Р Е Ш Е Н И Е
№ 2015
гр.Пловдив, 05.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: СЛАВКА ИВАНОВА
като разгледа АНД № 4344/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002557 от 27.06.2019г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив,
с което на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Константин Величков“ № 2, ет.5, офис 1, представлявано
от С. В. Н., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 10
000 лв. (десет хиляди лева), за нарушение
на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи наказателното постановление и налагащи отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че административнонаказващият орган не е изложил ясни
мотиви във връзка с размера на наложената имуществена санкция, която е
прекомерна и не е в минимален размер. На следващо място сочи, че не се сочи
конкретна дата на извършване нарушението, в противоречие с изискването на
чл.42, т.3 от ЗАНН – за АУАН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното
постановление, което е от значение за определяне компетентността на органите,
спазването на законоустановените давностни
и преклузивни срокове, както и за организиране
защитата на жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Сочи, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на жалбоподателя, спазен е
процесуалния и материалния закон, нарушението е безспорно доказано от
представените и събрани по делото доказателства. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 03.07.2019г.
видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне, а жалбата
е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив на 10.07.2019г. съгласно отразения входящия
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.06.2019г. в свидетелят Н.И.Б., в
качеството му на *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив извършил
проверка по документи в същата Дирекция относно спазване трудовото
законодателство от страна на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК:*********.
След запознаване с представените от дружеството справки за дължими трудови
възнаграждения и фишове свидетелят Б. установил, че „Медицински център
Хипоталамус“ ООД, ЕИК:********* не заплатило на работника си Д. И. Д., на
длъжност „***“ възнаграждението за положения от нея труд за месец февруари
2019г. в размер на *** лева, което възнаграждение, съгласно декларираното от
пълномощника на същото дружество, следвало да се изплати не по-късно от 30-от
число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата. В
случая свидетелят Б. установил, че горепосоченото трудово възнаграждение не
било заплатено до 30.03.2019г., както и до момента на извършване на проверката.
С оглед на горното, на 12.06.2019г. свидетелят Б. съставила АУАН с №
16-002557 от 12.06.2017г. срещу „Медицински център Хипоталамус“ ООД,
ЕИК:********* за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Същия АУАН бил съставен в
присъствието на С. И. С. – упълномощен представител на дружеството, който подписал АУАН.
Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля Н.И.Б., които съдът кредитира като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – Справка за дължимите към служителите на „Медицински
център Хипоталамус“ ООД трудови възнаграждения, обезщетения и неизползван
отпуск, от която се установява размера на дължимото трудово възнаграждение на
работника Д., фиш за работна заплата за месец февруари 2019г., от което се
установява, че същата работна заплата не е получена от работника Д.
(предвид липсата на подпис), Декларация от пълномощника на дружеството от
12.06.2019г., от която се установява датата, до която следва да се изплати
трудовото възнаграждение.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните, същите фактически констатации не се оспорват от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния ***
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя
– от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4,
т.3, вр. ал.2 от Устройствен правилник на
изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Медицински център
Хипоталамус“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, ул.„Константин Величков“ № 2, ет.5, офис 1, е нарушило разпоредбата
чл.128, т.2 от Кодекса на труда за това, че до 30.03.2019г. не е изплатило уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа на работника си Д. И. Д. за месец
февруари 2019г. в размер на *** лева.
Неизплащане трудовото възнаграждение не по-късно от 30.03.2019г. от
страна на дружеството – жалбоподател на работника се установява несъмнено,
доколкото е видно, че във фиша за работна заплата за месец февруари 2019г.
липсва подпис на същия. Следва също да има предвид, че горното съставлява един
отрицателен факт, като липсват ангажирани от страна на жалбоподателя
доказателства, нито дори твърдение, че същото трудово възнаграждение е
изплатено до 30.03.2019г..
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не се сочи конкретна дата на извършване
нарушението, в противоречие с изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН – за АУАН и на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, което е от значение
за определяне компетентността на органите, спазването на законоустановените
давностни и преклузивни
срокове, както и за организиране защитата на жалбоподателя. Тук на първо място
следва да се съобрази самия характер на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение до
определена дата. Тази дата, а именно – 30.03.2019г. е ясно посочена както в
АУАН, така и в наказателното постановление. Същата е и определяща за преценка
датата на извършване на нарушението по смисъла чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото след 30.03.2019г. работодателя е в забава,
намираща израз в едно продължаващо във времето противоправно
бездействие, ето защо и посочване като „дата“ на нарушението 31.03.2019г.,
01.04.2019г. и т.н. е ненужно, а също и до голяма степен – произволно.
Описанието на нарушението, дадено в АУАН и в наказателното постановление,
включително при посочване датата 30.03.2019г., по съвсем ясен начин сочи
извършеното нарушени, поради което и трудно може да се сподели становището, че
за жалбоподателя последното е неясно, нарушено е правото му на защита и т.н..
Също неясно е как горното затруднява преценка сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
доколкото в АУАН и наказателното постановление е посочена датата на
установяване на нарушението, а именно – 06.06.2019г.
и от нея не е изтекъл три месечен срок по съставянето на АУАН на 12.06.2019г.,
нито до последната дата е изтекъл едногодишен срок от 30.03.2019г..
Като неоснователно следва да се прецени и възражението, че административнонаказващият
орган не е изложил ясни мотиви във връзка с размера на наложената имуществена
санкция. Следва да се посочи, че макар административнонаказващият орган винаги
да следва да съобрази обстоятелствата по нарушението и личността на нарушителя
при определяне размера на наказанието, то за същия административнонаказващ
орган няма задължение да развива писмени мотиви в този смисъл. Последното е
видно предвид предвиденото в разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, в
които изчерпателно са изброени задължителните реквизити на наказателното
постановление и където подобно изискване липсва.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.128, т.2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да
се установява във всеки отделен случай.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата
на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса
на труда на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над средния
размер, или в такъв от 10 000 лева. Същия
размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца. Не се твърди поредност
на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи
по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността
на дееца и др.. За подобни отегчаващи отговорността обстоятелства въззиваемата страна на представи доказателства и в хода на
съдебното следствие. Същевременно се установява, че се касае за административнонаказателното
обвинение е за неизплащане само на едно месечно трудово възнаграждение. Ето
защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, като намери същото в този му размер за достатъчно
за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 16-002557 от 27.06.2019г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Медицински център Хипоталамус“
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.„Константин Величков“ № 2, ет.5, офис 1, представлявано от С. В. Н., в
качеството и на ***, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА наложеното на основание
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда административно наказание – имуществена
санкция в размер на 10 000,00 лева до
размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.