№ 2403
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110162587 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от А. Я. П. против „ЕОС
Маткрикс“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 521,14 лева – главница по договор за кредит № CREX-01340584/20.11.2006 г., ведно
със законната лихва, считано от 09.12.2014 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от общо 325,00 лева – разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат,
за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 68011/2014 г. по описа на СРС и е
образувано изп.д.№ 20248560400728 по описа на ЧСИ *********, с район на действие
СГС, поради погасяване по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 68011/2014 г. по описа на СРС, е образувано изп.д.№ 20248560400728 по
описа на ЧСИ *********, с район на действие СГС. Поддържа, че въз основа на
посочения изпълнителен лист през 2016 г. също е било образувано изпълнително дело,
но по него не са извършвани годни изпълнителни действия, като същото е прекратено
по реда на чл.433, ал.1, т.2 ГПК на 24.06.2024 г. Поддържа, че изп.д.№ 20248560400728
е образувано на 07.08.2024 г., след като вземането по процесния изпълнителен лист
вече е погасено с общата 5–годишна погасителна давност. По изложените в исковата
молба твърдения, ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове за
недължимост на процесните суми. Претендира и направените в хода на
1
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията на
ищеца, че по образуваното през 2016 г. изпълнително производство не са извършвани
годни да прекъснат давността изпълнителни действия, като се сочи, че е бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Отделно от предходното се
твърди, че са подавани молби, с които е искано ЧСИ да пристъпи към изпълнителни
действия. Сочи се още, че следва да бъде отчетено и времето, през което поради
обявеното в страната извънредно положение, давностните срокове не са текли. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съдът
уважи исковите претенции се прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20168560400628 по описа на ЧСИ *********, с район на действие СГС се установява,
че същото е образувано на 15.03.2016 г. по молба от „ЕОС Файненс” ЕООД, в
качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 15.04.2015
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 68011/2014 г. по описа на СРС е, че А. Я. П. е осъден да
заплати на „ЕОС Файненс” ЕООД сумата от 521,14 лева, представляваща главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-01340584/20.11.2006 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.12.2014 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от общо 325,00 лева – разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника, но в пода на производството не са извършвани изпълнителни действия. С
разпореждане от 24.06.2024 г. ЕОС Матрикс ЕООД е конституирано в правата на
взискателя по изпълнителното производство.
С постановление от 24.06.2024 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20248560400728 по описа на ЧСИ *********, с район на действие СГС се установява,
че същото е образувано на 07.08.2024 г. по молба от ЕОС Матрикс ЕООД въз основа на
гореописания изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
2
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника
На 17.09.2024 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника.
На 17.10.2024 г. по изпълнителното делото е подадена молба от взискателя с
искане за налагане на възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот.
С постановление от 18.10.2024 г. е наложена възбрана върху собствените на
длъжника 20/662 ид.ч. от недвижим имот.
На 30.10.2024 г. е наложен и запор върху вземания за пенсия на длъжника.
С разпореждане от 05.12.2024 г. изпълнителното производство е спряно, поради
издадена обезпечителна заповед по настоящото съдебно производство.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че иецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Между страните не се спори, че вземането на ответника по основание и размер е
установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед предходното,
следва да се има предвид, че след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давност за вземанията
на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, длъжникът по заповедта не
може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които
3
са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на
вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен
на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок.
С приетото в хода на производството ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на
ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Видно от изпълнително дело 20168560400628 по описа на ЧСИ *********, с
район на действие СГС е, че в хода на същото не са извършвани изпълнителни
действия, като такива не са и поискани от взискателя. С оглед предходното, поради
което на 15.03.2018 г. е настъпила перемпция и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1 , т.8 ГПК.
Следва да се има предвид, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433, ал.1, т.8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8
ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
4
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо
от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване
на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се
отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
В конкретния случай по делото липсват данни кога е връчена заповедта и дали
срещу нея е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което следва да се приеме, че
същата е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист –
15.04.2015 г. От този момент е започнал да тече срокът на погасителна давност
относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
С оглед предходното и при съобразяване с периода, през който давност не е
текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото на обявеното извънредно положение в
страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от обнародване в ДВ/, т.е. период от общо
69 дни, то към датата на образуване на изпълнително дело № 20248560400728 по
описа на ЧСИ *********, с район на действие СГС - 07.08.2024 г., вземането е било
погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата за тяхното извършване е, че ищецът е направил и претендира
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, обективирано в писмения му отговор, съдът
намира за основателно. За да достигне до този извод съдът взе предвид, че цената на
предявените искове е 846,14 лева, а делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в едно открито съдебно заседание. Ето защо, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намелено да минималния размер от 400,00 лева. С
оглед предходното на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
451,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Я. П., ЕГН **********
срещу „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Възраждане, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6 искове с правно
5
основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 521,14 лева, представляваща главница по договор за кредит № CREX-
01340584/20.11.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2014 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от общо 325,00 лева – разноски за държавна
такса и възнаграждение за адвокат, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
68011/2014 г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20248560400728 по описа на
ЧСИ *********, с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕОС Маткрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6 да заплати на А. Я. П., ЕГН ********** сумата
от общо 451,85 лева, представляваща направени разноски по производството пред
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6