Определение по дело №132/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 170
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500500132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                24.04. 2019 г.                     гр. Търговище

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и четвърти  април                             2019 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                               БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр. дело №132,  по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпили са жалби от Д.Г. *** и Д.Г. от гр. В. Търново, против действията на ДСИ при РС Търговище по изп.д. № 11/ 2017 г.  Предмет на обжалване и по двете жалби е постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото дело, от 08.02. 2019 г. По двете жалби са образувани две дела пред ТОС, като делото с по-голям номер е присъединено към настоящото, поради наличието на връзка.

Жалбата на Д.Г. е бланкетна и в нея няма изложени мотиви относно законосъобразността. Има направено искане за отвод на съдиите от ОС, които били в близки отношения с ДСИ при РС Търговище.

В жалбата на Д.Г. е посочено, че заедно с другата жалбоподателка – нейна майка и сестра й С.Г., трите са длъжници към Банка ДСК, за дългове, които са останали в наследство от баща й. Те отговарят като наследници. Били образувани две изпълнителни дела, за две отделни задължения. За по-голямото – за потребителски кредит, имало сключена застраховка „Живот“ и това било задължението по изп.д. № 217/ 2016 г. Застрахователното обезщетение било преведено от застрахователя, като то следвало да се приспадне от задължението именно по това дело, а не както бил направил ДСИ, да го приспадне и от задължението по прекратеното дело. Иска се отмяна на постановлението.

По жалбата на Д.Г. Банка „ДСК“ АД посочва, че предвид на изплащането на задължението на С.Г., са поискали прекратяване на делото спрямо нея, а за другите наследници, производството продължава. По същата жалба, С.Г. посочва, че е налице просрочие – жалбата не е подадена в срок и освен това липсвал правен интерес от нея. ДСИ посочва, че жалбата е процесуално недопустима, като просрочена и като лишена от правен интерес. Освен това била и неоснователна.

По жалбата на Д.Г. банка“ДСК“АД счита, че  същата е неоснователна. По същата жалба С.Г. посочва, че  е недопустима, защото обжалваното действие не е сред тези, изброени в чл. 435, ал. 2 от ГПК, които длъжникът може да обжалва. Липсва и правен интерес от обжалването. Д.Г. счита жалбата за основателна. ДСИ счита жалбата за недопустима и неоснователна.

Съдът, след като се запозна с материалите по изпълнителното дело и като съобрази доводите на страните, установи следното:

На първо място не са налице основания за отвод на състава. Изложените в жалбата доводи са абсурдни, защото по логиката на жалбоподателката, ОС Търговище не би следвало да разглежда нито една жалба против актовете на първоинстанционните съдилища, които са в района на съдебния окръг. Няма каквито и да било основания за отвод.

По отношение на допустимостта. Жалбата на Д.Г. е просрочена. Съобщението за постановлението й е връчено на 01.03. 2019 г. Жалбата е подадена лично  при ДСИ, на 11.03. 2019 г. Предвид на това производството по нея е недопустимо и следва тази жалба да се остави без разглеждане.

И двете жалби са недопустими на основание чл. 435 от ГПК.

Обжалваният съдебен акт е Постановление на ДСИ за прекратяване на делото, поради изплащане на задължението. Делото е образувано на 01.02. 2017 г., като видно от поканите за доброволно изпълнение, задълженията с разноските и държавните такси са били както следва: За Д. Г. – 1114,16 лв., а за останалите две длъжници – по 502,13 лв.  Това дело е било присъединено от ДСИ към по-рано заведеното изп.д. № 217/ 2016 г., между същите страни, за друг дълг на наследодателя, където задълженията са по-големи.

През месец април 2017 г. от взискателя постъпва молба, в която посочва, че сумата от 2439,19 лв. е постъпила за погасяване на задълженията на наследодателя Сашо Господинов, като обезщетение по застраховка „Живот“ и затова тази сума искат да бъде приспадната от задълженията. В адресната част на молбата е посочено, че тя се подава и по двете изпълнителни дела между банката и наследниците. Посочва, се, че тъй като все още има непогасени задължения, за тях производството и изпълнителните действия следва да бъдат продължени. Още тогава, с разпореждане на ДСИ от 06.04. 2017 г., сумата е приспадната от задължението по изп.д. № 11/ 2017 г. Издадена е справка с дата 03.07. 2017 г., че задълженията по това дело са занулени. Общо платените суми също са посочени. Едва на 08.02. 2019 г. обаче, делото е прекратено.

При така описаните факти, съдът счита, че жалбите са недопустими и поради липса на правен интерес. На обжалване от длъжника подлежат строго определени действия на ЧСИ, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК:  постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.  В жалбата на Д. Г. се съдържат доводи за неправилно извършвани  погасявания на дълга, като тя смята, че това е следвало да се извърши относно другия дълг. Това обаче, както и прекратяването на делото поради погасяване, не е действие, което длъжникът има право да обжалва. Липсва правен интерес по отношение и на двете жалби.

Затова същите следва да се оставят без разглеждане, като недопустими, на посочените основания – просрочване на тази на Д. Г. и липса на правен интерес и за двете.

В заключение: жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Г. за отвод на състава на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбите на Д.Г. и Д.Г., против действията на ДСИ по изп.д. №11/ 2017 г. на РС Търговище, а именно – постановление от 08.02. 2019 г. за прекратяване на делото като недопустими и

ПРЕКРАТЯВА  производството по настоящото в.гр.д. № 132/2019 г. на ТОС.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването на страните, пред Апелативен съд гр. Варна, с частна жалба.

Да се връчи препис и на ЧСИ, за сведение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                              2.