ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
гр. Перник , 21.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500691 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез
юрисконсулт Р. И., против определение от 20.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2601 по описа за 2020 г.
на Пернишкия районен съд, с която е оставена без уважение молба за допълване на
издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
*** г., като бъде разпоредено плащане от длъжника и на законната лихва върху главницата,
считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането- 27.08.2019 г., до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-10.06.2020 г.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и необосновано,
тъй като липсвало посочване на конкретно основание или мотив за отхвърляне на
претендираната от тях законна лихва от датата на предсрочната изискуемост до изплащане
на вземането. В жалбата поддържа, че няма законово задължение да конкретизира законната
лихва по период и размер, тъй като окончателният ѝ размер и период бил неопределяем.
Сочи, че процесната законна лихва е претендирана като едно общо неделимо вземане,
поради което счита, че същата не следвало да бъде разделяна на отделни периоди и размери.
Поради изложените доводи, жалбоподателят иска отмяна на определението, като претендира
и разноски за производството по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 2601 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 11786/10.06.2020 г., подадено от „Профи Кредит
България" ЕООД срещу Т. А. М. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за
1
потребителски кредит № *** г.;
2. сумата от 402,82 лева, представляваща договорно възнаграждение по
договора за кредит за периода от 26.08.2018 г. до 27.08.2019 г.;
3. сумата от 1267,20 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги;
4. сумата от 30 лева-такси за извънсъдебно събиране на вземането по
договора за кредит;
5. сумата от 99,19 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит
за периода от 27.08.2018 г. до 27.08.2019 г.;
6. ведно със законната лихва върху главницата от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането- 27.08.2019 г. до окончателното
изплащане.
С Разпореждане от 12.06.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 1000 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** г., сумата от 402,82
лева, представляваща договорно възнаграждение по договора за кредит за периода от
26.08.2018 г. до 27.08.2019 г. и за сумата от 99,19 лева, представляваща лихва за забава по
договора за кредит за периода от 27.08.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за
сумите от 50 лева- юрисконсултско възнаграждение и 30,04 лева- държавна такса за
заповедното производство, но е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 1267,20 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, и сумата от 30 лева-такси за извънсъдебно събиране на вземането по
договора за кредит. Разпореждането е влязло в сила като необжалвано в частите, с които е
отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България" ЕООД срещу Т. А. М. от ***
заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 11786/10.06.2020 г.
„Профи кредит България“ ЕООД е подал молба с вх. № 16909/28.07.2020 г., с която
е поискал да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по
горепосоченото дело на ПРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ *** г., като вместо посоченото в нея относно началния момент на периода на законната
лихва върху главницата, а именно от подаване на заявлението, да бъде отразено, че
законната лихва се дължи от датата на предсрочната изискуемост на вземането- 27.08.2019
г., до окончателното ѝ изплащане.
За да остави без уважение молбата с вх. № 16909/28.07.2020 г. на частния
жалбоподател, с обжалваното в настоящото производство определение от 20.08.2020 г. по
ч.гр.д. № 2601/2020 г., Пернишкият районен съд е приел, че със същата се иска допълване на
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***
г., като бъде разпоредено плащане от длъжника и на законната лихва върху главницата,
считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането- 27.08.2019 г., до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.06.2020 г. ПРС е посочил, че за
законната лихва за този период молителят е можел да заяви отделна претенция в
заявлението си по чл. 410 ГПК, която да индивидуализира по период и размер. Приел е, че
вземането за законна лихва е претендирано като законна последица от уважаване на
заявлението, а не като обезщетение за забава за периода от обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането- 27.08.2019 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК- 10.06.2020 г., в който случай законната лихва върху главницата се дължи от датата на
подаване на заявлението. Поради това е направил извод, че не е налице основание за
издаване на допълнителна заповед за изпълнение.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да се направи разграничение
между вземането за обезщетение за забавено плащане на едно парично задължението по чл.
86, ал. 1 ЗЗД и претенцията за законна лихва върху главницата, която може да се иска да
2
бъде присъдена като законна последица от уважаване на иска за главницата на паричното
задължение.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на
кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично
задължение. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има
акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е
погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и
вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер. Поради
това надлежното предявяване на заявление по чл. 410 ГПК с предмет акцесорно вземане по
чл.86, ал.1 ЗЗД предполага в заявлението да са посочени размера на неизпълнения главен
дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до
който то се претендира, и неговия размер. Размерът на вземането е от значение и за цената
на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса.
При подадено заявление по чл. 410 ГПК за парично вземане ищецът има право
освен обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното
от длъжника вземане за периода след подаване на заявлението до окончателното плащане.
Законната лихва се дължи като законова последица от подаване на заявлението за вземането
и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да
бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането ѝ да се индивидуализира
по начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД/в този смисъл- решение № 75 от 16.07.2015
г. по т.д. № 519/2014 г., на ВКС, ІІ т.о./.
В случай, че със заявлението по чл. 410 ГПК е поискано присъждане на обезщетение
за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но същото не е индивидуализирано в необходимата степен,
съдът следва да даде указания за отстраняване на нередовността на заявлението по реда на
чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК.
От описанието на претенциите в т. 9 от заявлението е видно, че заявителят иска
присъждането на лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 99,19 лева, за
периода от 27.08.2018 г. до 27.08.2019 г., а отделно претендира законната лихва върху
главницата от датата, на която се твърди, че е обявена предсрочната изискуемост на
вземането- 27.08.2019 г. до окончателното изплащане. Претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.08.2019 г. до подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК не е заявен. Поради това правилно заповедният съд е присъдил
законната лихва върху главницата за периода след подаване на заявлението до
окончателното плащане, а не е приел за начало на този период датата 27.08.2019 г., тъй като
същата не се претендира като отделно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, индивидуализирано по
размер и период, а като законна последица от уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето
защо и не се касае за нередовност на заявлението относно претенцията за законна лихва за
забава, а за частична неоснователност на искането за това вземане за периода, предхождащ
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че определението на
заповедния съд следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба- да се остави
без уважение като неоснователна.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2601 по описа за 2020 г.
на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4