Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1138 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. вр. чл. 422 ГПК.
Образувано
е по искова молба, вх. № 56748/19.06.2020 г. на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за
установяване съществуването на солидарни задължения на „Т.К.Н.“ ООД, ЕИК ********,
В.Л.П., ЕГН ********** и Й.Е.К., ЕГН **********, произтичащи от договор за
кредит № 1303/15 в размер на общо 201040,02 лева, за които по частно гр. дело №
779/2019 г. на СРС, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, срещу която са депозирани възражения. При условията на
„алтернативност“ установителни искове са предявени и срещу „Н.“ ООД (н), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
При дължимата служебна проверка на исковата молба съдът е
указал отстраняване на конкретно посочени нередовности, включително уточняване
на искането производството по отношение на несъстоятелния кредитополучател „Н.“ ООД (н) да бъде прекратено, при поддържано от друга
страна, при условията на алтернативност, искане за установяване на задълженията
и на този ответник. В уточнителна молба от 07.07.2020 г. ищецът заявява, че
поддържа предявените установителни искове спрямо „Н.“ ООД (н), като съдът
дължал служебна преценка на допустимостта им.
Производството по търг. дело № 1138/2020 г.
на СГС, VІ-16 състав е образувано на 08.01.2019 г. по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК - с предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Със съдебно решение по търг.
дело № 2299/2019 г. на СГС,
VI-2 състав, от 15.04.2020 г. по отношение на един от
солидарните длъжници - „Н.“ ООД, ЕИК ********, е открито производство по
несъстоятелност, като с решение от 03.08.2020 г. дружеството е обявено в
несъстоятелност, т. е. налице е откриване на производство по несъстоятелност
при висящност на настоящото производство. Предмет на предявените по отношение
на несъстоятелния търговец установителни искове са парични вземания, които не попадат
в предвидените изключения, допускащи продължаване на производството, поради
което в приложение на чл. 637, ал. 1 ТЗ, настоящото съдебно производство е
спряно по отношение на исковете, насочени срещу „Н.“ ООД (н). По отношение на
останалите солидарни длъжници, ходът му не е временно преустановен, тъй като
пасивната солидарност е форма на обикновено другарство и не обуславя съвместна
процесуална легитимация.
След извършена справка по партидата на
обявеното в несъстоятелност дружество „Н.“ ООД в ТРРЮЛНЦ е установено, че е
изготвен списък на предявените и приети от синдика за удовлетворяване в
несъстоятелността вземания, като под № 4 от списъка, пункт втори, са включени изцяло
вземанията, предявени от ищеца в настоящото производство като сумата,
претендирана като просрочена такса ангажимент в размер на 130,68 лева, е
инкорпорирана в общия размер на сумата 8153,50 лева, описана да представлява разноски
по събиране на вземането. Списъкът, обявен по партидата на дружеството, е
одобрен с неподлежащо на обжалване определение от 27.07.2020 г. на съда по
несъстоятелността, като видно от съдържанието на определението, срещу списъка
възражения не са депозирани. В този смисъл е реализирана хипотезата на чл. 637,
ал. 2 ТЗ и с определение от 27.04.2021 г. производството в частта по отношение
на предявените срещу „Н.“ ООД (н) искове, е прекратено, тъй като вземанията на
ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД са изцяло приети за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
В предявената искова молба, която следва да бъде
разгледана по отношение на „Т.К.Н.“ ООД, ЕИК ********, В.Л.П., ЕГН ********** и
Й.Е.К., ЕГН **********, се твърди, че с договор за кредит № 1303/2015 г. от
22.07.2015 г. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД встъпила в
кредитно правоотношение с ответника - „НН. – СЕРВИЗ“ ООД (н) в качеството му на кредитополучател,
като му предоставила сума в размер на 195000 лева за ползване в рамките на 12
месечен срок. Ответниците „Т.К.Н.“ ООД, ЕИК ********, В.Л.П., ЕГН ********** и Й.Е.К.,
ЕГН ********** се обвързали да отговарят като солидарно задължени лица за
изпълнение на задължението за връщане на дадената в заем парична сума. Страните
уговорили краен срок за погасяване на кредита до 20.07.2016 г., като за
ползването на паричните средства се дължала възнаградителна лихва от не
по-малко от 8 %, а в случай на допуснато закъснение в срочното обслужване на
вноските – се дължала и наказателна лихва (неустойка) за периода на забавата.
Предвидени били и допълнителни административни разходи по обработка и
управление на кредита, като такса за договаряне; такса за управление, такса за
предсрочно погасяване; комисионна за ангажимент. По волята на страните нямало
уговорен срок за усвояване на предоставената за ползване сума от
кредитополучателя, като същият имал право за срока на договора да усвоява
изцяло или частично суми по кредита до уговорения максимален размер на
кредитната линия. В чл. 2.16 на договора било прието, че на 20.07.2016 г.
кредитополучателят бил длъжен да погаси всички дължими по кредита суми
(главница, лихви, комисионни, разноски, евентуално мораторна неустойка,
означена като наказателна лихва), като начислената лихва следвало да се
обслужва на 20-то число за месеца, за който се отнася. Към договора действали
общи условия по кредити, предоставяни на еднолични търговци и юридически лица
от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, приети с решение на УС на банката от 29.03.2012 г. и
изменени с решение на УС на банката от 06.11.2014 г. - в сила от 18.11.2014 г..
Тези ОУ били приети от кредитополучателя и встъпилите да отговарят солидарно по
договора за банков кредит лица. Съгласно чл. 8.2.1. от така действащите ОУ
всички вземания на банката ставали автоматично предсрочно изискуеми без да е
необходимо изпращането на уведомления или покани, тогава когато
кредитополучателя просрочи плащането на което и да е свое задължение към
банката с повече от 180 дни – считано от 181-я ден.
Съгласно сключени два анекса от 29.06.2016 г. и
16.10.2017 г. договорът за кредит № 1303/2015 г. бил изменен по обща воля на
страните. С първия анекс страните по кредитното правоотношение приели, че към
29.06.2016 г. неиздължената главница по договора за кредит възлиза на сумата от
195000 лева, като било постигнато съгласие за промяна в падежното число за
плащане на дължимите по договора суми (главница, лихви, такси и комисионни),
като същото вместо 20-то число се установило на 5-то число на съответния
календарен месец. Страните се съгласили срокът за ползване от кредитополучателя
на усвоения кредитен лимит да бъде продължен с нов 12-месечен период, като
новият краен срок за издължаване на кредита бил 05.08.2017 г.. С втория анекс
била уговорена трансформация в кредитното правоотношение в следния предметен
порядък: страните признали, че към 16.10.2017 г. неиздължената главница по договора за кредит
възлиза на сумата от 195000 лева и била въведена промяна в срока на договора за
кредит, като същият бил продължен до 05.10.2021 г., която дата била краен срок
за издължаване на средствата, усвоени по кредитната линия, при запазване на
условията и сроковете на договора за кредит и действащите към него ОУ.
Задължението за заплащане на сумата от 195000 лева следвало да се изпълни на 47
равни последователни месечни вноски – всяка с размер от 4063 лева, платима на
5-то число от месеца, считано от 05.11.2017 г. до 05.09.2021 г. и 1
изравнителна месечна вноска в размер на 4039 лева, платима на 05.10.2021 г.,
която дата била и краен срок за погасяване на кредита.
Ищецът твърди, че за вземанията си по договора за кредит
се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците въз
основа на извлечение от счетоводните си книги за сумите: 182811 лева –
главница, 12302,75 лева – възнаградителна лихва за периода 05.02.2018 г. –
12.12.2018 г., 5795,59 лева – мораторна неустойка върху просрочената главница
за периода 05.03.2018 г. – 06.01.2019 г. и за сумата 130,68 лева – такса
ангажимент за периода 20.03.2018 г. – 20.11.2018 г., но тъй като ответниците възразили
срещу заповедта за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 779/2019 г. на
СРС, 25 състав, предявява искове за установяване съществуването на вземанията
по договора за кредит, които и към предявяването на исковата молба оставали
неизпълнени.
В двуседмичния срок за отговор на
исковата молба никой от ответниците „Т.К.Н.“ ООД, ЕИК ********, В.Л.П., ЕГН **********
и Й.Е.К., ЕГН **********, не е упражнил правото да депозира такъв. В подадените
възражения по чл. 414 ГПК всеки от тях бланкетно твърди недължимост на
вземанията, но без никакви съображения в подкрепа на това твърдение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
От представения договор за банков кредит № 1303/15, се
установява, че на 22.07.2015 г., между ищеца, в качеството му на банка и
дружеството, по отношение на което производството е прекратено - „НН. –
СЕРВИЗ“ ООД (н), в качеството му на
кредитополучател, е постигнато съгласие на последното да бъде предоставен
краткосрочен банков кредит (кредитна линия) в размер на 195000 лева, срещу
заплащане на възнаградителна лихва – 3-месечен СОФИБОР плюс 7,484 пункта
надбавка годишно, но не по-малко от 8 % годишно върху непогасената главница.
При забава в плащането на главницата, върху падежиралата просрочена главница се
начислявала, освен възнаградителната лихва и мораторна неустойка от 10 пункта
годишно. Дължима била и комисионна за ангажимент в размер на 0,5 % годишно върху
разрешената,
но неусвоена част от кредита, както и на основание т. 2.11 от договора – такса
управление в размер на 1 % годишно върху размера на кредита. Ответниците „Т.К.Н.“
ООД, В.Л.П. и Й.Е.К. се съгласили да отговарят за задълженията на
кредитополучателя като съдлъжници. Страните сключили на 29.06.2016 г. анекс № 1
към договора, в който признали същствуването на задължение за връщане на
главница в размер на 195000 лева, съгласили се с промяна на падежа на месечното
задължение от 20-то на 5-то число и продължили срока на действие на договора до
05.08.2017 г.. Този срок е продължен до 05.10.2021 г. с анекс № 2, сключен на
16.10.2017 г., в който кредитополучателят и солидарните длъжници признали
съществуването на задължение за връщане на главница в размер на 195000 лева,
която се съгласили да бъде върната на 47 месечни вноски, всяка с размер от 4063
лева и една изравнителна, платима на 05.10.2021 г. с размер 4039 лева.
С нотариална покана, рег. № 9555/17.10.2018 г., том 4,
акт 162 на нотариус Червенкова, рег. № 210 на НК, поради забавено изпълнение на
задълженията по сключения договор, в случай, че в предоставения допълнителен
7-дневен срок за изпълнение такова не последва, банката отправила изявление за
обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор. Нотариалната
покана, видно от отбелязването, е връчена лично на адресатите на 22.11.2018 г.,
което означава, че задълженията по договора станали предсрочно изискуеми на
30.11.2018 г..
В производството е прието неоспорено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз
основа на което приема, че общо усвоените средства по процесния договор за
кредит възлизат на 98909,48 лева + 63000 лева + 30000 лева + 3 090,52 лева =
195000 лева, отпуснати въз основа на четири молби за усвояване, като е
достигнат и максималният разрешен лимит. Общо отразените погашения на главница
възлизат на 4063 лева + 4053,78 лева + 9,22 лева + 4063 лева = 12189,00 лева.
Съгласно справка от търговските книги на банката в периода от 27.01.2018 г. до
14.04.2021 г. не са осчетоводявани погашения по главница. Общо непогасената
главница към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
(13.12.2018 г.) и до датата на изготвяне на извлечението от кредитната сметка,
по което е издадена оспорената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист – 06.01.2019 г. е в размер на 182811,00 лева (разлика между усвоена
главница и погасена такава).
Общо падежиралата и непогасена договорна лихва към датата
на предсрочна изискуемост 13.12.2018 г. и към предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 08.01.2019 г. за периода 05.02.2018 г. - 05.12.2018
г. възлиза на сума в общ размер от 12302,75 лева. Общо падежиралата и
непогасена наказателна лихва (мораторна неустойка) към 13.12.2018 г. е в размер
на 3400,74 лева, а начислената към 06.01.2019 г. (датата на извлечението от
сметка) е в размер на 5612,78 лева. Общо падежиралите и неплатени такси
ангажимент за периода 20.03.2018 г. - 20.11.2018 г. са в размер на 130,68 лева
и тази сума е непогасена както към 13.12.2018 г., така и към 06.01.2019 г..
Последните погашения по процесния кредит са извършени на 26.01.2018 г. и към
20.02.2018 г., като след датата на издаване на извлечението от счетоводни
книги, въз основа на което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 15.01.2019 г. няма данни за постъпили и осчетоводени
плащания.
От приложеното за послужване частно
гр. дело № 779/2019 г. на СРС, 25 състав, се установява, че въз основа на извлечение
от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит и анексите към
него, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 201040,02
лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението
– 08.01.2019 г. до окончателното й погасяване и направените за производството
разноски в размер на общо 4170,80 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, срещу която заповед ответното
дружество „Т.К.Н.“ ООД и претендираните солидарни длъжници-физически лица депозирали
възражения в срока по чл. 415 ГПК, в които освен общото оспорване на
задълженията не се съдържат фактически твърдения и правоизключващи възражения.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По
отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи,
че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производството по частно
гр. дело № 779/2019 г. на СРС, 25 състав, ищецът „Т.Б.А.Б.“
ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл.
417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е
спазен.
Основателността
на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически
състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ
елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимираните ответници,
възникнало от сключен на 22.07.2015 г. договор за банков кредит, елемент от
съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване
парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на
задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната
сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответниците, които се твърди да
са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за
заплащане на мораторна неустойка.
Неизпълнението
на задълженията на кредитополучателя по договора и на солидарните длъжници е по
своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не
стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно
твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния
факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за
което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да
е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че
между ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и солидарно задължените
с кредитополучателя лица „Т.К.Н.“ ООД, В.Л.П. и Й.Е.К., е сключен договор за
банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв,
включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно
ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на
последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е
юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - „НН. – СЕРВИЗ“ ООД (н) е обективирало воля да получи сумата
срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на
изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е
спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Солидарните длъжници са поели по своя воля задължението да
отговорят за изпълнение на задълженията на кредитополучателя при същите
условия.
В двата последователни анекси към договора са
обективирани изрични извънсъдебни признания от страна на кредитополучателя и
солидарните длъжници на факта, че дължат връщане на главница в размер на 195000
лева, падежът на което задължение кредиторът последователно се съгласил да бъде
отсрочен. Така с последния сключен между страните анекс № 2/16.10.2017 г.
кредитополучателят и солидарните длъжници признали да дължат главница в размер
на 195000 лева, която следвало да върнат на 47 месечни вноски с падеж всяко
5-то число на месеца. Неизпълнението на задължението за престиране на падежирала
погасителна вноска, е породило правото на банката-кредитор с едностранно
волеизявление да уведоми задължените по договора лица, че губят преимуществото
на срока и дължат изпълнение на цялото задължение след изтичане на 7-дневен
срок от получаване на отправената нотариалната покана, което е осъществено на
22.11.2018 г..
Съгласно указанията, дадени с т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
- кредитополучател. Затова и установената съдебна практика изисква получаването
от страна на длъжника на волеизявлението на банката за загубване преимуществото
на срока, да предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
"обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването
за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. В този смисъл
клаузата на чл. 8.2.1 от приложимите към договора обще условия не поражда
правни последици.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на
задължението за заплащане на главницата настъпила на 13.12.2018 г., макар
обективно задължението да е предсрочно изискуемо от 30.11.2018 г.. За нуждите
на настоящото производство от значение е до длъжниците да е достигнало
едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради което непогасената
към твърдяната от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД дата главница в размер
на 182811 лева е била изискуема и не се установява да е погасена чрез плащане
или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и
неудовлетворено право на вземане за сумата 182811 лева, представляващо
падежирала до 30.11.2018 г. и предсрочно изискуема главница по договор за
банков кредит № 1303/15/22.07.2015 г. и предявеният иск за установяването съществуването
на това задължение в отношенията му с ответниците, е основателен и следва да
бъде уважен.
Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За
ползването на предоставената парична сума, кредитополучателят и солидарните
длъжници дължат заплащане на възнаграждение – лихва в размер на 3-месечния СОФИБОР
+ надбавка от 7,484 пункта годишно върху ползваната сума (т. 2.6 от договора).
Така за периода 05.02.2018 г. – 12.12.2018 г. уговорената и незаплатена
възнаградителна лихва върху ползваната сума, съгласно заключението на
счетоводната експертиза възлиза на сумата 12302,75 лева. В този случай обаче
банката е начислила възнаградителна лихва на 05.12.2018 г. в размер на 947,87
лева и на 13.12.2018 г. в размер на 245,54 лева, при положение, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 30.11.2018 г., от който момент възнаградителна лихва
няма основание да се дължи.
Това разрешение изрично е прието в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, според което
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от
срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да
се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл.
71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
Възнаградителната
лихва за периода 30.11.2018 г. – 13.12.2018 г. възлиза на сумата 1193,41 лева,
определена въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с
която сума задължението на солидарните длъжници следва да се намали. Така
исковете за дължимост на възнаградителна лихва следва да се уважат до размера
от 11109,34 лева (12302,75 лева - 1193,41 лева) и да бъдат отхвърлени за
разликата до предявения размер от 12302,75 лева.
Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане
на главницата е юридическият факт, пораждащ задължение за кредитополучателя да
заплаща възнаградителна лихва с надбавка от 10 пункта – т. 2.8 от договора,
която надбавка по своята характеристика представлява неустойка.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г.,
Т. К., ІІ Т. О. На ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна практика за съдилищата, е прието, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора, както в настоящия случай. Съгласно уговореното в
договора за периода на забавено изпълнение на главницата, се дължи
възнаградителна лихва в увеличен размер с 10 пункта, което увеличение по
същността си е мораторна неустойка,
определена на годишна база, която за периода 05.03.2018 г. – 06.01.2019 г.,
съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата 5612,78 лева, но при
определянето й не е отчетен фактът на настъпила на 30.11.2018 г. предсрочна
изискуемост на цялата главница, което означава, че на 05.12.2018 г. е била
дължима мораторна неустойка от 2212,04 лева, а не определената само върху
падежиралата главница неустойка от 609,45 лева, т. е. действителният размер на
мораторната неустойка възлиза на 7215,37 лева (5612,78 лева + (2212,04 лева –
609,45 лева)). Кредиторът претендира вземането в по-малък обем от 5795,59 лева,
поради което съдът следва да установи съществуването на вземането в обема и за
периода, очертани в заявлението по чл. 417 ГПК и предявената искова молба.
Съгласно т. 2.11 от договора в тежест на ответниците е
породено и задължението за заплащане на такса за управление от 1 %, която за
процесния период 20.03.2018 г. – 20.11.2018 г. е начислена в размер на 130,68
лева. Това вземане е дефинирано като такса ангажимент. Съгласно т. 2.13 от
договора обаче комисионна ангажимент е дължима върху разрешената, но неусвоената
част от главницата, а такава след 08.03.2016 г., когато е подадено последното
искане за усвояване на сумата в размер на 3090,52 лева и е достигнат пълния
размер на кредитния лимит, изобщо не е налице. В заявлението като източник на
тази такса е посочена т. 2.11 от договора, която предвижда такса за управление именно
в размер на 1 % от размера на кредита. В извлечението от търговските книги
обаче вземането за сумата 130,68 лева е посочено като такса ангажимент, така е
индивидуализирано и в издадената заповед за изпълнение. Доколкото обаче в
заявлението е посочена клаузата от договора, която поражда вземането – т. 2.11
и тя касае именно такса за управление, съдът приема, че е сезиран с искане за установяване
на вземане за такса управление, а не комисионна за ангажимент по т. 2.13 от
договора, съответно таксата за управление не се установява да е погасена и
съществуването й следва да бъде установено в претендирания размер, установен в
залючението на счетоводната експертиза.
Предвид
изложеното, елементите, обосноваващи основателността на предявените обективно,
кумулативно и пасивно субективно съединени искове, са налице, което обуславя
извод за уважаването им до приетите за основателни размери.
Приетата за дължима от ответниците главнца следва да бъде
заплатена заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било
образувано частно гр. дело № 779/2019 г. на СРС, 25 състав – 08.01.2018 год. до
окончателното й погасяване – аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид частичното
уважаване на установителните искове за възнаградителна лихва, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 4146,93 лева – разноски за заповедното
производство, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, което е в минимален размер.
За настоящото
производство ищецът претендира присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на общо 5120,80 лева, от които има право на 5090,40
лева, тъй като в производството е представляван от юрисконсулт и има право на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните състезания редакция, предвижда
в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като
за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, както в случая,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
размер. Затова при така действащата нормативна уредба ищецът има право на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 450 лева и тази сума е
приета за релевантна при определяне на разноските. От общо извършените разноски
в тежест на ответниците следва да се възложат само тези, съответстващи на
уважената част от предявените искове.
Искания за присъждане на разноски от ответниците не са релевирани.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че „Т.К.Н.“ ООД, ЕИК ********, В.Л.П.,
ЕГН ********** и Й.Е.К., ЕГН **********, в качеството на съдлъжници на договор
за кредит № 1303/15 от 22.07.2015 г. солидарно дължат на ищеца, сумата 182811 лева
– падежирала и обявена за предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва върху нея за периода от 08.01.2019 г. г. до окончателното й погасяване,
сумата 11109,34 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.02.2018 г. до 30.11.2018
г., сумата 5795,59 лева – мораторна неустойка върху просрочена главница за
периода от 05.03.2018 г. до 06.01.2019 г. и сумата 130,68 лева – такса
управление за периода от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., за които суми в
производството по частно гр. дело № 779/2019 г. на СРС, 25 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за дължимост на
възнаградителна лихва над сумата 11109,34 лева до предявения размер от 12302,75
лева и за периода 30.11.2018 г. – 12.12.2018 г..
ОСЪЖДА „Т.К.Н.“ ООД, ЕИК ********, В.Л.П.,
ЕГН ********** и Й.Е.К., ЕГН **********, да заплатят на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 5090,40 лева (пет хиляди и деветдесет
лева и четиридесет стотинки) – разноски за исковото производство и сумата 4146,93
лева (четири хиляди сто четиридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) –
разноски за производството по частно гр. дело № 779/2019 г. на СРС, 25 състав,
представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за която
сума е издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: