Определение по дело №326/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Д. Ф. Ю. против И. Б. Ю., Г. Ш. М. и Ш. И. Ю., исковата молба. Ищцата твърди, че с ответника И. Б. Ю. сключили граждански брак през 1989г. и през време на този брак имали родени четири деца-З., Е., Е. и Ш.. Твърди също, че в началото съвместният им живот протичал нормално и по време на този нормален семеен живот се родили трите деца-З., Е. и Е.. Впоследствие отношенията им се влошили, което принудило ищцата заедно с децата си през 2000г. да се прибере да живее при родителите си в с. Млечино, О. А.. Ищцата твърди, че в продължение на повече от десет години със съпруга си И. Б. Ю. били във фактическа раздяла, поради което през този период тя заживяла на семейни начала с ответника Г. Ш. М. от с. Г. П.. Твърди, че от съвместното им съжителство се родило детето Ш. И. Ю.. Ищцата твърди, че като родено по време на гражданския й брак, в акта за раждане на детето Ш. ответникът И. Б. Ю. бил вписан като баща. Твърди обаче, че истинският биологичен баща на детето Ш. И. Ю. бил ответникът Г. Ш. М., защото детето било родено от прякото им съвместно съжителство с продължителност от около пет години.Твърди също, че двамата с ответника Г. Ш. М. полагали грижи за детето и осигур вали средства за издръжката му. С оглед на всичко изложено моли съда да признае за установено по отношение на ответника И. Б. Ю., че не е биологичен баща на малолетното дете Ш. И. Ю.,с ЕГН *, родено на * г. в Г.К. от майка Д. Ф. Ю., а по отношение на ответника Г. Ш. М. да признае, че същият е биологичен баща на малолетното дете Ш. И. Ю., с ЕГН *, родено на *г. в Г.К. от майка Д. Ф. Ю..

По делото въпреки дадената процесуална възможност, отговор на исковата молба от ответниците И. Б. Ю., Г. Ш. М. и Ш. И. Ю., не е депозиран.

В съдебно заседание, ответникът И. Б. Ю. изразява становище, че предявената по отношение на него искова претенция е основателна. Твърди, че малолетното дете Ш. не е негово дете. Изтъква, че считано от 2002 г. с ищцата са във фактическа раздяла и че след раздялата им тя се оженила за ответника Г. и детето било от този й брак, а не от него.

В съдебно заседание, ответникът Г. Ш. М. не оспорва предявената по отношение на него искова претенция.

В съдебно заседание, назначеният по реда и при условията на чл.29, ал.4, във вр. с чл.28, ал.4 от ГПК на малолетния ответник Ш. И. Ю., особен представител -адвокат изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, исковете се явявали допустими и основателни, защото в производството се установявало, че биологичен баща на малолетното дете бил ответникът Г. Ш. М., с когото ищцата живее на семейни начала дълги години.

Участникът в производството, Агенцията за С. подпомагане, Д. „С. подпомагане”, О. „З. на Д., Г. А., е депозирал по делото писмен доклад, установяващ обстоятелствата, че ищцата и ответникът И. Ю. живеели във фактическа раздяла от 2002 г. -повече от 10 години, че същите не поддържали никаква връзка, дори и не си говорили, поради което било невъзможно роденото през 2012г. дете Ш. да е син на И. Ю., а същото било син на Г. М., с когото ищцата живеела на семейни начала повече от 5 години, и който се грижел за детето.

Окръжният съд, действащ в производството като първа инстанция, взе предвид следното :

Съдът е сезиран с разглеждане на находящите се в обективно и субективно съединение иск за оспорване на бащинство с правно основание чл.62, ал.2 от СК, с който се цели да бъде установено по отношение на И. Б. Ю., че не е биологичен баща на малолетното дете Ш. и иск за установяване на произход от баща с правно основание чл. 69 от СК, с който се цели да бъде установено по отношение на Г. Ш. М., че е биологичен баща на малолетното дете Ш..

Така предявените искове са допустими, в частност искът за оспорване на бащинство е допустим, като депозиран на 05.03.2013 г. от майката, т.е. в срока, предвиден в чл.62, ал.2 от СК, а именно по-рано от изтичане на една година от раждането на детето Ш. на 07.03.3012 г. Искът пък за установяване на бащинство е допустим, като подаден от майката в срока, предвиден в чл.69 от СК, т.е. в тригодишния срок от раждането на детето и при това едновременно с иска за оспорване на бащинство по реда и при условията на чл.71 от СК.

По основателността на исковата претенция:

За да бъде доказан искът по чл.62,ал.2 от СК,майката-ищца в производството следва да докаже, че детето й не е могло да бъде заченато от съпруга й. В този аспект по делото беше установено от приложеното удостоверение за сключен граждански брак от * г. на Община А., че на * г. ищцата Д. Ф. Ю. и ответникът И. Б. Ю. са сключили граждански брак, който по силата на влязло в сила решение № 20/25.03.2013 г., постановено по Г.д. № 20/2013 г. на А. районен съд е бил прекратен, считано от 25.03.2013 г. Безспорно е в производството обстоятелството, че през този период на съществуване на гражданския брак, а именно на * г.е родено детето Ш. И. Ю.. От твърденията в исковата молба, неоспорени и от ответника И. Ю., от неговото собствено становище, от писмения социален доклад на Д. „С. подпомагане”, О. „З. на Д., Г., а и от снетите показания на свидетеля Ш.Ю., съдът приема за безспорно в производството обстоятелството, че считано от 2002 г., т.е. около 10 години преди раждането на де‗ето Ш., неговата майка Д. Ю. и нейният съпруг И. Ю. са живяли във фактическа раздяла, и че през този период не са поддържали никакви взаимоотношения, никаква интимна връзка, а според ответника Ю. дори и не са си говорили през този период. От анализа на приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-гинекологична експертиза, в производството се установява, че най-вероятната дата на зачеване на детето Ш. е * г. Т.е. съвкупният анализ на така събраните и обсъдени в настоящия абзац доказателства води до извода, че в периода на фактическа раздяла на съпрузите Д. Ю. и И. Ю., при отсъствие в този период на каквито и да било интимни връзки между тях, не е било възможно детето Ш., макар и родено по време на гражданския им брак, да бъде заченато от ответника И. Ю.. Или казано по друг начин презумпцията на чл.61, ал.1 от СК, че съпругът на майката е баща на детето, родено по време на брака, в настоящото производство беше успешно оборена от ищцата, който пък извод прави предявения иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК основателен. Що се касае до обективно съединения иск с правно основание чл.69 от СК, като следствие от успешно проведеното доказване на условно наречения първи иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК, също се явява основателен. От твърденията в исковата молба, неоспорени от ответника Г. Ш. М., от прочита на писмения социален доклад на Д. „С. подпомагане”, О. „З. на Д., Г. и от твърденията на другия ответник И. Б. Ю., че след раздялата им ищцата Д. заживяла с другия мъж, се формира у съда извода за основателност на претенцията. Този извод безспорно се подкрепя и от снетите по делото свидетелски показания на св.Ш.Ю. и св. Р.А., които установяват, че считано от месец август 2008 г., ищцата Д. и ответникът Г. се събрали да живея като семейство в С. П., за което почерпили всички жители на село на своето тържество-сватба. Както и че по времето на това им съжителстване, а именно през 2012 г. се родило детето Ш., за което отново двамата в качеството си на родители почерпили жителите на цялото село. И че ищцата Д. и ответникът Г. съвместно полагали и полагат грижи за отглеждането на детето Ш.. Прието е по делото и заключение, изготвено по т.1 на назначената съдебно кръвно-групова медицинска експертиза, което установява, че ответникът Г. Ш. М. с кръвна група А1/бета/ може да бъде приет като вероятен биологичен баща на детето Ш. И. Ю. с кръвна група А1/бета/. Или вероятността на цитираното заключение, преценена през призмата на събраните и обсъдени свидетелски показания, през призмата на обсъденото заключение, изготвено по назначената съдебно-гинекологична експертиза за най-вероятната дата на зачеване на детето, води до категоричност на извода, че малолетното дете Ш. е родено от близо петгодишното съжителство на семейни начала на ищцата Д. и ответника Г..

С оглед изложеното и като формулира своите правни изводи за основателност на исковата претенция в цялост, съдът съгласно разпоредбата на чл.70 от СК, следва служебно да постанови при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка. Обаче с оглед безспорните данни по делото, че майката и установеният биологичен баща на детето Ш. живеят заедно и съвместно полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че не следва да се произнася по тези въпроси, доколкото в производството те определено не са спорни.

На основание чл.16, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон. Прочие на посочено основание съдът следва да допусне промяна в имената на малолетното дете от Ш. И. Ю. на Ш. Г. М..

След влизане на решението в сила, препис от него следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община А., за отбелязване на основание чл.73 и сл. от ЗГР на настъпилите промени, както и на "Бюро съдимост" към Районен съд, Г., на основание чл.129 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища.

По изложените съображения, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК, че И. Б. Ю. от Г., У. Б. № *.вх.”*”, с ЕГН *, не е биологичен баща на малолетното дете Ш. И. Ю., с ЕГН *, родено на * г. от майка Д. Ф. Ю. от С. П., У. *, с ЕГН *.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.69 от СК, че Г. Ш. М. от С. П., с ЕГН *, е биологичен баща на малолетното дете Ш. И. Ю., с ЕГН *, родено на * г. от майка Д. Ф. Ю. от С. П., с ЕГН *.

ДОПУСКА промяна в бащиното и фамилно име на малолетното дете, родено на * г., с ЕГН *, а именно от Ш. И. Ю. на Ш. Г. М..

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община А. за отбелязване на основание чл.73 и сл. от ЗГР на настъпилите промени, както и на "Бюро съдимост" към Районен съд, Г., на основание чл.129 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: