ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1298
гр. Кюстендил, 30.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20221520101562 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба с вх. №7510/24.08.2022 г., депозирана от
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, чрез
пълномощника си адв. П. В. от САК, съдебен адрес в гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ №22, ет. 2, ап. 3, против Й. Я. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ****,
и Е. Я. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ******.
В исковата молба се сочи, че на 11.04.2008 г. в гр. Кюстендил бил
сключен Договор за потребителски кредит №FL386896 между „Юробанк И
ЕФ Джи България“ АД, като кредитор, и ответниците като
кредитополучатели. По силата на този договор последните получили в заем
10 000 лв., като за усвояването му се представя банково бордеро.
Предоставената в заем сума се олихвявала съгласно чл. 3 от Договора. Срокът
за изплащането на заема бил 120 месеца с последен падеж 11.04.2018 г., като
размерът на погасителната месечна вноска била 161, 03 лв., а последната 160,
61 лв. Непогасеният размер на задължението на кредитополучателите била 8
872, 39 лв. – главница и 9 496, 73 лв. – лихва. С цесия от 18.01.2016 г.
кредиторът прехвърлил вземането на си на настоящия ищец. На длъжниците
били изпратени уведомления по чл. 99 от ЗЗД за сменения кредитор.
Между страните по спора имало решение по установителен иск по гр. д.
№98/2022 г. по описа на КРС, по силата на което ищецът бил осъден да плати
на ответниците сума в размер на 580 лв., затова при евентуално уважаване на
настоящата претенция се прави изявление за прихващане за насрещните
задължения.
На база изложеното се иска осъждане на ответниците за сумата от 1 250
лв. – частично от неизплатена главница в размер на 3 872, 39 лв. по цитирания
договор за кредит, както и законна лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба, както и се прави изявление
1
за прихващане на насрещни задължения със сумата от 580 лв. - разноски по
гр. д. №98/2022 г. по описа на КРС.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения
особен представител – адв. М. е депозирала писмен отговор. Изразява се
становище, че искът е допустим, но неоснователен. В договора за цедиране на
вземането не бил посочен единия от ответниците и затова по отношение а
него вземането не било сменило кредитора си. Смята се, че е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост и в тази връзка се прави възражение за
погасяване на задължението по давност, като в договора за кредит има клауза
за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. От настъпването й
до 24.08.2022 г. – предявяване на иска, съгласно чл. 110 от ЗЗД била
настъпила 5-годишната давност. Искът не бил основателен, долкото
длъжниците не били уведомени за цесията. Неоснователно е искането за
извършване на прихващане с вземанията на ответниците по цитираното гр. д.
по описа на КРС.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа исковата
молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а ответната
страна оспорва претенциите на ищцовото дружество.
По допустимостта:
Исковите претенции са недопустими и делото следва да се прекрати по
следните съображения: С Решение №573/02.08.2022 г., постановено по гр. д.
№ 98/2022 г. по описа на КРС /потвърдено с Решение №155/10.04.2023 г.,
постановено по в. гр. д. № 627/2022 г. по описа на КОС/ претенциите на
настоящия ищец по процесния Договор за потребителски кредит № FL 386896
от 11.04.2008 г. между страните и в настоящото производство са били
отхвърлени, като неоснователни.
В съдебната практика е наложено разбирането, че установителната
претенция, предявена по реда на чл. 422 от ГПК, цели да установи
съществуването на едно парично вземане, признато за налично с издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по приключило заповедно
производство, като по този начин се заздрави издаденото в полза на
кредитора изпълнително основание. Отхвърлянето на иска за установяване
съществуването на вземането препятства влизането в сила на Заповедта за
изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК, но тя не подлежи на обезсилване - В
този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Осъдителната претенция от своя страна пък, предполага наличие не само на
валидна облигационна връзка, но и установено неизпълнение на договора,
като се иска длъжникът да бъде осъден да заплати вземането на кредитора и
въз основа на това осъдително решение след влизането му в сила да се издаде
изпълнителен лист като основание за започване на принудително изпълнение
- принудително събиране на вземането му. В същото време разпоредбата на
2
чл. 299 от ГПК установява императивна забрана правен спор, разрешен с
влязло в сила съдебно решение, да бъде пререшаван повторно от съда, поради
което предявяването на нов иск между същите страни, основан на същите
обстоятелства и за същото искане, е недопустим и образуваното въз основа на
такъв иск съдебно производство подлежи на прекратяване. Сила на присъдено
нещо е налице в случаите, когато има пълна идентичност в обективните,
субективните и времевите предели на спорното правоотношение. Само при
наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила
на присъдено нещо, ищецът би могъл да води нов иск. Със задължителните
разяснения в мотивната част на ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, е прието, че силата на пресъдено нещо има
правоустановяващо действие. Обхваща основанието и размера на признатото
с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от
страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото
вземане е недопустим. С Решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 812/2011
г., г. к., ІІ г. о. на ВКС е прието, че качеството "пресъдено нещо" на решението
по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност
относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за
последица непререшимост на разрешения спор. Освен това в мотивите на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГТК, е прието, че предмет на всяко гражданско дело е
претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално
право, което се въвежда в процеса чрез правното му твърдение, съдържащо се
в исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от него чрез
основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите го юридически факти, като в
случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира
само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при
предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по
частичния иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. В този
смисъл, в тълкувателното решение е формулиран извод за недопустимост на
последващ иск за непредявената разлика от вземането, в случай че
първоначално предявеният частичен иск е бил отхвърлен (тъй като с това
решение е отречено със СПН съществуването на основанието на вземането в
пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението
обхваща общите правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо
в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. От това следва
логично тълкуване, че след като не е налице основание ищецът да получи "по-
малкото", то не е допустимо както да търси, така и да получи "по-голямото" -
разликата до пълния размер на вземането, претендирано в последващо
гражданско дело въз основа на правопораждащи факти, идентични на
3
заявените и разгледани в рамките на предходния процес по частичния иск.
Следователно, когато дадено обстоятелство или правоотношение е било
включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес
между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се
разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение.
В случая предмет на претенцията е искане ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 1 250, 00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева)
частично от останалата част от вземането си за главница в размер на 3 872, 39
лв. – разлика над предявения по гр. д. №98/2022 г. по описа на КРС / влязло в
законна сила/ иск, по Договор за потребителски кредит № FL 386896 от
11.04.2008 г. между същите страни и в настоящото производство.
При тези факти съдебният състав приема, че е налице пълна идентичност
между страните и предмета на установителната претенция, която се явява
обективно продължение на заповедното производство, и последващото
сезиране на съда с осъдителна претенция, предмет на настоящото
разглеждане, а наличието на идентитет от такъв порядък прави осъдителния
иск изначално недопустим (още към момента на завеждането на исковата
молба). В този смисъл следва да се изхожда от правилото, че основанието на
един иск са юридическите факти (а не правните норми), твърдени от ищеца,
от които той извежда предявеното чрез иска свое конкретно материално
субективно право (вж. Определение № 132 от 21.03.2016 г. по ч. гр. д. №
1111/2016 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 372 от 14.08.2017 г. по гр. д. №
117/2017 г., II г. о. на ВКС, както и Ж. С., А. М., О. С., В. П. и Р. И.,
"Българско гражданско процесуално право", С., 2012 г., стр. 210). Без
значение е и обстоятелството, че по първото дело искът е установителен, а по
второто дело е осъдителен. Силата на пресъдено нещо обхваща разрешеното с
решението материално право и тя не е поставена в зависимост от разликата
във вида на търсената защита, а от вида на спорното материално право. Видно
е, че в случая приключилият спор касае същите страни, същия предмет и се
основава на същите обстоятелства, породени от едно и също основание -
вземане, чийто правопораждащ факт е Договор за потребителски кредит №
FL 386896 от 11.04.2008 г. – така и Определение № 277 от 16.05.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 806/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 115/10.01.2012 г. по т. д.
№ 883/2010 г. на I т. о. ВКС и мн. др. Неговото отхвърляне, освен че е пречка
за стабилизирането на издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение, отрича не просто основателността както на заявената, така и
незаявената част от претенцията, но и препятства възможността за
последващо сезиране на съда с искане за присъждане на непредявената част
от нея. Формираната сила на пресъдено нещо погасява правото на иск
относно материалното право и се явява абсолютна процесуална пречка
(отрицателна процесуална предпоставка), за повторен процес между същите
страни относно същия спор.
4
Ето защо, предявените искове в настоящото производство се явяват
недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а делото да се прекрати.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора, съдът не следва да присъжда разноски.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените
искове от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вписано в ТР при АЗ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо
Петков – Казанджията“ № 4-6, за осъждане на Й. Я. Р., ЕГН: **********,
адрес: гр. ***, и Е. Я. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, да заплатят
сумата от 1 250, 00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) частично от вземането
си за главница в размер на 3 872, 39 лв. по Договор за потребителски кредит
№ FL 386896 от 11.04.2008 г. между „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД, като
кредитор, и ответниците, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване исковата молба в съда – 22.08.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1562/2022 г. по описа на
КРС.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5