РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214904 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Х. П. К., ЕГН ............, чрез адв. С. П. от АК -
Пловдив против електронен фиш серия К № 6925850, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя Х. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане обжалваният електронен фиш да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. Навежда се, че електронният
фиш е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
доводи, че във фиша не е посочена в пълнота приложимата санкционна
разпоредба, тъй като разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП не е обвързана с
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Навежда се и че в обжалвания
електронен фиш не са описани в пълнота всички обстоятелства, обуславящи
наличието на квалифициращия признак нарушението да е извършено в
условията на повторност, тъй като не е посочена датата на влизане в сила на
електронния фиш, който според административното обвинение обуславя
наличието на повторност. Изтъква се и че електронен фиш серия К №
6055849, издаден от ОДМВР – София, не е влязъл в сила и е бил отменен от
1
съда. Излагат се и доводи, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила, тъй като нарушението е установена с мобилно АТСС в присъствие
на контролен орган, поради което не е приложим облекчения ред за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника
чрез издаване на електронен фиш. Навежда се и че не е установено дали
техническото средство, с което е заснето нарушението, представлява одобрен
тип и е преминало проверка на техническата си изправност. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателката Х. К., редовно призована, не се
явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. С. П. от АК -
Пловдив, също редовно призован. С писмени бележки адв. П. прави искане за
отмяна на обжалвания фиш по доводите в жалбата, като в допълнение
навежда, че от събраните писмени доказателства се установява, че електронен
фиш серия К № 6055849, издаден от ОДМВР – София, не е влязъл в сила, а е
отменен. Предвид горното сочи, че в обжалвания в настоящото производство
електронен фиш неправилно е посочена санкционната разпоредба.
Аргументира, че съгласно ТР № 8/2021 г. в този случай съдът не разполага с
правомощие да измени електронния фиш, с каквато възможност съдът
разполага единствено ако наказващият орган е допуснал неправилно
приложение на материалния закон при квалификацията на нарушението.
Навежда доводи, че неправилното посочване на санкционната разпоредба
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че не са
представени доказателства за валидността на техническото средство към
посочената в електронния фиш дата на нарушението. Сочи, че не е изготвена
снимка на разположението на уреда по чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., Наредбата), тъй като
представената снимка не може да се обвърже с деня, часа и мястото на
контрол в конкретния случай, което води до невъзможност да се установи
точното местоположение на АТСС и на заснетия автомобил в момента на
засичане на скоростта му. Навежда възражение, че информация за
ограничението на скоростта в конкретния пътен участък не е предоставена от
стопанина на пътя Столична община, а от ОПУ – София, което е компетентно
да представи такава информация за път извън населеното място. Прави
искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. А. А. с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
2
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване електронен фиш и в срока по чл. 189 ал. 8
ЗДвП - видно от приложената към материалите по
административнонаказателната преписка разписка електронният фиш е
връчен на жалбоподателя на 11.10.2023 г., а жалбата е подадена чрез
пощенски оператор на 13.10.2023 г., видно от датата на пощенското клеймо.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Х. П. К. е правоспособен водач на ППС с
придобити категории "В" и "АМ", като й било издадено СУМПС №
*********, издадено на 05.03.2021 г. от ОДМВР - Пловдив, валидно до
05.03.2031 г.
С електронен фиш серия К № 6055849, издаден от ОДМВР - София, за
нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189 ал. 4 вр.
чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП на жалбоподателката К. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева. С решение № 40
от 10.04.2023 г. по НАХД № 290/2022 г. по описа на РС - Пирдоп, влязло в
сила на 10.05.2023 г., електронен фиш серия К № 6055849, издаден от
ОДМВР - София, бил отменен.
Към 24.01.2023 г. товарен автомобил марка "Дачия", модел "Докер" с
рег. № .........бил собственост на жалбоподателката Х. П. К..
На 24.01.2023 г. в 13:56 часа товарен автомобил марка "Дачия", модел
"Докер" с рег. № .............се движел на територията на село Волуяк, по бул.
"Ломско шосе" до номер 209 с посока на движение от гр. Костинброд към
град София. В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост
на движение за пътни превозни средства от категория "В" към 24.01.2023 г.
била 50 км/ч съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП за населено място, но независимо от
това автомобилът се движел със скорост от 67 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
3
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1197, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 15.03.2022 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 24.01.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 6925850, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.
1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателката Х. К. било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № РВ2979СК, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 09 – СГ -
ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1197, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка за
нарушител/водач, ежедневна форма на отчет от 24.01.2023 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-6106/24.01.2023 г., разписка за връчване на електронен фиш серия К №
6925850, сертификат за успешно завършен курс на обучение, инструкция за
експлоатация на техническо средство Cordon M2, препис на Решение № 40 от
10.04.2023 г. по НАХД № 290/2022 г. по описа на РС - Пирдоп, отговор от
АПИ, ОПУ - София изх. № 1100-1272/07.12.2023 г., ведно със схема за
организация на движението на път II-81, съответстващ на бул. "Ломско шосе"
до № 209 в село Волуяк, с посока на движение от гр. Костинброд към гр.
София, писмо от АПИ, ОПУ - София, изх. № 07-00-204/22.11.2023 г., писмо
от Столична община рег. № СОА23-ДИТ11-5412/14.11.2023 г., електронен
фиш серия К № 6925850, издаден от СДВР, електронен фиш серия К №
6055849, издаден от ОДМВР – София, вещественото доказателствено
средство – снимка към електронен фиш серия К № 6925850 от 24.01.2023 г.,
вещественото доказателство – снимка на разположението на уреда.
4
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 6925850 от
24.01.2023 г. като годно веществено доказателствено средство. От същaта се
установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, като не
споделя възраженията на жалбоподателя по отношение доказателствената й
стойност, основани на това, че снимката не може да бъде съотнесена към
конкретното време и място на контрол. Разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. предвижда, че изготвените
с автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за
движение статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, притежават уникален
идентификационен номер, но не поставя същото изискване по отношение на
снимката на разположението на уреда, предвидена в чл. 10 ал. 3 от Наредбата,
която се прилага към съставения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство и система за контрол на скоростта. В случая в
съответствие с изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредбата в протокола за
използване на автоматизирано техническо средство и система е отбелязано, че
е изготвена снимка на разположението на уреда и същата е приложена към
материалите по административнонаказателната преписка, поради което съдът
я цени като веществено доказателство.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
5
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се
съобразят постановките на ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към настоящия
момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато нарушението е
установено с мобилна система при спазване изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП (така и
Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на
6
Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм.
д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6670 от
06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд - София-град
и др.)
Съгласно посоченото по – горе ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 6925850 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта – бул.
"Ломско шосе" до номер 209, посочена е посоката на движение на автомобила
7
– от гр. Костинброд към гр. София, посочено е действащото ограничение на
скоростта, както и измерената скорост. Действително, в електронния фиш
като място на нарушението е посочено "ул. Ломско шосе" до номер 209",
вместо "бул. "Ломско шосе", но това по никакъв начин не води до неяснота на
административното обвинение и не създава затруднения пред
жалбоподателката да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
отговорността й и да организира защитата си.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени
обстоятелствата, които обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В атакувания
електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 6055849. В елктронния
фиш не е необходимо да се посочи датата на влизане в сила на електронния
фиш, който според административнонаказващия орган обуславя наличието на
повторност като квалифициращ признак, неговия издател, както и за какво
нарушение е издаден. Достатъчно е излагането на твърдения, че процесното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посочения
електронен фиш, с който въззивникът е санкциониран за същото по вид
нарушение, а установяването на това обстоятелство касае основателността на
повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение в
условията на повторност.
Не се споделят и възраженията за допуснати нарушения при
посочване на санкционната разпоредба. Противно на доводите в жалбата, в
атакувания фиш е посочена привръзката на чл. 182 ал. 4 ЗДвП с ал. 1 т. 2 на
същата разпоредба.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в електронния фиш дата и
място е извършено нарушение на режима на скоростта.
При установяване на скоростта на движение на автомобила са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
8
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, режима на измерване - стационарен, както и
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
автомобили. В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. и доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-6106/25.01.2023 г., се
установява, че за времето от 12:30 до 14:30 часа на 24.01.2023 г. спазването на
режима на скоростта по бул. "Ломско шосе" до № 209 в посока от гр.
Костинброд към гр. София се е осъществявало с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1197, която
представлява одобрен тип видно от Решение за одобряване на типа на уреда
на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно
9
от протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, ГД "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
видео-радарната система с идентификационен номер MD 1197 е преминала
последваща периодична проверка на техническата изправност на 15.03.2022 г.
със заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От писмените доказателства се установява и че служителят от ОПП -
СДВР, който на процесната дата е осъществявал контрол по спазване на
правилата за движение посредством автоматизирана техническа система, е
Мартин Пасков, който е отразил в протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з/12.05.2015 г., че автоматизираната система е разположена и настроена
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Към материалите по административно наказателната преписка
е приложен сертификат от 26.08.2020 г., че Мартин Пасков успешно е
завършил курс на обучение за работа с технически средства за стационарен и
мобилен контрол на скоростни режими тип „CORDON M2“.
От отговора от АПИ, ОПУ - София изх. № 1100-1272/07.12.2023 г.,
ведно със схема за организация на движението на път II-81, съответстващ на
бул. "Ломско шосе" до № 209 в село Волуяк, с посока на движение от гр.
Костинброд към гр. София, се установява, че към 24.01.2023 г. в процесния
пътен участък ограничението на скоростта е 50 км/ч, като липсват пътни
знаци "В26", въвеждащи ограничение на скоростта, различно от посоченото в
чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Не се споделят възраженията на въззивника, че отговорът
на ОПУ - София не следва да бъде кредитиран, тъй като справка за
ограничението на скоростта в посочения пътен участък следва да предостави
Столична община. От материалите по делото е видна протеклата
кореспонденция между Столична община и ОПУ - София по повод
изисканата от съда справка за ограничението на скоростта в конкретния
участък, като след уточняване на обстоятелството, че се касае за участък,
който попада в село Волуяк, а не на територията на София - град и не е част
от уличната мрежа на град София, такава справка е предоставена от ОПУ -
София. Освен това е неправилна тезата на жалбоподателя, че АПИ може да
предоставя информация единствено за пътища, извън границите на
населените места. Действително, Агенция "Пътна инфраструктура" управлява
републиканските пътища (чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата), но част от
републиканските пътища могат да попадат и в границите на населените места
10
(арг. от чл. 4 от Закона за пътищата).
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че товарният автомобил марка "Дачия", модел
"Докер" с рег. № РВ2979СК се движел със скорост от 67 км/ч при въведеното
ограничение от 50 км/ч. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч. От
протокола за проверка № 09 - С - ИСИС/15.03.2022 г. се установява
стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на
движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч
е приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 70
км/ч административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение
със скорост 67 км/ч.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се
установява, че на 24.01.2023 г. в 13:56 часа товарен автомобил марка "Дачия",
модел "Докер" с рег. № ............ се движел на територията на село Волуяк, по
бул. "Ломско шосе" до номер 209 с посока на движение от гр. Костинброд
към град София, като при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено
място, автомобилът се е движел със скорост от 67 км/ч. С горното е нарушена
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, която въвежда задължение за водачите на
пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение в населено
място да не превишават 50 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство". Предвид горното правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника Х. К. като
собственик на лекия автомобил.
Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП нарушението не
може да се квалифицира като маловажно.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че не са налице
основания за квалификация на нарушението като "повторно" по см. на § 6 т.
33 ДР на ЗДвП. В обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е
11
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш серия К № 6055849. От писмените доказателства се
установи, че електронен фиш серия К № 6055849, издаден от ОДМВР -
София, не е влязъл в сила, а е отменен с решение № 40 от 10.04.2023 г. по
НАХД № 290/2022 г. по описа на РС - Пирдоп, влязло в сила на 10.05.2023 г.
Предвид горното съдът намира, че са налице основания за изменение
на обжалвания електронен фиш чрез приложение на закон за по-леко
наказуемото нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, като отговорността на въззивника се ангажира за нарушение на
чл. 21 ал. 1 ЗДвП, вместо за такова нарушение, извършено при повторност.
Съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички
обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП са подробно
описани в електронния фиш, предявени са на жалбоподателката, която е
имала възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и
разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС
на ВАС, I и II колегия по въпроса дали в производството по реда на Раздел V,
Глава III на Закона за административните нарушения и наказания районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба: "(...) районният съд разглежда спора по същество, т.е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
12
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е.
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
Не се споделя стеснителното тълкуване, което прави жалбоподателят, че
съдът може да измени обжалвания акт единствено когато неправилно е
посочена нарушената материалноправна разпоредба и се налага
преквалификация на деянието. Районният съд разполага с правомощието да
измени атакувания акт по чл. 58д ЗАНН във всички случаи, когато следва да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая на
жалбоподателката са били предявени и тя се е защитавала срещу всички
факти от състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което не се
касае за съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението.
Същевременно отпадането на квалифициращ признак, какъвто е
повторността, представлява приложение на закон за по-леко наказуемото
нарушение, отново без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тъй като от една страна жалбоподателят се е защитавал срещу
всички признаци от основния състав на нарушението, а от друга - за него
винаги е по-благоприятно ангажиране на отговорността му по основния
състав вместо по квалифицирания, който е и по-тежко наказуем (в този
смисъл и Решение № 217 от 08.01.2024 г. по адм. д. № 8808/2023 г. на
Административен съд - София - град, Решение № 3767 от 08.06.2023 г. по
адм. д. № 3090/2023 г. на Административен съд - София-град, Решение №
2893 от 28.04.2023 г. по адм. д. № 1966/2023 г. на Административен съд -
София-град и др., постановени по идентични казуси).
В случая се установи, че жалбоподателката е превишил разрешената
максимална скорост на движение в населено място с 17 км/ч. Съгласно
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място за превишаване от 11 до 20 км/ч се
наказва с глоба 50, 00 лева. Глобата е в абсолютно определен размер, който
съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван. Ето защо
13
електронният фиш следва да бъде изменен по отношение на приложимата
санкционна разпоредба, която да бъде изменена в такава по чл. 182 ал. 1 т. 2
ЗДвП, както и по отношение размера на наложеното административно
наказание "глоба", който да бъде намален от 100, 00 на 50, 00 лева.
Въпреки извода за частична основателност на жалбата,
жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.
63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение на реда за присъждане на разноски
към АПК, където в чл. 143 ал. 1 АПК е предвидено, че жалбоподателят има
право на присъждане на разноски само в случаите на отмяна на обжалвания
административен акт. Доколкото в случая въззивникът не постига цялостна
отмяна на обжалвания електронен фиш, съдът намери, че няма право и на
присъждане на разноски (така и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по
адм. д. № 8590/2018 г., I отд. на ВАС, Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на
АдмС - София по адм. д. № 843/2023 г., Определение № 10316 от 24.11.2023
г. по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и
др.).
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
въззиваемата страна в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 6925850, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП на Х. П.
К., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
14
на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, в частта относно
основанието за определяне на административното наказание от такова по
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП в такова по чл. 189 ал. 4 вр.
чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП и в частта относно размера на наложеното
административно наказание "глоба", като намалява същата от 100, 00
/сто/ лева на 50, 00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Х. П. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15