените искания. Първото основно искане е за увеличаване
размера на наказанието и за отмяна на приложението на чл.66 от НК. На второ място –
алтернативно, ако бъде преценено, че наказанието трябва да е в размери, позволяващи
условното осъждане, да бъдат съобразени подробно изложените аргументи, както за
незаконосъобразността на съдебния акт по отношение на продължителността на мярката по
чл.42а от НК и по отношение на лишаването от правоуправление по чл.343г от НК. Моли да
бъде уважена подадената жалба.
Защитата на подс.Н. – адв.К., в съдебно заседание пред САС моли да бъде потвърден
първоинстанционния съдебен акт и да бъде отхвърлен протеста, както и жалбата. Посочва,
4
че неговия подзащитен си е признал вината, получил е наказание и съжалява за случилото
се, като единственото му желание е да продължава да изкарва прехраната си, въртейки
волана. Обръща внимание, че подсъдимия е професионален шофьор, но на всаеки се случва
да направи грешка в живота. Отново обръща внимание, че безкрайно съжалява за стореното
и в този смисъл моли да бъде постановен съдебен акт.
В съдебно заседание пред САС, подс. Н. поддържа казаното от своя защитник.
Реализирайки правото си на последна дума изразява съжаление за случилото се и моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста от СОП, жалбата от частните
обвинители и допълнението към нея, като прецени становищата на страните в съдебно
заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по
силата на служебната проверка, намери за установено следното:
Делото пред първостепенният съд е протекло по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК,
като подс.Н.Н. е признал фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се е
признал за виновен. Съдът констатирал, че направеното от подс.Н. самопризнание се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени материали и спазвайки
процесуалния ред, на осн.чл.372 ал.4 от НПК с определение обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, както и събраните на досъдебното производство
доказателства, без да събира доказателства за изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Механизмът на осъществяване на деянието и авторството му са били установени не
само от признанието на подс.Н., но и подкрепени от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно: показания на свидетелите Д. С., С.Д., М. Т., Д. Н., И. Н., Л. М., Г.
А. е К. Ц., заключения на АТЕ за определяне на техническото състояние на т.а.“Волво“,
ведно с фотоалбум, СМЕ на труп №565/2019г. на С. С., СХЕ №А/2019г. на кръвна проба,
иззета от трупа на С. С., СХТЕ на проба кръв и урина от обв.Н., Протокол за химическо
изследване №539/2019г. на кръвна проба, иззета от С.Д., Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби от С.Д., заключение на КСМАТЕ, ТЕ на
тахограф на т.а.“Волво“, Протокол за извършена видео-техническа експертиза №38/2022г.,
Протокол №61/20-22 за извършена техн.експертиза на съдържанието на оптичен диск,
Протокол №39/20-22 за извършена техн.експертиза на 1 бр.ДВД, съдържащ 99 изображения,
изготвен при оглед на местопроизшествие от 20.08.2019г., протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, протокол за доброволно предаване, фиш за СМП на С. С.,
Фиш за СМП на Н.Н.,удостоверение за техническа изправност на т.а.“Волво“, разписка за
връщане на веществени доказателства, препис-извлечение от акт за смърт на С. С.,
удостоверение за наследници на С. С., удостоверение за съпруга и родствени връзки на С.
С., разписка за връщане на веществени доказателства на Г.С., талон за изследване на Н.Н., ,
протокол за изследване на трудова злополука №668/30.09.2019г., ведно с документация и
трудови договори на Д. С., С.Д. и С. С., справка за съдимост на Н.Н., протокол за оглед на
5
т.а. „Волво“ ведно с фотоалбум, справка картон на водача Н.Н., писма от НОИ и НАП,
писмо на Кмета на Община Ботевград относно състоянието на пътната настилка на път І-1
при км.184, Писмо на Председателя на УС на АПИ, договор за наем на МПС – т.а.“Волво“,
приемо-предавателен протокол за предаване владението на т.а.“Волво“, протокол за
преминат годишен технически преглед на т.а.“Волво“,трудов договор на обв.Н., длъжностна
характеристика за длъжността „шофьор на товарен камион“, писмо и справки относно
собствеността на т.а.“Волво“ и на т.а.“Рейнджър“, писмо на директора на ОПУ София за
извършени ремонти в участъка на местопроизшествието, писмо за извършена проверка на
тахограф на т.а.“Волво“, медицинска документация относно лечението на С.Д. в
УМБАЛ“Св.Анна“ София, мед.документация на С.Д. от „Софиямед“, както и приобщените
към делото веществени доказателства, описани в том ІІІ и том ІV от досъдебното
производство.
Пред първата съдебна инстанция била установена следната фактическа обстановка,
която напълно се споделя от настоящия съд.
Подсъдимият Н. М. Н. е роден на ********г. в с.***, *** община, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, работещ в „ЗЕГС ТРАНС“ на длъжност шофьор,
неосъждан, живущ в с.***, ул.“***“ №**.
Подс.Н.Н. е правоспособен водач на МПС от 1985г., като към 20.09.2019г. е
притежавал категория С, D, A, DE, AM, B, TKT, BE, CE, за което му било издадено
Свидетелство за правоуправление на МПС №********* от КАТ-СДВР.
По делото е приложена справка от Сектор ПП-КАТ, /т.4 л.3-4 от д.п./, от която е било
установено, че спрямо подс.Н., за периода 1985-2019г. са били наложени общо седем
административни наказания за извършени нарушения на различни разпоредби на ЗДвП.
С Постановление от 19.12.2019г. на прокурор от СОП, на осн.чл.69а от НПК е било
постановено отнемане на притежаваното свидетелство за управление на МПС, считано от
08.01.2020г., която мярка за процесуална принуда е действала до връщане на СУМПС на
02.03.2021г. след отмяната й с постановление на прокурор от СОП от 22.02.2021г.
Подс.Н. заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, по
силата на трудов договор №10/19.08.2019г., сключен със „ЗЕГС ТРАНС“ООД.
Изпълнявайки задълженията си, на 20.08.2019г. подс.Н. управлявал товарен автомобил
марка „Волво ФХ 12 420“ с ДК №********, с прикачено към него празно полуремарке марка
„Шварцмюлер 3 А АЛМКСХ Е“ с ДК №*******. Двете превозни средства били собственост
на „Вени транс логистик“ ЕООД, като по силата на договор за наем от 02.05.2019г. се
ползвали от „ЗЕГС ТРАНС“ООД. Към 20.08.2019г. двете превозни средства преминали
успешно преглед за техническа изправност и били допуснати за движение по пътищата
отворени за обществено ползване, за което им били издадени съответните удостоверителни
документи.
По силата на трудов договор от 08.06.2018г., свидетелят Ст. П. Д. заемал длъжност
6
„сервизен техник“ в „Тест Сервиз“ ЕООД, гр.София. Със Заповед №03/04.01.2019г. на
управителя на дружеството, св.Д. бил упълномощен да управлява служебните леки и
товарни автомобили, собственост на дружеството, на територията на страната.
По силата на трудов договор от 30.01.2015г., св.С. Г. С. изпълнявал длъжност „експерт
електрозахранване, проектиране, планиране на инфраструктура и проектиране, изграждане
на мрежи“ в БТК – ЦУ гр.София.
Между БТК ЕАД и „Тест Сервиз“ ЕООД бил сключен договор от 18.09.2015г. за
доставка на дизел генератори.
С цел изпълнение на служебните им задължения, Д. С., С.Д. и С. С. били
командировани на 20.08.2019г. от работодателите си в гр.Враца, където следвало да
извършат оглед на обект на БТК, на който да се монтира дизелов генератор.
Те пътували с товарен автомобил марка „Форд“ модел „Рейнджър“ с ДК №********,
собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, ползван по силата на договор за лизинг
от „Тест Сервиз“ ЕООД. Превозното средство било управлявано от св.С.Д., на предната
дясна седалка пътувал св.Д. С., а в задната лява част на автомобила се намирал св.С. С..
Около 21.00 ч., управляваният от св.Д. товарен автомобил се движел по път Е 79 в
с.Новачене, общ. Ботевград, обл.София, в посока към гр.Враца. По същото време в
насрещната пътна лента, в посока към гр.София се движела управляваната от подс.Н.Н.
товарна композиция, състояща се от т.а.“Волво“ и полуремарке „Шварцмюлер“.
В района на 184 км на ул. “Г.С.Раковски“, срещу №22 пътното платно било с ширина
8,70 м., разделено на две пътни ленти за движение в срещуположни посоки посредством
износена надлъжна маркировка М1 – непрекъсната, бяла на цвят линия. Пътната лента за
движение в посока към гр.София била с широчина 4,40м., а към гр.Враца – 4,30 м. Вляво на
пътното платно, спрямо посоката на движение към гр.София, бил обособен тротоар с
широчина 2 метра. За посоката на движение на товарния автомобил марка „Волво“, пътят
бил с надлъжен наклон на спускане със средна стойност 4 градуса и 36 минути и ляв завой с
радиус 72,20 м. От дясната страна на пътното платно в посока към гр.София бил монтиран
пътен знак В 26 – „Забранено движението със скорост по-висока от означената на него – 40
км/ч“. При навлизане в района на 184 км., товарният автомобил „Форд“, управляван от
св.С.Д. се движел със скорост от около 40 км/ч, в своята пътна лента за движение.
Подс.Н. управлявал товарната композиция със скорост от около 42 км/ч. На около 6,25
метра преди кръстовището образувано между ул.“Г.С. Раковски“ и ул. „Трети март“,
предната лява част на т.а.“Волво“ започнала да навлиза в лентата за насрещно движение, в
която по същото време се движело превозното средство, управлявано от св.С.Д.. На
разстояние около 20 метра след посоченото по-горе кръстовище, в лентата за движение към
гр.Враца, настъпил удар между предната лява част на т.а. „Волво“ и предната лява
странична част на т.а.“Форд“. Последвало странично протриване между предната челна и
странична част на товарния преден ляв калник, продължаващо през двете странични врати,
засягащо цялата лява странична част на купето и достигащо до предната лява част на
7
каросерията и задния ляв калник. В същото време, двете превозни средства продължили
движението си в първоначалната посока, след което настъпило отделяне, като автомобилът
управляван от С.Д. се установил в своята пътна лента, съгласно данните отразени в
съставения протокол за оглед на местопроизшествие. Товарната композиция продължила
движението си напред и наляво, като подс.Н. предприел аварийно спиране, поради което на
пътната настилка били оставени две ивицообразни, черни на цвят трасологични следи от
спирачен път, след което се установил на мястото, описано в съставения протокол за оглед
на местопроизшествие. В резултат на удара, т.а. „Форд“ понесъл сериозни щети, като лявата
част на купето и цялостната конструкция били напълно деформирани, ламарината била
разкъсана, липсвала външната част на задна лява врата.
Непосредствено след произшествието св.Д. С. проверил състоянието на спътниците си и
установил, че С.Д. бил в съзнание и отговорил, че е добре, но тялото му било притиснато от
разкъсаните ламарини на автомобила. С. С. не отговорил на повикванията на колегата си.
Св.С. напуснал превозното средство и подал сигнал на тел.112 за настъпилото ПТП и
потърсил помощ от хората, живущи в разположените в близост до произшествието къщи.
Няколко минути по-късно към него се приближил подс.Н., който заявил, че той е управлявал
товарната композиция.
Пристигналият екип на служба пожарна и аварийна безопасност, освободил тялото на
С.Д.. Лекарският екип на ФСМП - Ботевград констатирал смъртта на С. С. и транспортирал
С.Д. до УМБАЛСМ „Св.Анна“ в гр.София.
Извършен бил оглед на местопроизшествие, в хода на който като веществени
доказателства по делото били иззети т.а. марка „Волво“ с ДК № ******** и прикачено към
него полуремарке с ДК № ******* и товарен автомобил марка „Форд“ „Рейнджър“ с ДК №
******** /впоследствие тези автомобили били върнати на правоимащите лица/, както и 1
брой тахошайба от тахографа на т.а. „Волво“ с ДК № ********.
Св.Д. Н. предал на служител на РУ на МВР Ботевград с протокол за доброволно
предаване от 29.08.2019г., един брой компакт диск, съдържащ запис от охранителни камери
от района на пътно транспортното произшествие в с.Новачене, общ.Ботевград.
Според заключението на автотехническата експертиза /т.1 л.87-89 от д.п./, при
извършения оглед на т.а.“Волво“ е било установено, че основните системи и агрегати,
свързани с безопасността на същия са били технически изправни преди ПТП, с изключение
на гумите, които били износени и на места с разкъсан протектор.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е бил изяснен от заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.3 л.79-88 д.п./. Посочено
било, че пътят в района на местопроизшествието е с надлъжен наклон при спускане за
посоката на движение на товарната композиция със средна стойност 4 градуса и 36 минути
и радиус на левия завой 72,20 метра. Според експертите, критичната скорост за безопасното
му преодоляване е била около 75 км/ч. Скоростта на т.а. „Волво“ непосредствено преди
удара е била 42 км/ч, а след удара подс.Н. е предприел аварийно спиране, при което са
8
оставени описаните в огледния протокол спирачни следи. Скоростта на композицията в
началото на оставяне на следите била около 38 км/ч, а опасната зона за спиране на
т.а.“Волво“ била 34 метра. Товарния автомобил „Форд“, според експертите се е движел със
скорост по време и след инициалния удар от около 40 км/ч, а опасната му зона била 24
метра.
Според експертите ударът между двете МПС-та е настъпил изцяло в лентата за
движение на товарен автомобил „Форд“, като по дължина отстои на 20 метра след линията
на ориентира приета в огледния протокол, а навлизането на предната част на товарен
автомобил „Волво“ в лентата за насрещно движение се е случило на разстояние 6,25 метра
преди него.
Експертите сочат, че взаимната видимост между водачите на двете превозни средства се
открива за първи път когато двете са на разстояние 41,75 метра едно от друго. В същото
време на откриване на видимостта между двамата водачи, т.а. „Волво“ е започнал да навлиза
в насрещната пътна лента. От техническа гледна точка, причина за настъпилото
произшествие е рязкото отклоняване на товарния автомобил „Волво“ наляво от
първоначалната му посока на движение и навлизането в пътната лента за движение на
товарен автомобил „Форд“.
Експертите, изготвили това заключение считат, че това отклонение се дължи
единствено на начина на управление на товарната композиция на подс.Н.. Според тях,
ударът е бил предотвратим за подс.Н., в случай че се е движел в своята пътна лента. Ударът
е бил непредотвратим за другия водач на т.а.“Форд“.
На досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп
№565/2019г. /т.1 л.163 д.п./. При огледа и аутопсията на трупа на С. С. е била установена
тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на
мозъковия череп и на лицевия масив с изразена преднозадна деформация на главата,
множество разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания по меките тъкани на
лицето, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на белия
дроб двустранно и масивна двустранна аспирация на кръв. Съгласно заключението, смъртта
на С. С. се дължи на тежката черепномозъчна травма, която е несъвместима с живота,
настъпила е бързо и е била неизбежна. Уврежданията се дължат на много силни удари с или
върху твърди, тъпи предмети, представляват високоенергийна травма и добре отговарят да
са получени при пътно-транспортно произшествие.
На досъдебното производство е била изготвена комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /т.3 л.79-88/, от заключението на която било установено, че в
резултат на ПТП, С.Д. е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна
травма, усложнена с развитие на субдорален хроничен хидром вдясно, челно, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота; лицева травма, изразяваща се в
счупване на долната челюст и отчупване на алвеоларния гребен, представляващо счупване
9
на челюст, избиване на 11, 12, 21-ви и 22-р зъби, довело до оформяне на значителен дефект
в зъбната редица, причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето, като дъвченето
е затруднено във фазата на отхапването, а говора е станал неясен, съпроводен със съскане и
фъфлене; шийна травма, изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен вляво, което е
довело до трайно затруднение движението на врата за срок от 9-12 месеца, създава реална
опасност за живота на пострадалия поради анатомичното разположение на продълговатия
мозък в тази зона и реализира разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдна
травма, изразяваща се в счупване на първо, второ и девето ребро вляво до гръбначния стълб,
причинила на пострадалия трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 –
2 месеца.
Според експерта, причинените в съвкупност увреждания и при двамата пострадали са в
резултат на много силно ударно въздействие, съчетано с притискане между твърди, тъпи
предмети, с много голяма енергия и представляват енергийна травма. Налице е пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между причинените и констатирани
травматични увреждания на С.Д. и С. С. и пътно-транспортното произшествие.
По делото е била изготвена СХЕ №А-506/2019г., от заключението на която е било
установено, че в изследваната проба кръв, взета от трупа на С. С. не е доказано наличие на
етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества.
От заключението на съдебно химикотоксикологична експертиза /т.1, л.166-167 от д.п./ е
било установено, че в изследваната кръвна проба и проба урина, взети от подс.Н.Н. не е
било установено наличие на алкохол или наркотични вещества.
От протокол за химическо изследване №539/21.08.2019г. /т.1 л.188 от д.п./ е било
установено, че в изследваната кръвна проба, взета от С.Д. не е доказано наличие на алкохол.
От заключението на изготвената видео-техническа експертиза Протокол №38/20-22 от
19.06.2020г. на два броя видеофайлове, приобщени по делото с протокол за доброволно
предаване, е било установено мястото на възникване на ПТП с характерните особености
около възникването му, но не и водачите на превозните средства. При изследването не са
били установени следи от манипулация върху записаната информация.
Заключенията на съдебно-медицинските и автотехническите експертизи,
първостепенният съд кредитирал като обективни, компетентни и пълни и даващи отговор на
поставените задачи.
Производството по делото е протекло по реда на чл.371т.2 от НПК, като подс.Н.Н. е
признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да
не се събират доказателства за тях.
Въз основа на описаната и приета за безспорно установена фактическа обстановка,
първият съд е изградил и правните си изводи, които напълно се споделят от въззивната
съдебна инстанция. От обективна страна, съдът е приел, че подс.Н.Н. на 20.08.2019г. около
10,25ч. в с.Новачене, общ.Ботевград, обл.Софийска, на път Е-79, път-1, в района на 184 км.,
10
на територията на с.Новачене, на ул.“Г.НС.Раковски“ срещу №22, с посока на движение от
гр.Враца към гр.Ботевград, при управление на МПС – т.а. марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег.
№********, с прикачено полуремарке с рег.№*******, собственост на „Вени Транс
Логистик“ с ЕИК 20467878, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП:
чл.16 ал.1 – „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на ППС е забранено: 1.
Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като движейки се със скорост
от около 42 км/ч навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил сблъсък между
предната му лява част и предна лява странична част на товарен автомобил „Форд“, модел
„Рейнджър“ с рег.№********, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
С. Г. С. с ЕГН ********** – пътник в т.а. „Форд“ и пет средни телесни повреди на водача на
автомобила Ст. П. Д. с ЕГН **********, както следва: черепномозъчна травма, усложнена с
развитие на субдорален хроничен хидром вдясно, челно, причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота; лицева травма, изразяваща се в счупване на долната
челюст и отчупване на алвеоларния гребен, представляващо счупване на челюст, избиване
на 11, 12, 21-ви и 22-р зъби, довело до оформяне на значителен дефект в зъбната редица,
причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето, като дъвченето е затруднено във
фазата на отхапването, а говора е станал неясен, съпроводен със съскане и фъфлене; шийна
травма, изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен вляво, което е довело до трайно
затруднение движението на врата за срок от 9-12 месеца, създава реална опасност за живота
на пострадалия поради анатомичното разположение на продълговатия мозък в тази зона и
реализира разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдна травма, изразяваща
се в счупване на първо, второ и девето ребро вляво до гръбначния стълб, причинила на
пострадалия трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 – 2 месеца, е
осъществил престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.3, б.Б пр.1 вр.ал.1 б.Б и б.В вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК.
Подс.Н. е извършил нарушението на чл.16 от ЗДвП, като между него и настъпилия
вредоносен резултат - причинените травматични увреждания на С.Д. и смъртта на С. С., е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
От субективна страна, подс.Н. е осъществил деянието непредпазливо, под формата на
небрежност. Въпреки дългогодишния си стаж като професионален шофьор и придобитите
квалификации, подс.Н. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а
именно реализиране на удар с насрещно движещият се лек автомобил, съответно
причиняване на смърт и пет средни телесни повреди.
Спор относно правната квалификация и авторството на деянието между страните няма.
Основният въпрос, който се коментира в протеста, подаден от Софийска окръжна
прокуратура, както и в жалбата, подадена от частните обвинители касае вида и размера на
наложеното на подс.Н. Н. наказание.
В протеста се посочва, че постановения съдебен акт е незаконосъобразен в частта на
определения размер на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да
11
управлява МПС“, размера на определения при условията на чл.66 ал.1 от НК изпитателен
срок, както и в частта на постановеното изтърпяване през изпитателния срок на две
пробационни мерки. Според прокуратурата, определеният размер на наказанието „лишаване
от свобода“ в размер на две години, не е съобразен със степента на засягане на охраняваните
обществени отношения и не съответства на целите на личната и генералната превенция.
Необосновано кратък бил и определеният на осн.чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок от три
години.
Според прокуратурата, в нарушение на осн.чл.49 ал.3 НК, съдът е определил размер на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ под размера на наказанието „лишаване
от свобода“. Наред с това се посочва, че наложеното наказание е силно занижено, поради
което не е в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция,
регламентирани в чл.36 от НК.
В частта на постановеното за подсъдимия Н. изпълнение през изпитателния срок на
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.42а ал.2 т.1 от НК
с периодичност два пъти седмично, и „задължителни срещи с пробационен служител“ на
осн.чл.42а ал.2 т.2 от НК, съдебният акт е постановен в нарушение на чл.67 ал.3 от НК,
според който е допустимо определянето само на една такава мярка.
Поради изложените съображения се моли на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на
подс.Н. М. Н. наказание „лишаване от свобода“ и на определения при условията на чл.66
ал.1 от НК изпитателен срок, както и размера на наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, в съответствие с предложенията на прокурора, направени при
разглеждане на делото пред ОС София. Моли се също така да бъде изменена постановената
присъда в частта на постановеното на осн.чл.67 ал.3 от НК изпълнение на пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.1 т.2 от НК през част от изпитателния срок, като бъде
постановено изпълнение единствено на мярката по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни
срещи с пробационен служител“ за срок от две години.
Според частните обвинители, представлявани от своя повереник – адв.Б., наложеното на
подс.Н. наказание е силно занижено, а с отлагането му на осн.чл.66 ал.1 от НК и то за
минималния срок от 3 години, според частните обвинители и повереникът им, не могат да
бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС
по приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди
всички въпросът дали подсъдимия може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на
наказанието, но наред с този извод е и преценката дали обществото ще е достатъчно
предупредено да се въздържа от подобно неправомерно поведение. Съдът е длъжен да
направи и кумулативна преценка с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя не
може да бъде разгледана изолирано от предвидената цел на наказанието.
Поради тези съображения, повереникът на частните обвинители счита, че наказание около
средния размер на предвиденото в НК /след редукцията по чл.58а от НК – 6 години/
лишаване от свобода, би постигнало целите както на личната, така и на генералната
12
превенция, като би дало възможност на подсъдимия да се поправи, а на останалите членове
на обществото да разберат, че повече няма да се търпи подобно поведение на пътя.
Изложените доводи се отнасят и за наказанието лишаване от права, което е твърде занижено
по размер, като се посочва, че то трябва да е с максимално предвидения от закона срок, а
именно 3 години плюс определения срок на лишаването от свобода. Като алтернатива, в
случай, че съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размери,
позволяващи неговото отлагане, то се моли да бъде определено максимално предвидения от
закона срок – 3 години лишаване от свобода с 5 години изпитателен срок. Ако съдът счете,
че следва да бъде определен размер на наказанието, който позволява неговото отлагане и
същото бъде отложено на осн.чл.66 от НК, то се моли присъдата да бъде потвърдена
досежно наложените на подсъдимия пробационни мерки, но техния срок следва да бъде
равен на изпитателния. Като алтернатива се моли да бъде обсъдено дали мярката
„включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие“ няма да е по-подходяща за този подсъдим, имайки предвид факта, че същият
цял живот е работил като шофьор, а сега ще остане без своята професия за доста дълъг
период от време. Прави се искане на осн.чл.334 т.3 от НПК да бъде изменена
първоинстанционната присъда, като на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК бъде увеличено
наложеното наказание на 9 години лишаване от свобода, като на осн.чл.58а ал.1 от НК бъде
намален размера на така определеното наказание с една трета, а на осн.чл.343г от НК да
бъде лишен подс.Н. от право да управлява МПС за срок от 9 години. Алтернативно остава
искането относно приложението на чл.66 и чл.67 ал.3 от НК с подробно изложени
съображения.
При индивидуализиране на наказанието на подс.Н., първостепенния съд е отчел, че той
е професионален шофьор, с множество придобити категории за правоспособност за
управление на МПС, че от 1985г. до 2019г. /почти 40 години/ до произшествието има
констатирани общо 7 нарушения на нормите на ЗДвП, не е осъждан, има добри
характеристични данни. Отбелязано е, че подс.Н. има подчертано критично отношение
спрямо извършеното от него деяние, което е демонстрирано не само пред съда вербално, но
и като признал пред пострадалите непосредствено след произшествието, че той е виновен за
случилото се и попитал с какво може да помогне.
Съдът отбелязал, че изтъкнатите от представителя на частното обвинение като
отегчаващи вината обстоятелства – причиняване на смърт и телесни повреди, са включени в
съставомерните признаци на по-тежко квалифицирания състав на чл.343 ал.4 от НК, поради
което и не са били обсъждани повторно в искания аспект. Въззивния съд не се съгласява с
това становище на първия съд, като счита, че може да бъдат отчетени като отегчаващи
вината обстоятелства причинената смърт и множеството средни телесни повреди – пет на
брой, като следва да се отбележи, че всяка една от тях сама по себе си е достатъчна, за да е
налице предвидения в чл.343 ал.4 от НК престъпен резултат, тъй като за съставомерност
нормата предвижда смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече
лица/. В този смисъл, при определяне на наказателната отговорност на подсъдимия,
13
въззивната съдебна инстанция взе предвид и това обстоятелство.
По-нататък, съдът взел предвид процесуалното поведение на подс.Н. и преценил, че при
него преследвания от закона по силата на индивидуалната превенция резултат на поправяне
и превъзпитание, е започнал като самостоятелен и вътрешно осъзнат процес относно
противозаконния характер на деянието и моралната укоримост на настъпилите тежки
последици. Основавайки се на изложените обстоятелства, решаващият съд преценил, че
справедливо наказание за подс.Н. е минималното определено в конкретната правна норма, а
именно 3 години лишаване от свобода, което след приложението на чл.58а ал.1 от НК се
редуцира на 2 години лишаване от свобода. Съдът е приел, че няма данни обосноваващи
ефективно изтърпяване на така определеното наказание, като взел предвид, че
престъплението е извършено през 2019г., т.е. преди повече от три години. Въз основа на
това съдът отложил изтърпяването на наказанието, като определил 3 /три/ години
изпитателен срок.
Въззивната съдебна инстанция, запознавайки се с всички приложени по делото
доказателства, като взе предвид аргументите на прокуратурата, на частните обвинители и
тези, изложени от първостепенния съд, прие, че действително не се налага откъсване на
подсъдимия Н. от обществото за изтърпяване на ефективно наказание, тъй като целите на
наказателната превенция биха могли да бъдат постигнати чрез определяне на наказание,
чието изтърпяване да се отложи. Определеният от съда срок обаче, според САС не отговоря
в пълнота на степента на обществена опасност на извършеното деяние. За да не бъде
условното осъждане проява на необоснован либерализъм и прекомерно снизхождение
спрямо подсъдимия, както и за да се постигне както индивидуалната, така и генералната
превенция, според контролната съдебна инстанция, размерът на наказанието на подс.Н.
следва да бъде увеличено на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, което след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК става в размер на 3 /три/ години, като изтърпяването му бъде отложено на
осн.чл.66 ал.1 от НК с по-голям изпитателен срок – от 5 /пет/ години, считано от влизане на
присъдата в сила. По този начин биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК – да се въздейства поправително върху дееца и предупредително върху
обществото. Следва да се подчертае, че всеки случай се характеризира със своята
специфика, а в конкретния решаващо е поведението на подсъдимия Н., очевидно
инцидентния характер на случилото се, отношението му към извършеното, съдействието за
разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, добрите характеристични
данни и искреното му съжаление, като всичко това съдът съпостави с настъпилия тежък и
необратим резултат.
Първостепенният съд е наложил на подс.Н. осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, като зачел и
приспаднал на осн.чл.59 ал.4 от НК времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред от 08.01.2020г. до 02.03.2021г.
Контролната съдебна инстанция констатира, че в нарушение на осн.чл.49 ал.3 НК,
решаващия съд е определил размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
14
под размера на наказанието „лишаване от свобода“. Освен това, наложеното наказание е
силно занижено, поради което и не е в състояние да постигне целите на личната и
генералната превенция, регламентирани в чл.36 от НК. Поради изложените по-горе
съображения, въззивния съд счита, че присъдата на първия съд следва да бъде изменена в
тази част и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде наложено за
срок, равен на срока на наказанието „лишаване от свобода“, а именно 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила. Правилно е било зачетено от първия съд
лишаването на подс.Н. от това право по административен ред за посочения от първия съд
период от време.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция установи, че съдебният акт е
постановен в нарушение на чл.67 ал.3 от НК, тъй като на подсъдимия Н. е наложено
изпълнение през изпитателния срок на наказанието „лишаване от свобода“, на пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.42а ал.2 т.1 от НК с
периодичност два пъти седмично за срок от 2 /две/ години, и „задължителни срещи с
пробационен служител“ на осн.чл.42а ал.2 т.2 от НК също за срок от 2 /две/ години. Според
посочената норма от НК е допустимо определянето само на една такава мярка. Това налага
присъдата да бъде изменена и в тази й част, като според САС адекватна в конкретния
случай е пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.чл.42а
ал.2 т.1 с периодичност два пъти седмично за срок от 2 /две/ години. Изпълнението на
втората пробационна мярка – „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 2
/две/ години следва да бъде отменено.
Въззивната съдебна инстанция намира така определените по вид и размер наказания на
подс.Н. за справедливи и адекватни на подробно описаните обстоятелства, относими и
подлежащи на обсъждане при определяне на съответното наказание и счита, че не са налице
основания то да бъде коригирано. Настоящият съд не споделя възраженията на
поверениците на частните обвинители за увеличаване размера на наказанието лишаване от
свобода и ефективното му изтърпяване. При всеки отделен случай, следва да се съобразява
конкретната обстановка, характеристиките на извършеното деяние, на настъпилите
последици, но и обществената опасност на дееца и да се държи сметка за справедливо
отмерване на санкцията, така че да може да се повлияе на наказателноотговорното лице, но
и на останалите членове на обществото. Това означава, че наказанието не бива да бъде
снизходително, но и не бива да бъде свръх тежко, за да може да се изпълнят целите, които са
заложени в закона. Първостепенният съд е дал подробен и мотивиран отговор на всяко едно
от възраженията, както на частните обвинители и техните повереници, така и на
подсъдимия и защитата му. Задълбочено и с необходимата прецизност са били обсъдени
всички необходими факти, въз основа на които е изяснена фактическата обстановка,
доказателствата, послужили за изграждане на правните изводи и обстоятелствата, от
значение за определяне на вида и размера на наложените наказания.
Част от изложените от частните обвинители възражения са житейски обусловени, но
15
съдът е длъжен да съобразява всички налични по делото факти, наред с поведението на
наказателноотговорното лице по време на досъдебното и съдебното производство, което
даде възможност на въззивния съд да извърши преценка за правилността и
законосъобразността на отмереното наказание, да го измени, но и да не сподели част от
доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението й, както и в протеста, подаден от
прокуратурата.
Основателно и съобразно изхода на делото, първостепенният съд е възложил в тежест
на подс.Н.Н., направените по делото разноски.
Независимо от приложението на диференцирана процедура, първостепенният съд е
направил подробен разбор на събраните по делото доказателства, посочил е кои от тях
подкрепят фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
аргументиран отговор на възраженията на страните. Съобразно правомощията си, съдът се е
произнесъл относно веществените доказателства, като правилно е присъдил и направените
по делото разноски да бъдат поети от подс.Н..
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящата
съдебна инстанция не намери допуснати нарушения на процесуалния закон от
първостепенния съд, водещи до отмяна, като го измени само в санкционната част по
изложените по-горе съображения.
По изложените съображения и на осн.чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.2 т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №6 от 22.10.2021г., постановена от Софийски окръжен съд,
наказателно отделение, по нохд №401/2021г., като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс.Н. М.
Н. с ЕГН ********** наказание за престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.3 б.Б пр.1 вр.ал.1
б.Б и б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и чл.58а ал.1 от НК от 2 /две/ на 3 /три/ години лишаване
от свобода, както и определения на осн.чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок от 3 /три/ на 5
/пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като ОТМЕНЯ изтърпяване в
изпитателния срок на пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 2 /две/ години.
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание по чл.343г от НК вр.чл.37 т.7 от НК,
наложено на подс.Н. М. Н. „лишаване от право да управлява МПС“ от 14 /четиринадесет/
месеца на 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
16
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17