Р Е Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 25.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1378 по описа за
2020 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от Областна
дирекция на МВР - Варна срещу решение №
1111/04.03.2020 година постановено по гр.д. 16807/2019 година по описа на ВРС,с което се
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ НА Н.С.Н. ЕГН********** с адрес *** сумата от 1 136.19лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143
ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 1965.44 лв.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: гр.Варна, ул.„Цар Калоян“ №2, ДА
ЗАПЛАТИ НА Н.С.Н. ЕГН********** с адрес *** сумата от 202.33лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 50лв., представляваща дължима държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Твърди се, че постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно по изложени подробни съображения във
въззивната жалба
Претендира се отмяна на решението на ВРС
и да се постанови друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се
направените по делото разноски
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор ,в който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
Излага подробни съображения. Претендира разноски
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на
изложението, следва да се вземе предвид следното:
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от
01.10.2016г. до 30.09`.2019г. действащае била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени
от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата,
като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата
урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно
чл. 3, ал. 3 от наредбата при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на
Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е
нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените
им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за
дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по
неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на
общо основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По
отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ,
което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства
дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от
въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и
по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
В обжалваното
решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението като правилно
следва да се потвърди.
С оглед
изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300лв,за
адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1111/04.03.2020 година
постановено по гр.д. 16807/2019 година
по описа на ВРС
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.Н.
ЕГН********** с адрес *** сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е
окончателно и
не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :