Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на пети февруари през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 12 864 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 14.08.2018 г.
на ищеца П.Н.М. срещу решение № 35991/25.09.2018 г., постановено по гр.дело №
32523/2016 г. по описа СРС, 87 състав, с което са отхвърлени предявените от
ищеца кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1/ 400 лв. – възнаграждение за труд,
положен по време на официални празници за периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 2/ 90,08 лв.
– мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2013 г. – 20.05.2016
г.; 3/ 192 лв. – възнаграждение за
положен нощен труд за периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4/ 45,42 лв. – мораторна лихва върху
горната главница за периода 01.07.2013 г. – 20.05.2016 г.; 5/ 251,01 лв. – възнаграждение за извънреден труд, получен
вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното
плащане и 6/ 57,10 лв.,
представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2013 г.
– 20.05.2016 г., като неоснователни. Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на *******сумата от 400 лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че след като в разпоредбата
на чл. 202, ал.1 ЗМВР /отм./ са изброени допълнителните трудови възнаграждения,
които се изплащат на държавните служители в МВР и сред тях не е предвидено
изрично възнаграждение за нощен труд или за труд по време на официални
празници, то такова не се дължи, тъй като специалните разпоредби на ЗМВР
дерогират общите разпоредби на чл. 67 ЗДСл. Според въззивника неправилно СРС не
е взел предвид разпоредбата на ал. 5 на чл.202 ЗМВР /отм./, в която е посочено,
че извън допълнителните
възнаграждения по чл.202, ал. 1 ЗМВР /отм./ на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Последното е аргумент в подкрепа на извода, че изброяването не е лимитивно и в
обобщение ЗМВР допуска изплащане и на възнаграждения, предвидени в други
закони. Поддържа се становище, че при тази формулировка на ал.5 на чл.202 ЗМВР
/отм./, приложение намират разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 ЗДСл, в
които е посочено, че на държавните служители се полага допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд и за работа през официалните празници. В подкрепа
на изложеното се сочат и разясненията, дадени в т. 23 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, в което е направена
разлика между работещи по
служебно правоотношение и по трудов договор, като тези от първата група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл. Поддържа се, че този тълкувателен акт
намира субсидиарно приложение и при липса на изрични разпоредби в ЗМВР, следва
да се прилага чл.126 от ЗДСл. В жалбата въззивникът се позовава и на чл. 7 от Международния пакт за
икономически социални и културни права, където е прието, че държавите - страни
по тези международни договори, са длъжни да компенсират всички работници и
служители за полагането на нощен труд и труда по време на официални празници, а
тези нормативни актове имат по-висша юридическа сила от ЗМВР /отм./ и ЗДСл.
Въз основа на изложеното се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски в размер на
60 лв.
Въззиваемата страна - *******не е депозирала
отговор на въззивната жалба.
Софийският
градски съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срока и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Ищецът П.
И.М. е бил служител на МВР на длъжност „разузнавач“ в сектор Единен оперативен
център при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в периода
01.04.2013 г. – 30.06.2014 г. и е работил на 24 часови смени (непрекъснат
трудов процес от 09.00 ч. до 09.00 ч.), като работното му време за посочения
период е било сумарно отчитано на тримесечни периоди.
Спорен между страните е
въпросът налице ли е основание за заплащане на допълнителни възнаграждения за
нощен труд, за труд по време на официални празници и за извънреден труд,
получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1,143
в периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014 г., в който
период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 17 от
24.02.2006 г., отм. бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ статута на
държавните служители в МВР, респективно намират ли субсидиарно приложение
разпоредбите на ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд
и за работа през официалните празници по отношение на тези служители при
действието на ЗМВР от 2006 г. /отм./.
На първо място следва да се посочи, че ЗМВР безспорно е
специален по отношение на ЗДСл, на който се позовава ищеца при обосноваване на
претенциите си, тъй като, от една страна урежда отношенията на държавните
служители, престиращи труд само в посоченото министерство, а от друга – поради
обстоятелството, че със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр.69 от 2008 г. е приет §1а на ДР на
ЗМВР, където е посочено, че за неуредените въпроси по глава 15, 16, 18 и 19, се
прилагат съответно разпоредбите на ЗДСл. Субсидиарното приложение на ЗДСл, респ.
на разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 от него, което е уредено с §1а на ДР
на ЗМВР обаче е действало до 31.12.2010 г., когато е отменено / ДВ, бр.88/2010
г./
Основателни са доводите в жалбата, че в подкрепа на
становището, че ЗДСл се прилага субсидиарно и за държавните служители в
системата на МВР, при действието на ЗМВ
от 2006 г., са дадените в т.23 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС
разяснения. Според последните, разпоредбата на чл.126 ЗДСл за освобождаване от
държавни такси продължава да намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители в системата на МВР и след отмяната на § 1а на ДР на ЗМВР
от 2006 г. Ето защо, следва да се приеме, че след тази отмяна и независимо от
нея, и разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 ЗДСл за заплащане на нощния труд
и на работата през официалните празници, продължават да се прилагат субсидиарно
по отношение на държавните служители в системата на МВР –до отмяната на
01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането в сила на действащия ЗМВР, който в
разпоредбата на чл.179, ал.1 изрично предвижда заплащането на допълнителни
възнаграждения за труд през нощта и на официалните празници.Именно в този
смисъл е и отговорът на материалноправния въпрос „намират ли субсидиарно
приложение разпоредбите на чл.67, ал.7, т.1 и т.3 ЗДСл за заплащане на
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници
по отношение на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР
от 2006 г. /отм./“, даден в решение № 311 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018
г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. За да даде положителен отговор, съставът на ВКС е приел, че възприемането
на обратното разрешение на въпроса би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения в течение на
един продължителен период от време / 01.01.2011 г. – 30.06.2014 г./, като по
този начин би ги поставило в неравностойно положение, както спрямо останалите
държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения. Даденото разрешение на
въпроса е и в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен и в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС, както и с разписаното
в чл.7 от Международния пакт за икономически социални и културни
права, задължение за държавите - страни по този международен договор, да
компенсират всички работници и служители за полагането на нощен труд и труд по
време на официални празници.
Горните изводи са приложими и по
отношение на иска за заплащане на извънреден труд, получен вследствие на
приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1,143 в периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014 г. Липсата на изрична правна уредба в ЗМВР от
2006 г. /отм./, в правилника за прилагането му и в Инструкция № Iз-2453 от 04.12.2012 г., която да предвижда преизчисляването
на положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб
на съответните служители в МВР. Именно с оглед избягване на несправедливия
резултат, при който служителите на МВР биха били потавени в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители, съдът намира, че субсидиарно
приложение следва да намерят разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която в чл.9, ал.2 придвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, а в чл.18, ал.3, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. Аргумент
в полза на извода, че в случая се касае за непълнота в правната уредба, която
следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, е обстоятелството, че в чл.
31, ал.2 от приетата впоследствие Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда,
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отменена с Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г./ вече изрично е предвидено извършването на
преизчисляване на положения нощен труд. Тъй като обаче за процесния период
посочената наредба не е действала, следва да се приложат субсидиарно правилата
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за
преизчисляване на положения нощен труд като част от извънредния труд към дневен
труд.
Съгласно приетото по делото пред
първата инстанция заключение на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза,
дължимите възнаграждения за положен от ищеца труд по време на официални
празници, нощен труд и извънреден труд, получен вследствие на приравняването на
нощен към дневен с коефициент 1,143 в периода 01.04.2013
г. – 30.06.2014 г., са както следва: 400,00 лв.-за труд по време на официални
празници, а обезщетението за забава върху върху всяка дължима главница по
тримесечните отчетни периоди /от 01.07.2013 г. – 20.05.2016 г./ възлиза на 90,08
лв.; 192,00 лв.-за нощен труд
и обезщетение за забава върху главницата в размер на 45,42 лв., а дължимото за
положения извънреден и некомпенсиран труд, след приравняване на нощния към дневния
труд с коефициент 1,143, възнаграждение е в размер на 251,01 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 57,10 лв.
С оглед допуснатото в о.с.з. на 11.10.2017 г.
от СРС изменение на исковете, последните се явяват изцяло основателни, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се
постанови друго, с което главните и акцесорните исковете да бъдат уважени.
Въпреки изхода на спора,
на въззивника не се дължат разноски, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства за направени такива в производството пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ответник следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса за уважените искове, която за двете съдебни
инстанции е в общ размер на 88,08 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 35991/25.06.2018 г. по
гр.дело № 32523/2016 г., СРС, 87 състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА *******с адрес гр.София, ул.”*******да заплати на П.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** следните суми: 1/ на основание чл.211, ал.5 ЗМВР от 2006 г.
/отм./ вр. чл. 167, ал.7, т.3 ЗДСл
сумата от 400 лв. – възнаграждение за труд, положен по време на официални празници за
периода 01.04.2013 г. – 30.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.06.2016 г. до окончателното плащане; 2/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 90,08 лв. – мораторна лихва върху
горната главница за периода 01.07.2013 г. – 20.05.2016 г.; 3/ на основание чл.211, ал.5 ЗМВР от 2006 г.
/отм./ вр. чл. 167, ал.7, т.1 ЗДСл
сумата от 192 лв. – възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.04.2013 г. –
30.06.2014 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2016 г. до окончателното плащане; 4/
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 45,42
лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2013 г. –
20.05.2016 г.; 5/ на основание чл.
211, ал.5 ЗМВР от 2006 г. /отм./ вр. чл.67, ал.7, т.2 ЗДСл сумата от 251,01 лв. – възнаграждение за
извънреден труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен,
ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба – 16.06.2016 г.
до окончателното плащане и 6/ на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 57,10
лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода
01.07.2013 г. – 20.05.2016 г.
ОСЪЖДА *******с адрес гр.София, ул.”*******да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимите се държавни такси за
производството за двете съдебни инстанции в общ размер на 88,08 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.