РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501951 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Гарант къмпани“ООД
против решение № 261177/06.11.2020г. по гр.д.№ 3995/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което са
отхвърлени предявените от него искове по чл.422 от ГПК за това да бъде признато за
установено по отношение на въззиваемата Б. В. М., че същата му дължи сумата 335,06 лева-
остатъчна главница по Договор за потребителски кредит, сключен на 04.09.2017г. с
„Форуком и компания"ООД- клон ****, 277,55 лева- остатъчно възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство от 04.09.2017г. между страните, 22,71 лева- договорна
лихва върху падежиралата главница, дължима за периода от 23.02.2018г. до 25.04.2018г.,
51.57 лева- мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.04.2018г. до
31.10.2019г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че не са обсъдени в цялост събраните
доказателства и по-конкретно тези за наличието на облигационна връзка между страните по
договор за поръчителство. РС погрешно приел, че извършеното между кредитодателя и
жалбоподателя прихващане било невалидно, тъй като между тях съществувала валидна
облигационна връзка във връзка с обезпечаване на изпълнението на задълженията на
клиентите на „Форкум и компания“ООД. В тази връзка се оспорва и изводът на РС, че
платената от въззиваемата сума в размер от 320 лева трябвало да бъде приспадната
единствено от главницата по договора за кредит.
От въззиваемата Б.М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
решението на РС е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи за свързаност между
двете дружества- кредитодател и гарант, и за противоречие с добрите нрави на формираните
между тях отношения.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3995/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е по предявени от „Гарант
Къмпани“ ООД обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86
1
от ЗЗД против Б.М. за признаване за установено, че същата му дължи сумата от 335,06 лева-
остатъчна главница по Договор за потребителски кредит, сключен на 04.09.2017г. с
„Форуком и компания"ООД- клон ****, сумата от 277,55 лева- остатъчно възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство от 04.09.2017 година, сключен между
страните, сумата от 22,71 лева- договорна лихва върху падежиралата главница, дължима за
периода от 23.02.2018г. до 25.04.2018г., сумата от 51.57 лева- мораторна лихва върху
просрочената главница за периода от 26.04.2018г. до 31.10.2019г. ,както и законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В
исковата молба се твърди, че по силата на сключения между Б. В. М. и „Форуком и
компания"ООД Договор за потребителски кредит от 04.09.2017г. на кредитополучателката
била предоставена сумата от 500 лева, която следвало да бъде върната на три равни месечни
вноски с падежна дата- всяко 25- то число, първата от които на 25.09.2017г.. На същата дата
и по същия начин бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство, поето от
жалбоподателя като обезпечение за задълженията на М. към „Форуком и компания"ООД по
договора за потребителски кредит. По силата на този договор тя се задължила да заплати на
поръчителя месечно възнаграждение в размер от 140,50 лева или общо 421,50 лева. На
25.10.2017г. въззиваемата платила 320 лева, с които били погасени следните задължения:
176,05 - главница и лихва по кредита и 143,95 лева- възнаграждение по договора за
поръчителство. На 06.07.2018г. до нея била отправена писмена покана за доброволно
плащане на задължението, получена на 17.07.2018г.. Поради неизпълнение на задълженията
й, на 09.09.2019г., кредитодателят отправил писмена покана за плащане на дължимите суми
до поръчителя. На 13.09.2019г. между дружествата било постигнато споразумение за
прихващане на дължими суми, като по този начин задълженията на кредитополучателката
били погасени. В резултат от това за поръчителя възникнало регресно право да търси
горепосочените суми. Сумите били притендирани по реда на чл.410 от ГПК, като било
образувано ч.гр.д.№ 17808/2019г. на ПдРС. Против издадената по това дело заповед за
изпълнение постъпило възражение от Б.М., поради което възникнал правния интерес от
предявяване на исковете по чл.422 от ГПК.
В първото по първоинстанционното дело открито съдебно заседание Б.М. с подадена
от нея писмена молба е оспорила исковете. Заявено е възражение за нищожност на договора
за потребителски кредит поради нарушение на добрите нрави и по- конкретно поради
наличие на клауза, съдържаща такса “Гарант“. Оспорва наличието на договор между
кредитора и гаранта и отправено от нея искане за предоставяне на гаранция.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки,
гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява поетото от
жалбоподателя поръчителство. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване
на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани
най- общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Предвид
особено близката аналогия между разходите за застрахователни премии и разходите за
възнаграждение на поръчителя по кредита, вторите също следва да се включат в общите
разходи по кредита. Това, видно от приложение № 1 към договора за потребителски кредит,
не е сторено. Съгласно §1, т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В договора за
2
потребителски кредит посочената обща стойност на плащанията / обща сума, дължима от
потребителя/ включва само главницата и възнаградителните лихви, но не и плащанията по
поръчителството, макар същите да са били известни на кредитодателя към датата на
подписване на договора за кредит. При това положение, както отразената обща стойност на
плащанията, така и годишният размер на разходите в договора за потребителски кредит се
явяват некоректни, поради което реално изискванията за задължително съдържание по
чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Неспазването на изискването на задължително съдържание
дава достатъчно основание да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява недействителен.
Съгласно чл.138, изр.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение. Доколкото договорът за потребителстки кредит е недействителен,
недействителен се явява и договорът за поръчителство, на основание на който се
претендират процесните вземания. Недействителността на договора за потребителстки
кредит произтича от сключването на договора за поръчителство, а вторият договор, поради
акцесорния си характер спрямо първия, следва неговия правен статут. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261177/06.11.2020г. по гр.д.№ 3995/2019г. на ПдРС,
ХІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Гарант къмпани“ООД
искове по чл.422 от ГПК за това да бъде признато за установено по отношение на
въззиваемата Б. В. М., че същата му дължи сумата 335,06 лева- остатъчна главница по
Договор за потребителски кредит, сключен на 04.09.2017г. с „Форуком и компания"ООД-
клон ****, 277,55 лева- остатъчно възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 04.09.2017г. между страните, 22,71 лева- договорна лихва върху
падежиралата главница, дължима за периода от 23.02.2018г. до 25.04.2018г., 51.57 лева-
мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.04.2018г. до 31.10.2019г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3