Номер 722.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20203000500316 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Въззивникът „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД гр. София, редовно
призован, представлява се от адв. Д. Б., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Въззиваемата страна С. Р. С., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. И. С., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
Третото лице помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
гр.София, редовно призовано, не изпраща представител.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ
ПИСМЕН ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 316/2020 г. по описа на Варненския
1
апелативен съд образувано по въззивна жалба на „Търговска Банка Д“ АД,
подадена чрез адв. М.; против решение № 101 от 15.04.2020 г., постановено
по гр.д. № 758/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените от „Търговска Банка Д“ АД срещу С. Р. С. искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 42 187,84 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно
изпълнение проведено от ответника като частен съдебен изпълнител с рег. №
739 и район на действие ДОС по изп.дело № 20107390401086 и сумата 17
958,57 лв. - обезщетение за забавен изпълнение на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 19.08.2015
г. до 28.10.2019 г. и банката е осъдена да заплати на другата страна разноски
от 2 800 лв. Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД като трето лице - помагач на ответника С. С..
Жалбоподателят е настоявал, че решението е неправилно по
съображения за противоречието му с материалния закон и необоснованост,
като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски. Оплакванията са, че при правилно установена
фактическа обстановка и извод за незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнил, изразяващо се във връщане на длъжника на припадащата се по
разпределението на банката - взискател сума, е достигнал до погрешни
изводи за липсата на елемент от фактическия състав на отговорността на
частния съдебен изпълнител - настъпила вреда, като е развил в тази насока
подробни съображения.
Въззиваемият С. С., чрез адв. И. С., е подал писмен отговор на жалбата,
с който е оспорил същата и със съображения за правилността на обжалваното
решение е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноските.
Третото лице - помагач „ДЗИ ОЗ“ ЕАД не е подал отговор на жалбата.
Страните не са направили искания за нови доказателства.
АДВ.Б.: Поддържам подадената въззивна жалба. Няма да соча нови
доказателства.
АДВ.С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Няма да соча доказателства.
АДВ.Б.: Представям списък на разноските.
2
АДВ.С.: Представям списък на разноските. Не правя възражения.
АДВ.Б.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага списъци на разноските, представени от всяка от
страните, а от въззиваемата страна и доказателства за извършването на
такива.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените в цялост
решението на Окръжен съд- Добрич по гр.д. № 758/2019 г. като неправилно и
незаконосъобразно.
На първо място първоинстанционният съд правилно е приел, че
ответникът незаконосъобразно е върнал на длъжника по образуваното при
него изпълнително дело претендираната от банката сума, която й се припада
съгласно разпределение. Съдът е приел, че заличаването на ипотеката,
обезпечаваща вземането на банката, не е основание за отпадане на
привилегията, същата е заличена поради успешно проведена публична
продан. Първоинстанционният съд е признал, че гореописаните действията на
ответника са незаконосъобразни, но въпреки това е стигнал до погрешния
извод, че тези действия не са увредили ищеца „Търговска банка Д“ АД.
Недобросъвестното поведение на ответника се потвърждава от
обстоятелството, че същият е бил уведомен още 2012 г., че банката е завела
исково производство за установяване съществуването на своето вземане и
въпреки това той още 2012 г. е превел въпросната сума на длъжника, без дори
да изчака представянето на какъвто и да е изпълнителен лист от банката.
На следващо място, моля да отчетете факта, че ГПК не предпоставя
срок, в който следва да бъде представен изпълнителен лист, а съдебният
изпълнител в нарушение на чл. 459, ал.1 и ал.2 от ГПК не е запазил по своята
3
сметка припадащата се на ипотекарния кредитор „Търговска банка Д“ АД
сума и е привел на длъжника, като отново подчертаваме, въпреки, че е знаел,
че е заведен установителен иск за съществуване на вземането си без да изчака
представянето на какъвто и да е било изпълнителен лист. Затова считаме, че
увреждане е налице, защото действията на ответника препятстват изобщо
банката да може да получи припадащата й се съгласно разпределението сума.
Поддържаме твърденията си, че въпросът за необходимостта от
представянето на нов изпълнителен лист е решен в представените на първа
инстанция две съдебни решения - едното на Окръжен съд - Варна, другото на
Апелативен съд - Варна, в които е потвърдена законосъобразността на
изпълнителното производство, водено от банката срещу длъжниците. Т.е.
съдът е преценил, че изпълнителният лист е валиден и следователно няма
правна логика и е парадоксално да се счита, че с този изпълнителен лист
може да бъде образувано изпълнително дело, да бъде проведено успешно
принудително изпълнение, а същевременно да не може той да не е
удостоверителен за СИ и за съда от съседния съдебен район. Отново
подчертавам, че първоинстанционният съд е признал, че СИ е извършил
нарушение, изразяващо се в превеждане на претендираната от банката сума в
отклонение на чл.459, ал.1 и 2 от ГПК и безспорно е, че в момента ЧСИ С. С.
не е в състояние да изпълни законовото си задължение да предаде на банката
дължимата и се сума и подобно закононарушение според нас не следва да се
толерира и не може да остане без последствие.
Моля да отмените в цялост решението на ДОС и вместо него да
постановите друго, с което да бъдат уважени предявените от банката искове
като доказани по основание и размер. Претендирам разноски, за които
представих списък.
АДВ.С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите в сила
първоинстанционното решение. Смятам, че въззивникът навежда състава на
апелативния съд към въпрос, който не е контроверсен за решаване на спорния
предмет на делото, а именно дали ЧСИ вече е в състояние да плати на ищеца
припадащата му се сума или не. Контроверсният въпрос според нас е това
дали ищецът е изпълнил условията на чл.459, ал.1 от ГПК да се легитимира с
изпълнителен лист, който да му даде право да получи припадащата му се
сума. Тъй като за да бъде уважен искът срещу ответника, следва ищецът при
4
условия на пълно и главно доказване да установи, че ако ответникът не беше
извършил противоправното според него действие, то той не би претърпял
вредата, която сочи, че е понесъл. В случая това не е установено, тъй като
ищецът не се е легитимирал нито пред ЧСИ, нито в хода и на настоящото
производство с надлежен изпълнителен титул, който да му дава право да
получи тази припадащата му се сума от продажбата на ипотекирания в негова
полза имот. И това е така, тъй като изпълнителният лист, който ищецът е
представил пред СИ е бил обезсилен с влязъл в сила съдебен акт. След
обезсилването му и след провеждането на успешен иск по реда на чл.422 от
ГПК ищецът не се е снабдил с изпълнителен лист, основан на влязлото в сила
решение по установителния иск. Поради това той не разполага с
изпълнителен лист, който да обоснове правото му да получи сумата,
независимо дали тя се намира в ЧСИ или не. Неоснователно е твърдението на
въззивника, че спорът за материалното право бил решен с решение на ВОС,
тъй като това решение е постановено по реда на чл.436 от ГПК и то не създава
обвързваща сила относно материалното право. В този смисъл е и т.3 на ТР №
7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ВКС. Поради това правилно ОС е
преценил, че независимо дали СИ извършил или не едно противоправно
действие сочено от ищеца, той не е претърпял вреда, тъй като не се е
легитимирал като взискател, обезпечен кредитор, имащ право да получи
припадащата му се част от продажбата на ипотекирания имот. Освен това и
извън горното сме навели още с отговора по исковата молба възражения за
погасяване по давност на исковите претенции, които поддържаме в
настоящото производство, като смятаме, че от настъпване на възможността за
ищеца да се снабди с такъв изпълнителен титул, до завеждане на настоящия
иск, са изминали повече от 5 години. Становището ми относно липсата на
такъв изпълнителен титул и причината да липсва е, че ищецът продължава да
изпълнява по силата на този обезсилен изпълнителен лист в едно
изпълнително производство пред друг съдебен изпълнител и поради
застрашаването на това изпълнително производство и изпълнените по него
процесуални действия, същият според мен не се е снабдил с нов изпълнителен
лист, надлежен изпълнителен лист, тъй като би застрашил вече извършените
изпълнителни действия пред друг СИ по силата на обезсилено изпълнително
основание. Но това са обстоятелства извън предмета на спора. В този смисъл
ще Ви моля да оставите в сила решението на първоинстанционния съд и да
5
присъдите на доверителя ми сторените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6