Решение по дело №118/2020 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 8

 

Гр. Разград, 22 януари 2021година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                     МАРИН МАРИНОВ

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №118 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна   срещу Решение № 332/04.11.2020г., постановено по АНД № 509/2020г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 493858 – F499023/ 07.01.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Пилко“ ЕООД, гр.Разград за нарушения на чл.118, ал.10 от ЗДДС във вр. с чл.59б, ал.1 и във вр. с чл.59а, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ) на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС са наложени три имуществени санкции в размер на 500 лв.

Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила атакуваното решение.

Прокурорът заключава, че жалбата е основателна, като развива доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правата на нарушителя. С оглед на това предлага на съда да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд.

Разградският административен съд след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните по делото доказателства сочат, че срещу „Пилко“ ЕООД, гр.Разград е съставен АУАН № F499023/10.07.2019г. за това, че при извършена проверка на 16.05.2019г. в бензиностанция, находяща се в гр.Разград, стопанисвана от дружеството, данъчните служители са установили, че не са подадени до НАП по електронен път данните за три доставки на течни горива на датата на данъчното събитие, а в по-късен момент. Същите са посочени както следва:

За получаване на 06.03.2019г. на 30 119 л дизелово гориво - АДД е въведен през ЕСФП и подаден към НАП на 24.04.2019г.

За получаване на 12.04.2019г. на 30 052 л дизелово гориво-  АДД е въведен през ЕСФП и подаден към НАП на 24.04.2019г.

За получаване на 03.04.2019 г. на 30 142 л дизелово гориво - АДД е въведен през ЕСФП и подаден към НАП на 24.04.2019г.

Този АУАН е съставен въз основа на Протокол за извършена проверка сер. АА №0306779/16.05.2019г. В него е прието, че с деянията са осъществени три нарушения по чл.118, ал.10 от ЗДДС във вр. с чл.59б, ал.1 и във вр. с чл.59а, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и при идентично описание на нарушението от фактическа и правна страна, с процесното НП на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на уличеното юридическо лице са наложени три имуществени санкции в размер на 500 лв. С решението си Разградският районен съд е отменил това НП, като в мотивите си е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН е съставен в отсъствието на представител на наказаното дружество в нарушение на предвидения в ЗАНН ред от една страна, а от друга страна наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е разгледал и обсъдил подадените възражения. Изложените от него съображения частично се споделят и от настоящата инстанция.

Съгласно правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, а когато се ангажира административната отговорност на юридическо лице – в присъствието на неговия законен представител или на упълномощено от него лице. Редът и фактическите действия са регламентирани в чл.43, ал.1 от ЗАНН,  според който актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая, както от приложения АУАН, така и от показанията на актосъставителя се установява, че той е съставен на 10.07.2019г. в офиса на НАП в гр. Русе в присъствието на А. И. Х., който се е запознал със съдържанието му и го е подписал за „нарушител“. Лицето е било надлежно упълномощено да представлява наказаното дружество, видно от приложеното към делото пълномощно. С оглед на това настоящият състав на съда приема, че АУАН е съставен в присъствието на представител на уличеното юридическо лице и при спазване на предвидените в ЗАНН ред и условия. Приемайки противното Разградски районен съд е достигнал до необоснован и неправилен извод.

При издаване на НП обаче е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В казуса наказаното дружество е депозирало възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН (вх.№5950/12.07.2019г.). В НП обаче изрично е посочено, че срещу АУАН не са постъпили възражения и не са изложени съображения дали те са основателни или не и защо. Липсва резолюция върху тях или други данни, които да сочат, че изобщо подадените в срок  възражения са били предоставени на вниманието на наказващия орган, че той е обсъдил същите и до какви фактически и правни изводи е достигнал. Допуснатото процесуално нарушение се явява съществено, тъй като е ограничило правото на защита на наказаното лице в хода на административното производство.

В този смисъл е и решението на районния съд, което като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332/04.11.2020г., постановено по АНД № 509/2020г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

        ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

                           2./п/