Решение по адм. дело №2734/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от „ЗЕТ 1“ ООД, ЕИК *********, с управител и представляващ В. П. Ц., чрез адв. И. О. против Заповед №498/26.10.2023 г. на зам. – кмет на Община Варна, с която е разрешено изработване на Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за изменение на Застроително – регулационен план /ЗРП/ одобрен със Заповед № 02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерски съвет в частта на [ПИ], отреден „за озеленяване“, при съобразяване на Подробен устройствен план - План за улична регулация /ПУР/ на [жк], кв.258, одобрен с Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, като с Решение № 454/2014 г. на ВАС ПИ с ид. 10135.252.2578 по КККР на [населено място] /сегашен [ПИ] по КККР на [населено място]/ е изключен от обхвата на УПИ І – „за спортен център“, като уличната регулация остава в сила, а към настоящия момент е приложена за [ПИ], бивш [ПИ] по КККР на [населено място]; при съобразяване с регулационен план /РП/ за УПИ за „Б. медицинска помощ“ по плана на [жк] – [населено място], с който е отредена площадка за „Б. медицинска помощ“, одобрен със Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС - Варна в частта на сегашния [ПИ] по КККР – Варна, действаща и към момента.

Жалбоподателят е обосновал, че има правен интерес от оспорването съгласно чл.131, ал.1 и ал.2, т.4 ЗУТ, тъй като е собственик на поземлен имот /ПИ/ с ид. 10135.2552.2451 по КККР – Варна, който е съседен на процесния ПИ с ид. 10135.2552.5759 и предназначението на последния ПИ се променя от такова „за озеленяване“ в „за смесено предназначение“, в този смисъл е решение по адм. дело № 3317/2019 г. на Адм. съд – Варна, оставено в сила с решение по адм. дело № 2314/2021 г. на ВАС. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед: 1. Липсва становище на главният архитект на Община Варна издадено на основание чл.135, ал.4, т.1 ЗУТ, което е задължителна предпоставка за издаване на заповед по чл.135, ал.3 ЗУТ. 2. Административното производство е протекло при неясна воля на възложителя, обективирана в заявлението по чл.135, ал.1 ЗУТ в скица – предложение с обяснителна записка. В скицата – предложение най-лявата графика посочва, че е комбинирана скица на План за регулация по Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. [жк] в частта за [ПИ] и ПУП – ПУР от 2012 г., включващ имота в УПИ І - за спортен център, отменен в тази част от съда. От друга страна в обяснителната записка към скицата – предложение се посочва, че настоящата скица – предложение е за изработване на ПУП – ПРЗ за изменение на ПУП – План за регулация по Заповед № 47/03.03.1983 г. за УПИ – „Б. медицинска помощ“, [жк], [населено място], т.е. за изменение на друг ПУП, одобрен преди този от 1987 г. Това противоречие е пренесено и в оспорената заповед. 3. Оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма, защото в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК не е формирана ясно волята на административния орган относно кой ПУП, този от 1983 г. или от 1987 г., се разрешава да се изработи проект за изменение. 4. Процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като е установено, чрез съдебно – техническата експертиза изготвена от вещото лице арх. Н. Х., че действащия план за процесния имот е одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС. Тази заповед не е оспорена и е влязла в сила, поради което е прекратено действието на Плана за регулация от 1983 г. Незаконосъобразно административния орган е постановил съобразяване с РП от 1983 г., без той да е действащ. Счита за неоснователно твърдението на заинтересованата страна, че РП о 1983 г. е действащ, защото сама тя във внесената скица – предложение /графична част/ е посочила именно ЗРП 1987 г. като действащ за [ПИ]. Недопустимо е план за регулация и застрояване да предвижда различно отреждане за един и същ имот, поради което при отсъствие на конкретно посочено отреждане в регулационната съставка на ЗРП 1987 г., следва да се приеме за такова отразеното по ясен и недвусмислен начин в застроителната му съставка, както е посочил и в. л. арх. Н. Х.. В условията на евентуалност, дори да се приеме, че РП 1983 г. е действащ за процесния имот, в този случай административния орган е следвало да разреши ПУП – ПРЗ за изменение на застроителния план одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. и регулационен план одобрен със Заповед № 47/1993 г., което безспорно не е разпоредено със заповедта. Счита, че са налице основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 АПК за отмяна на административния акт. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответник – заместник – кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт И. С. оспорва жалбата и е изложила, че при издаване на заповед за допускане изработване на ПУП не е задължително да се посочи правното основание. В този предварителен етап, на проверка са обстоятелствата по чл.135, ал.1, 2 и 4 ЗУТ, искането от заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ ли е, приложена ли е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, преценява се съответствието на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и ОУП. В случая заявлението е от лице по чл.131 ЗУТ, приложена е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП – ПРЗ и техническо задание за проектиране. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна – „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Н. Г. Ч., чрез адв. В. Д. оспорва жалбата. Счита волята на ответника за ясна, като се допуска изменение на плана от 1987 г. с пояснение, че следва да се отчете и плана от 1983 г. Уличната регулация за имота по ПУП – ПУР 2012 г. е приложена, с извършено дарение на 46 [жк], който е собственост на „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД е нанесен в КК след влизане в сила на ПУП – ПУР 2012 г.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно [нотариален акт], том ХІІ, дело № 2943/25.02.2008 г. „ЗЕТ 1“ ООД се легитимира като собственик на [ПИ] с площ 800 кв. м, находящ се в [населено място], [жк], ведно с построената в имота сграда със застроена площ 238,70 кв. м. От скица за поземлен [имот номер]-147212/14.02.2024 г. се установява, че за ПИ с ид. 10135.2552.2451, с площ 797 [жк], за собственик на имота е вписан „ЗЕТ 1“ ООД /л. 60 -61 от делото/. С Решение №2084/25.07.2013 г. по адм. дело № 4667/2012 г. на Адм. съд – Варна е отменено Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП – ПУР на [жк], [населено място], в частта му относно имот с ид. 10135.2552.2451 и преписката е върната за ново произнасяне. С Решение № 454/14.01.2014 г. по адм. дело № 10517/2013 г. на ВАС е оставено в сила Решение №2084/25.07.2013 г. по адм. дело № 4667/2012 г. на Адм. съд – Варна.

Съгласно [нот. акт], том ІV, дело № 135/2017 г. вписан в СВ - Варна, „Фокс ВК“ ЕООД на 01.02.2017 г. е продало на „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ООД, ПИ с ид. 10135.2552.2578 по КККР 2008 г., [населено място], район „Приморски“, [жк], ул. П., площ 862 кв. м /л.10-12 адм. пр./.

С Решение № 1634/21.06.2013 г. по адм. дело № 4840/2012 г. на Адм. съд – Варна е отменено Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП – ПУР, [жк], [населено място] в частта относно [имот номер], кв.258, заключен в отредения УПИ І – за спортен център по жалба на „Фокс ВК“ ЕООД – Варна, с представляващ Б. Ж. и е върната преписката на Общински съвет – Варна за ново произнасяне в отменената част. С Решение № 454/14.01.2014 г. по адм. дело № 10517/2013 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 1634/21.06.2013 г. по адм. дело № 4840/2012 г. на Адм. съд – Варна.

С Решение № 1643/09.11.2020 г. по адм. дело № 3317/2019 г. на Адм. съд – Варна е отменена Заповед № Г-279/19.08.2019 г. г. на зам. – кмет на Община Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ХV-2578 „за смесена многофункционална сграда“ в кв. 258 по плана на [жк], [населено място] и е върната преписката на зам. – кмет на Община Варна за произнасяне по същество по Заявление № АУ002436ПР/10.01.2017 г. от „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД. С Решение № 3697/18.04.2022 г. по адм. дело № 2314/2021 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 1643/09.11.2020 г. по адм. дело № 3317/2019 г. на Адм. съд – Варна.

Съгласно Договор за дарение вх. рег. № 37302/11.11.2022 г. на СВ – Варна сключен на 02.11.2022 г., „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД е дарил на Община Варна проектен имот с ид. 10135.2552.5760 КККР – Варна, с площ 46 кв. м, представляващи част от [ПИ] /л. 13 адм. пр./.

Подадено е Заявление за произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП рег. № АУ029578ПР/29.03.2023 г. от „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД, относно ПИ с ид. 10135. 2552.5759. Към заявлението са приложени: 1. Скица за поземлен [имот номер]-1441973/13.12.2022 г. за ПИ ид. 10135.2552.5759, от която се установява, че имота е с площ 819 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на тройно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предишен ид. 10135.2552.2578, собственик „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД, съгласно [нот. акт], том ІV, дело № 735/2017 г. на СВ-Варна, 2. Извадка от одобрен ОУП за ПИ ид. 10135. 2552.5759 със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на РРБ – Правила и нормативи за прилагането му и Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на министъра на РРБ – Специфични правила и нормативи към окончателен проект на ОУП на Община Варна, 3. Копие от част от ПУП – ПУР на [жк], одобрен с Решение № 552-6/26-27.07.2012 на Общински съвет – Варна в частта за [ПИ], 4. Скица – предложение, за която е посочено, че е на основание чл.134, ал.2, т.1, т.2 и т.6 ЗУТ, за изработване на ПУП – ПРЗ в частта на [ПИ] за изменение на ПУП – ПР по Заповед № 47/03.03.1983 г. на УПИ „Б. медицинска помощ“ [жк], [населено място], към нея е приложена Обяснителна записка и графична част /от три части/: 1. извадка - комбинирана скица на ПР по Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на [жк], [населено място], в частта на [ПИ], попадащ в зона за „Обществена зеленина“ /изменящ Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОНС – Варна в частта УПИ „Б. медицинска помощ“/ и ПУП – ПУР на [жк], кв.258, одобрен с решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на ОбС-Варна, 2. План за регулация, 3. План за застрояване, като е посочено в графичната част, че скицата – предложение е за изменение на ПР на основание чл.134, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от ЗУТ на Заповед № РД-02-14-12/02.04.1987 г. на [жк] [населено място], в частта на [ПИ] /стар 2578/, попадащ в зона за „Обществена зеленина“.

Със Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на Общински народен съвет /ОНС/ - Варна е одобрено отреждането на площадката за Б. медицинска помощ по плана на [жк], така както е показано със син туш на скицата /л. 97 и л.141 от делото/.

Със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство /КТСУ/ при Министерски съвет /МС/ е одобрен кадастралния, застроителния и регулационния план на [жк] – [населено място] /л.93 – 95 от делото/. В графична извадка от план е посочено, че тя е „Копие от плана на [жк] от 1987 г. /л.96 от делото/. Ответникът е представил извадка от план, за който посочва, че е регулационния план на жк „Стойко Пеев одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС /л.142 от делото/ и застроителния план с легенда към нея /л.143-144/. С молба № 19479/20.12.2024 г. ответникът е уточнил, че Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. е издадена от председателя на КТСУ /л.200 от делото/, представената регулационна част /л.142/ и застроителна част /л.143/ са от плана одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС. Ответникът, чрез юрисконсулт С. в съдебно заседание на 18.02.2025 г. е заявил, че в Община Варна в оригинал е налична само застроителната съставка към плана от 1987 г. Регулационния план е копие от плана и се съхранява в отдел „Кадастър и регулация“ в Община Варна, както и в район „Приморски“ /л. 214 от делото/.

От арх. Л. Ц. – служител в Община Варна е изготвена „Комбинирана схема между регулационния план за територията на [жк] /кв. „Изгрев/ и границите на [ПИ], попадащ в отразения фрагмен /със жълт контур са очертани границите на имот, за които са посочени два номера 2967 и 2579/ - л. 145 от делото. Жалбоподателят в открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. /л. 149-150 от делото/ е оспорил съдържанието на схемата, съдът е открил производство по оспорване съдържанието на комбинираната схема и е указал на основание чл.193, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, че доказателствената тежест за установяване неистинността на документа е на жалбоподателя.

Поради липса на оригинал от регулационния план към Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС е изискан от МС /писмото е препратено до ДА „Архиви“, Дирекция „Централен държавен архив/, МРРБ, Областна администрация – Варна и АГКК, получени са отговори, от които се установява, че съответната администрация не съхранява регулационния план. В писмо № 4496/17.03.2025 г. издадено от гл. секретар на МРРБ е посочено, че в архива на МРРБ е открита Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС, която представя, но одобрените с нея кадастрален, застроителен и регулационни планове са върнати на Общински народен съвет – Варна и може да се съхраняват в Областна администрация – Варна /л.229 от делото/.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза /по нататък СТЕ №1/ изготвена от вещото лице Н. Х.. Оспорена е в частта на отговори 5 и 8 от заинтересованата страна, с които отговори вещото лице е установило: отг. 5 - [ПИ] е отреден за "Обществена зеленина" съгласно действащия ЗРП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС. По РП от 1987 г. [ПИ] попада в предходно отредения парцел "Площадка за бърза медицинска помощ", съгласно Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС - Варна. Предходен на [ПИ] е [ПИ], с по-предходни 2967, част от 2966 и част от 2964. [имот номер] е предходен на [ПИ]. Предмет на плана допуснат със заповедта за изменение е единствено [ПИ] (предходен [ПИ]) и отг. 8 - [ПИ], предходен [ПИ] попадат в с цялата си площ в територия, за която е налице действащ ЗРП, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 година на председателя на КТСУ при МС. По този план [ПИ], предходен [ПИ], попадат в зона "Обществена зеленина". Предвидената улица, днешна ул."1-ва", минава източно от процесния имот и предходния му имот без да ги засяга.

Поради посоченото оспорване на СТЕ №1, в частта на отг.5 и 8 е По делото е приета СТЕ, изготвена от вещото лице геодезист И. Х. /по–нататък СТЕ №2/. Установяванията на експертизите съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

От Констативен протокол от 10.11.2023 г. съставен от двама гл. специалисти в район „Приморски“ в Община Варна се установява, че оспорената заповед е поставена на табло в сградата на район „Приморски“, на входната врата и оградата към тупика на [ПИ] /л.31 от делото/. Кмет на район „Приморски“ в Община Варна е посочил в писмо от 30.01.2024 г. /л. 53 - 54 от делото/, че оспорената заповед е публикувана в сайта на район „Приморски“ на 10.11.2023 г. Процесната заповед е съобщена съобразно чл.135, ал.7 вр. чл. 124б, ал.2 ЗУТ на 10.11.2023 г. Жалбата е подадена на 22.11.2023 г. /л.20 от делото/, в 14 –дневния срок по чл. 215, ал.4 вр. ал.1 от ЗУТ.

С оспорената заповед на основание чл. 135, ал.3 вр. чл.134, ал.1, т.1, т.2 и т.6 ЗУТ и чл.208 ЗУТ е разрешено изработване на ПУП – ПРЗ за изменение на ЗРП одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС /в оспорената заповед е посочено „Заповед № 02-14-121/02.04.1987 г.“, но от представена такава – л.93 от делото е видно, че е допусната очевидна фактическа грешка/. Съгласно чл.135, ал.7 ЗУТ, заинтересованите лица, с правен интерес от оспорване на заповед по чл.135, ал.3 ЗУТ са тези посочени в чл.131 ЗУТ.

Жалбоподателят „ЗЕТ 1“ ООД съгласно [нотариален акт], том ХІІ, дело № 2943/25.02.2008 г. се легитимира като собственик на [ПИ] с площ 800 кв. м, находящ се в [населено място], [жк], ведно с построената в имота сграда със застроена площ 238,70 кв. м, имотът е нанасен в КККР – Варна като ПИ с ид. 10135.2552.2451. С отг. 3, СТЕ №1 е установено, че съгласно действащия ЗРП, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС, [ПИ] е отреден за "Обществена зеленина". С ПУП-ПРЗ, допуснат за изработване със Заповед №498/26.10.2023 г. на заместник-кмета на община Варна, предназначението на [ПИ] е „за смесено предназначение“ и се допуска застрояване със сграда със смесено предназначение по смисъла на §5, т.29а ДР ЗУТ. [ПИ] е съседен на [ПИ]. С чл.8, ал.1 ЗУТ е предвидено, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Предназначението на ПИ за озеленени площи, предвидено с чл.61 – 62 ЗУТ и предназначението на ПИ за изграждане на сграда със смесено предназначение /чл. 37, ал.2 и 3 ЗУТ, §5, т.29а ДР ЗУТ/ са различни предназначения. В настоящия случай за [ПИ] с процесната заповед е разрешено изработване на ПУП – ПРЗ, с който се променя предназначението на имота от „озеленяване“ в „смесено предназначение“, т.е. за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови и т.н. функции. Имотът на жалбоподателя е съседен на [ПИ], поради което жалбоподателят има правен интерес от оспорването, съгласно чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ - непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Изложеното обосновава, че жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването.

Вещото лице в отг.3 от СТЕ № 1 е дало становище, че с допуснатия ПУП показаните разстояния от ограничителните линии на застрояването до вътрешните граници се отнасят за нежилищна сграда в имота. Това предопределя бъдещо предвиждане на нежилищно застрояване и в съседните имоти. Но ако собствениците на съседните имоти желаят жилищно застрояване, (което зона "Смф" позволява), тогава с плана се допускат намалени разстояния, предвид неспазването на чл.35, ал.1 на ЗУТ. В този случай дълбочината на застрояване на нежилищната сграда се определя по реда на чл. 31, ал. 5, чл.31, ал.2, т.1; чл.32, ал.2 на ЗУТ. С тези съображения вещото лице е приело, че жалбоподателят е собственик на съседен имот и са допуснати намалени разстояния. Съдът приема, че действително при дълбочина на сградата над 16 м е приложим чл.31, ал.5 ЗУТ, но при определяне заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ се съблюдава положението към момента на издаване на административния акт. В случая имота на жалбоподателя е с предназначение „за озеленяване“ и не са налице допуснати намалени разстояния, от което следва, че жалбоподателя не е лице по чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. Това не променя направения извод, че правния му интерес от оспорване е обоснован съгласно чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ.

Със Заповед № 1339/25.04.2023 г. издадена от кмет на Община Варна на основание §1, ал.3 ДР ЗУТ е предоставил своите функции по ЗУТ на зам. – кмет на Община Варна – Х. И., като с т.2.4 е делегирано право на основание чл.135, ал.3 и 5 ЗУТ да разрешава, съответно отказва да се изработват проекти за изменение на ПУП /л. 36 -37 от делото/. Заповед № 498/26.10.2023 г. е издадена от зам. – кмет на Община Варна, съобразно делегираните правомощия, поради което е от компетентен орган в съответствие с чл.135, ал.1 и 3 ЗУТ. Спазено е изискването административният акт да е в писмена форма, поради което липсва нарушение в тази насока.

Предвидено е с разпоредбата на чл.135, ал.4, т.1, вр. с ал.3 от ЗУТ, че издаването на заповед от кмета на общината, с която се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план се извършва въз основа на становище на главния архитект на общината. Нормата е императивна и не допуска изключения при прилагането й. Ответникът не оспорва, че становище на главен архитект на Община Варна не е дадено, това се установява от писмо № 9557/03.07.2024 г. /л.138-139 от делото/, с което е представил становище рег. № РД23024602ВН_018ВН/25.06.2024 г. на директор на дирекция „АГУП“ в Община Варна, в което е посочено, че административната преписка е разгледана от ЕСУТ на 30.05.2023 г. и по т.37 от Протокол № 22/30.05.2024 г. е взето решение, което замества становището на главния архитект.

ЕСУТ при Община Варна с решение по т.37 от Протокол № 22/30.05.2023 г. е дал положително становище за допускане ПУП – ПРЗ за изменение на „Б. медицинска помощ“ /в частта на [ПИ]/ по плана на [жк], одобрен със заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна на основание Решение № 3697/2022 г. на ВАС.

С писмо от кмет на район „Приморски" в Община Варна с рег.№ РД 23024602 ВН _015ВН _003ВН от 14.06.2024 г. /л.136 от делото/ е удостоверено, че „към момента на издаване на Заповед № 498/26.10.2023 г. на зам.-кмета на община Варна не е било изисквано становище на главния архитект. Т. се изисквало съгласно Заповед № 414/19.02.2024 г. на кмета на Общината. Съдът приема, че Заповед № 0414/19.02.2024 г. на кмет на Община Варна /л.175 от делото/ е относно администрирането на заявления за ПУП и не може да обоснове неприлагане на чл.135, ал.4, т.1 ЗУТ.

В открито съдебно заседание на 25.09.2024 г., процесуалният представител на ответника е заявила, че няма становище на гл. архитект на Община Варна. Установеното води до извод, че не е давано становище от главния архитект и процесната заповед е издадена в нарушение на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Решението на ЕСУТ при Община Варна не може да замести становището на главния архитект на Община Варна, защото не е предвидено нормативно такава възможност и по аргумент на §1, т. 4 ДР ЗУТ главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й, тоест делегиране на правомощия на колективен орган какъвто е ЕСУТ /чл.5, ал.4 ЗУТ/ е недопустимо.

С решение по т.37 от Протокол № 22/30.05.2023 г. на ЕСУТ при Община Варна е дадено положително становище за допускане на ПУП – ПРЗ за изменение ПУП одобрен със Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна. С оспорената заповед се допуска изменение на ПРЗ одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС, от което следва, че решението на ЕСУТ не е съответно на оспорената заповед, което е допълнителен аргумент, че не може да служи за становище по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. В случай, че процесната заповед беше издадена от главен архитект на Община Варна, в условията на делегирани правомощия, тогава нямаше да е необходимо становище на главния архитект, защото се предполага, че той притежава нужната професионална компетентност в областта на устройство на територията. Зам. – кмет на община Варна Х. И. е посочено в оспорената заповед, че е инженер, което води до извод, че становище на главния архитект е било задължително да е налице. Липсата на становище на главния архитект на Община Варна по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ в настоящият случай представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на оспорения административен акт.

В оспорената заповед е посочено, че се издава на основание чл. 135, ал.2, т.1, т.2 и т.6 ЗУТ и чл.208 ЗУТ, но не са изложени мотиви, чрез които да се установи наличие на посочените основания. В заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ не е необходимо да се обосновава, наличието на основанията за изменение, поради което в тази насока не е допуснато нарушение.

След отмяната на Заповед № Г- 297/19.08.2019 г. на зам. – кмет на Община Варна с решение № 1643/09.11.2020 г. по адм. дело № 3317/2019 г. на Адм. съд – Варна, оставено в сила с решение № 3697/18.04.2022 г. по адм. дело № 2314/2021 г. на ВАС е подадено Заявление от 29.03.2023 г. от „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД за изменение на ПУП за имот с ид. 10135.2552.5759.

С решение по адм. дело № 4840/2012 г. на Адм. съд - Варна, оставено в сила с решение по адм. дело № 10517/2013 г. на ВАС е отменено Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на ОС – Варна за одобряване на ПУП – ПУР в частта относно [имот номер], кв.258, включен в отредения УПИ І – за спортен център. С договор за дарение от 02.11.2022 г. „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД е дарил на Община Варна 46 кв. м от собствения си [ПИ] /проектен ид. 10135.2552.5759/. Източната граница на [ПИ] е в съответствие с направеното дарение видно от скица от 13.12.2022 г. от КККР – Варна /л.33 адм. пр./.

Към заявлението от 29.03.2023 г. по чл.135, ал.1 от ЗУТ от „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД е приложена скица - предложение с обяснителната записка към нея. Скицата – предложение е с три графики, първата от ляво на дясно, посочва, че е „Извадка – комбинирана скица по ПР по Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на [жк], [населено място], в частта на [ПИ], попадаща в зона за „Обществена зелинана“ /изменя Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОНС, [населено място] в частта УПИ „Б. медицинска помощ“/ и ПУП – ПРЗ на [жк], кв. 258, одобрен с решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна, като с Решение № 1634/2013 на ВАдмС, потвърдено с решение № 454/2014 г. на ВАС, ПИ10135.2552.2578 е изключен от обхвата на УПИ І – за спортен център, като уличната регулация остава в сила, а към настоящия момент е приложена за [ПИ], настоящ 5759“. Втората графика от ляво на дясно е План за регулация, третата графика е План за застрояване и е отбелязано „Скица – предложение за изменение на ПР на основание чл.134, ал.1, т.1, 2 и 6 ЗУТ, по Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на [жк], [населено място], в частта на [ПИ] /стар 2578/, попадащ в зона за „Обществена зеленина“ “.

В обяснителната записка към Скицата- предложение двукратно е посочено, че Скица-предложение за изработване на ПУП-ПРЗ е за изменение на ПУП - План за регулация по Заповед N947/03.03.1983 г. за УПИ -„Б. медицинска помощ" , [жк], [населено място], след което е уточнено, че предложението за изменение на плана за регулация от 1983 г. е изработено върху актуална КК. В обяснителна записка не е посочено, че изменението е на ПУП – ПРЗ от 1987 г.

Установеното води до извод, че е налице несъответствие между скицата – предложение и обяснителната записка. Чрез отговор 4 от СТЕ № 1 се установява, че върху извадка-комбинирана скица, част от скицата-предложение, не са отразени границите на парцела, в който попада [ПИ] по РП, одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. Извадката-комбинирана скица е разработена върху актуална кадастрална карта на район "Приморски", одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. Този чертеж в действителност не представлява комбинирана скица между посочения РП от 1987 г. и ПУР от 2012 г., както е обозначено върху нея. В открито съдебно заседание на 26.11.2024 г. вещото лице Н. Х. е посочило, че опорната основа на процесния ПУП е актуална кадастрална карта и няма нищо общо със заглавието на този фрагмент /л.184 от делото/. От представено копие /както беше посочено, графичната част на регулационния план от 1987 г. не е налична в оригинал/ на част от ПУП одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС /л.93 – 96, л. 137 и л. 142 от делото/ и Приложение № 6 от СТЕ №1 се установява, че за основа на скицата – предложение не е използван РП 1987 г. Ответникът е следвало да предостави възможност на заявителя съобразно чл.5в от ЗУТ да представи скица – предложение с отразяване на процесния имот съобразно последният действащ ПУП, съответно при нужда ответникът е следвало да разясни на заявителя кой е действащия ПУП и да му представи регулационна и застроителна съставка на същия. Неизвършване на тези процесуални действия е довело до неизясняване в административното производство кой е последният действащ ПУП. Това е произвело неясно изразени мотиви на ответника в административния акт относно плана, за който се разрешава изработване проект за изменение, което е равностойно на липса на такива, съответно е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.

В диспозитива на оспорената заповед е посочено, че се разрешава изработване на ПУП – ПРЗ в частта за [ПИ] и уличната регулация е приложена за [ПИ] бивш [ПИ]. От мотивите на оспорената заповед и скица № 15-1441973-13/13.12.2022 г. от КККР – Варна се установява, че имота е с ид. 10135.2552.5759, съответно предходен ид. 10135.2552.2578. Допуснати са очевидни фактически грешки в диспозитива на оспорената заповед, които не са поправени по реда на чл. 62, ал.2 АПК. Неточното посочване идентификатора на имота предмет на заповедта е съществено процесуално нарушение, защото няма категоричност за имота, за който се разрешава изработването проект за изменение на ПУП, съответно е равносилно на липса на разпоредителна част и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, поради съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.5 АПК.

С оспорената заповед се разрешава изработването на ПУП-ПРЗ за изменение на застроително-регулационен план /ЗРП/, одобрен със Заповед №РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при МС в частта на [ПИ], отреден „за озеленяване", при съобразяване на ПУП – ПУР от 2012 г. и отчитане, че за процесния имот, попадащ в УПИ І – за спортен център е отменен, но е в сила по отношение на улицата. След това изявление със заповедта е разпредено изработването на плана да се съобрази с Регулационния план за УПИ за „Б. медицинска помощ" по плана на [жк], [населено място], с който е предвидена площадка за „Б. медицинска помощ“, одобрен със Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС Варна, в частта на сегашния [ПИ] /допусната е грешка на номера на имота, който е 10135.2552.5759/ по КККР- Варна, действаща и към момента. Разпоредителната част на заповедта е неясна, защото не може да се установи волята на ответника кой ПУП, приема за действащ към момента на имота, този от 1987 г. или 1983 г.

В случай, че ответникът приема, че ПУП от 1983 г. е действащ, не е ясно защо, при условие, че е налице последващ от 1987 г., който предвижда различно отреждане за процесния имот /"за озеленяване"/ - както е посочил самия административен орган в заповедта и както е установено от изслушаната СТЕ на арх. Н. Х. - отговор на въпрос 2 /неоспорена в тази й част/. В случай, че се приеме, че РП от 1983 г. е действащият, не е ясно, защо е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на друг подробен устройствен план, а именно ЗРП от 1987 г. В случай, че административният орган не счита РП от 1983 г. за действащ за територията на процесния имот, липсва обосновка защо го е посочил по този начин и е дал указание за съобразяване с него при изработване на ПРЗ за изменение на друг подробен устройствен план.

Решението на ЕСУТ по т.37 от Протокол № 22/30.05.2023 г., цитирано в процесната заповед и квалифицирано от издателя й като „обосновано и компетентно", същото не може да служи за мотиви на административния акт. С него помощният орган на кмета е изразил „положително становище за допускане на ПУП-ПРЗ за изменение на „Б. помощ" (в частта за [ПИ]) по плана на [жк], одобрен със Заповед № 47/03.03.1983 г. на П. на ИК на ОбНС Варна", т.е. на план, различен от посочения от заместник-кмета план, който ще се изменя.

Налице е неясно формирана воля от страна на административния орган относно предмета на плана - дали се разпорежда изменение на Плана за регулация от 1983 г., отреждащ процесния имот „за площадка на Б. медицинска помощ" или се разпорежда изменението на Застроително - регулационния план от 1987 г., предвиждащ имота „за озеленяване". Този въпрос е от съществено значение в случая при условие, че предвижданията и на двата плана се отнасят за територия, включваща процесния имот, при което всеки от тях го отрежда за различно мероприятие. Съобразно разпоредбите на чл.134, ал.2 и чл.136, ал.3 от ЗУТ само влезлите в сила действащи планове могат да бъдат изменяни. Съгласно чл.136, ал.3 от ЗУТ действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения план, а според чл.134, ал.2 ЗУТ, влезлите в сила планове могат да бъдат изменяни на посочените основания. Първата предпоставка за изменение на ПУП е наличието на действащ такъв за имота, съответно ако даден ПУП е преустановил действието си, не е възможно да се изменя и изменението в такъв случай би било без предмет. В този случай искането за изменение на недействащ ПУП за имот ще е неоснователно и административния орган следва да откаже да се изработи проект за изменение на плана.

Със заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ се поставя началото на създаването, обявяването и одобряването на подробния устройствен план, с който се изменя друг такъв. Установеното противоречие във волята на административния орган би довело до невъзможност за точното му изпълнение, а именно изготвяне и одобряване на разрешения подробен устройствен план.

Неоснователен е доводът на заинтересована страна, че включване в разпоредителната част на заповедта, че следва да се съобрази РП 1983 г. не се отразява на волята на ответника за изменение на плана от 1987 г. Напротив въвеждане на това изискване за съобразяване с РП 1983 г., води до неяснота относно кой план се разрешава да се изработи проект за изменение.

Неясната воля на ответника в административния акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ е равностойна на липса на определен план, за който се разрешава да се изработи проект за изменение и обуславя липса на разпоредителна част, с което е допуснато още едно съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.5 АПК. Това процесуално нарушение е съществено и поради това, че препятства правото на защита на жалбоподателя, а също така води до неяснота на кой действащ план се спира прилагането, предвид чл.135, ал.6 от ЗУТ, който предвижда, че заповедите по ал. 3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Установените съществени процесуални нарушения на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 ЗУТ са самостоятелни основания за отмяната на оспорената заповед.

В производството по издаване на заповед по чл.135, ал.3 ЗУТ за разрешаване или отказване да се изработи проект за изменение на плана, административният орган следва да установи, дали искането е от лице по чл.131 от ЗУТ, с приложена скица по чл.135, ал.2 ЗУТ и съответства ли предложението на правилата и нормативите по устройство на територията и общ устройствен план /ОУП/ при наличие на такъв.

С. З. № АУ02957ПР/29.03.2023 г. от заинтересованата страна в частта за [ПИ] е представено копие на част от ОУП на Община – Варна одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на РРБ – Правила и нормативи за прилагането му и Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на министъра на РРБ – Специфични правила и нормативи към окончателен проект на ОУП на Община – Варна /л.34 – 35 от адм. преписка/, от която извадка се установява, че за ПИ с ид. 10135.2552.5759 е въведена устройствена зона „Смф“ – смесена многофункционална устройствена зона, с показатели: плътност 60%, Кинт. 5.0, озеленяване – 30%, Н - неограничен, свободно застрояване. Искането на заявителя е предназначението на имота да се промени „за смесено предназначение“, с технически показатели: стреха м – неограничено, максимална плътност 60%, Кинт. 5.0, минимално озеленяване – 30%, начин на застрояване „е“ – свободно застрояване /обозначението е съобразно Приложения към Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове/. От установеното следва, че ОУП допуска за ПИ ид. 10135.2552.5759 да се разреши да се изработи проект за изменение на план, според който имота да бъде „за смесено предназначение“.

От арх. Л. Ц. е изготвена „Комбинирана схема между регулационния план за територията на [жк] /кв. „Изгрев/ и границите на [ПИ], попадащ в отразения фрагмен /със жълт контур са очертани границите на имот, за които са посочени два номера 2967 и 2579/, л. 145 от делото. Жалбоподателят в открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. /л. 149-150 от делото/ е оспорил съдържанието на схемата и съдът е открил производство по оспорване съдържанието на комбинираната схема, като е указал на основание чл.193, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, че доказателствената тежест за установяване неистинността на документа е на жалбоподателя.

От представените графични части към РП /ПУП/ 1983 г. /л.141 от делото/ и РП /ПУП/ 1987 г. /л.142 и л.96/ и установяванията на двете СТЕ съдът приема, че оспорената комбинирана схема изготвена от арх. Л. Ц. не може да се установи от кой ПУП е защото видно от Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК ОбНС -Варна върху имоти 2967, 2966 и 2964 ръкописно е записано „Б. медицинска полощ“ /л.141 от делото/. В оспорената комбинирана схема надписа „Б. медицинска помощ“, попада върху имоти 2967, 2966, 2964, 2969, 2968, т.е. използваната основа не е от РП 1983 г. В графичната част на РП 1987 г. няма надпис „Б. медицинска помощ“, от което следва, че за основа не е използван и този план. Поради установеното съдът приема, че Комбинирана схема между регулационния план за територията на [жк] /кв. „Изгрев/ и границите на [ПИ], попадащ в отразения фрагмен /със жълт контур са очертани границите на имот, за които са посочени два номера 2967 и 2579/ изготвена от арх. Л. Ц. не може да се установи от кой РП е и дали не е направена комбинация от РП 1983, РП 1987 г. и КК за имот.10135.2552.5759. Това води и до невъзможност да се установи безспорно дали е документ с невярно съдържание, ето защо съдът не я обявява за документ с невярно съдържание, но поради неяснотата от кой РП е схемата, същата не може да служи за установяване кой е действащия ПУП за имот с ид. 10135.2552.5759 и съдът няма да я използва при преценяване материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Чрез отг. 2 и отг. 7 от СТЕ №1, изготвена от в.л. арх. Н. Х. /оспорена от заинт. страна единствено в частта на отговорите на въпроси 5 и 8/, се установява, че действащият за територията на процесния [ПИ] е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС, представена по делото от адм. орган и от МРРБ /л.93 и л.230 от делото/. Съгласно този план, процесният имот попада върху територия, отредена за „обществена зеленина" - видно от легендата към ЗРП /отговор на въпрос 3 и изявление на в.л. Н.Х. в с.з. 28.11.2024 г./. Застроителната съставка на плана в относимата част е представена по делото в заверено копие от оригинала, като според изявлението на процесуалния представител на ответника същата се съхранява в оригинал в Община Варна, за разлика от регулационната му съставка, която е в заверено копие на копието. В съдебното производство се установи, че в Администрацията на МС, Държавна агенция „Архиви“ МРРБ, Областна администрация – Варна и Държавен геодезически и кадастрален фонд в АГКК, не се съхранява регулационната съставка на ПУП 1987 г. Вещото лице по СТЕ № 1 е посочило, че в регулационната съставка на ПУП 1987 г. са налични сини линии, отразяващи новопредвидения бул. „Варна" - от север, бул. „Христо Смирненски" от юг и Военна болница - от изток, като между тях се оформя каре с триъгълна форма и отреждане „за обществена зеленина". В регулационната съставка няма отразяване върху тази територия на номер на парцел, нито запис за отреждането - потвърдено и от вещото лице по СТЕ №2 – геодезист И. Х.. В отг.1, СТЕ №2 геодезист И. Х. посочва, че имот с ид.10135.2552.5759 по КККР – Варна по ЗРП от 1987 г. попада в територия отредена за обществена зеленина, като е онагледил отговора си в графика 3 към Приложение 1 от СТЕ №2 /л. 207 от делото/. Съдът приема в съответствие с дадените заключения на вещите лица, че според ПУП 1987 г. отреждането за процесния имот по плана е „за обществена зеленина" - става въпрос за един план - застроителен и регулационен, който е съвкупност от двете му части, при което отреденото със застроителния план, се отнася и за регулационния план. СТЕ №1, отг. 6 и Приложение №3 установява, че процесният [ПИ] попада изцяло в отредената площадка "За бърза медицинска помощ", одобрена със Заповед № 47/03.03.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна. С влизане в сила на ЗРП 1987 г. отреждането за имота е за „обществена зеленина“ и липсват доказателства плана от 1983 г. да е запазил действието си. Предвид установеното съдът приема, че действащия за територията на процесния имот е ЗРП е одобрен със Заповед № РД-02-14-121 от 02.04.1987 г. на председателя на КТСУ при МС. Не са налице доказателства и не са наведени доводи, че тази заповед е била оспорена, поради което тя е влязла в сила относно процесния имот. Това е породило прекратяване действието на Плана за регулация от 1983 година. Липсва правно основание, поради което следва изменението на ПУП да се съобрази с РП 1983 г. Ответникът незаконосъобразно е разрешил изработване на ПУП – ПРЗ, който следва да се съобрази с РП 1983 г. Установеното нарушение на материалния закон е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Съдът споделя становището на жалбоподателя, че дори да се приеме, че РП 1983 г. е действащ, то тогава е следвало да се разреши изработване проект за изменение на този план, а не на РП 1987 г., което е допълнителен аргумент, че е налице нарушение на материалния закон – чл.135, ал.1 ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и е в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което на основание чл.146, т.3 и т.4 АПК следва да се отмени. Административното производство е започнало по заявление от заинтересованата страна, което налага връщане на административната преписка на ответника, за произнасяне по подаденото заявление при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Съдът не следва да определя срок на ответника за произнасяне, тъй като преди да се произнесе той трябва да даде указания на заинтересованата страна.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 50 лева, държавна такса за извършена услуга към Държавна агенция „Архиви“ 11 лева, депозити за СТЕ 700 лева и възнаграждение за адвокат 1500 лева, което е заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г. с адв. О.. Ответникът не е направил възражение за прекомерност относно стореното възнаграждение за адвокат. Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е основателно. Съгласно чл.143, ал.1 АПК и §1, т.6 ДР АПК следва Община Варна да бъде осъдена да заплати на „ЗЕТ 1“ ООД сумата 2261 лева.

По арг. на противното на чл.143, ал.3 АПК искането за ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №498/26.10.2023 г. на заместник – кмет на Община Варна.

ВРЪЩА административната преписка по Заявление № АУ029578ПР/29.03.2023 г. от „СИНИНВЕСТ ВАРНА“ ООД на заместник – кмет на Община Варна за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „ЗЕТ 1“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 2261 /двe хиляди двеста шестдесет и един/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.