№ 98
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕНКА АНГ. ЦАНКОВА
в присъствието на прокурора Иван Лилов Илевски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100601822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.08.2020г., постановена по нохд № 12774/2019г. на СРС, НО, 20-ти
състав е признал подсъдимата ЮЛ. В. П. за виновна в извършване на престъпление по
чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК я е осъдил на
наказание пробация за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимата са възложени и
направените по делото разноски.
Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимата, с която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се
искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на
подсъдимата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата поддържа подадената
жалба. Релевират се доводи за липса на субективна съставомерност на деянието, както и на
мотив за неговото осъществяване, поради което се пледира за отмяна на постановената от
СРС присъда и за оправдаване на подсъдимата П..
Представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба. Намира
изложените от защитата доводи за неоснователни, излагайки аргументи за знание у
подсъдимата относно нейната професионална квалификация и неоснователността на
получаваното от нея допълнително възнаграждение. Пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимата П. в правото си на последна дума заявява, че притежава квалификация,
1
придобита напълно законно в чужбина. Акцентира, че е допуснала грешка поради
автоматично подписване на голям обем от документи, за която е била санкционирана.
Твърди, че е заявила готовност да възстанови сумата още при проведената проверка от
Столична община. В заключение заявява, че не може подобна квалификация да бъде
оспорвана по този начин.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези в открито
съдебно заседание, и като провери правилността на атакуваната присъда, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по
делото, която е следната:
Подсъдимата ЮЛ. В. П. е родена на **** г. в гр. Русе, българка, българска
гражданка, неосъждана, с висше образование, омъжена, пенсионер и работи като зам. д. на
55 СУ, живуща гр. София, ж.к. „****, с ЕГН: **********.
Подсъдимата ЮЛ. В. П. притежавала удостоверение № 95/25.01.1989 г. от Института
за повишаване на квалификацията на преподаватели по обществени науки при МДУ „М. В.
Ломоносов“ в Русия. Същото било издадено на подсъдимата П. за проведено от 01.09.1988 г.
до 31.01.1989 г. 5-месечно обучение като слушател, в който срок тя изпълнявала
определения ѝ план за учебна и научна работа.
На 24.09.1998 г. подсъдимата П. сключила трудов договор № РД 12-4011/24.09.1998
г. с Веселин Методиев – министър на образованието и науката, съгласно който тя била
назначена на длъжността „д.“ на ** основно училище с ранно чуждоезиково обучение
„****“, находящо се в гр. София, район „Красно село“, ул. „****. С трудовия договор не
било уговорено допълнително трудово възнаграждение за ПКС /професионално-
квалификационна степен/. В сключените през периода 1999 г.-2012 г. допълнителни
споразумения към трудовия договор не било определено допълнително трудово
възнаграждение за ПКС.
Като д. на ** ОУ РЧО „****“ подсъдимата Ю.П. била длъжностно лице, на която
било възложено с трудовия договор, да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с
управление на чуждо имущество, собственост на Столична община, както и ръководна
работа в това училище, което било самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел.
Съгласно подписаната от Ю.П. длъжностна характеристика за „д. на общинско училище“, тя
била длъжна да организира, контролира и отговаря за цялостната му дейност; да изготвя
длъжностното разписание на персонала и утвърждава поименното разписание на
длъжностите и работните заплати в рамките на средствата за работни заплати по
делегирания бюджет; да разработва проект на бюджет и го предлага на финансиращия орган
за утвърждаване.
Подсъдимата П. като д., т.е. органът, който нормативно контролирал и отговарял за
цялостната дейност на училището, била оправомощена и длъжна да контролира и отговаря
за правилното водене и съхранение на задължителната учебна документация, каквото било
сведението за организацията и дейността на училището за всяка учебната година, както и за
законосъобразното разпореждане и изразходване на бюджетните средства на училището.
д.ът на училището бил длъжен да планира, организира, ръководи и отговаря за
осъществяване на държавната политика в областта на образованието и цялостната
административно- управленска и финансова дейност в училището, да съставя бюджет и
отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни
2
средства. д.ът на училище работел с делегиран бюджет, като имал широка административна
и финансова автономност. Той имал правомощия да утвърждава щатното и поименно
длъжностно разписание, както и да определя основното и допълнителните трудови
възнаграждения на педагогическия и непедагогическия персонал, съобразявайки се с
Наредба №1/04.01.2010 г. на Министерство на образованието, младежта и науката /МОМН/,
за работните заплати на персонала в системата на народната просвета, съгласно която
брутната работна заплата се формирала от основна работна заплата и допълнителни трудови
възнаграждения, уговорени между работодателя и работника/служителя с трудов договор и
с допълнително споразумение при промяна на обстоятелствата. Такова допълнително
споразумение се подписвало при присъждане на ПКС, въз основа на което на съответния
учител се изплащало допълнително трудово възнаграждение за ПКС. За д.ите подобно
допълнително трудово споразумение се сключвало с работодателя – Началника на РИО,
каквото подсъдимата П. на е подписвала.
В изпълнение на задълженията си на 03.11.2008 г. подсъдимата в качеството си на д.
на ** ОУ „****”, сключила договор за абонаментно пълно счетоводно обслужване и
финансови консултации и услуги /в т.ч. за счетоводно обслужване и изчисляване на
работните заплати на целия персонал на училището и д.а, изготвяне на трудови договори и
допълнителни споразумения към тях на персонала на училището, с изключение на д.а/, с
дружеството „Персонал консулт България“ ЕООД, представлявано от свидетеля Н.М. Г. –
управител на дружеството. Такива договори били сключени между същите страни и през
2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. Във връзка с изпълнението на договорите на
свидетеля Н. Г. били предоставяни от завеждащия отдел „Човешки ресурси“ в училището
свидетелката М.Р. заверени копия на документите от личните трудовите досиета на
персонала на училището. Въз основа на тях и на Списък-образец №1 той изготвял месечните
ведомости за заплатите, след което ги изпращал по електронен път на главния счетоводител
на училището – свидетелката П. Г.а. След преглед на ведомостите от Г.а и от д.а на
училището – подсъдимата Ю.П., счетоводните документи били утвърждавани от последната
така, както са съставени или след нанесени корекции. След това били подписвани от
отговорния счетоводител и от д.а. Така прегледаните и подписани ведомости били връщани
на Н. Г. за плащане на месечните заплати на персонала на училището чрез превеждането им
по банков път от банковата сметка на училището в „Общинска банка АД“. Преводът на
работните заплати бил извършван на 5-то число всеки месец или на по-късна дата, ако 5-то
число на месеца бил почивен ден. Ведомостите за заплати и фишовете към тях били
предоставяни на техническия секретар в училището свидетелката Р.Н.. Във ведомостите се
разписвали всички служители от персонала на училището, срещу което на всеки от тях бил
предоставян фиш с данни за размера на трудовото му възнаграждение и начина на
формирането му. Подписаните ведомости се връщали на Н. Г. за съхранение.
Един от документите, въз основа на който свидетелят Г. изготвял месечните
ведомости за заплатите, бил списък образец №1 за съответната година. В този списък се
въвеждали данни за професионално-квалификационната степен на всеки учител, като в него
ежегодно се планирала и преподавателската работа на педагогическите кадри в училището.
След като се състави, списъкът се разпечатвал на хартиен носител, разписвал се от главния
счетоводител на училището, и от д.а, който проверявал всички данни в него, след което го
внасял за заверка в РИО. Така завереният Списък-образец №1 се съхранявал от д.а в неговия
кабинет. Изготвянето на Списък-образец №1 за учебните 2010/2011 г., 2011/2012 г.,
2012/2013 г. за училището ** ОУ РЧО „****“ било възложено на свидетелките Р.А.Н. –
технически секретар в училището със задължения обработка на училищната документация и
Й.Д.Г. – старши учител по математика и информационни технологии. При съставяне на
списъка за училище ** ОУ РЧО „****“ свидетелките Н. и Г. използвали данни,
предоставени им от д.а на училището подсъдимата Ю.П., от помощник-д.а свидетелката
3
Б.А.Г. и от завеждащия отдел „Човешки ресурси“ – свидетелката М.К.Р.. Последната
съхранявала личните трудовите досиета на училищния персонал, които се намирали в
заключен метален шкаф в училището. При получаване на документ за придобита ПКС от
лице от персонала на училището, то го представяло именно на свидетелката Р., която го
прилагала към личното му трудовото досие. В началото на всеки календарен месец заверени
копия на всички документи за промени в показателите, които касаят работните заплати на
персонала на училището, били предоставяни от М.Р. на Н. Г. във връзка с
изчисляване/преизчисляване на работните заплата. С ключ от металния шкаф разполагала и
подсъдимата П., която на неустановена дата през 2010-2011 г. решила да съхранява сама
своето лично трудово досие, поради което го изнесла от посочения шкаф.
В съответствие с професионалната квалификация на подсъдимата П. за учебната
2008/2009 г. на ** ОУ РЧО „****“ в списъка образец №1 за нея не бил отразен документ за
придобита ПКС, за разлика от списъците образец № 1 за учебните 2009/2010 г., 2010/2011 г.,
2011/2012 г., 2012/2013 г., където за нея бил посочен документ за ПКС I-ви клас - №
1620/1998 г. на ДИУУ София. Междувременно свидетелката П. В. Г.а – „отговорен
счетоводител“ на ** ОУ РЧО „****“ констатирала, че сред наличните документи липсва
такъв, удостоверяващ придобита от подсъдимата П. професионално-квалификационна
степен – 1-ви клас. Във връзка с това свидетелката П. Г.а разговаряла с д.а на училището
Ю.П., като я уведомила, че трябва да представи документи за твърдяната от нея придобита
ПКС 1-ви клас. Подсъдимата Ю.П. показала Удостоверение №95/25.01.1989 г., издадено
от Институт за повишаване на квалификацията на преподавателите по обществени науки
към Московски държавен университет и казала, че то отговаря на I-ви ПКС и
удостоверява, че тя има съответната професионална квалификация. Ю.П. казала на П. Г.а, че
не разполага с друг документ за професионална квалификация. След като поел счетоводното
обслужване на училището, свидетелят Н. Г. също констатирал липсата на документ,
удостоверяващ придобита от подсъдимата ПКС 1-ва степен и изискал предоставянето му.
Такъв не му бил представен, поради което той попитал подсъдимата П. дали притежава
подобен документ, удостоверяващ ПКС – 1-ви клас. Подсъдимата П. му отговорила, че
притежава документ за придобита ПКС 1-ви клас, въпреки, че такъв не бил издаван от
специализираните институции за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри
в системата на народната просвета в България. Уверението на Ю.П. за придобита ПКС I-ви
клас Н. Г. приел за достатъчно, за да включи към получаваното от нея трудово
възнаграждение допълнително трудово възнаграждение за ПКС 1-ви клас.
Въпреки че подсъдимата Ю.П. не представяла документ, удостоверяващ придобита
ПКС-1-ва степен на нито един от горните свидетели, нито данни за такъв имало в
Департамент за информация и усъвършенстване на учители към СУ „Св. Климент
Охридски“, за нея било отбелязано допълнително възнаграждение ПКС 1 – 61.00 лева и в
щатните разписания на ** ОУ РЧО „****“ /в сила от: 01.10.2008 г., 01.10.2009 г., 01.10.2010
г., 01.10.2011 г./ и 65.00 лева – в щатното разписание в сила от 01.10.2012 г.. Размерът на
допълнителното възнаграждение е бил в съобразен с вътрешните правила за работната
заплата на ** ОУ РЧО „****“, в сила от 01.01.2009 г., утвърдени от д.а на училището Ю.П.,
съгласно който за професионална квалификационна степен /ПКС/ на педагогическия
персонал се изплаща допълнително трудово възнаграждение за ПКС 1 – 61.00 лева, а
съгласно утвърдените от Ю.П. вътрешни правила за работната заплата, в сила от 01.01.2013
г., за ПКС I се изплащало допълнително трудово възнаграждение в размер на 65.00 лева.
Подсъдимата П. нямала и сключено допълнително споразумение с работодателя си
началника на РИО-София-град В.К.-М. за изплащане на подобно допълнително
възнаграждение.
Подсъдимата Ю.П., въпреки липсата на издаден документ по установения ред в
4
Наредба № 6 от 1996 г., удостоверяващ ПКС-1-ва степен, утвърждавала изготвените от Н. Г.
ведомости за заплатите, получавани в периода 05.12.2008 г.-05.02.2013 г., съгласно които
към трудовото възнаграждение било начислявано ежемесечно допълнително
възнаграждение за ПКС 1-ви клас, без тя да притежава съответната професионална
квалификация. По този начин Ю.П., в качеството си на длъжностно лице – д. на ** ОУ РЧО
„****“, противозаконно присвоила паричната сума в общ размер на 2 544,88 лева,
собственост на Столична община, поверени да ги управлява, като се разпоредила
противозаконно в свой интерес с тях, както следва по месеци и години: на 05.12.2008 г. –
51,85 лева; на 05.01.2009 г. – 58,10 лева; на 05.02.2009 г. – 61,00 лева; на 05.03.2009 г. – 61,
лева; 06.04.2009 г. - 55,19 лева; на 05.05.2009 г. – 61,00 лева; на 05.06.2009 г. – 55,45 лева; на
06.07.2009 г. – 61,00 лева; на 05.08.2009 г. – 61,00 лева; на 07.09.2009 г. – 61,00 лева; на
05.10.2009 г. – 61.0 лева; на 05.11.2009 г. – 52,29 лева; на 07.12.2009 г. – 58,10 лева; на
05.01.2010 г. – 61,00 лева; на 05.02.2010 г. – 61,00 лева; на 05.03.2010 г. – 52,68 лева; на
05.04.2010 г. – 45,75 лева; на 05.05.2010 г. – 57,79 лева; на 07.06.2010 г. – 36,05 лева; на
05.07.2010 г. – 38,82 лева; на 05.11.2010 г. – 52,29 лева; на 06.12.2010 г. – 61,00 лева; на
05.01.2011 г. – 61, лева; на 07.02.2011 г. – 48,80 лева; на 07.03.2011 г. – 30,50 лева; на
05.04.2011 г. – 51,37 лева; на 05.05.2011 г. – 61,00 лева; на 06.06.2011 г. – 61,00 лева; на
05.07.2011 г. – 31,95 лева; на 05.08.2011 г. – 34,48 лева; на 05.09.2011 г. – 54,90 лева; на
05.10.2011 г. – 61,00 лева; на 07.11.2011 г. – 40,67 лева; на 05.12.2011 г. – 17,43 лева; на
05.01.2012 г. – 61,00 лева; на 06.02.2012 г. – 61,00 лева; на 05.03.2012 г. – 61,00 лева; на
05.04.2012 г. – 44,95 лева; на 07.05.2012 г. – 49,38 лева; на 05.06.2012 г. – 49,38 лева; на
05.07.2012 г. – 38,41 лева; на 06.08.2012 г. – 11,30 лева; на 05.09.2012 г. – 65,00 лева; на
05.10.2012 г. – 65,00 лева; на 05.11.2012 г. – 65,00 лева; на 05.12.2012 г. – 65,00 лева; на
07.01.2013 г. – 65,00 лева; на 05.02.2013 г. – 65,00 лева /месечният размер бил в съответствие
с броя на отработените дни – в месеци с пълни отработени дни допълнителното
възнаграждение на ПКС било в пълен размер, при непълен работен месец – получената сума
била в съответен процент/.
Със Заповед № РД 24-343/15.11.2012 г. началникът на РИО София-град В.К.-М.
разпоредила проверка за съответствие между данните от Списък-образец №1 и личните
трудови досиета на д.ите. В доклад от 20.11.2012 г. комисията, извършила проверката,
посочила констатирани несъответствия, в т.ч. и между данните в изготвен от д.а на ** ОУ
РЧО „****“ официален документ - Списък-образец №1, с вписаното в него „ПКС I - 1620,
1998, ДИУУ София“, и нейното трудово досие, в което липсвал документ за придобит ПКС
I-ви клас /какъвто, въпреки, че бил вписан в Списък-образец №1, не бил представен от нея/,
поради което и нямало основание да й бъде изплащано такова допълнително трудово
възнаграждение, за каквото и нямало сключено и допълнително споразумение с началника
на РИО София-град.
Със Заповед № РД 02-1/30.01.2013 г. на началникът на РИО София- град В.К.-М. била
определена комисия за извършване на проверка в ** ОУ „****“ относно квалификацията на
д.а му. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 19.03.2013 г. и
доклад от 20.03.2013 г., в който било отразено и че Ю.П. не представила на проверяващите
документа за ПКС I- ви клас № 1620/98г. на ДИУУ-София, какъвто бил вписан в Списък-
образец № 1 /за учебните 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2012/2013 г./, нито такъв документ се
съдържал в личното й трудово досие.
Във връзка с така констатираните посочени по-горе нарушения, била издадена
Заповед №РД-03-37/20.03.2013 г. на началник на РИО София-град за изпълнение на
задължителни предписания от д.а на ** ОУ “****” - за отстраняване на нарушенията.
Ю.П. издала Заповед № 173/09.04.2013г. за заличаване на неверните данни в Списък-
образец № 1 и я връчила на техническия секретар на училището Р.Н., която веднага
5
извършила корекция на данните, като съгласно заповедта заличила вписаните данни за
документа за ПКС I-ви клас №1620/98г. на ДИУУ-София и вписала Удостоверение №
95/25.01.1989 г., издадено от Институт за повишаване на квалификацията на
преподавателите по обществени науки към МДУ, издадено на Ю.П., във връзка с което с
писмо от 30.04.2013 г. РИО София-град й посочило, че следва да бъдат вписани данни за
документа за ПКС и/или научна степен, съгласно действащата в България нормативна
уредба. Ю.П. изготвила до и представила пред РИО - София-град доклад за предприетите
мерки и извършените действия във връзка с изпълнение на Заповед №РД 03-37/20.03.2013 г.,
в който посочила и че, считано от месец март 2013 г., е преустановила начисляването и
получаването на ПКС I-ви клас за нея.
Със Заповед №РД-04-3/26.04.2013 г. на началник на РИО София-град на ЮЛ. В. П. -
д. на ** ОУ “****” било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Изложената фактическа обстановка по своето същество кореспондира с
установената от районния съд, при извеждане на която не са били допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Правилно в своя доказателствен анализ СРС е констатирал еднопосочност на разпитаните
по делото свидетели – К.О., В.К.-М., Л.С., Е.И., Е.Ц., Р.П., Е.В., М.Т., П. Г.а, Н. Г., Б.К., Р.Н.,
Й. Г., М.Р., Б.Г.. Споделената от тях информация е достатъчно конкретна, логически
последователна, описателна, вътрешно непротиворечива и взаимно допълваща се. Всеки
един от тях добросъвестно и детайлно съобщава известните му факти и обстоятелства, като
при нито един от свидетелите не се констатира тенденциозност на показанията му във вреда
на подсъдимата П.. Същите търпят надлежна проверка и при съпоставката със събрания по
делото писмен доказателствен материал, надлежно обсъден от първата инстанция.
Въззивният съд напълно се солидаризира с доказателствената оценка на първата инстанция
относно показанията на свидетелите, допълващи и подкрепящи се от събрания писмен
доказателствен материал.
От гласните доказателствени средства се установява по един категоричен начин, че
подсъдимата не е притежавала документ, удостоверяващ ПКС – 1-ви клас, но е твърдяла, че
притежава съответната квалификация, за да получава допълнителното трудово
възнаграждение. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство са
еднопосочни и относно обстоятелството, че именно подсъдимата П. е одобрявала ежегодно
списък образец № 1 и ежемесечно изготвяните от свидетеля Н. Г. ведомости за заплати. По
делото са приобщени самите ведомости за заплатите на учителите в ** ОУ „****” и на
подсъдимата П. за инкриминирания период 05.12.2008 г.-05.02.2013 г.. От тях по един
категоричен начин се установява за всеки конкретен месец от инкриминирания период каква
е била стойността на допълнителното трудово възнаграждение на подсъдимата П. за ПКС-1-
ви клас. По делото са приобщени и трудовите договори сключени с подсъдимата П. и
допълнителните споразумения, измежду които липсва сключено допълнително
споразумение, анекс или друг вид документ към трудовия договор относно изплащане на
трудово възнаграждение за придобита ПКС-1-ви клас.
По-нататък въззивната инстанция напълно се солидаризира с изложения от районния
съд доказателствен анализ на дадените от подсъдимата П. обяснения. Съблюдавайки
процесуалните правила за доказателствена оценка на обясненията на подсъдимото лице и
доказателствената тежест по чл. 103 от НПК, за да бъдат приети за достоверни дадени
обяснение поначало е необходимо същите да не се опровергават несъмнено от установените
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради необясними
6
празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. Съобразявайки тяхната
двойствена природа като средство за защита и като годно доказателствено средство, както и
останалите процесуални правила за оценка на тяхната доказателствена стойност, районният
съд е подложил на задълбочен и критичен анализ споделената версия на подсъдимата П..
Въз основа на съпоставка на обясненията със останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал обосновано районният съд се е доверил единствено в частта от тях,
в която казва, че е придобила квалификация в Московски университет /удостоверение
№95/25.01.1989 г./, което било известно на всички, но не е придобивала професионалната
квалификация в България /и вр. ПКС 1-ви клас № 1620/98г. на ДИУУ-София/; че д.ът на
училището подписва Списък-образец №1; че във връзка с така установените обстоятелства
тя била наказана по административен ред. По отношение на посочените обстоятелства
обясненията намират подкрепа в гласните и писмени доказателства по делото, поради което
резонно в тази част същите са ценени като годно доказателствено средство.
Касателно твърдението на подсъдимата, че вписването на професионална
квалификация в Списък-образец №1, в графа „професионална квалификация“ придобита в
България, било злонамерено действие спрямо нея районният съд аргументирано не го е
възприел за отговарящо на обективната действителност. В тази връзка въззивният съд
намира за неоснователни и изложените от зашитата доводи, че не се установявало кой точно
е въвел в съответната графа в списък-образец № 1 данните за притежаван от подсъдимата П.
документ с рег. № 1620 от 1998 г., издаден от ДИУУ, гр. София, удостоверяващ придобита
ПКС-1-ва степен, както и твърдението на подсъдимата П., че поради техническа грешка при
подписването на огромен обем от документи, е допуснато вписване на въпросния документ.
В случая е ирелевантно кой е вписал в съответната графа, че подсъдимата П. притежава
посочения документ, тъй като тя е одобрявала този списък и следователно е имала
възможност да го коригира, но не го е направила. Подсъдимата П. не е нанесла нито една
корекция през инкриминирания четиригодишен период, въпреки че е осъзнавала, че
получава възнаграждение за ПКС-1-ви клас без съответния документ. Това е така, тъй като
по делото са приложени ведомостите за заплатите на училищния персонал, които били
одобрявани и утвърждавани именно от нея. Във ведомостите се съдържа начина на
формиране на съответната заплата, като за подсъдимата присъства и ПКС – 1-ви клас. Във
всяка една от ведомостите има графа „подпис“, в която се подписвал всеки един учител, в
това число и подсъдимата, удостоверявайки че е получила фиш за заплатата си.
Утвърждавайки и подписвайки се на ведомостите, получавайки и фиш за заплата, като и в
двата документа се съдържа информация относно начина на формиране на трудовото
възнаграждение, подсъдимата П. е била с ясното съзнание, че получава допълнително
трудово възнаграждение за професионално-квалификационна 1-ва степен, за която тя не
притежавала необходимите документи. Ако в действителност въвеждането в Списък-
образец № 1 на документ с рег. № 1620 от 1998 г., издаден от ДИУУ, гр. София,
удостоверяващ придобита ПКС-1-ва степен, е било в резултат на техническа грешка, то
подсъдимата е имала реалната възможност да я отстрани в рамките на четирите години. Не
само че не е нанесла корекции в списъка образец № 1, но подсъдимата е изнесла и трудовото
си досие от района на училището, така че само тя да има достъп до него. Неколкократно
същата е уведомявана за необходимостта да представи документ, удостоверяващ придобита
ПКС-1-ва степен, но подсъдимата не е представяла такъв, а е твърдяла, че има съответната
квалификация, а съхраняването на трудовото досие в личния дом, възпрепятства
проверка за наличието на притежаваните от нея документ. В инкриминирания период
подсъдимата не е предприела никакви действия по заличаване на неотговарящата на
обективната действителност информация, като дори е убеждавала свидетелите, че
притежава съответната квалификация. Гореизложеното обуславя правилност на изводите на
районния съд относно доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата,
третирани в по-голямата им част като средство за защита.
7
В обобщение – цялата доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с
необходимата категоричност се извеждат обстоятелствата относими към предмета на
доказване – заеманата длъжност от подсъдимата П., липсата на документ, удостоверяващ по
надлежния ред, установен в Наредба № 5 от 1996 г., придобита професионално-
квалификационна степен 1-ви клас, одобряване от страна на подсъдимата на изготвяните
списък образец №1 и ведомостите за заплати, както и получаваното допълнително трудово
възнаграждение за инкриминирания период.
С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени
изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимата, а оттам и правната оценка на действията се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК е обосновано и законово издържано. Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа
обстановка и със закона.
От обективна страна безспорно подсъдимата П. притежава качеството длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Училището, в което тя е била назначена на
длъжността „д.“ е общинско такова, на което се делегира бюджет от Столична община.
Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 5 от ППЗНП д.ът съставя бюджета и отговаря за
законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства.
Следователно на подсъдимата П. като д. на общинско училище е било възложена
ръководна работа, включваща задължения по законосъобразно разходване на бюджета,
делегиран от Столична община.
На следващо място, безспорно се установява, че подсъдимата П. не е притежавала
документ, удостоверяващ по надлежния ред, установен в Наредба № 5 от 1996 г., придобита
професионално-квалификационна степен 1-ви клас. Твърдението на подсъдимата П., че тя
притежавала необходимата квалификация, за да получава въпросното допълнително трудово
възнаграждение, не е равнозначно на наличието на законовите предпоставки, въз основа на
които същото може да бъде начислявано върху заплатата . В чл. 14 и сл. от Наредба № 5 от
1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата
на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени,
действаща към инкриминирания период, е предвиден специален ред за придобиване на
ПКС-1-ви клас. Съгласно същия за придобиване на съответната професионално-
квалификационна степен е необходимо да се кандидатства в оторизираните да провеждат
съответното обучение институции и да издават в резултат на това удостоверение за
придобита ПКС. Съгласно чл. 14 професионално-квалификационните степени са 5 на брой,
като ПКС-1-ва степен е най-висока. В следващите разпоредби са предвидени конкретни
условия, на които трябва да отговарят кандидатите за всяка една степен, като за да бъде
придобита по-високата степен, кандидатът трябва да притежава по-ниската. Не е уредено
прескачане на професионално-квалификационни степени. Съгласно действащата към
инкриминирания момент нормативна уредба не съществувала и възможност за
приравняване на обучение за повишаване на квалификацията към професионално-
квалификационна степен, без да се кандидатства за участие в процедура в оторизираните
институции, имащи право да присъждат ПКС. С оглед действащата тогава разпоредба
придобиването на ПКС-1-ви клас се реализирало по определен императивен ред, като
обучението в квалификационни курсове или в педагого-психологическа специализация във
висше училище не водят автоматично до придобиване на ПКС, а при определени условия
8
биха могли да бъдат основание за кандидатстване в процедура за присъждане на ПКС.
Предвид така уреденото производство за присъждане на ПКС, единствен законосъобразен и
логичен извод се явява, че удостоверение № 95 от 25.01.1989 г. на подсъдимата П. за
проведено петмесечно обучение в Института за повишаване на квалификацията на
преподаватели по обществени науки като слушател не удостоверява придобита
професионално-квалификационна степен по смисъла на Наредба № 5 от 1996 г. Съгласно чл.
20, ал. 5 от Наредбата педагогически кадри, които са завършили успешно професионално-
педагогическа специализация, организирана от чуждестранно висше училище, имат право да
придобият трета професионално-квалификационна степен, когато: 1.са спазили всички
останали изисквания за придобиване на трета професионално-квалификационна степен; 2.
съдържанието и организацията на специализацията отговаря на изискванията на ал. 2; 3.
документът за завършената специализация е легализиран от МОН. Въпросното
удостоверение, видно и от писмо от МОН с изх. $ 0200-305/20.03.2013 г. и становище с №
80897-106/10.04.2013 г., не отговаря на посочените изисквания, доколкото не съдържа
необходимата информация, въз основа на която да се направи извод, какъв точно курс на
квалификация е преминала подсъдимата П.. Въпреки че с оглед издадената служебна
бележка изх. № УМС-167/11.07.1997 г. от министъра на МОН, обсъжданото удостоверение
се приема в България без легализиране и заверяване като официален документ, по силата на
договор между България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела, то същото не отговаря на останалите изисквания, регламентирани в Наредбата, поради
което подсъдимата П. не притежава документ, удостоверяващ придобита ПКС-1-ва степен.
Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване подсъдимата П. е реализирала
като ежемесечно е утвърждавала изготвените от Н. Г. ведомости за заплатите, получавани в
периода 05.12.2008 г.-05.02.2013 г., въз основа на които към трудовото възнаграждение
било начислявано ежемесечно допълнително възнаграждение за ПКС 1-ви клас, каквато
професионално-квалификационна степен тя не притежавала. По този начин подсъдимата П.
противозаконно се е разпоредила с връчения в качеството на д. бюджет в свой интерес –
получавайки неоснователно – без съответния документ, удостоверяващ ПКС-1-ви клас, и без
сключено допълнително споразумение за това, парична сума в общ размер на 2 544,88 лева,
собственост на Столична община, както следва по месеци и години: на 05.12.2008 г. – 51,85
лева; на 05.01.2009 г. – 58,10 лева; на 05.02.2009 г. – 61,00 лева; на 05.03.2009 г. – 61, лева;
06.04.2009 г. - 55,19 лева; на 05.05.2009 г. – 61,00 лева; на 05.06.2009 г. – 55,45 лева; на
06.07.2009 г. – 61,00 лева; на 05.08.2009 г. – 61,00 лева; на 07.09.2009 г. – 61,00 лева; на
05.10.2009 г. – 61.0 лева; на 05.11.2009 г. – 52,29 лева; на 07.12.2009 г. – 58,10 лева; на
05.01.2010 г. – 61,00 лева; на 05.02.2010 г. – 61,00 лева; на 05.03.2010 г. – 52,68 лева; на
05.04.2010 г. – 45,75 лева; на 05.05.2010 г. – 57,79 лева; на 07.06.2010 г. – 36,05 лева; на
05.07.2010 г. – 38,82 лева; на 05.11.2010 г. – 52,29 лева; на 06.12.2010 г. – 61,00 лева; на
05.01.2011 г. – 61, лева; на 07.02.2011 г. – 48,80 лева; на 07.03.2011 г. – 30,50 лева; на
05.04.2011 г. – 51,37 лева; на 05.05.2011 г. – 61,00 лева; на 06.06.2011 г. – 61,00 лева; на
05.07.2011 г. – 31,95 лева; на 05.08.2011 г. – 34,48 лева; на 05.09.2011 г. – 54,90 лева; на
05.10.2011 г. – 61,00 лева; на 07.11.2011 г. – 40,67 лева; на 05.12.2011 г. – 17,43 лева; на
05.01.2012 г. – 61,00 лева; на 06.02.2012 г. – 61,00 лева; на 05.03.2012 г. – 61,00 лева; на
05.04.2012 г. – 44,95 лева; на 07.05.2012 г. – 49,38 лева; на 05.06.2012 г. – 49,38 лева; на
05.07.2012 г. – 38,41 лева; на 06.08.2012 г. – 11,30 лева; на 05.09.2012 г. – 65,00 лева; на
05.10.2012 г. – 65,00 лева; на 05.11.2012 г. – 65,00 лева; на 05.12.2012 г. – 65,00 лева; на
07.01.2013 г. – 65,00 лева; на 05.02.2013 г. – 65,00 лева /месечният размер бил в съответствие
с броя на отработените дни – в месеци с пълни отработени дни допълнителното
възнаграждение на ПКС било в пълен размер, при непълен работен месец – получената сума
била в съответен процент/.
От субективна страна подсъдимата П. е реализирала престъплението при форма на
9
вината пряк умисъл. Същата е осъзнавала, че не е придобила по предвидения в закона ред
професионално-квалификационната степен – 1-ви клас, както и че удостоверението № 95 от
25.01.1989 г. за проведено петмесечно обучение в Института за повишаване на
квалификацията на преподаватели по обществени науки не е било достатъчно за
придобиване на твърдяната от нея ПКС-1-ва степен. Това е така, тъй като видно от
показанията на свидетелката Р.А.П. – д. на Департамент за информация и усъвършенстване
на учители – ДИУУ, подсъдимата П. е посетила департамента, за да се информира за
начините за придобиване на ПКС. Търсенето на информация сочи, че подсъдимата П. е
осъзнавала, че няма валидно придобита професионално-квалификационна степен. Въпреки
това тя съзнателно е утвърждавала съставяните от свидетеля Г. ведомости, в резултат на
което е получила неоснователно допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 2
544,88 лева за инкриминирания период. Същата е осъзнавала, че по този начин се
разпорежда противозаконно в свой интерес с чуждо имущество, какъвто е делегираният
бюджет на училището, като е целяла именно това – обогатяването си за сметка на бюджета.
Действията на подсъдимата П. не са израз на техническа грешка, доколкото в един
продължителен период, какъвто е инкриминираният, тя е одобрявала не само списъците
образец № 1 за всяка година, но и ведомостите за заплатите за всеки месец, подписвала се е
при получаване на съответните фишове, в които е посочено, на каква база е образувано
трудовото възнаграждение. Същевременно тя е уверила и свидетеля Г. – нает да изготвя
ведомостите за заплати на учителите, че притежава съответната ПКС-1-ви клас, без да му
показва документ, удостоверяващ квалификацията. Следователно подсъдимата П. напълно е
осъзнавала, че неоснователно получава допълнително трудово възнаграждение за
квалификация, която не е придобила по съответния ред, разпореждайки се противозаконно с
имущество, връчено в качеството на д., за да го управлява. Гореизложеното обуславя и
извод за неоснователност на твърденията на защитата, че в процесния случай липсва
умисъл.
Неоснователни са доводите на защитата, че липсва и мотив за извършване на
деянието, за което подсъдимата П. е призната за виновна, доколкото като д. тя е имала
широки правомощия и е могла да получава значително по-високо възнаграждение в рамките
на установеното от правилата за разпределение на делегираните бюджети..
На следващо място, въззивният съд споделя изложените от СРС доводи за наличието
на предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК относно извършените от подсъдимата деяния,
включени в престъпната деятелност, поради което правилно същата е квалифицирана като
едно продължавано престъпление.
Не са налице основания за ревизиране на присъдата и в санкционната част.
Районният съд е отчел всички индивидуализиращи обстоятелства касаещи деянието и
подсъдимата, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Напълно
правилно първата инстанция е констатирала, че наказателното производство спрямо
подсъдимата П. е продължило неоснователно дълъг период. Досъдебното производство е
продължило около пет години, а подаденият сигнал за извършено престъпление е бил
депозиран близо две години преди самото образуване на наказателното производство.
Делото не се отличава с изключително висока сложност от фактическа и правна страна. В
действителност в престъпната деятелност на подсъдимата П. са включени 48 деяния, но
както прокурорът в ход на досъдебното производство, така и съдът са били улеснени
предвид еднопосочността на гласните и писмени доказателства по делото. Самата
подсъдима не се е укривала в хода на производството и не е ставала причина за неговата
продължителност. Ето защо, изминалият период от образуване на наказателното
производство до момента не може да обуслови извод за протичането му в разумни граници,
поради което въззивният съд подобно на СРС намира за нарушено правото на подсъдимата
10
П. делото спрямо нея да бъде разгледано в разумен срок. Съгласно константната съдебна
практика посоченото обстоятелство се третира като изключително такова, при което и най-
лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.
Гореизложеното води до правилност на изводите за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ е заменено с „пробация“, определяйки
следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично за целия период и задължителни периодични срещи с
пробационен служител – за срок от шест месеца. Същевременно въззивният съд счита, че с
оглед отчетените отегчаващи вината обстоятелства неоснователно СРС е наложил
единствено двете задължителни пробационни мерки и то в техния законоустановен
минимум. Неотчитането на отегчаващите вината обстоятелства при определяне на
конкретния срок на пробационните мерки обуславя несправедливост на наложеното
наказание, но предвид липсата на съответен протест от страна на държавното обвинение и
забраната за влошаване положението на подсъдимия, така индивидуализираното наказание
не подлежи на ревизиране от страна на въззивния съд.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата П..
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.08.2020г., постановена по нохд № 12774/2019г. по
описа на СРС, НО, 20-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11