№ 5338
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110206063 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 4470741/2021 г., издаден от СДВР, на Д. А.
В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 08.02.2021 г., в 17.17 часа, в гр. София, по бул.
„Европа“ № 570 с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към гр.
Божурище при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак
„В26“ за извън населено място, е управлявала л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № ** **** ** със скорост на движение от 72 км/ч, като
нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1”
№ 11743с7.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице Д. А. В., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че за едно и също нарушение са
издадени два електронни фиша, в които е посочена различна скорост на
движение на автомобила. В този смисъл е изложено, че по този начин е
затруднено правото на защита на санкционираното лице да разбере какво
1
нарушение е извършило, респ. каква глоба следва да заплати. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, като се претендират направените по делото разноски за
оказана безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че на приложените към преписката
снимки са заснети три МПС, движещи се в различни пътни ленти, поради
което не може да се направи извод чия скорост на движение е била измерена
в конкретния случай. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
атакувания електронен фиш, като осъди въззиваемата страна да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателката за предоставената безвъзмездна правна помощ на
основание чл. 38 от ЗА.
В представени писмени бележки от представител на въззиваемата страна е
изложено, че издаденият електронен фиш е законосъобразен, като са
изложени съображения, с които се оборват възраженията в процесната жалба.
С оглед на изложеното, от съда се иска да потвърди атакувания електронен
фиш, като присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 08.02.2021 г. „Е.М.“ ООД, ЕИК ********* с управител Д. А. В. било
собственик на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ** ****
2
**.
На 08.02.2021 г., в 17.17 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил по бул. „Европа“ № 570 с посока на движение
от бул. „Околовръстен път“ към гр. Божурище, като се движил със скорост от
72 км/ч. В посочения пътен участък, намиращ се извън населено място, бил
поставен пътен знак „В26“ за въвеждане на различна от посочената в чл. 21,
ал. 1 ЗДвП максимална скорост на движение, а именно 50 км/ч.
Движението на автомобила с превишена скорост било установено и
заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „ARH CAM S1”
№ 11743с7. Системата за видеоконтрол е вписана под № 5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до
07.09.2027 г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с
мобилната система за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш
Серия К № 4470741/2021 г., с който на Д. А. В. в качеството й на управител на
Е.М. ООД, било наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. 1
ЗДвП – превишаване на максимално разрешената скорост извън населено
място с 22 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (08.02.2021 г.), мобилна
система „ARH CAM S1” № 11743с7 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 01.10.2020 г., като срокът на валидност на проверката
е до 01.10.2021 г., включително.
Същевременно, от СДВР бил издаден и електронен фиш Серия К №
4473694/2021 г. срещу Д. А. В. за извършване на нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП на същото място и по същото време (08.02.2021 г. в 17.17 часа)
с процесния автомобил, но касаещо измерена различна скорост на движение –
68 км/ч. Посоченият електронен фиш бил предмет на разглеждане по НАХД
№ 6054/2021 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, който отменил последния
с Решение № 3757/13.10.2022 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4470741/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил
3
„Фолксваген” с рег. № ** **** **; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; справка от Български институт по
метрология с изх. № 57-00-165-1/08.09.2022 г., ведно с протокол за проверка
№ 68-С-ИСИС/01.10.2020 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „ARH CAM S1”; писмо-справка от ОПП-СДВР, ведно със
снимков материал; справки от ОПУ-София, ведно със схема за организация
на движението на процесния пътен участък и заверено копие от материалите
по НАХД № 6054/2022 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „ARH CAM S1” № 11743с7, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 72 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
4
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС. Към
протокола е приложен и снимков материал относно разположението на
процесното АТСС.
От справките от ОПУ-София (л. 64-65, л. 99-100 и л. 133 от делото) се
установява, че процесният пътен участък, намиращ се извън границите на
населено място, е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“,
въвеждащ максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч.
На следващо място, от Протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 01.10.2020 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателката Д. А. В. е извършила от обективна и
субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично е посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
5
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни АТСС, може да
се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч, което е
било въведено с пътен знак „В26“. Освен това, функционирането на
мобилната видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на
каквато и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е
поставил началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 72 км/ч (при измерена 75 км/ч – снимка на л. 40 от
делото), което е с 22 км/ч повече от позволената максимална скорост в този
участък на пътя от 50 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката Д. А. В., доколкото от приложената справка от ОПП-
СДВР се установява, че последната е законен представител (управител) на
собственика на заснетия автомобил – „Е.М.“ ООД. В този смисъл и съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш следва да се издаде и
връчи именно на управителя на собственика на автомобила –
жалбоподателката В., която се явява административнонаказателно отговорно
лице съгласно нормата на чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
6
Извършеното от Д. А. В. деяние е съставомерно и от субективна страна,
доколкото е извършено от дееца при форма на вина пряк умисъл -
жалбоподателката е съзнавала, че максимално разрешената скорост на
движение в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, въведено с пътен знак „В26“, като е целяла извършване на
нарушението и управление на автомобила със скорост от 72 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП при превишаване на
максимално разрешената скорост извън населено място с от 21 км/ч до 30
км/ч (какъвто е настоящият случай – превишаване на максимално
разрешената скорост на движение с 22 км/ч), предвиденото административно
наказание е „глоба” в размер на 100 лева. С оглед на това административното
наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на нарушение по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това, следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани със смърт, увреждане здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
закона, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С
оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че е
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, доколкото за едно и също
нарушение са издадени два електронни фиша. Действително, по делото са
приложени електронен фиш Серия К № 4470741/2021 г., обжалван по
7
настоящото дело, и електронен фиш Серия К № 4473694/2021 г., обжалван по
НАХД № 6054/2022 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, като и в двата е
посочено, че се касае за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
осъществено на едно и също място и време, но при измерена различна
скорост на движение – 72 км/ч по процесния електронен фиш и 68 км/ч по
втория. В приложената на л. 38 от делото справка от ОПП-СДВР се твърди,
че са издадени два електронни фиша, тъй като АТСС е измерило различна
скорост на движение, като установената разлика се явява ново обстоятелство,
поради което АТСС заснема два пъти МПС, движещо се със скорост над
разрешената за движение в контролирания участък. Съдът намира посоченото
твърдение на въззиваемата страна за нелогично и необосновано, поради което
се явява и неправилно. Видно от приложената на л. 40 от делото и
приложената по преписката снимка заснетият л.а. марка „Фолксваген“ с рег.
№ ** **** ** се е намирал на разстояние 65 метра от мястото, на което е
позиционирано процесното АТСС към момента на измерване на скоростта му
на движение. Същевременно, от снимката, приложена на л. 57 и л. 159 от
делото, на база на която е издаден електронен фиш Серия К № 4473694/2021
г., е измерена скорост на автомобил, който се намира на разстояние от 67
метра от мястото на АТСС. На същата снимка обаче е видно, че освен
процесния л.а. „Фолксваген“ зад него е заснет и друг автомобил с
неустановена марка, модел и регистрационен номер. От приложеното към
справката от Български институт по метрология Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 е видно, че процесното АТСС
измерва скоростта на автомобилите посредством лазерен модул на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. На стр. 4
от същото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват,
че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал
скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. На стр. 5 от Удостоверението е онагледена посредством
примерен снимков материал лазерната измервателна площ, образувана от
пресичането на маркерите в средата на страните на изображението, както и
съответната „зона за безопасност“, в който кръг е позволено само едно
превозно средство, за да се за запази абсолютна сигурност на измерването.
Тоест, налице е обективно и точно измерване, само ако в мястото на
8
пресичане на маркерите на генерираното от АТСС изображение (снимка) е
заснето само едно превозно средство. Съотнасяйки изложеното към
процесния случай, е видно, че на изображението на л. 40 от делото и това
приложено към административнонаказателната преписка е заснет единствено
процесният лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ** **** **, като само той
попада в зоната на пресичане на маркерите в средата на страните на
изображението. С оглед на това обективно е била измерена скоростта на
движение именно на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ** **** **, която след
приспадане на възможната техническа грешка е 72 км/ч. В този смисъл е
неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че предвид наличието на снимковия материал на три
автомобила в различни ленти за движение не е ясно чия скорост на движение
е измерена. Както се посочи по-горе, меродавно съгласно техническата
спецификация на процесното АТСС е при генерираното изображение кое
МПС се намира в зоната на пресичане на маркерите в средата на страните на
същото. Доколкото нито автомобилът пред процесния л.а. „Фолксваген“, нито
този зад него, попадат в пресечната зона на маркерите на изображението,
съдът счита, че е безспорно установена скоростта на движение именно на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ** **** **.
Не така стои въпросът с изображението на л. 57 и л. 159 от делото,
послужило като основание за издаване на електронен фиш Серия К №
4473694/2021 г., доколкото от същото е видно, че маркерите в средата на
страните на изображението се пресичат в зона, в която е заснет
горепосоченият автомобил с неясен регистрационен номер, който се е движил
зад процесния л.а. „Фолксваген“. В този смисъл очевидно електронен фиш
Серия К № 4473694/2021 г. касае измерена скорост на движение на друго
МПС, а не на процесното такова, независимо, че л.а. „Фолксваген“ частично
се вижда в изображението на л. 57 и л. 159 от делото. Аргумент в тази насока
е и обстоятелството, че измерената скорост на движение на процесния лек
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ** **** ** съгласно снимка на л. 40 от
делото е 72 км/ч, като същото измерване е направено в 17:17:36.8 часа при
разстояние от 65 метра на автомобила от мястото на позициониране на АТСС.
Същевременно, на снимката на л. 57 и л. 159 от делото, касаеща намиращото
се зад процесния автомобил друго МПС, е измерена скорост от 68 км/ч в
17:17:37.5 часа при отстояние от 67 метра от АТСС. При движение от 72 км/ч
9
на процесния лек автомобил „Фолксваген“ (20 метра в секунда) в 17:17:36.8
часа, то при следващото измерване в 17:17:37.5 часа (снимка л. 57 и л. 159 от
делото), тоест 0.7 секунди по-късно, същият автомобил е следвало да е
изминал допълнителни 14 метра, като се намира на разстояние от 51 метра от
мястото на АТСС (65 метра - 14 метра, доколкото се касае за заснемане на
приближаващи МПС). От снимката на л. 57 и л. 159 от делото обаче е видно,
че е измерена скорост на движение на автомобил, който се намира на 67 метра
от АТСС или с 16 метра след л.а. „Фолксваген“ с рег. № ** **** ** и то почти
една секунда по-късно. В този смисъл очевидно на изображението на л. 57 и
л. 159 от делото, касаещо издаден електронен фиш Серия К № 4473694/2021
г., е измерена скоростта на движение на намиращото се зад процесния
автомобил друго МПС.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че по безспорен начин се
доказа чрез извършеното измерване, обективирано посредством изображение,
приложено на л. 40 от делото, че л.а. „Фолксваген“ с рег. № ** **** ** в
17:17:36.8 часа на 08.02.2021 г. се е движил на процесното място със скорост
от 72 км/ч (след приспадане на толеранса от 3 км/ч като възможна техническа
грешка). В този смисъл законосъобразно е издаден и процесният електронен
фиш, с който е санкциониран собственикът на заснетия автомобил. По
отношение на електронен фиш Серия К № 4473694/2021 г., следва да се
посочи, че същият е предмет на разглеждане по друго наказателно дело в
СРС. Независимо от това, по гореизложените от съда съображения е видно,
че същият касае измерена скорост на движение на друго МПС, а не на
процесното такова, независимо, че в същия е вписан отново л.а. „Фолксваген“
с рег. № ** **** **. Отделно от това, електронен фиш Серия К №
4473694/2021 г. е издаден след процесния електронен фиш Серия К №
4470741/2021 г. (видно от номерацията им), поради което и съгласно
принципа „non bis in idem” подлежи на отмяна именно той, като издаден
втори по време, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Следва да се посочи, че е допусната известна неточност в електронния
фиш, доколкото при описание на мястото на извършване на нарушението е
посочен гр. София. Въпреки това, от цялостното съдържание на електронния
фиш по несъмнен начин се установява, че мястото на извършване на
нарушението попада извън рамките на населено място – бул. „Европа“ № 570
10
с посока на движение от Околовръстен път на гр. София към гр. Божурище.
Фактът, че нарушението е извършено извън населено място се установява
освен от изричното посочване в електронния фиш, че ограничението на
скоростта за движение е въведено с пътен знак „В26“ за извън населено
място, така и с оглед приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2
ЗДвП. В този смисъл „гр. София“ е употребено с цел посочване на
местонахождението на бул. „Европа“, който започва от края на гр. София в
посока гр. Божурище, както и визирания бул. „Околовръстен път“, като се
има предвид „Околовръстен път“ на гр. София. Посочената неточност обаче
по никакъв начин не е довела до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, доколкото последното не е постановено в
невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му
„административно обвинение“. Аргумент в тази насока е и обстоятелството,
че жалбоподателката и процесуалният й представител не възразяват относно
това обстоятелство нито в жалбата си, нито в хода на съдебното
производство.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед направеното искане от страна на въззиваемата страна за заплащане
на възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
разноски в тази насока. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, юрисконсултското възнаграждение в полза на въззиваемата страна
следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4470741/2021 г., издаден
от СДВР, с който на Д. А. В. е наложено административно наказание „глоба”
11
в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. А. В. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5 сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12