Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
Гр. Перник, 23.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на седми
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 235 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1477/21.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 8236/2017 г. по описа на Районен съд Перник, Х състав
по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу О. П. С. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и чл. 150 ЗЕ, е признато за установено, че О. П. С. дължи на „Топлофикация
Перник“ АД сумата в размер на 1126,15 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***,
за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.07.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 195,05 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 08.03.2015 г. до 28.06.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3827/14.07.2017 г. по
ч.гр.д. № 4473/2017 г. по описа на Районен съд Перник.
В законоустановения срок срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответната страна с доводи за неправилност
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че от
събраните по делото доказателства не се установява качеството потребител на
топлинна енергия, респ. наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните за процесния период, около които обстоятелства се е концентрирал
основният спорен по делото въпрос. Поддържа се, че по делото не е установено
кое е дружеството за дялово разпределение, упълномощено да извършва услугата за
имота в процесния период, и изготвянето на изравнителните сметки съобразно
нормативната уредба. Оспорва се размерът на претендираните главни и акцесорни
вземания. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и присъждане на
разноски.
В законоустановения срок писмен
отговор не е постъпил, като представител на въззиваемото дружество не се явява
и в откритото съдебно заседание.
Въззивната жалба е допустима, но
разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е бил сезиран
с обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. . Исковото производство се развива след като длъжникът
срочно е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което и съгласно чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за ищеца е
налице правен интерес от търсената съдебна защита.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и
2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190
от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
– Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в. „Съперник“ и действали през
процесния период. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези
взаимоотношения са „продавача на топлинна енергия“ – „Топлофикация – Перник“
ЕАД и „купувача на топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според
чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Пред районния съд страните не са
спорили относно обстоятелствата, че описаният в исковата молба недвижим имот е
топлоснабден и се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа, в която е въведена система за дялово разпределение,
както и че доставената топлинна енергия през процесния период е отчитана
коректно и отразена правилно като стойност в извлечението от сметка. Поради
липсата на спор относно осъществяавнето на сочените обстоятелства, същите са
обявени от районния съд за безспорни и ненуждаещи се от доказване по смисъла на
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с окончателния доклад по делото, срещу
приемането на който страните не са се противопоставили.
Спорно между страните,
включително и пред въззивната инстанция, е останало обстоятелството дали ответницата е собственик
на процесния топлоснабден имот, заявено своевременно с депозираното възражение
и писмен отговор на искова молба. За да формира извода си за съществуващо право
на собственост на ответницата върху снабдения имот, контролираната инстанция се
е позовала на представените пред нея писмени доказателства – писмо, изх.рег. №
18/МСИ-718-1 от 15.06.2018г. на Дирекция „Местни приходи и такси“ и Приложение
№ 1 от Декларация по чл. 14 ЗМДТ.
От писмото от Община Перник –
Дирекция „МПТ“, се установява, че за посочения имот е подадена единствено
декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 874/24.02.1998 г. от О.П.С.. Видно от
приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ от 24.02.1998 г., подписана от ответницата
О.П.С., същата е посочена като единствен собственик на описания в исковата
молба топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание „покупка“, с
цитиран титул за собственост Договор от 26.12.1990 г., издаден от Общински Народен
съвет. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на
ползване.
При анализ на посочените писмени
доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивния съд достигна до
извода, че ответницата е единствен собственик на процесния апартамент. Пред
едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община Перник, още преди исковия
период (декларацията е с вх. № от 24.02.1998 г.) последната е декларирала, че е
собственик на апартамент № **, находящ се в ***, съответстващ на описания в
исковата молба. Пред общинския орган ответницата е декларирала и основанието за
придобиване собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в
Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ,
съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед
предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е
едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което
следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Това
извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите
данни по делото – а именно данните от Община Перник, че това е единствената
подавана за имота декларация, дава основание на въззивния съд да приеме за
установено, че именно ответницата е единствен собственик и ползвател на
процесния имот.
Релевантните факти биха могли да
бъдат установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно
и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт,
предмет на доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г.
на ВКС, IV г.о.; Решение № 31/09.03.2012 г.
по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III
г.о.; Решение № 61/01.03.2016
г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о.).
Именно при такава преценка на доказателствената съвкупност първостепенният съд
правилно е формирал извода за съществуващо в полза на ответницата право на
собственост, т.е. за качеството й на потребител по сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, договор за продажба на топлоенергия.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че по делото не е установено кое е дружеството, упълномощено да
извършва услугата „дялово разпределение“ за процесния период и изготвянето на
изравнителните сметки, съобразно нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 2, вр. чл. 139б ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално лицензирани
лица, избрани по писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на задължението за избор на
търговец, извършващ услугата „дялово разпределение“ не може да доведе отпадане
на отговорността за заплащане на потребената топлинна енергия, доколкото
положително са установени всички материални предпоставки относно възникването
на облигационно отношение между страните, както и съществуването и
изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения смисъл се извежда и от
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. – дори когато договорът с
лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сградата се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика,
т.е., от ищеца, съобразно Методиката по приложението на Наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия. Липсата на доказателства
кое е конкретното ФДР, извършвало услугата „дялово разпределение“ в сградата, не
може да обуслови извод нито за липса на договорна връзка между клиентите и
топлопреносното предприятие, нито за недължимост от клиентите на цената на
доставената им топлинна енергия.
Неоснователни са и оспорванията
досежно размера на претендираните главни и акцесорни вземания, доколкото в
първото о.с.з. пред районния съд процесуалният представител на ответницата
изрично е посочил, че не оспорва размера на исковите претенции, като с доклада
по делото изрично е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че
стойностно доставената топлинна енергия до имота на ответницата е отразена
правилно в извлечението от сметка.
По делото се установява наличието
на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона с
конклудентни действия, при предварително обявени Общи условия; съществуването
на изискуемо задължение в полза на ищеца-въззиваем на посочените в исковата
молба основание и размер, както и не бяха въведени твърдения и доказателства за
извършено плащане от страна на въззивника цената на потребената топлинна
енергия на съответните падежи.
Изложеното дава основание на
въззивния съд да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са
основателни и доказани до уважените от районния съд суми, поради което
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на правния спор
право на разноски има въззиваемото дружество, но поради липса на изрично
искане, такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, вр.
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи
на касационна проверка.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1477/21.12.2018 г., постановено по гр. д. № 8236/2017 г. по описа
на Районен съд Перник, Х състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.