Решение по дело №4/2025 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 102
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20254520200004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Русе, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20254520200004 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Б. П. против Наказателно постановление № 24–4569-
000338/06.12.2024г. на Началника на РУ-Две могили при ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли
съда да измени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в
размер на 800 лв. за нарушение по чл.638 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за
застраховането, като наказанието бъде намалено.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по нея. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се
изразява становище за основателност на жалбата, като изрично се посочва, че наказването на
жалбоподателя за повторност е в резултат на техническа грешка.
Районна прокуратура-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, като поддържа
жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „АМ”. На
07.08.2024г. около 15,15 ч. в с.И.ово управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с ДК№ В
82 62 НР, негова собственост. По ул.“Олимпийска“ бил спрян за проверка от полицейския
служител Т. Т.. Била му извършена проверка по ЗДвП, в хода на която жалбоподателят не
1
представил полица за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Още същия
ден, по-късно, жалбоподателят сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател. Бил му съставен АУАН за това, че управлява МПС във
връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор със застраховател
за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, а въз основа на него Началникът
на РУ-Две могили при ОД на МВР-гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с
което му наложил глоба в размер на 800 лв. по чл.638 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) за деяние, извършено в условията на повторност.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и
в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна. В хода на административноказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, но неправилно е
приложен материалния закон, като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение,
което не е извършил. Неправилното приложение на материалния закон не е основание за
отмяна на наказателното постановление, защото в случая са налице всички процесуални
предпоставки за преквалифициране на нарушението.

Субект на нарушението по чл. 638 ал.2 вр.ал.1 от Кодекса за застраховането е лице,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 483 ал.1 т. 1
или т.2 от с.к. или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност, като нарушението е извършено в условията на повторност.
Повторността има легална дефиниция и тя е дадена в § 1 т.52 от Кодекса за застраховането и
§ 1 ал.2 от ЗАНН, като тя се изразява в това нарушението да е извършено в срок до една
година от влизане в сила на акт, с който е наложено наказание от същия вид; в случая
специалният закон не предвижда нещо различно от общия закон. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил административно нарушение,
но не по чл.638 ал.2 вр. ал.1 от КЗ, а по ал.1, защото нарушението му не е извършено в
условията на повторност доколкото видно от справката му за административни нарушение
по ЗДвП той няма налагани наказания за административно нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от
КЗ не само в едногодишен срок преди 07.08.2024г., а и изобщо. За него е съществувало
нормативно задължение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ да управлява собствения си автомобил само
след като е сключил валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, защото към
момента на проверката именно той е управлявал същия и е извършил нарушение по чл.638
ал.1 т.1 от КЗ. В този смисъл нарушението следва да се преквалифицира от такова по чл.638
ал.2 от КЗ в такова по чл.638 ал.1 от КЗ, т.е. в по-леко наказуемия състав.
В случая, при така установените факти, АНО е дал неправилна правна квалификация
2
на извършеното нарушение по чл.638 ал.2 вр. ал.1 т.1 от КЗ. Така допуснатото нарушение
следва да се санира, като на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.1 от ЗАНН нарушението
следва да се преквалифицира, т.е. налице е хипотеза за изменение на наказателното
постановление, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено да се
изменя обстоятелствената част на нарушението. Нарушението е „същото“ по смисъла на
разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е нарушил именно
разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, а не ал.2 доколкото не е изпълнил нормативното си
задължение по чл.483 ал.1 т.1 от с.к. По този начин не се нарушава забраната да не се
изменят съществено обстоятелствата на обвинението, тъй като същите са посочени ясно,
недвусмислено и разбираемо в наказателното постановление – „управлява собствения си лек
автомобил, като не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите“. Налице е и следващата
предпоставка за преквалифициране на нарушението, а именно нарушението е по-
леко наказуемо, тъй като за нарушението по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ наказанието е „глоба“ в
размер на 250лв., а за това по чл.638 ал.2 от КЗ е „глоба“ в размер на 800 лв. По този начин
не се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то е имало възможност да се
защитава по тези факти, т.е. промяната на обстоятелствата по обвинението не възниква за
пръв път в тази фаза на процеса. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно, като единствено следва
да бъде изменено.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът:


РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4569-000338/06.12.2024г., издадено от
Началника на РУ-Две могили при ОД на МВР-гр. Русе, с което на И. Б. П., с ЕГН
********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лв. за
нарушение по чл.638 ал.2 вр. ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, като го преквалифицира
в такова по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ и му налага наказание „глоба“ в размер на 250 лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3