Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7934 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.01.2018 год., постановено по
гр.дело № 7594/2017 г. на СРС, І Г.О., 25 състав, е обявен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за
относително недействителен по отношение на Х.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, адв.Н.Т., сключения на 17.01.2014 г., договор за
покупко- продажба на моторно превозно средство, с нотариална заверка на
подписите от 17.01.2014 г. при нотариус Р.Д.за МПС, представляващо автобус МАН,
модел А3, с рег.№ ********, шаси № WMAA030036B010953, двигател № 3656904099В181.
С решението на съда са осъдени „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***-5, офис № 6 и „ Н.М Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***-5, да заплатят на Х.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, адв.Н.Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 643
лв.- разноски за производството.
В срока по чл.259 от ГПК, решението
на СРС, І Г.О., 25 състав е обжалвано от ответниците по делото.
Въззивникът- ответник „Д.Б.“
ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.И.И., обжалва решението на СРС, 25
състав, с искане същото да бъде отменено изцяло, като вместо това да бъде
постановено друго, с което предявения
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
процесуалноправни и на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ищец Х.А.А., чрез пълномощника си адв.Н.Т. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника „Д.Б.“ ЕООД, гр.София,
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
–потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззивникът-ответник „Н.М Т.“ ЕООД, гр.София,
чрез пълномощника си адв.А.Л. обжалва
решението на СРС, 25 състав, с искане същото да бъде отменено изцяло, като вместо
това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД,
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ищец Х.А.А., чрез пълномощника си адв.Н.Т. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника „Н.М Т.“ ЕООД, гр.София , като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и са допустими.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца срещу
ответниците иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на въззивниците- ответници във връзка с
неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
В
настоящия случай, съвкупният анализ на събраните по
делото
доказателства, обосновава извод на въззивния
съд за наличие на визираните в разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, материалноправни
предпоставки за уважаване на предявения
иск.
Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е на разположение на
всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 г. по гр.дело №
7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е.
накърнява "общото обезпечение на кредитора" /чл.133 от ЗЗД/. Целта на иска е да
бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с
които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по
нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за
нестанала/ по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението
за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е
преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се
упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата,
получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на
договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да
търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл.135, ал.1, предл.2 от ЗЗД, или ако е
придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може
да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след
това търси възмездяване от него /Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.дело № 5/13, ОСГТК на
ВКС/. Предвид горните характеристики искът съставлява част от общото
обезпечение на кредиторите, уредено в разпоредбата на чл.133 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД урежда
потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на
него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се
лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното
удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД ефект е увреждащите
сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за него се
считат неизвършени.
Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД дава на кредитора
възможност да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката.
Обявената по този ред относителна недействителност е само в отношенията между
кредитора и длъжника, и между
кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на всички
останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е
договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост
на приобретателя. Поради това приобретателят, с когото длъжникът е договарял,
като титуляр на правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли
на трето лице, а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като във всички
случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр. При наличие на такава
поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а
чрез поредица от сделки.
Правилото на чл.135, ал.1, изр.3 от ЗЗД дава защита
на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни
или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото
искът може да бъде уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след
вписване на исковата молба по чл.135
от ЗЗД, съгласно чл.226, ал.3
от ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде
противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят
принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Това правило се отнася
и до прехвърлянето на други видове имущество след завеждане на делото, когато
исковата молба не подлежи на вписване.
Ако приобретателят, с
когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на
исковата молба по иска по
чл.135 от ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде
непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан преди
вписване на исковата молба. И в този случай обаче по аргумент за противното от чл.135, ал.1, изр.3 от ЗЗД извършеното
прехвърляне ще бъде непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо
кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Това разрешение
следва да намери приложение и при прехвърляне на имуществото от лицето, в чиято
полза се е разпоредил длъжникът, извършено преди предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, когато исковата
молба не подлежи на вписване. Обстоятелството дали приобретателят по определена
сделка при сключването й е бил добросъвестен или не, е факт с правно значение,
за чието установяване чл.135,
ал.1, изр.3 от ЗЗД не предвижда самостоятелен иск. Тази разпоредба урежда
единствено предпоставките, при които последващата сделка с имуществото на
длъжника би била противопоставима на кредитора. С оглед на това кредиторът може
да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от
съконтрахента на длъжника с иск по чл.135 от ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена
между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите
сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са
недобросъвестни - знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата
безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките на чл.135, ал.1, изр.2 от ГПК за уважаване
на иска.
Правилото на чл.135,
ал.1, изр.3 от ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора, който
е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот,
изхождайки от два критерия - възмездността или безвъзмездността на
разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник
лице и добросъвестността на това лице. Интересите на кредитора, увреден от
извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интереса на
приобретателя, който е знаел за увреждането на кредитора, и пред интереса на
приобретателя, който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица
следва да търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество
поради участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или
поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото действие
на длъжника/ в този смисъл е
Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГТК на
ВКС/.
На следващо място, възможно е обаче едва
след предявяването на иск по
чл.135 от ЗЗД по отношение на извършеното от длъжника увреждащо
действие кредиторът да узнае за сключена преди вписване на исковата молба, респективно преди предявяване на
иска последваща разпоредителна сделка от съконтрахента на длъжника. Такъв е именно и процесния случай, в
който след предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД от ищеца Х.А.А., в качеството му
на кредитор по отношение на извършено от неговия длъжник „Н.- ЕМ“ ЕООД,
гр.София увреждащо действие,
кредиторът е узнал за сключена преди предявяване на иска последваща
разпоредителна сделка от съконтрахента на длъжника. В
процесния случай, съконтрахента на длъжника –„Д.Б.“ ЕООД, гр.София е сключил на 17.01.2014 год./ преди
предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД на 30.01.2014 г. от кредитора срещу „Н.-
ЕМ“ ЕООД, гр.София и „Д.Б.“ ЕООД, гр.София/ договор за покупко- продажба на МПС
с „Н.М Т.“ ЕООД, гр.София. В посочения случай не може да бъде отречен
интересът на кредитора да предяви в отделно производство иск по чл.135 от ЗЗД и по отношение на
извършената последваща сделка, за да постигне целената защита. В това
производство кредиторът ще следва да установи както предпоставките за обявяване
на относителна недействителност на сделката между длъжника и неговия
съконтрахент /тъй като последният приобретател не е страна в производството по
иска с предмет тази сделка/, така и предпоставките за уважаване на иска по
отношение на последния приобретател, отчитайки съществуващите връзки между
отделните сделки. Защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка,
извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си,
е чрез предявяване на иска по
чл.135, ал.1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на
първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки,
които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при
наличие на предпоставките на
чл.213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство/в този смисъл е Тълкувателно решение № 2
от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС/. В тази връзка съдът приема за изцяло
неоснователни основните доводи изложени в подадените въззивни жалби, че ищецът
не е кредитор на нито един от ответниците по делото, съответно нито един от
ответниците не е негов длъжник.
В настоящия случай, противно на изложеното във
въззивните жалби, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
ищецът има качеството на кредитор. При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството,
че в настоящето производство, ищецът- кредитор е установил по несъмнен начин,
че са налице предпоставките за обявяване на относителна
недействителност на сделката
сключена на 05.09.2012 г., между длъжника „Н.- ЕМ“ ЕООД, гр.София и неговия
съконтрахент–„Д.Б.“ ЕООД,
гр.София, респективно, че същата с влязло в законна сила на 17.03.2016 г.
решение постановено по гр.дело № 4788/2014 г. по описа на СРС, І Г.О., 35
състав, е обявена за недействителна. От друга страна, съдът приема, че в
процесния случай са налице предпоставките за уважаване на предявения по
настоящето дело иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от кредитора срещу
ответниците по делото, респективно срещу последния приобретател- „Н.М Т.“ ЕООД,
гр.София, отчитайки съществуващите връзки между отделните сделки.
С
оглед на изложеното, предвид кумулативното наличие на визираните в нормата на
чл.135 от ЗЗД материално- правни предпоставки, предявеният от ищеца иск по
чл.135 от ЗЗД, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При
така изложените правни съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора, на въззивниците- ответници не се следват разноски за
настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 493 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие от 05.06.2019 г. и списък по чл.80 от ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.01.2018 год., постановено по гр.дело №
7594/2017 г. на СРС, І Г.О., 25 състав.
ОСЪЖДА „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***-5, офис № 6 и „Н.М Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***-5 , да заплатят на Х.А.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 493 лв. / четиристотин
деветдесет и три лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.