Решение по дело №5267/2012 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                                      08.03.2013 г.                        гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД               ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                                две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: В.П.

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 5267 по описа  на съда за 2012 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищцата М.Т.Д. твърди, че ответницата й е дъщеря. На 31.07.2009 година, тя прехвърлила чрез покупко-продажба /обективирана в нот.акт № 173, дело № 157/2009 г. на нотариус рег.№ 402 В.Драгиева/ на дъщеря си собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.** по кадастралната карта, съставляващ апартамент № **, със застроена площ от 64.68 кв.метра, находящ се в град ***, състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2, с площ от 1,70 кв.м. и заедно с 1,028 % ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж, при граници по кадастрална схема: на същия етаж - обект ***** и обект *****; под обекта: ***** и над обекта - *****. По силата на така сключената сделка, ищцата си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот.

Първоначално двете страни не живеели съвместно в същото жилище и ищцата упражнявала учреденото в нейна полза вещно право. Считано от две години назад, ответницата първоначално за кратко, а впоследствие - все по-често, оставала да обитава жилището. Понастоящем същата вече трайно била заела целия жилищен имот, а през последната година предприела крайно агресивно поведение спрямо майка си и ползвател М.Д. - прогонвала я, настоявала да се изнесе, защото вече не била собственица на апартамента, държала се с нея агресивно, упражнявала и физическо насилие, за което ищцата подала жалби в РУ "Полиция". Ищцата, в качеството си на ползвател фактически била лишена от правото да ползва имота изцяло и безвъзмездно. Не било възможно разделянето на жилището за съвместно ползване, а и по силата на нотариалната сделка, на продавача било учредено право на ползване на имота изцяло в пълен обем. Затова за ищцата се породил правен интерес да претендира да бъде осъдена ответницата да й предаде владението на имота, за да го ползва докато е жива.

Искането на ищцата до съда е да постанови решение, с което да осъди ответницата да й предаде ползването на собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.** по кадастралната карта, съставляващ апартамент № **, със застроена площ от 64.68 кв.метра, находящ се в град ***, състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2, с площ от 1.70 кв.м. и заедно с 1,028 % ид.части от общите части на сградата и съответното право па строеж, при граници по кадастрална схема: на същия етаж - обект ***** и обект *****; под обекта: ***** и над обекта - *****. Претендира разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. – Георгия Д.К., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответницата не оспорва обстоятелството, че процесният имот й е прехвърлен с договор за покупко - продажба и че прехвърлителката /ищцата/, която е нейна майка, си запазила правото на ползване, но твърди, че нито тя, нито децата й са ограничавали това право на ползване.

Ответницата твърди, че през миналата 2011 г. била принудена да се върне в собствения си апартамент в гр.Стара Загора, в който живеела майка й М., тъй като нямало къде да отиде. Не желаела да я притеснява по никакъв начин, защото знаела, че ищцата не понасяла никакво чуждо присъствие. Дори й предложила да й плаща наем, само и само да се успокои и да живеят заедно, като всички нормални семейства, но майка й не се съгласила да й плаща пари за наем. През тази една година, ищцата станала доста груба и дори брутална в отношението си към ответницата и двете й деца. Обиждала я непрекъснато дори и пред децата. Кълняла я, казвайки, че ще я принуди да напусне въпросния апартамент и че всичко, което й „пожелава" щяло да се сбъдне, защото майчината клетва винаги хващала. Ответницата не можела да си обясни агресивното й поведение и непрекъснатия психически тормоз, страхувайки се все повече за сигурността на двете малолетни деца. Полагала всевъзможни усилия и воля за разбирателство с майка си. Имала желание да продължи образованието си в гр.София, защото това било за нея един изход да следва като самотна майка, но не осъществила мечтата си, защото в яда си, майка й казала, че тъкмо като отиде да следва в гр.София, щяла да изнесе и продаде спокойно абсолютно всичко от апартамента. Целта и смисъла на живота на ищцата вече били да я унищожи. Стараейки се да й навреди по всякакъв начин, посегнала дори и на децата й, злословейки дори в „Закрила на детето", служители от където съответно установили, че твърдените от М.Д. факти били неистинни. Даже често с ирония коментирала любовта й към децата, казвайки „Тези твоите златни деца", „Само ти имаш деца" и други. Отношението й към внучките й било меко казано странно, защото многократно без причина обиждала голямата внучка. Когато ответницата отсъствала от къщи и детето й се прибирало от училище, понякога забравяло ключа си за входната врата. Ищцата не я пускала в апартамента и я държала вън на студа, докато се върне ответницата.

Категорично заявява, че тя никога не била правила дори опит да ограничи майка си при ползването на цялото жилище. Напротив, ищцата непрекъснато създавала пречки и ограничавала по един или друг начин ползването и обитаването на въпросното жилище от ответницата, което било нейна собственост, а тя била самотна майка с две малолетни деца.

Затова моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищцата иск. Претендира разноски.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от нотариален акт № 173, том I, рег. № 1447, дело № 157/2009 г. на нотариус рег.№ 402 и район на действие – РС - Стара Загора, М.Т.Д. е продала на дъщеря си М. – Георгия Д.К. собствения си недвижим имот: апартамент № **, със застроена площ от 64.68 кв.метра, находящ се в град ***, състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2, с площ от 1,70 кв.м. и заедно с 1,028 % ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж, който апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-1 / 07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.**, при граници на апартамента: на същия етаж - обект ***** и обект *****; под обекта: ***** и над обекта - *****. Видно от съдържанието на нотариалния акт прехвърлителката е запазила правото си да ползва безвъзмездно апартамента, докато е жива.

От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Л.С., А.С. и Б.Д. се установява, че ищцата, ответницата и двете малолетни деца на ответницата живеят заедно в гореописаното жилище, че отношенията между тях са силно обтегнати, че често се карат, като караниците прерастват и във физически сблъсъци, че живеят в отделни стаи, като всяка си заключва стаята, поради нетърпимостта помежду им. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания в тези им части като взаимодопълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът не обсъжда свидетелските показания в частите им, в които свидетелите изразяват свое мнение на база непосредствени впечатления, коя от двете - ищцата или ответницата е инициатор на скандалите, тъй като счита тези факти за ирелевантни за спора.

Конфликтите между страните се доказват и от представеното по делото писмо (справка) от РУП – Стара Загора за подадени жалби от ищцата против ответницата във връзка с осъществяван психически и физически тормоз.

 

Съдът не обсъжда дадените по реда чл. 176 ГПК обяснения от ищцата, че ответницата я е гонила от апартамента, изхвърляла й багажа и че й нанесла побой, тъй като не съставляват годно доказателство средство. Такова представляват само обясненията на страна, съдържащи неизгодни за нея факти, т.е. признание (БГПП, осмо издание, стр. 280).

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Правото на ползване е ограничено вещно право, което може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС. Носителят на това право има непосредствено господство върху обременения недвижим имот, което му гарантира възможността да изисква от всички да зачитат правата му, включително и от собственика – “erga omnes”. Затова той има право да иска предаването на имота, както и преустановяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да реализира в пълен обем учреденото му (респ. запазеното) право на ползване, включително като си служи с исковете за петиторна защита. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 400 от 07.03.2003г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IV г.о., Решение № 735 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 1343 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2001 г., IV г. о. и др.

По делото безспорно се установи, че ищцата е продала на ответницата процесния апартамент, което легитимира ответницата като негов собственик, както и че ищцата си е запазила правото да ползва безвъзмездно и пожизнено имота, което легитимира ищцата като носител на ограничено вещно право на ползване на имота.

По делото безспорно се установи също така, че ответницата заедно с двете си непълнолетни деца живеят в процесния апартамент. От този факт следва извода, че тя препятства ищцата да реализира в пълен обем правото си на ползване на целия имот. Действително ответницата е собственик на имота, а собствеността е вещно право от категорията на абсолютните, защитено от Конституцията на РБългария и от Закона за собствеността, в каквато насока са доводите на процесуалния й представител. Когато обаче собственикът учреди право на ползване върху имота на едно трето лице или ограниченото вещно право на ползване е запазено за бившия собственик (в каквато хипотеза попада настоящия случай), то тогава собственикът се лишава от всякаква възможност да ползва вещта (Решение № 735 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о., ГК). Затова ползвателят може да иска от собственика предаването на вещта, без това да може да се третира като ограничение на правото на собственост.

В случая е налице категорично нежелание на ищцата да живее съвместно с ответницата в процесния апартамент поради изострени лични отношения помежду им. Без значение е коя от двете е виновна за конфликтите. Без значение е и това, че ответницата е самотна майка с две деца и че няма къде да отиде. Затова и съдът не обсъжда доводите на процесуалния представител на ответницата в тази насока. Тези въпроси опират до чисто личностовите отношения между майка и дъщеря и до техния морал и за законосъобразното решаване на спора не следва да бъдат изследвани, затова и съдът по – горе в мотивите си посочи, че в тези части няма да коментира свидетелските показания. Достатъчно за основателността на предявения иск е това, че дъщерята живее в апартамента против волята на майка си и по този начин обективно я лишава от запазеното й по предвидения от закона ред право да ползва целия апартамент. В случая законът защитава ползвателя.

Ето защо, искът на ищцата срещу ответницата следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на  ищцата направените от нея разноски в размер на 108 лева- ДТ и 698 лева –заплатено по банков път адвокатско възнаграждение (вносна бележка л. 7 от делото и договор за правна помощ л.4 от делото) или общо сумата от 806 лева. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответницата, че не следва да се присъждат в полза на ищцата разноски, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК. Списъкът не е основание за присъждане на разноски и съдът на основание чл. 81 ГПК дължи произнасяне по тях, след като е направено такова искане от ищцата.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА М. – Георгия Д.К., ЕГН: ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на носителя на ограничено вещно право на ползване - М.Т.Д., ЕГН: **********,***, следния недвижим имот - апартамент № **, находящ се в град Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 2, вх.Б, ет. 3, със застроена площ от 64.68 кв.метра, състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, при граници на апартамента: от югоизток – двор, от североизток - стълбище, от югозапад – апартамент от др. вход, от североизток – стълбище и апартамент 56, от северозапад – двор, заедно с избено помещение № 2, с площ от 1,70 кв.м. и заедно с 1,028 % ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж, който апартамент съгласно схема № 11881/22.10.2012 г. на СГКК – гр. Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед РД – 18-1 / 07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.**, при граници на апартамента: на същия етаж - обект ***** и обект *****; под обекта: ***** и над обекта - *****.

 

ОСЪЖДА М. – Георгия Д. Камурова, с п.а. да заплати на М.Т.Д., с п.а., сумата в размер на 806 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: