№ 1933
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Т. М., ЕГН: ********** от гр. К, ул. „О“ № 2,
ет.5, ап.1 чрез адвокат А. от БАК против определение № 201/09.09.2021г., постановено от
Районен съд – Средец по гр. д. № 20212170100209. С това определение съдът е прекратил
производството по гр. д. № 20212170100209 и е изпратил същото за разглеждане по
подсъдност на Окръжен съд – Бургас. Частният жалбоподател иска от съда да отмени
процесното определение и да върне делото за разглеждане от Районен съд – Средец.
В частната жалба, Р.М. въвежда оплакване за неправилно и необосновано определение.
Според М., районният съд правилно е приел, че искът е за собственост и вещни права върху
имот, но неправилно го е квалифицирал като такъв по чл.104, т.4 от ГПК. Жалбоподателката
прави възражение и за неправилно определена цена на иска, поради факта, че в същата е
включена цената на ½ идеална част от дворно място в размер на 2 595,60 лева, което обаче
не е предмет на спора.
Ответните страни – Т. КР. В., ЕГН: ********** от гр. Царево, ул. „Х А“ № 57 и Н.
КР. В., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж. к. „М р“, ул. „Балкан“ № 40 представят писмено
становище, в което заявяват, че спорът е родово подсъден на Районен съд – Средец.
Ответниците квалифицират иска като такъв по чл.104, т.3 от ГПК, а не като иск по чл.104,
т.4 от ГПК, както е приел районният съд и правят искане за отмяна на процесното
определение. Едновременно с това, ответните страни представят копие на искова молба по
гр. д. № 231/2021г., образувано между същите страни.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
I.ФАКТИ
Производство пред Районен съд – Средец е образувано по искова молба на Р. Т. М. с
правно основание чл.75, ал.2 от Закона за наследството против Т. КР. В. и Н. КР. В..
Ищцата иска от съда да прогласи нищожност на съдебна спогодба за делба на недвижими
имоти, одобрена на 22.10.2014г. по гр. д. № 118/2013г. по описа на Районен съд – Царево. С
разпореждане № 74/21.04.2021г. Районен съд – Средец оставя исковата молба без движение
и указва на ищцата да конкретизира имотите, по отношение на които иска да се прогласи
нищожност на съдебната спогодба. В нарочна, уточняваща молба, М. посочва следните
имоти: жилище с идентификатор 48619.502.311.1.2 със застроена площ от 65,90кв.м.; лятна
1
кухня с идентификатор 48619.502.311.2 с площ от 16,25 кв. м. и поземлен имот с
идентификатор 48619.506.597 с площ от 1 054 кв. м. Данъчната оценка на първия имот е
13 624,20 лева, на втория имот е 3 928,30 лева и на третия имот – 7 114,50 лева. Общият
сбор от данъчните оценки на трите недвижими имота, се равнява на 24 667 лева.
С определение № 201/09.09.2021г. Районен съд – Средец прекратява производството
по делото и изпраща същото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас. За да постанови това
определение, съдът приема, че искът е такъв за унищожаване на договор и цената на иска
възлиза на 25 410,90 лева. Тази сума, районният съд получава, като сумира данъчните
оценки на първия, втория (за ½ идеална част) и третия имот и данъчните оценки на ½
идеална част от дворно място с площ от 206 кв. м. (2 595,60 лева) и ½ идеална част от
санитарен възел (111,70 лева). Въз основа на тези изчисления и на разбирането, че искът е
такъв за унищожаване на договор, съдът го квалифицира по чл.104, т.4 от ГПК и го изпраща
за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Съгласно разпоредбата на 104, т.3 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000
лева. Според чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на
исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В конкретния
случай спорните по делото въпроси са два: 1) каква е квалификацията на иска и 2) каква е
цената на иска. Отговорът на първият въпрос се извежда от твърдението на ищцата и от
практиката на ВКС по аналогични казуси. Искът по чл.75, ал.2 от Закона за наследството, с
който се иска да се прогласи нищожност на делбата на недвижими имоти, в която не е
участвал някой е съделителите е такъв за собственост и други вещни права по смисъла на
чл.104, т.3 от ГПК, независимо от това, дали съдебната делба е завършила с решение или със
съдебна спогодба. Поради това, релевантния критерий за определяне на родовата
подсъдност в конкретния случай е дали цената на иска е под или над 50 000 лева. В
настоящия казус, цената на иска е 24 667 лева, поради което същият е подсъден на Районен
съд – Средец. В подобен смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение №
91/19.03.2021г., постановено по ч. гр. д. № 423/2021г., IV ГО.
Възражението на жалбоподателката, че в цената на иска неоснователно е включена
данъчната оценка на ½ идеална част от дворно място с площ от 206 кв. м., е основателно. В
уточнението на исковата молба с вх.№ 434/26.05.2020г., М. изрично е посочила, че имотите,
по отношение на които иска да се прогласи нищожността на спогодбата, са жилище с
идентификатор 48619.502.311.1.2 със застроена площ от 65,90кв.м.; лятна кухня с
идентификатор 48619.502.311.2 с площ от 16,25 кв. м. и поземлен имот с идентификатор
48619.506.597 с площ от 1 054 кв. м. От представените по делото удостоверения за данъчна
оценка се установява, че оценката на първия имот е 13 624,20 лева, на втория - 3 928,30 лева,
а на третия имот – 7 114,50 лева. Общият сбор от оценките на имотите е 24 667 лева. Това е
стойността, която има значение за цената на иска и от която трябва да се изхожда при
определянето на родовата подсъдност. Като е добавил към тази сума и оценката на ½
идеална част от дворно място с площ от 206 кв. м. и на санитарния възел, районният съд е
достигнал до погрешен правен извод. В конкретния случай, при определената цена на иска
от 24 667 лева, квалификацията му по чл.104 от ГПК се явява без правно значение, тъй като
и двете хипотези - по чл.104, т.3 и по чл.104, т.4, родово подсъден се явява районният съд.
По изложените съображения, частната жалба на Р.М. се явява основателна и трябва
да се уважи със следващата от това отмяна на определението за прекратяване на
производството по гр. д. № 20212170100209 и изпращане на същото по подсъдност на
Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – Бургас, VI въззивен състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 201/09.09.2021г., постановено от Районен съд – Средец по
гр. д. № 20212170100209.
ИЗПРАЩА гр. д. № 20212170100209 на Районен съд – Средец за продължаване на
съдопроизводствените действия и за произнасяне по компетентност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3