№ 1119
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501708 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2211/15.04.2024 г. по гр. д. №771/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, ведно с
искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, предявен от Ю. В. И. срещу "Първа
инвестиционна банка“ АД и „Юпитер лизинг“ ООД (в несъстоятелност) за
признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително
изпълнение по изпълнителни дела № 3/2009 г. и № 20218440402207 на ЧСИ
Я..
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство,
действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се
излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че в разглеждания случай какви съдебни
производства са водени и висящи срещу главния длъжник „Юпитер лизинг“
ООД няма значение спрямо ипотекарния длъжник. Поддържа се, че не става
ясно въз основа на какви документи са образувани изпълнителни дела №
3/2009 г. и № 20218440402207 на ЧСИ Я., касаещи обезпеченото вземане.
Изтъква се, че последното валидно изпълнително действие е осъществено на
29.05.2009 г., като считано от 29.05.2011 г. изпълнителното дело № 3/2009 г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което процесното
вземане на "Първа инвестиционна банка“ АД е погасено по давност преди да е
1
бил предявен иска за откриване на производство по несъстоятелност на
„Юпитер лизинг“ ООД. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният
иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемите и ответници в
първоинстанционното производство – "Първа инвестиционна банка“ АД и
„Юпитер лизинг“ ООД (в несъстоятелност), действащи чрез процесуалните си
представители, са депозирали съответно отговори на въззивната жалба. С тях
се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,
респективно за законосъобразност на обжалваното съдебно решението.
Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 179, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ищецът Ю. В. И. като ипотекарен длъжник не
дължи изпълнение на ответника "Първа инвестиционна банка“ АД поради
погасяване по давност на вземанията към главния длъжник „Юпитер лизинг“
ООД, за които е издаден изпълнителен лист от 29.09.2008 г. по ч. гр. д.
№28305/2008 г. по описа на Софийски районен съд.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
оплаквания във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че на 19.07.2004 г. "Първа инвестиционна
банка“ АД е предоставила 6 500 000,00 лева в заем на „Юпитер лизинг“ ООД
по договор за предоставяне на овърдрафт. За обезпечаване вземането на ПИБ
по този договор ищецът Ю. И. е учредил в нейна полза договорна ипотека
върху свой собствен недвижим имот: вилна сграда - вила "Астра С" със
застроена площ от 483,40 кв. м. и поземления имот с площ от 2 160,00 кв. м., в
2
който е била построена сградата. Вилата и поземленият имот са се намирали в
гр. София, в. з. "Симеоново-север", м. "Капанджийска" (нотариалния акт, л.
14-18 от гр. д. №821/2019 г. на СГС).
На 29.09.2008 г. СРС е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. №28305/2008 г. по описа на Софийски районен
съд. С тях СРС е разпоредил длъжникът „Юпитер лизинг“ ООД да заплати на
кредитора "Първа инвестиционна банка“ АД: 5 901 544,09 лева главница по
договора за предоставяне на овърдрафт от 19.07.2004 г., ведно със законната
лихва от 16.09.2008 г. до изплащане на сумата; 118 030,88 лева деловодни
разноски и 59 355,44 лева юрисконсултско възнаграждение (заповедта и
изпълнителния лист, л. 11-13 от гр. д. №821/2019 г. на СГС).
За събирането на същите вземания по молба на "Първа инвестиционна
банка“ АД ЧСИ С. Я. е образувал изп. дело №3/2009 г. (удостоверението, л. 21
от гр. д. №821/2019 г. на СГС, молбата и приложенията към нея, л. 1-4 от изп.
дело). От 06.02.2009 г. до 27.05.2009 г. изпълнението по изп. дело 3/2009 г. е
било спряно (определението, л. 22-26 от гр. д. №821/2019 г. на СГС).
През 2009 г. поради подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника
"Първа инвестиционна банка“ АД е предявила срещу „Юпитер лизинг“ ООД
установителен иск по чл. 422 ГПК за процесното вземане. С влязло в сила на
05.05.2012 г. съдебно решение, постановено по гр. д. №83/2009 г. на ОС –
Благоевград, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Юпитер
лизинг“ ООД дължи на "Първа инвестиционна банка“ АД сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №28305/2008
г. (решението, л. 27-37 от гр. д. №821/2019 г. на СГС).
От 27.05.2009 г. до 28.05.2011 г. по изп. дело №3/2009 г. не са били
извършвани никакви изпълнителни действия (удостоверението, л. 21 от гр. д.
№821/2019 г. на СГС). Поради това изпълнителното дело е било прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (решението, л. 157-166 от гр. д. №821/2019 г. на
СГС; жалбите и актовете на съда, л. 170-180, л. 192-193 и л. 217-220 от гр. д.
№821/2019 г. на СГС).
На 08.12.2011 г. С. К., която е била също ипотекарен длъжник,
обезпечил вземанията на "Първа инвестиционна банка“ АД по договора за
кредит, е предявила срещу кредитора иск за признаване за установено, че не е
имал вземане към „Юпитер лизинг“ ООД. С. К. е твърдяла, че вземането на
банката не е съществувало, тъй като то е било прехвърлено с договор, който не
бил вписан, а евентуално, че правото на иска за вземането на банката е било
погасено по давност. "Първа инвестиционна банка“ АД е оспорила иска, като
е възразила, че договорът за цесия е бил развален и, че давността не е била
изтекла. С влязло в сила решение от 24.01.2017 г. по гр. д. №16885/2011 г. на
СГС, са отхвърлени предявения от С. К. главен отрицателен установителен
иск, че не съществува ипотечно право в полза на "Първа инвестиционна
банка“ АД, както и евентуалния установителен иск, че вземането по
изпълнителен лист от 29.09.2008 г. не съществува (решението, л. 86-92 от гр. д.
3
№821/2019 г. на СГС). Въз основа на определение от 07.11.2011 г. по ч. гр. д.
№3577/2011 г. на САС е било спряно изпълнението по изп. дело №3/2009 г.
при ЧСИ С. Я. за периода от 07.11.2011 г. до 04.07.2017 г. съществува
(определение, л. 93 от гр. д. №821/2019 г. на СГС).
На 03.02.2012 г. Ю. И. е предявил иск за признаване за установено, че
ипотеката върху неговия имот не е съществувала, понеже вземането на
ЮРОБАНК е било прехвърлено с договор за цесия, който не е бил вписан в
търговския регистър. Междувременно, "Първа инвестиционна банка“ АД е
била предявила срещу „Юпитер лизинг“ ООД иска по чл. 422 ГПК за
признаване на вземанията по заповедта за изпълнение. Както беше посочено,
ОС - Благоевград е постановил решение по иска по чл. 422 от ГПК, с което е
признал вземанията, и то е влязло в сила на 05.05.2012 г. (решението, л. 27-37
от гр. д. №821/2019 г. на СГС). С друго решение влязло в сила на 18.11.2014 г.
САС по в. т. д. №3187/2013 г. е отхвърлил иска на Ю. И. относно
несъществуването на ипотеката (решенията, л. 107-117 от гр. д. №821/2019 г.
на СГС).
На 30.01.2015 г. "Първа инвестиционна банка“ АД е подала молба за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „Юпитер лизинг“ ООД
и ОС - Благоевград е открил такова с решение от 17.07.2015 г., влязло в сила
на 01.11.2016 г., постановено по т. д. н. № 12/2015 г. по описа на ОС -
Благоевград (молбата, л. 11-14 от гр. д. №771/2023 г. на СГС; решението, л.
118-123 от гр. д. №821/2019 г. на СГС). С молба от 11.09.2015 г. "Първа
инвестиционна банка“ АД е предявила в производството по несъстоятелност
на „Юпитер лизинг“ ООД вземанията си по издадените заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издадени по ч. гр. д. №28305/2008 г. по
описа на Софийски районен съд, като синдикът ги е включил в списъка с
приетите вземания, който на 21.12.2015 г. съдът е одобрил (списъка на приети
вземания, л. 124-125; определението за одобряването на списъка, л. 126,
всички от гр. д. №821/2019 г. на СГС). Безспорно е, че производството по
несъстоятелност спрямо „Юпитер лизинг“ ООД не е приключило до
24.10.2024 г. - датата на провеждане на устните състезания по настоящото в.
гр. д. (служебно съдът извърши и справка в Търговския регистър, в който
липсва вписване за прекратяване на производството по несъстоятелност
спрямо „Юпитер лизинг“ ООД).
На 18.10.2021 г. "Първа инвестиционна банка“ АД се е снабдила с
дубликат на изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издаден по ч. гр. д.
№28305/2008 г. по описа на Софийски районен съд, за същите вземания
поради изгубване на първообраза (изпълнителния лист, л. 222 от гр. д.
№821/2019 г. на СГС). След това ЧСИ С. Я. е образувал ново изпълнително
дело, което е било с №20218440402207 (съобщението, л. 221 от гр. д.
№821/2019 г. на СГС).
Не е спорно и че с влязло в сила решение №1460/01.12.2022 г. по в. гр. д.
№1603/2022 г. на САС е обезсилил решение № 260005/02.01.2022 г.,
4
постановено по гр. д. № 821/2019 г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в, като върнал
делото на СГС - на нов съдия докладчик, за разглеждане на предявения иск с
правно основание чл. 439 ГПК, с участието на страната на ответника и на
„Юпитер Лизинг” ООД (в несъстоятелност). Във връзка с това е образувано
процесното гр. д. №771/2023 г. на СГС, по което е постановено обжалваното в
настоящото производство съдебно решение от 15.04.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът с правно
основание чл. 439 ГПК е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел, че
процесните вземания в полза на "Първа инвестиционна банка“ АД не са
погасени по давност, както твърди ищеца. Така изложеният извод на
първоинстанционния съд е законосъобразен, обоснован при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Относно правния интерес от предявения отрицателен установителен иск
и допустимостта на първоинстанционното производство следва да бъде
препратено към мотивите на решение № 153/29.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
896/2015 г., II т. о., ТК. Настоящият ищец в качеството му на ипотекарен
длъжник има интерес от предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и главния длъжник
„Юпитер лизинг“ ООД (в несъстоятелност), тъй като въз основа на евентуално
уважително за него съдебно решение и на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД може
да бъде заличена учредената от него ипотека за обезпечаване на задълженията
към „Първа инвестиционна банка“ АД.
Спорно в настоящото производство е дали вземанията в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД по отношения на „Юпитер лизинг“ ООД (в
несъстоятелност), отразени в изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издаден по ч.
гр. д. №28305/2008 г. по описа на Софийски районен съд, са погасени.
На първо място твърденията на въззивника в настоящото производство,
че физическата липсва (поради изгубване или унищожаване) на процесния
изпълнителен лист от 29.09.2008 г., може да доведе до недължимост на
сумите, отразени в него, са несъстоятелни. Неслучайно в тази насока
законодателят е предвидил нарочно производство по реда на чл. 409, ал. 1
ГПК за издаване на дубликат на изпълнителния лист. В разглеждания случай
точно такова производство е било осъществено и с влязло в сила съдебно
решение от 11.08.2021 г. е постановено издаване на дубликат на процесния
изпълнителен лист.
Освен това се установява по категоричен начин от фактическите данни
по делото, че процесните вземания в полза на „Първа инвестиционна банка“
5
АД не са погасени по давност. В тази насока следва се изтъкне, че давност
относно тези вземания въобще не е могло да тече до 05.05.2012 г., когато е
влязло в сила съдебното решение по реда на чл. 422 ГПК, с което те са
признати за установени. Ето защо следва да се провери дали е изтекъл пет
годишен давностен срок относно тях след 05.05.2012 г. Така на 30.01.2015 г.
погасителна давност е прекъсната, тъй като на тази дата "Първа
инвестиционна банка“ АД е подала молба за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „Юпитер лизинг“ ООД, основана на процесните
вземания и ОС - Благоевград е открил такова с решение от 17.07.2015 г.,
влязло в сила на 01.11.2016 г., постановено по т. д. н. № 12/2015 г. по описа на
ОС – Благоевград. Погасителната давност не би могла да изтече в периода
05.05.2012 г.-30.01.2015 г., защото той е по-кратък от три години. Съгласно чл.
628а, ал. 1 ТЗ, подаването на молба за откриване на производство по
несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което
молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ. В тази насока давността
относно вземанията по изпълнителният лист от 29.09.2008 г., е прекъсната
съгласно чл. 628а, ал. 1 ТЗ и съответно е спряла да тече, докато е висящо
производството по несъстоятелност. Включително и понастоящем
погасителна давност не може да тече, тъй като производството по т. д. н. №
12/2015 г. по описа на ОС – Благоевград не е приключило. Отделен въпрос,
извън предмета на разглеждания спор, е защо не е приложена разпоредбите на
чл. 638, ал. 1 – ал. 4 ТЗ уреждат развитието на индивидуално принудително
изпълнение, в хода на което по отношение на длъжника е открито
производство по несъстоятелност – индивидуалното принудително
изпълнение по отношение на имущество включено в масата на
несъстоятелността се спира, а ако вземането на взискателя бъде прието
(включено в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ) - индивидуалното
принудително изпълнение се прекратява.
Гореизложените съображения са показателни, че в случая ирелевантно е
да се изследва въпроса за предприетите изпълнителни действия, прекъсващи
погасителната давност, в хода на производството по индивидуалното
принудително изпълнение относно процесните вземания съответно по изп.
дело №3/2009 г. и изп. дело №20218440402207 по описа на ЧСИ С. Я.. За по-
голяма яснота следва да бъде заявено, че перемпцията, на която се позовава
въззивника, на изп. дело №3/2009 г. по описа на ЧСИ С. Я. няма пряка връзка
и не може да доведе принципно до погасяване по давност на вземанията на
взискателя. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В мотивите към цитираната т. 3 на тълкувателното
решение е разяснено, че перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици. Обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото,
не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
6
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Освен това в конкретния случай перемпцията на изп. дело
№3/2009 г. е настъпила на 28.05.2011 г., докато е било висящо производството
по иска по чл. 422 ГПК за установяване на процесните задължения, поради
което тя не може да се отрази на погасителната давност, започнала да тече на
05.05.2012 г. с влизането в сила на съдебното решение по този иск.
Въззивният съд счита, че предвид специалния характер на иска с правно
основание чл. 439 ГПК е изключено приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК
относно настъпването на крайния срок на погасителна давност в хода на
съдебното производство. Правният интерес за предявяването на иска по чл.
439 ГПК, когато се твърди погасяване по давност на вземането, предмет на
принудително изпълнение, предполага давностният срок да е вече изтекъл
към момента на предявяване на иска. В разглеждания случай обаче, дори и да
приложим чл. 235, ал. 3 ГПК, то към момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция на 24.10.2024 г., петгодишната давност не е
изтекла. Както вече беше посочено, тъй като процесното вземане в прието в
висящото производство по несъстоятелност и съгласно чл. 628а, ал. 1, изр.
последно ТЗ погасителната давност е спряла да течв.
Напълно неотносими към предмета на съдебното производство са
останалите, обективирани във въззивната жалба общи възражения, поради
което не е необходимо да се обсъждат в детайли.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е неоснователен.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на
разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна
има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 400 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, предвид сложността на делото и явяването в открито съдебно
заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2211/15.04.2024 г. по гр. д. №771/2023 г.
7
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Ю. В. И.,
ЕГН:**********, да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК:*********, сумата от 400 лева, сторени разноски във въззивното
производство за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8