№ 378
гр. Шумен, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500373 по описа за 2021 година
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 5819 от 09.08.2021г.
депозирана от Т. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш...., ул.ет срещу
определение № 908 от 03.08.2021г. по гр. д. № 20213630101931 по описа на
РС – Шумен, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 299,
ал. 2 от ГПК. Жалбоподателката излага, че е изпълнила всички указанията на
съда и иска да се образува дело, въз основа на обстоятелствата описани в
молбата.
Съдът след като се запозна с изложеното в жалбата и материалите по
приложените дела, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Т. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш. срещу И.Д. Й. с ЕГН
********** от гр. Ш. и Н. Г. АТ. с ЕГН ********** от с. М., общ. К. по иск с
пр. основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с твърдението, че ответниците са се
облагодетелствали, като са се разпоредили с наследствен недвижим имот,
находящ се в с. К., общ. К. при което са се обогатили неоснователно с 1/3 от
продажната цена и е поискала от съда, да ги осъди да и заплатят сумата от по
1666.66лева, от която 1166.66 – главница и 500 лева - лихва, считано от
23.05.2006г.
1
При извършена служебна проверка, съдът е констатирал, че въз основа
на идентична искова молба на ищцата срещу същите ответници в РС –
Шумен, вече е било образувано гр. д. № 1311/2014г. по описа на РС – Шумен,
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, приключило с влязло в сила
съдебно решение № 165/27.02.2015г., с което ответниците са били осъдени да
платят на ищцата част от претендираните суми, които са били също от по
1166.66лева срещу И. Й. Й. - първата ответница и общо 1166.66лева срещу
наследниците на А.Д.А., чиято съпруга е втората ответница по процесното
дело. Приел е, че е налице спор, решен с влязло в сила съдебно решение и с
обжалваното пред настоящата инстанция определение е прекратил
производството по делото, като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 от
ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно.
Налице е влязло в сила съдебно решение № 165/27.02.2015г. по гр. д. №
1311/2014г. по описа на РС – Шумен, образувано по същия иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу същите ответници, въз основа на същото
обстоятелство - облагодетелстване с 1/3 от продажната цена на наследствен
имот, находящ се в с. К., общ. К., с която ответниците неоснователно са се
обогатили и с което решение, частично са приети за основателни исковите
претенции на настоящата жалбоподателка, като с диспозитива на същото са и
присъдени сумите в размер на по 333.34лева от всеки от ответниците и са
отхвърлени исковете й, за горницата над тази сума до претендираната сума в
размер на 1166.66лева.
При обсъждане на обективните предели на силата на пресъдено нещо
(СПН), във връзка с преценката за наличието й, се поставя изискването за
тъждество между решения със СПН въпрос и въпроса на новото дело.СПН се
формира по предмета на решението, което следва да съвпада и с предмета на
иска и установява съществуването или не на спорното материално право с
белезите, които го индивидуализират. С цитираното от първоинстанционния
съд решение, е видно, че в случая е налице пълно субективно и обективно
тъждество. Страните по него напълно съвпадат и със страните по
новообразуваното, независимо, че е само срещу първите две ответници, както
и, че предмета на иска е напълно идентичен с по – рано предявения –
претендира се абсолютно същото притезание, както по основание, така и по
размер. Обективното тъждество е налице, както когато вторият иск, цели още
веднъж да потвърди съдебно признатото или пък неговата противоположност,
така и когато цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със
съдебно отреченото, каквото именно цели настоящата жалбоподателка с така
предявения иск. Налице е изричен отхвърлителен диспозитив, за горницата
2
над присъдената сума до претендираната в размер на 1166.66лева, която сума
напълно съвпада и с претендираната в новообразуваното производство.
Спорът между страните, вече е разрешен с влязлото в сила съдебно
решение № 165/27.02.2015г. по гр. д. № 1311/2014г. по описа на РС – Шумен
и така повторно заведеният иск, по който е образувано процесното гр. д. №
1931/2021г. по описа на РС – Шумен, е недопустим. В случая намира
приложение забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК, като настоящият състав
възприема напълно правните изводи на РС – Шумен, изложени в мотивите на
обжалваното определение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК,
без да ги преповтаря.
Ето защо, като е прекратил производството по делото, поради
недопустимост на така предявения иск, първоинстанционния съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 908 от 03.08.2021г. по гр. д. №
20213630101931 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено
производството по делото на осн. чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3