Р Е
Ш Е Н И Е
№...
14.10.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 07.10.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №307 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от С.С. *** срещу А.С.С. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 20.03.2013г. Имали три деца от брака си, едното било пълнолетно, а другите две непълнолетни – М.С.С. – родена на ***г. и И.С.С., роден на ***г. В началото на брака си страните се разбирали добре. Тъй като ищецът работел в чужбина, имали достатъчно доходи. Впоследствие обаче ищецът се върнал в България, където не успявал да осигурява такива доходи на семейството, което било причина за постоянни скандали от страна на ответницата. Ищецът построил къща, която по настояване на ответницата била записана само на нейно име. Ответницата използвала този факт и с помощта на нейните родители изгонила ищеца от дома им преди три години. Оттогава страните живеели разделени. По заведено от ответницата дело за издръжка на децата, страните постигнали споразумение и ищецът заплащал месечна издръжка на двете си деца по 140,00лв. Ищецът счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали.
Излагайки
тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и
непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен, по изключителна вина на
ответницата. Моли упражняването на родителските права над непълнолетното и
малолетното дете да бъде предоставено на ответницата, като бъде определен адрес
да местоживеене на децата адресът на майката. Тъй като въпросът с издръжката на
децата е решен по гр.дело №595/2019г. по описа на РС-Казанлък, то моли съдът да
не се произнася по този въпрос. Моли да бъде определен режим за лични контакти на
бащата с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19,00ч.
в петък до 19,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото и 15
дни през зимната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Моли съдът да постанови след развода ответницата да носи предбрачното
си фамилно име – Й.. Не претендира издръжка между съпрузите. Моли да му бъдат
присъдени разноските по делото.
Ответницата в срока за писмен отговор не изразява становище по предявения иск и по представените доказателства, не прави доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гурково и Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово представят социални доклади, които съдът е приложил към делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №2/20.03.2013г. на с.Паничерево, общ.Гурково, страните са сключили граждански брак на 20.03.2013г. в с.Паничерево, общ.Гурково.
Видно от приложеното към настоящото производство гр.дело №595/2019г. по описа на РС-Казанлък, както и от служебно изисканата справка от НБД „Население“ за родствените връзки на ищеца, страните имат две ненавършили пълнолетие деца - М.С.С. – родена на ***г. и И.С.С., роден на ***г.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно показанията на свидетелите А.К.Р. – живуща на семейни начала с ищеца, и С.С.Д., страните живеят разделени от около четири години. Причините за конфликтите им били свързани с постоянните претенции на ответницата ищецът да печели повече пари. Докато ищецът е работил в чужбина и е печелил повече, ответницата не е имала претенции към него, но откакто ищецът се е прибрал в България, ответницата е била постоянно недоволна, че не изкарва достатъчно средства. Тя предизвиквала скандали, при които нейните роднини са се карала с ищеца и дори са му нанасяли удари. Макар ищецът да осигурил дом за ответницата и децата им, тя го изгонила от дома им, като настройвала и децата срещу него. Дори след като се разделили и ищецът се прибрал в дома на майка си в с.Обручище, общ.Гълъбово, роднините на ответницата и децата им идвали нееднократно да нападат и да бият ищеца, като при едно от идванията им счупили прозорци на къщата и наранили майката на ищеца. Ищецът бил подавал множество жалби в полицията. Ищецът имал желание да контактува нормално с децата си, плащал редовно издръжка, но децата му били настроени от ответницата и не желаели да контактуват с баща си. Свидетелите са категорични, че страните ме могат отново да бъдат семейство и да заживеят заедно.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на свидетелката А.К.Р., тъй като счита, че същите има преки впечатления от взаимоотношенията между страните, освен това не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищеца становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на техните деца, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата. Същата е предизвиквала конфликти, като е настроила и своите роднини и децата на страните срещу ищеца. С това си поведение ответницата е допринесла за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което вина носи съпругата.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Страните имат две деца - М.С.С. – родена на ***г. и И.С.С., роден на ***г.
Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, децата са се е отглеждали от майката. Ищецът не е направил искане за присъждане упражняването на родителските права, поради настъпилото отчуждение между него и децата.
Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът наМ., че в интерес на децата е да предостави упражняването на родителските права на ответницата. Определящ в случая е интересът на децата и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на майката.
В интерес на детето също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между децата и бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът наМ., че в интерес на децата ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца от 19,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото и 15 дни през зимната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
От приложеното към настоящото производство гр.дело №595/2019г. по описа на РС-Казанлък се установява, че в отделно производство е определена издръжка, която ищецът да плаща за децата си. Издръжката е определена на 22.04.2019г., като съдът наМ., че не са налице предпоставки за увеличаване на така определената издръжка, а не са направени и искания в тази насока.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, се наМ. в *** и се ползва от ответницата. Ищецът не претендира ползването на семейното жилище, поради което съдът следва да предостави ползването му на ответницата.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Новата уредба в чл.53 СК/2009г./, за разлика от отменените в СК/1985г./ чл.103, ал.1 и ал.2, не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята, респективно разрешението на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК/2009г./ е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Поради тази причина съдът следва да постанови ответницата да носи брачното си фамилно име след развода.
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответницата, съдът наМ., че в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските по делото. Поради тази причина ответницата следва да бъде осъдена да заплати останалата част от държавната такса и да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 25,00лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 20.03.2013г. в с.Паничерево, общ.Гурково, граждански брак между С.С.С. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** и А.С.С. ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругата А.С.С..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху децата М.С.С., ЕГН ********** и И.С.С., ЕГН **********, на майката А.С.С. с п.а. и ЕГН, като определя адрес за местоживеене на децата адресът на майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата С.С.С. с п.а. и ЕГН с децата М.С.С. и И.С.С. - всяка първа и трета седмица от месеца от 19,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото и 15 дни през зимната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на съпругата А.С.С. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име С..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от които първоначална такса, внесена от С.С.С. в размер на 25.00лв., като осъжда А.С.С. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА А.С.С. с п.а. и ЕГН да заплати на С.С.С. с п.а. и ЕГН направените
разноски по делото в размер на 25.00лв.
/двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: