№ 8954
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110148117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр.
С...., чрез адв. В. срещу „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С.... представлявано от И. П. Г., И. М.
В., К. И. Н., чрез юрк Т., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумите 600 (шестстотин) лева, представляваща допълнително възнаграждение с постоянен
характер, дължимо и неизплатено за месец септември 2023 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 13.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва върху
главницата за допълнително възнаграждение в размер на 69.53 лева за периода 11.10.2023г.
до 12.08.2024г.; 2565 лева представляващи дължимо и неизплатено трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 10.03.2023г. до 12.12.2023г.
ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до окончателното изплащане на
сумата и 33.99 лева мораторна лихва върху главницата за периода 09.07.2024г. до
12.08.2024г.; 2009.13 лева представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата и 26.62 лева моратнорна лихва върху главницата за
неизползван платен годишен отпуск за периода 09.07.2024г. до 12.08.2024г. и 1932 лева
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ са срока на неспазено предизвестие от
предизвестената страна, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба - 13.08.2024г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 10.03.2023 г. между Л. О. К. и “Ф. Х.” АД е сключен трудов
договор № 33/10.03.2023г., съгласно който Л. К. заема длъжността “готвач“. Според трудов
договор №33/10.03.2023г. основното месечно трудово възнаграждение било в размер на 2500
лева. Допълнителното възнаграждение с постоянен характер - за придобит трудов стаж и
професионален опит е 0.6% за всяка година по специалността. Изменението за всяка година
придобит трудов стаж и професионален опит се отразяват служебно от Работодателя във
фиш за работната заплата, предоставян от Работодателя ежемесечно на Служителя.
Трудовият договор се прекратявал с 3 месечно предизвестие. Платения годишен отпуск
съгласно трудовия договор бил в размер на 20 работни дни. Към момента на постъпване на
работа ищцата била с 50% трайно намалена работоспособност от 25.11.2011 г. На 09.10.2023
г. с Експертно решение №91474 от 09.10.2023 г. на ТЕЛК към Четвърта МБАЛ-София ЕАД-
1
втори състав ищцата била освидетелствана с 42% трайно намалена работоспособност. На
09.10.2023 г. с Експертно решение №90088 от 10/16.01.2024г. на НЕЛК Експертно решение
№91474 от 09.10.2023 г.на ТЕЛК е отменено в частта по оценка на работоспособността, а в
останалата част е потвърдено. К. била освидетелствана с 50% трайно намалена
работоспособност. На 04.04.2024г. Л. К. подала молба за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие от 18.06.2024 г. или ако работодателят не приеме
искането, молбата да се счита за предизвестие. В седемдневния срок по чл. 325, ал.1, т. 1 от
КТ работодателят не е взел становище по молбата и не е уведомил К., че приема искането й
трудовият й договор да се прекрати на 18.06.2024 г. На 18.06.2024 г. със Заповед
№23/18.06.2024г. трудовото правоотношение между “Ф. Х.” АД и Л. К. е прекратено на
основание чл.326, ал.1 от КТ от работодателя, повече от 2 седмици преди изтичане на
даденото предизвестие. Сочи, че Работодателят не е начислявал и изплащал към работната
заплата клас прослужено време на К. за целия период на трудовия договор. Работодателят не
е изплатил в цялост дължимото се трудово възнаграждение за месец септември 2023 г.
Работодателят не е изплатил в пълен обем дължимото се обезщетение по чл. 224 от КТ при
прекратяване на трудовия договор. Работодателят не изплатил и дължимото обезщетение за
неспазване на срока за предизвестие. Сочи че при прекратяване на трудовото
правоотношение останали незаплатени посочените суми. Ето защо моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с която
оспорва предявените искове. Поддържа че в чл. 13 от Вътрешните правила за организацията
на работната заплата във „Ф. Х.“ АД е разписан ред за определяне и изплащане на премията,
като изрично е посочено, че премията се начислява ежемесечно като допълнително трудово
възнаграждение по предложение на прекия ръководител и след одобрение от изпълнителния
директор на дружеството. На основание чл. 20 от правилата служителят не получава премия
в максимален размер, ако е извършил нарушения на вътрешния трудов ред или финансовата
дисциплина. За месец септември 2023 г. прекият ръководител на Л. К., управителят на хотел
„Ф. С.“, е подал докладна, че ищцата е нарушила през месеца работното си време без
позволение на прекия си ръководител или на друг горестоящ е напуснала работното си
място в работно време, което е доказано със записи от видеонаблюдение, и е предложил
премия от 479 лева. Исковата претенция на Л. К. за изплащане на премия в размер на 600
лева за м.септември 2023 г. е неоснователна. Във „Ф. Х.“ АД Л. К. е работила и е била
назначена по трудов договор като „главен готвач“. Длъжност, която освен професионални
умения за приготвяне на храна, изисква организационни и ръководни умения. Ищцата няма
придобит стаж като главен готвач, което е видно и от записите в трудовата й книжка,
приложена по делото. Длъжността „главен готвач“ не е сходна с „готвач“ съгласно
разписаните правила във „Ф. Х.“ АД. Съгласно чл. 9 от Вътрешните правила за
организацията на работната заплата във „Ф. Х.“ АД, за да се признае трудовият стаж при
друг работодател за длъжността „главен готвач“, е необходимо сблужителят да е заемал
длъжността „главен готвач“ или „ръководител кухня“. На основание чл. 12, ал 5 от
Наредбата за структурата и организцията на работната заплата работодателят определя кои
длъжноти ще признава за сходни. Затова за работодателя не е било налице задължение да
начислява възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Исковата
претенция на Л. К. за изплащане на възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит по чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата в минимален размер на 2565 лева, е неоснователна. Оспорва иска за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Сочи че по време на прекратяване на
трудовото правоотношение и много след това Л. К. била в отпуск по болест и е получавала
обезщетение за временна неработоспособност. Поддържа, че дори трудовият й договор да е
бил прекратен 11 работни дни по-късно, на 04.07.2024 г., то Л. К. все още е била в отпуск за
временна неработоспособност. По- ранното прекратяване на трудовия договор в случая по
никакъв начин не засяга и нейните трудови и осигурителни права. Заявява, че ищцата е била
в отпуск по болест до 01.07.2024 г.. Ако се признае на ищцата правото й да получи
едновременно обезщетение за неспазен срок на предизвестието и обезщетение за временна
неработоспособност, това означава, че тя ще получи две плащания за едно и също
основание, на което тя няма право. Отделно ще се обогати неоснователно. Твърди, че Л. К. е
била в отпуск по болест без прекъсване от 09.11.2023 г. до 01.07.2024 г. Ето защо моли за
2
отхвърляне на исковете.
В проведеното първо по делото съдебно заседание ищецът е предявил и съдът е приел
за разглеждане инцидентен установителен иск за признаване за нищожността на
разпоредбата на чл. 20 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата при
ответника.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
Предявен е за разглеждане инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД вр. с чл. 74, ал.1 КТ.
По отношение на инцидентния установителен иск.
С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо
съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи
правилното разрешаване на обусловеното спорно право - предмет на главния или насрещния
иск. С него се променя предметът на делото като наред с обусловеното право - предмет на
първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение и така се
постига последващо кумулативно обективно съединяване на искове.
В случая се оспорва правоотношението по повод правото на ответника да откаже
изплащане на допълнително възнаграждение в пълен размер.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (в случая договор за
учредяване на право на ползване), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени
повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че
е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на
спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове.
Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени
при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание,
предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на
друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност
според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок
(противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито
са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност,
невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че
сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за
унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от
неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към
сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата,
грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на
унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност
като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това - за
относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са
решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д.
№ 5252/2014 г. и решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., все на IV-то ГО на
ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска
прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с
различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското
законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде
точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва
в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този
смисъл са решение № 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение
№ 97/08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д. №
4/2009 г. ОСГК на ВКС.
По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
3
Заобикалянето на закона е една от хипотезите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на
договорите. От обективна страна в общата хипотеза на нищожност е налице когато законът
забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга
позволена от закона сделка за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката
макар и позволена е нищожна, поради заобикаляне на закона.
В настоящия случай съгласно чл. 20 от Вътрешните правила за организацията на
работната заплата при ответника е предвидено, че при извършени нарушения на вътрешния
трудов ред, или финансова дисциплина във „Ф. Х." АД, служителят не получава пълния
размер на доплащания по чл. 13, чл. 14 от настоящите ПРАВИЛА до изясняване на всеки
конкретен случай.
Съдът намира че по същество с посочената разпоредба се цели заобикаляне на
правилата по отношение на вида на предвидените дисциплинарни наказания в Кодекса на
труда. С посочената разпоредба на Вътрешните правила се създава имуществена санкция за
нарушения на трудовата дисциплина което представлява разширяване видовете
дисциплинарни наказания извън изрично предвидените от закона.
Ето защо съдът намира, че е налице заобикаляне на разпоредбите на чл. 188, КТ
посредством въвеждането на чл. чл. 20 от Вътрешните правила.
При това положение инцидентният установителен иск подлежи на уважаване.
Предвид основателността на първото въведено основание съдът намира че не е
необходимо да разглежда второто а именно противоречие с добрите нрави.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ.
В настоящият случай са предявени два иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение - ищцата претендира заплащане на
дължимо трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, и същевременно за
неизплатено допълнително трудово възнаграждение – „премия“.
Искът по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ) позволява на работника или служителя
да потърси по съдебен ред изплащането на дължимото му трудово възнаграждение от
работодателя. Искът произтича от основното задължение на работодателя, регламентирано в
чл. 128, т. 2 от КТ, да плаща на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Предмет на този иск е
парично вземане – неизплатеното трудово възнаграждение. Това може да включва както
основното трудово възнаграждение, така и допълнителни трудови възнаграждения, ако са
уговорени и дължими. В тази връзка следва да се посочи че с искът по това основание могат
да се търсят и възнаграждения с непостоянен характер.
За да бъде уважен предявеният иск независимо дали се касае за основно трудово
възнаграждение или за допълнително трудово възнаграждение следва да се установят
следните предпоставки:
1. Съществуващо трудово правоотношение: Между страните трябва да е
съществувало валидно трудово правоотношение за периода, за който се претендира
възнаграждението;
2. Извършена работа: Работникът или служителят трябва да е изпълнил своите
трудови задължения, т.е. да е престирал работна сила;
3. Уговорено трудово възнаграждение: Трябва да има договореност относно размера
на трудовото възнаграждение.
По отношение на първата предпоставка.
Наличие на валидно трудово правоотношение означава, че между работника или
служителя и работодателя съществува правна връзка, която отговаря на всички изисквания
на закона и е породена на законово основание. Тази връзка регламентира правата и
задълженията на двете страни във връзка с полагането на наемен труд.
Не се спори по делото, а и се установява от представения по делото и неоспорен от
страните трудов договор от 10.03.2023г., че между Л. О. К. и „Ф. Х.“ АД, е било налице
трудово правоотношение. По силата на трудовия договор ищцата заемала длъжност „главен
готвач“ – „АЗ“ с код по НКПД 3432001. Било уговорено, че ищцата ще получава основно
4
месечно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. Допълнително възнаграждение с
постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за
всяка година по специалността и допълнително възнаграждение с съгласно Правилника за
организацията на работната заплата на основание оценка качеството на извършената работа
и след одобрение от изпълнителния директор.
Наличието на трудово правоотношение се установява и от представения препис на
трудовата от представената трудова книжка в която е отбелязано че ищцата е заемала
посочената длъжност при ответника до 18.06.2024г.
На база на гореизложеното съдът приема че е налице първата предпоставка, а именно
трудово правоотношение към датата на исковия период.
По отношение на втората предпоставка.
Работникът или служителят трябва да е предоставил своята работна сила и да е
изпълнявал конкретната работа или длъжност, за която е сключен трудовият договор. Това не
е просто формално наличие на трудов договор, а действително осъществяване на трудова
дейност. Положеният труд трябва да е извършен в изпълнение на задълженията по
съществуващото и валидно трудово правоотношение с конкретния работодател. Трудът
трябва да е положен именно през периода от време (исковия период), за който работникът
или служителят претендира, че не е получил трудово възнаграждение.
По делото е допуснато заключение по съдебно счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като пълно подробно и задълбочено. В заключението си вещото лице е посочило,
че съгласно ведомостите за заплати за периода 05.2023 – 10.2023г. на ищцата е определено
общо брутно трудово възнаграждение в размер на 21861,88 лева при отработени дни за
посочените месеци общо 127. Септември месец за който се претендира изплащане на
трудово възнаграждение ищцата е отработила 19 дни от общо 19 дни по норматив.
На база на гореизложеното следва извода, че ищцата е полагала през исковия период,
поради което е установена и втората предпоставка.
По отношение на третата предпоставка.
Размера на трудовото възнаграждение се определя именно от уговореното в
индивидуалния трудов договор и/или от нормативно установеното в приложимите
нормативни актове и колективни трудови договори. Работодателят е длъжен да изплати
възнаграждението в този размер за реално положения труд.
Обстоятелствата, досежно третата предпоставка, които следва да се установят по
всеки от двата иска са различни и следва да бъдат разгледани отделно.
По отношение на предявения иск за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Тук спорен е въпросът дали придобития трудов стаж на ищцата в размер на 19 години
в друго предприятие на длъжността „готвач“ следва да се зачита като стаж на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е прието, че за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент
върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.4, т.1 НСОРЗ При определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго
предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
В ал. 5 на същия член е предвидено, че Условията, при които се зачита сходният
характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов
договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в
предприятието.
Както беше посочено в трудовия договор е предвидено, че освен основното трудово
възнаграждение ищцата има право на Допълнително възнаграждение с постоянен характер
5
за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година по
специалността.
В чл. 9 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата е предвидено,
че допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
се начислява в размер на 0,6% за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит
като се отчита и придобит трудов стаж и професионален опит в други предприятия на
сходна или със същия характер длъжност. Съгласно чл. 12, ал.5 от НСОРЗ във вътрешните
правила е предвидено, че работодателят ще зачита за същата сходна на длъжността „главен
готвач“ длъжността „ръководител кухня“.
В Националната класификация на професиите и длъжностите липсва длъжността
„ръководител кухня“. Как е именувана във вътрешните правила самата длъжност е без
значение, а е от значение дали се покриват основните изисквания и характеристики на
длъжността. В тази връзка предвид ирелевантността на наименованието на длъжността във
Вътрешните правила съдът счете искането за допускане на съдебно-кадрова експертиза
която да отговори на въпросите дали длъжностите „ръководител кухня“ и „главен готвач“ са
идентични за неотносимо и го остави без уважение.
За да се уважи предявения иск ищецът следва да установи, че е заемал длъжност в
други предприятия, чиито основни функции и отговорности съответстват на тези на
заемната от него длъжност в предприятието на ответника.
От представената длъжностна характеристика се установява, че основните
задължения и функции са свързани с организацията и контрола по предлагане на храни и
хранителни продукти за ответника. Също така има и кадрови функции по отношение на
подбора на персонал, обучението му и изготвянето на графици за работа. Същата има
отчетнически функции по отношение на оборудването, хранителните продукти и доставката.
В случая не са представени доказателства какви са били основните задължения на
ищцата при другите предприятия в които е заемала длъжността „готвач“ и какви трудови
задължения са се включвали в длъжностната характеристика.
В тази връзка не са правени доказателствени искания за това обстоятелство въпреки
разпределената доказателствена тежест относно размера на трудовото възнаграждение.
В същия смисъл е и РЕШЕНИЕ № 241 ОТ 21.08.2015 Г. ПО ГР. Д. № 5294/2014 Г., Г.
К., ІV Г. О. НА ВКС в което се казва, че допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в сила от 1.7.2007 г/ се заплаща в процент върху
основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен
характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за
получаването му. По силата на чл. 66 т. 7 от КТ това възнаграждение задължително трябва
да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице
основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това
допълнително възнаграждение. Съгласно, ал. 2 и, ал. 4 от Наредбата за придобит трудов
стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за
времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовият стаж,
придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия. Предвиден е и минимален размер на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в
размер на 0, 6 на сто за всяка година придобит трудов стаж. Условията, при които се зачита
сходството на професията, съобразно характера на работата спрямо определената длъжност
се определят с вътрешни правила за организация на работната заплата в предприятието,
съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОЗ. За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата ищецът
следва да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен
характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия.
С оглед разпределението на доказателствената тежест съдът намира че този иск
остана недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и искът за законната лихва върху главницата за мораторна
лихва върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
6
професионален опит.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 600 лева представляваща
допълнително възнаграждение – премия.
В случая трудовия договор препраща към Вътрешните правила за организацията на
работната заплата във „Ф. Х." АД организацията на работната заплата на работодателя.
В чл. 13 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата във „Ф. Х."
АД, е посочен реда за определяне и изплащане на премията. Изрично е посочено, че
премията се начислява ежемесечно като допълнително трудово възнаграждение по
предложение на прекия ръководител и след одобрение от изпълнителния директор на
дружеството. Предвидено е че премията се начислява след одобрение от Изпълнителния
директор на Ф. Х." АД предложение, изготвено от прекия ръководител на звеното и/или
Управителя на хотела. Средствата за премиалните доплащания са предварително заложени в
бюджета, изготвен по хотели, звена, длъжности, сезони и одобрен с решение на
Управителния съвет на Ф. Х." АД. Посочено е също, че премията е в зависимост от
отработеното време и е в диапазона от основната работна заплата, доплащането за трудов
стаж и професионален опит и сумата, определена в бюджета за съответната длъжност, хотел,
звено. Предвидено, е че Премията е в зависимост от изпълнение на изискванията към
качеството на работата за съответната длъжност, хотел, звено. Сочи се също, че
Изпълнението на изискванията към дейността на всеки служител се оценява от прекия
ръководител на звеното и се одобрява от Управителя на съответния хотел / за звената от
Централно управление от Изпълнителен директор. Изпълнението на изискванията към
дейността на Управителите на хотели и ръководителите на отдели в Централно управление
се оценява от Изпълнителния директор на Ф. Х." АД. Оценката за изпълнение на
изискванията за всяка длъжност се извършва на база разработените стандарти за работа във
Ф. Х. АД.
Съгласно чл. 19 от Вътрешните правила, начисляването на доплащанията по чл. 13,
чл. 14 се извършва въз основа на докладна от съответния Управител хотел, одобрена от
Изпълнителен директор. Съгласно чл. 20 При извършени нарушения на вътрешния трудов
ред, или финансова дисциплина във „Ф. Х." АД, служителят не получава пълния размер на
доплащания по чл. 13, чл. 14 от настоящите ПРАВИЛА до изясняване на всеки конкретен
случай.
От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява че т.нар.
премия при пълен отработен месец възлиза на сумата от 1079,63 лева.
По делото е представена докладна относно нарушението на трудовата дисциплина
отстрана на ищцата. Единствено на база тази докладна допълнителното трудово
възнаграждение е намалено и не е изплатено в пълен размер.
Както беше посочено на с вътрешните си правила работодателят не може да
разширява кръга на дисциплинарните наказания извън този посочен в КТ, поради което и
разпоредбата на чл. 20 от Вътрешните правила се явява нищожна и направената удръжка е
незаконосъобразна на въведеното основание.
Тук следва да се посочи, освен всичко останало, че ответникът счита въпросната
премия не за премиално възнаграждение, а за допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер.
Този извод следва от обстоятелството че съгласно заключението по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза е посочено че ответникът определя размерът на
обезщетенията като взема предвид към брутното трудово възнаграждение и премията.
Следва да се държи сметка както беше посочено и по-горе че законът не предвижда
възможност за намаляване на трудовото възнаграждение независимо дали е основно или
допълнително с постоянен характер поради дисциплинарно нарушение.
Ето защо искът се явява основателен.
Следва да се уважи и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху
главницата.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 220 КТ.
7
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В текста на разпоредбата ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение -
тогава, когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които
законът предвижда отправяне на предизвестие.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи, че трудовото му
правоотношение е прекратено от ответника, без да е спазен срока на предизвестие, а
ответникът следва да установи или плащането или наличието на основание освобождавщо
го от задължението за изплащане на обезщетението.
Установява се че на 04.04.2024г. ищцата депозирала молба за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие считано от 18.06.2024г. (л. 20 от делото). В
случай че искането за прекратяване не се приеме е направено евентуално искане че същото
следва да се счита за предизвестие.
Не се спори, че с трудовия договор било уговорено тремесечно предизвестие.
В случая се установява, от представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, че ответникът е прекратил трудовото правоотоншение на 18.06.2024г. В
заповедта е посочено, че правоотношението е прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ.
Съдът намира, че при това положение ищцата има право на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие.
При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или
служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено
предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият
договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на предизвестието- чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече
този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните
по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на
другата страна обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение
на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на
първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез
отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума. За
да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва
реално да се заплати. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 617 ОТ 15.10.2010 Г. ПО ГР. Д. №
1493/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната
страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да
упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече
предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В
случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с
отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2, трудовият договор се прекратява с
изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с
изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на
предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не
изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият
договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който
страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на
предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на
трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез
неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се
дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото
правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна,
или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото
8
правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. (виж
РЕШЕНИЕ № 873 ОТ 18.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1757/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
При това положение обстоятелството, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност не освобождава ответника от задължението му по чл. 220 КТ.
Въпросът с полученото обезщетение от държавното обществено осигуряване не е
релевантен във връзка с правото на ответника да прекрати трудовото правоотношение на
ищцата преди изтичането на срока за предизвестие.
Евентуално за ищцата би възникнало задължение за връщане на получени суми но не
възниква право за ответника да не изплати обезщетение.
При това положение искът се явява установен по основание.
За определяне на размера на обезщетението следва да се определи среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно решението по иска по чл. 128, т.2 КТ съдът намира, че среднодневното
брутно трудово възнаграждение следва да се определи без да се отчита допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
При това положение съгласно този вариант на заключението на ищцата се дължи
обезщетение в размер на 1890,47 лева.
Следователно искът следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до
пълния претендиран размер от 1932 лева.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за посочения период
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в негова полза
е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Не се спори че през м.февруари ищцата представила на работодателя Експертно
решение № 90088 -10-16.01.2024г. От представеното по делото писмо се установява, че
същото не е обжалвано. Следователно за ищцата възниква правото на допълнителен платен
годишен отпуск съгласно чл. 319 КТ.
Съдът намира, че ищцата има право да получи обезщетение за допълнителните дни
платен годишен отпуск за още 6 дни.
Доколкото не се установи правото на ищцата на допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за определяне на размера на
среднодневното брутно трудово възнаграждение следва да се вземат предвид изчисленията
на счетоводството на ответника като се вземе предвид основното трудово възнаграждение и
бонуса. Според заключението този размер възлиза на 162,71 лева или общо за шестте дни
976,26 лева. и отхвърли за разликата до пълния размер от 2009.13 лева.
Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 976,26 лева и отхвърли за разликата
до пълния размер от 2009.13 лева.
Следва да се уважи и искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 11,42 лева
и отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете страни съразмерно
на уважената част и съответно на отхвърлената част от исковете.
На адвокатско дружество „М.“ се следват разноски за предоставена безплатна
адвокатска помощ в размер на 493.04 лева на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
На ответника съдът намира, че се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 51,22 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавната такса съразмерно на уважената част от исковете и депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, които възлизат на сумата от 333,80 лв.
9
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. О. К., ЕГН **********, адрес
гр. С...., чрез адв. В., срещу „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г.,
И. М. В., К. И. Н., чрез юрк Т., инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл. 74, ал.1 КТ, че разпоредбата на чл. 20 от Вътрешните правила за
организацията на работната заплата при ответника е нищожна като заобикаляща чл. 188 и
сл. КТ.
ОСЪЖДА „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В.,
К. И. Н., чрез юрк Т., да заплати на Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В.,
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща допълнително възнаграждение с
постоянен характер (премия), дължимо и неизплатено за месец септември 2023 г., на
основание чл. 128, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 69,53 (шестдесет и девет лева и
петдесет и три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
допълнително възнаграждение за периода 11.10.2023г. до 12.08.2024г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В.,
срещу „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В., К. И. Н.,
чрез юрк Т., иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за заплащане на сумата от 2565 (две
хиляди петстотин шестдесет и пет) лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 10.03.2023г.
до 12.12.2023г., като неоснователен и недоказан, както и искът за законната лихва върху
главницата за мораторна лихва върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 33,99 (тридесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки) лева за периода 09.07.2024г. до 12.08.2024г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В.,
К. И. Н., чрез юрк Т., да заплати на Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В.,
сумата от 1890,47 (хиляда осемстотин и деветдесет лева и четиридесет и седем стотинки)
лева, представляваща обезщетение по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестие от
предизвестената страна, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба - 13.08.2024г. до окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В.,
срещу „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В., К. И. Н.,
чрез юрк Т., иск с правно основание чл. 220 КТ за заплащане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие за разликата над 1890,47 лева до пълния претендиран размер от 1932
(хиляда деветстотин тридесет и два) лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В.,
К. И. Н., чрез юрк Т., да заплати на Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В.,
сумата от 976,26 (деветстотин седемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 11,42 (единадесет лева и четиридесет и две стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за неизползван платен годишен отпуск за
периода 09.07.2024г. до 12.08.2024г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В.,
срещу „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В., К. И. Н.,
чрез юрк Т., иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за разликата над 976,26 лева до пълния претендиран
размер от 2009,13 (две хиляди и девет лева и тринадесет стотинки) лева, както и за
разликата над 11,42 лева до пълния претендиран размер на мораторната лихва КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
10
ОСЪЖДА „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В.,
К. И. Н., чрез юрк Т., да заплати на Адвокатско дружество „М.“ БУЛСТАТ *********, в
качеството им на пълномощник на Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., сумата от
493,04 (четиристотин деветдесет и три лева и четири стотинки) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. О. К., ЕГН **********, адрес гр. С...., чрез адв. В., да заплати на „Ф.
Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В., К. И. Н., чрез юрк Т.,
сумата от 51,22 (петдесет и един лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ф. Х.” АД, ЕИК ********* гр.С...., представлявано от И. П. Г., И. М. В.,
К. И. Н., чрез юрк Т., да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса и
разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в общ размер на 333,80 (триста
тридесет и три лева и осемдесет стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11