Р Е
Ш Е Н И Е-175
Гр.Видин
27.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен
съд гражданско отделение в открито
заседание на единадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател
: Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.
при секретаря .........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр.
дело №361 по описа за 2013 година и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение
№ 165/ 29.04.2013 година, постановено от Районния съд-Видин по гр.дело
№759/2012 година е развален на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 08.05.2009г. договор за покупко-продажба на
общински имот по реда на ЗОС, по силата на който О. Видин е продала
на „М. И."ЕООД
със седалище и
адрес на от управление: гр. Видин, ул., представлявано от К. М. К. следния недвижим имот: ПИ 10971.507.571, находящ се в
кв. Нов път с площ от 518.00 кв.м., при съседи: ПИ 10971.507.48, ПИ
10971.507.92, ПИ 10971.507.570,осъдено е дружеството „М. И."ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул.., представлявано от К. М. К. да заплати на О. Видин с адрес: гр. Видин, .сумата от 658.00 лева, представляваща неустойка за
периода от 08.05.2011г. до 02.04.2012г., като в останалата част за периода от
02.04.2012г. до датата на връщане на имота
искът е отхвърлен като неоснователен и е оставен
без разглеждане предявеният от О. Видин против „М. И."ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.., представлявано от К. М. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска
ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху
гореописания имот като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част.
С решението дружеството „М. И."ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул..., представлявано от К. М. К. е
осъдено да заплати на О. Видин с адрес:
гр. Видин, пл. .разноски в общ размер от 771.42
лева и е осъдена О. Видин да заплати на „М. И."ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.., представлявано от К. М. К. разноски в размер на 371.75 лева.
Така
постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от „М. И." ЕООД-Видин, ЕИК., представлявано от управителя К. М. К., чрез адвокат-пълномощника Е. Б. С. от Видин, ул. „, кантора № 5, тел-съдебен адресат в частта, с която исковете са уважени, като се
твърди,че решението е неправилно в
обжалваната му част.Решението било необосновано. Противно на събраните по
делото писмени доказателства /договори и фактури към тях/ съдът приел, че
инвестициите са извършени след срока по договора, още повече-след завеждане на
делото, без да съобрази, че плащането по тези договори било разсрочено във
времето.Неправилно била преценена и икономическата експертиза, която, видно от
заявлението на експерта в съдебно заседание под „направени инвестиции"
разбирала датата на осчетоводяване на фактурите за извършени работи. Не на
последно място, съдът напълно игнорирал факта, че ищецът не е предвидил по
съответния ред изместване на подземните съоръжения, както и че собствениците не могат да бъдат заставени да
дадат своето съгласие за изместване и строителство .Неправилно било преценено
строителството на ограда като факт без значение за делото. Напротив,
първото условие за извършване на
строителство било ограждане на мястото, за да можели поне да се съхраняват
материалите.Неправилно е преценен фактът, че при наличие на съобщителни
съоръжения под терена, изградени през 2003-2004 година /много преди имотът да бъде продаден/ ,строителството би се извършило
след преместването на тези съоръжения, /изрично в този смисъл било заключението
на техническата експертиза/, за което било необходимо съгласието на
собствениците им съгласно чл.73 ЗУТ.В нарушение на съдопроизводствените правила
съдът не бил обсъдил всички писмени доказателства, включително представената от
ищеца преписка по разрешаването да се поставят съобщителни съоръжения -оптичен
кабел на „Егосат" и кабел на „БТК". Не било обсъдено и
обстоятелството, че строителството на ограда е спряно от О.-Видин с конкретно намерение да се лиши
въззивника от възможността да извършва каквато и да било дейност. Липсвала
преценка за наличието или липсата на условията по чл.73 ЗУТ.Въобще не било преценено възражението , че ищецът
буквално пречел да се осъществи
строителството; неправилно бил преценен и самият договор, съгласно който срокът-
2 години,бил само за иввестициите, не и за самото строителство. Изграждането на
гара не било обвързано със срок и дори само затова договорът не следвало да
бъде развален.Горните пороци на решението били довели до нарушение на материалния
закон- чл.87, ал.1 33Д- не бил даден
срок за изпълнение, още по-малко -подходящ срок, и чл.87, ал.3 ЗЗД, както чл. 81, ал.1 ЗЗД, тъй като
неизпълнението се дължало на причина, която не можела да се вмени във вина на въззивника, който бил
разбрал за наличието на кабелите едва
след сключване на договора. Решението било постановено и в нарушение на чл. 83,
ал.1 и 2 ЗЗД, тъй като в случая неизпълнението се дължало единствено на
поведението на кредитора-ищец, който не само не оказвал съдействие, не само бил
скрил наличието на съоръжения от съобщителната инфраструктура, а и пряко
попречил, като спрял строителството на оградата. Решението било постановено в
нарушение на чл.73 от ЗУТ, тъй като ищецът не бил предвидил изместване на
подземните съоръжения, а въззивникът от
своя страна не бил в състояние да застави собствениците им да дадат съгласие за
преместването.Иска се да се постанови
решение, с което
да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят изцяло
предявените .
Въззиваемият
оспорва жалбата с отговора на въззивната жалба и в с.з.чрез своя
процесуален представител .Въззивната жалба срещу Решение № 165/29.04.2013 г.
постановено по гр.д. №759/12г. на ВРС се оспорва изцяло и се иска да бъде постановено
решение , с което да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Изложени
са подробни мотиви относно всеки един пункт от въззивната жалба.
Видинският окръжен съд ,след като взе
предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното
:
Не се спори между страните ,че след взето решение на О. с - Видин и проведен търг , на 08.05.2009г. ищецът О. Видин продал
на ответното дружество „ М. И." ЕООД
Видин с договор за покупко-продажба на общински имот по реда на Закона за
общинската собственост следния недвижим имот: ПИ 10971.507.571, находящ се в
кв. „Нов път” с площ от 518.00 кв.м., при съседи: ПИ 10971.507.48, ПИ
10971.507.92, ПИ 10971.507.570 за сумата от 2 610.00 лева, която сума е
заплатена от купувача.Горното обстоятелство се установява и от представения по делото договор за
покупко-продажба на общински имот по реда на Закона за общинската собственост
/л.5-7 от гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/.Съгласно раздел
III, чл. 4 от договора купувачът се е задължил да направи инвестиции в размер
на 20 000.00 лева, които инвестиции да бъдат реализирани за срок от две години,
да изгради гара, която да обслужва транспорта и пътниците на кв. „Нов
път", както и да разкрие шест работни места.Продавачът от своя страна в
Чл.6 от договора се задължил да предаде владението на имота, освободен от
ограничени вещни права, ипотеки, възбрани и каквито и да е други тежести.Страните
са уговорили в Чл.8 от договора, че при неизпълнение на поетите от купувача
задължения, същият дължи на продавача неустойка в размер на 0.01% за
нереализираните инвестиции за всеки просрочен ден, като заплащането на
неустойката не освобождава купувача от изпълнение на поетите задължения.Договорено
е в Чл.9 от договора ,че продавачът има право да развали договора при виновно
неизпълнение на поетите от купувача задължения по чл. 4 от договора след
писмена покана за изпълнение със срок не по-малко от един календарен месец.
От представения констативен протокол/л.12 от
гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/, е видно, че на
13.02.2012г. комисия, назначена със заповед на кмета на О. Видин е извършила проверка на процесния имот и е
установила, че няма построена гара, която да обслужва транспорта и пътниците на
кв. „Нов път", с което не са изпълнени задълженията по договора от
08.05.2009г. Комисията е установила също, че в имота са извършени изкопни
работи и са поставени конструкции за построяване на ограда, за което е издадено
разрешение за строеж от 08.12.2011г.
Със заявление от 19.03.2012г. получено от ответника на
23.03.2012г., О. Видин е уведомила ответното
дружество за извършените констатации и е направила изявление, че ще развали
договора поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответното
дружество/л.9 от гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/.
По делото е представен договор от 08.05.2012г. между ответното
дружество и „А. и”ЕООД за консултантски услуги
относно изграждане на гара в процесния имот/л.39-40 от гр.д.759/2012 г. по
описа на Видинския районен съд/. Представен е и договор от 05.07.2010г. /л.80-84
от гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/, сключен между „М. И."ЕООД -
Видин в качеството си на възложител и „Т. Ф."ЕООД -
София в качеството на изпълнител за доставка на строителни материали за
изграждане на автогара в имота.
Вещото лице Е. С. В. по назначената съдебно - икономическа експертиза е
дало заключение, че не са намерени в счетоводните регистри на фирмата направени
инвестиции в процесния имот за периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г. /л.73-74
от гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/.Според заключението на
вещото лице всички направени инвестиции са през 2012 г. и са на обща стойност
37 355.00 лева, в т.ч. за материали и почистване -19 355.00 лева и за наем на 6
бр. работници - 18 000.00 лева.
От представената от О. Видин документация с молба от 15.10.2012г./л. 87от
делото/, се установява, че ответното дружество е предприело действия единствено
по отношение на построяване на ограда в имота, за което му е издадено
разрешение за строеж № 121/23.11.2011г. от гл.архитект на О. Видин. От документацията, се установява, че през
имота преминават подземни комуникации оптичен кабел –частна собственост на собственост
на трето лице „Е.”ООД, което се потвърждава и от
заключението на вещото лице Г. Н. А. по назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е посочило също, че в процесния имот ПИ 10971.507.571 -
отреден за гара, е извършено строителство на масивна ограда до 2.20 м. Според
вещото лице при съществуващите условия, за да се изгради автогара е необходима
скица /виза/ и проект, изработен съгласно изискванията на ЗУТ и след
съгласуване със съответните инстанции и издадено строително разрешение следва
да бъде изградена. Вещото лице е посочило също, че не е установило обективни
пречки за реализация на договореното строителство на гара, която да обслужва
транспорта и пътниците на кв. „Нов път". В с.з.на 09.01.2013 г. вещото
лице е пояснило, че преминаването на
оптичния кабел е отразен в представената по делото цветна скица с удебелена
линия, черна на цвят/л.15 от гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/и
че изместването на кабела е за сметка на
собственика на имота. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че
преместването на оптичната кабелна линия с включена цена на проекти и
одобряването им възлиза на стойност 1 820.00 лева. Вещото лице е посочило също,
че към датата на сключване на договора - 08.05.2009г. е имало предвиден ПУП ПЗ,
петно за строителство в имота с предназначение обществено обслужване и съгласно
предвиденото застрояване е допустимо да се построи „гара, която да обслужва транспорта
и пътниците на кв. „Нов път". Вещото лице дава заключение , че в имота не
е извършено строителство на гара, а е извършено строителство на ограда -
масивна със стоманобетонни колони и тухлена зидария, без да е измазана.
По делото са представени многобройни писмени
доказателства ,удостоверяващи,че „Е.”ООД има
разрешение за строеж на оптичен кабел
,минаващ през имота и че същият е положен съгласно строителната
документация/л.115-131 от гр.д.759/2012 г. по описа на Видинския районен съд/
Така установената фактическа обстановка се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията
на вещите лица Е. В. и Г. Н. А. ,който
районният съд правилно е кредитирал като обективно и компетентно изготвени и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.Спорът между
страните е единствено относно приложението на материалния закон.
При така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира от правна страна
следното:
Предявени са три обективно съединени иска.
І/По предявеният иск правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В доклада по делото районният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест ,като е посочил,че е в тежест на ищеца да установи изпълнение на своето задължение по
договора, а именно, че е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот
на ответното дружество и е предал владението върху него .Изпълнението на
горните задължения е доказано в процеса,
а и не се оспорва.Районният съд е указал в доклада ,че доказателствената тежест
за изпълнение на поетите с договора задължения е на приобретателя - ответното
дружество.Тези задължения са посочени в
чл.4 от договора и ,както бе посочено по –горе ,се състоят в реализиране на инвестиции в размер на 20 000
лева за срок от две години, изграждане на гара, която да обслужва транспорта и пътниците на кв.
„Нов път", както и задължение за разкриване на шест работни места.
От събраните по делото доказателства - фактури и
изслушаната и приета съдебно - икономическа експертиза, се установява, че
ответното дружество е изразходило определени суми за строителство на ограда,а
не на гара ,и то не в уговорения срок от две години, т.е. до 08.05.2011 г., а
едва след завеждане на настоящото дело.Не се установи от събраните по делото
доказателства ответното дружество да е изпълнило поетото задължение да изгради
гара, която да обслужва транспорта и пътниците на кв. „Нов път". Този факт
не се и оспорва от ответника, но същия навежда доводи за обективна невъзможност
да изпълни поетото задължение поради преминаване на оптичен кабел в имота.
От събраните по делото доказателства, действително се
установява, че през процесния имот преминава оптичен кабел,собственост на „Е.”ООД,но районният съд е приел ,че този факт сам по себе си не е основание да се приеме, че
е налице обективна невъзможност за изграждане на гара.Изводът на районния съд
почива на закона. От основното и допълнителното заключения на техническата
експертиза,изготвени от Г. Н. А. безспорно се
установява, че към датата на сключване на договора - 08.05.2009г. е имало
предвиден ПУП ПЗ, петно за строителство в имота с предназначение обществено
обслужване и съгласно предвиденото застрояване е допустимо да се построи „гара,
която да обслужва транспорта и пътниците на кв. „Нов път". За
построяването на гара е необходимо ответното
дружество да се снабди със съответните документи,но ответното дружество не е
ангажирало доказателства в такава насока.
В тежест на ответника е да ангажира безспорни доказателства относно защитната
си теза за невъзможност за изпълнение на поетото задължение по договора поради
обективни пречки - например поискана, но неиздадена виза, неиздадено разрешение
за строеж и др. С оглед на гореизложеното следва да бъдат оставени без уважение
доводите на въззивника ,развити във въззивната жалба за извършване на
инвестициите в срока на договора и за
неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на
осчетоводяване на фактурите за извършена работа.
Налице е бездействие от страна на ответното дружество
по отношение на тази част от договора, чието разваляне се иска,тъй като
ответникът не е предприел необходимите
действия за изграждането на гарата както
след получаване на предупреждението за разваляне на договора от ищеца на 22.03.2012г.,
така и в процеса на делото. Ответникът не се е възползвал и от възможността,
предвидена в чл. 87, ал. 3, изр. 2-ро от ЗЗД да предложи изпълнение в течение
на процеса.
Задълженията на въззиваемия в качеството му на купувач на договора са
посочени твърде лаконично в Чл.4 от договора,което изисква тълкуването им по
правилата на Чл.20 ЗЗД ,съгласно които при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността.При тълкуването на клаузите на Чл.4 от договора се установява
,че действителната обща воля на страните е процесния недвижим имот да бъде
продаден с цел изграждането от страна на купувача на гара,която да обслужва
транспорта и пътниците на кв.”Нов път”.Изграждането на гарата е всъщност
главното задължение ,а останалите задължения на купувача са второстепенни и конкретизират минималния размер на
инвестициите и минималният брой на работните места .При условие,че купувачът не
е изпълнил главното си задължение да построи гара и дори не е направил каквито и да било стъпки
за издаване на съответните строителни разрешения ,договорът следва да бъде
развален само на това основание с оглед разпоредбата на Чл.87 ал.4 ЗЗД.
Районният съд правилно е приел,че не се установява ответното дружество да е изпълнило и поетото
по договора задължение да разкрие шест работни места и не е споделил довода на ответника, че е изпълнил
това задължение като е сключил договор от 05.07.2010 г. /л. 80 от делото/ с
трето лице - „Т. Ф." ЕООД -София, съгласно който това трето лице се
е задължило да осигури на ответника шест работници за изпълнение на конкретни
дейности за определен период от време.Смисълът на уговорката в чл. 4, ал. 4 от
договора е, ответното дружество да разкрие шест работни места като наеме
работници по трудово правоотношение-до този извод се достига както с оглед
естеството на изпълняваната работа ,така и с оглед разпоредбите на Чл.17-26 от
договора. Доказателства в такава насока /трудови договори ,уведомления за
сключени трудови договори ,ведомости за заплати и пр./не са представени пред
районния съд .
Поради гореизложените съображения Видинският окръжен
съд намира, че е налице виновно
неизпълнение от страна на ответното дружество на всички поети в чл. 4 договора
задължения.Районният съд е приел ,че макар и със забава е налице изпълнение
единствено на задължението за инвестиции, но въпреки това, съдът правилно е
приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД,
тъй като неизпълнението на останалата част от задължението не е незначителна с
оглед интереса на кредитора.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи,че е налице виновно неизпълнение от страна на
ответното дружество на всички поети в чл. 4 договора задължения . След
като задължението за инвестиции е
фиксирано в договора с определен срок ,то изпълнението му със забава е равносилно на пълно неизпълнение.При
тълкуване на съдържанието на Чл.4 на
договора за покупко-продажба на имота е видно ,че инвестициите следва да бъдат
направени само и единствено за строежа на гарата .От представените по делото
доказателства се установява по несъмнен начин ,че всички направени „инвестиции”
са за строеж на ограда ,чието
строителство не е уговорено в договора и е плод на инициатива на купувача
,поради което следва да се приеме ,че вложените в строителството средства са за
непредвиден в договора строителен обект и поради това нямат качеството на
инвестиции по смисъла на Чл.4 /2 от договора за покупко-продажбата на имота.
Липсват извинителни причини за забавата на длъжника.По
отношение на същите има формирана задължителна практика по Чл.290 ГПК на ВКС с Решение № 29 от
13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 396/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К. ,в което
се казва :”Извинителната причина за забавата на длъжника може да е от характер,
изключващ отговорността му. Длъжникът би могъл да твърди, че не му е оказано
съдействие от кредитора или неоправдано не е прието предложеното изпълнение -
забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД,
както и да въведе възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД. При тези хипотези
добросъвестността на длъжника би отблъснала претенцията за разваляне на
договора, но не и изпълняемостта на задължението.”
Във въззивната жалба се развива довода,че
строителството на гарата не е обвързано с конкретен срок и дори само поради
това договорът не следвало да бъде развалян .Този довод е неоснователен.Както
се посочи по-горе ,Чл.4 от договора за покупко-продажба следва да се тълкува в
смисъл ,че строителството на гарата като главно съдържание на договора /еssencia negocii/ ,влагането на инвестиции и откриването на работни
места следва да бъдат извършени в двугодишен срок.Както правилно е отбелязал районният съд в своето решение
,изхождайки от прокламирания в ПП-3-1973 г.принцип,че развалянето е крайно
средство ,което не може да бъде предпочетено пред изпълнението ,неспазването на
този срок не може да послужи като основание за разваляне на договора само
когато полагайки грижата на добрия търговец /Чл.302 ТЗ/ ,ответното дружество в
двугодишния срок е направило всичко възможно за изпълнение на облигационните си
задължения ,но крайния резултат не е достигнат по независещи от длъжника
причини /непреодолима сила,стопанска
непоносимост ,злонамерени действия на трети лица ,продължителни административни
и съдебни процедури по издаване на необходимите строителни книжа и пр./.
Във въззивната жалба
се развиват доводи,че община Видин не е оказала необходимото съдействие
като кредитор и че дори е пречела на въззивника да изпълни своите облигационни
задължения.По делото не са представени обаче каквито и да било доказателства в
тази насока .Задължителната съдебна практика /
Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Т. В./приема,че кредиторът не може да упражни правото да развали договора в
случай, че длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е
причинено от кредиторовата забава. В случаите, при които кредиторът не окаже
съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният
е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина
на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си
забава. Както бе посочено по-горе ,по делото не са представени каквито и да било доказателства за кредиторова
забава .От съдържанието на договора за покупко-продажба е видно ,че с
прехвърлянето на собствеността на имота изцяло се изчерпват задълженията на О. .Всички строителни книжа и разрешения се издават от
съответното длъжностно лице по правилата на ЗУТ ,а не от О. Видин ,поради което е неоснователен доводът,че о. Видин е възпрепятствала снабдяването на въззивника
със съответните документи.
От приложените по делото скици е видно ,че подземните
комуникации минават с северната част от имота в близост до северната граница на
имота,който е от 518 кв.м.При условие,че не е договорено местоположението на
гарата ,е очевидно ,че същата може да бъде ситуирана в имота по начин ,че да се
построи на разстояние от подземните комуникации и да не се налага изискване
съгласието на собственика на същите .
ІІ.По отношение
на втория обективно съединен иск с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка.
Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на
поетите в чл. 4 задължения, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на
0.01% за нереализираните инвестиции за всеки просрочен ден.
Неустойката обезпечава изпълнението на дадено
задължение и обезщетява вредите, които изправната страна би претърпяла от
неизпълнението или лошото изпълнение. Тя предпоставя наличието на друго валидно
задължение, изпълнението на което обезпечава. Задължението за неустойка е
свързано и зависи от задължението, което обезпечава. Тя не може да съществува
без него. Неустойката е акцесорна към главното задължение. Отпадането на
главното задължение води и до отпадането на неустойката.Неустойката може да
бъде уговорена за лошо (некачествено закъснели и пр.) изпълнение на договора и
за пълно неизпълнение на договора.При уговорена неустойка за лошо изпълнение,
изправната страна - кредиторът може да иска:
1. Изпълнението на договора и заплащане на уговорената
неустойка, без да доказва размера на претърпените от неизпълнението на договора
вреди. Кредиторът може съгласно чл. 92, ал.
1, пр. 2 ЗЗД да иска обезщетение и за по-големи вреди. Ако
неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът на
основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД може да
намали нейния размер.
2. Изпълнение на договора и действителните вреди,
който ще следва да докаже.
При уговорена неустойка за неизпълнение на договора
кредиторът може да иска:
1. Само неустойката в пълния размер срещу изпълнение
на своето задължение по договора без да доказва размера на обезщетението. И в
този случай кредиторът може съгласно чл. 92, ал.
1, пр. 2 ЗЗД да иска обезщетение и за по-големи вреди, ако
неустойката е малка и не покрива вредите. Но ако неустойката е прекомерно
голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът на основание чл. 92, ал. 3 ЗЗД може да намали нейния
размер.
2. Само действителните вреди, които ще трябва да
докаже.
В тези два случая, ако кредиторът не е изпълнил
задължението си по договора или престацията му е била върната от длъжника, от
размера на неустойката или от действителните вреди ще трябва да се спадне
стойността на престацията му.
Установи се, че ответното дружество е вложило средства за строителство на недоговорена
ограда , и то след изтичане на уговорения двегодишен срок до 08.05.2011г. ,поради
което е изпаднало в забава по отношение
на това задължение. От изслушаната съдебно -счетоводна експертиза, се установява,
че вложените средства са едва през м. 05. и м.07.2012г.С оглед гореизложеното искът за заплащане на неустойка за периода от
08.05.2011г. до 02.04.2012г. за сумата от 658.00 лева се явява основателен и
доказан и като такъв законосъобразно е прието от районния съд ,че следва да бъде уважен в пълен размер.Районният
съд е приел,че в останалата част за периода от 02.04.2012г.
до датата на връщане на имота искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй
като се установявало, че „инвестициите са реализирани”.Решението в
отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила,поради което е безпредметно излагане на доводи относно
неговата законосъобразност.
Решението на районния съд е съобразено със
задължителната съдебна практика . С Решение № 48 от 30.VI.1986 г. по гр. д. №
18/86 г., ОСГК /Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 2/1987 г., стр. 12/
се приема,че развалянето поради неизпълнение на договор не е пречка да се иска
заплащането на уговорената с него неустойка.Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД , развалянето на
договора има обратно действие, освен при договорите за продължително и
периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договорите за продължително и периодично изпълнение.
Кредиторът има право на обезщетение на вредите от неизпълнението на договора.
Следователно съгласно същата разпоредба развалянето на договора няма обратно
действие по отношение на придобитото право от кредитора на обезщетение за
вредите, настъпили за него от лошото или непълно неизпълнение на договора. И
след развалянето на договора то остава да съществува. И след развалянето на
договора кредиторът може да търси обезщетение за претърпените от него вреди от
неизпълнението или лошото изпълнение на договора.
ІІІ.По
отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Районния съд е приел,че е недопустимо кумулативно съединяване на иск по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с иск по чл. 108 от ЗС / съгласно поправена искова молба -
л. 28 и л. 29 от делото/. ,тъй като искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен и
в този случай ищецът следвало да докаже, че е собственик на имота, че имота се
владее от ответника и че владението е без правно основание. За ищеца липсвал
правен интерес от предявяване на иск за собственост, тъй като връщането на
имота в патримониума му щяло да е следствие благоприятния за него изход от
делото. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила,поради
което е безпредметно излагане на доводи
относно неговата законосъобразност.
С оглед на горното съдът счита, че
изводите на ВРС в обжалваното решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски
пред въззивната инстанция ,поради което такива не следва да бъдат присъждани .
Водим от горното и на основание Чл. Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165/ 29.04.2013 година, постановено
от Районния съд-Видин по гр.дело №759/2012 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/