Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4139 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „П. К. Б." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Б.” 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник – юрисконсулт К.Е.С., срещу В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми в общ размер от 4018,56 лева, включващи главница в размер на 2848,30 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението и договорно възнаграждение в размер на 1170,26 лева, представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2833/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
Твърди се в
исковата молба и уточняващата молба, че на 15.06.2015 г. между ищеца и В.Р. е
сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът
е предоставил на ответника сумата в размер на 3050 лева, като с част от тази
сума в размер на 2436,43 лева, по искане на ответника е извършено вътрешно
рефинансиране за погасяване на текущо негово задължение към ищцовото дружество.
Твърди се, че останалата част от сумата в размер на 613,57 лева на 16.06.2015
г. е преведена по посочена от ответника банкова сметка (*** № ... с референция:
... с дата 16.06.2015 г.). От своя страна последният се задължил да върне предоставения
му кредитен ресурс на 24 месечни вноски, в размер по погасителен план от 188,56
лева и падеж – всяко 20-то число на месеца, при годишен процент на разходите
/ГПР/ - 49,90 %, годишен лихвен процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0.11
%, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 4525,44 лева,
от което 3050 лева главница и 1475,44 лева договорно възнаграждение.
Твърди се, че към момента
на депозирането на исковата молба, размерът на погасеното от длъжника
задължение по процесния договор е в общ размер на 527,60 лева. От тях по заема
са заплатени 506,08 лева, а сумата в размер на 20,72 лева е послужила за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
Излагат се твърдения, че
неразделна част от договора са Общи условия /ОУ/, които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознават преди
подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги
спазват, за което полагали подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Посочват,
че съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Сочи се, че ищецът
чрез упълномощен от него
кредитен експерт представя на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит, като с негова помощ са длъжни надлежно да попълнят и
проверят всички клаузи и данни на ДПК.
Твърди се, че ответникът е
имал възможността да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, но след като не е
сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по кредита,
е налице съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Поради неизпълнение на
поетите по процесния договор задължения, ищцовото дружество предприело постъпки
и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2833/2019 г. по описа на РС Пазарджик
Във връзка с подадено от длъжник възражение в срок
срещу издадената заповед за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в
срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Претендират се разноски.
В проведените съдебни
заседание, при редовност на призоваването представител на ищцовото дружество не
се явява. Депозира молби, с които изразява съгласието си да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие, както и предявените искове да бъдат уважени от съда.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът В.Ц.Р. депозира отговор, в които изразява становище за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва касаеща нейния размер, противоречието й с добрите нрави, тъй като същата надхвърля трикратния размер на законовата лихва при необещетените кредити.
В проведените съдебни заседания, при редовност на призоваването, ответникът се явява лично и заявява, че единствената му претенция касае само договорната лихва, която противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нормалния лихвен процент повече от 4 пъти.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства /искане за отпускане на потребителски кредит, договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, общи условия, преводно нареждане, погасителен план, извлечение по сметка към процесния договор/, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ********** на 15.06.2015 г., по силата на който ищецът в качеството на заемодател е предоставил на ответника в качеството на заемател сумата от 3050 лева в заем, а ответникът се задължил да я върне на заемодателя на 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 188,56 лева при ГПР 49.90% и ГЛП 41.17%.Общата дължима сума по кредита е 4525,44 лева.
Съгласно погасителния план падежът на последната погасителна вноска е 20.06.2017 г. С преводно нареждане от 16.06.2015 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД сума в размер на 613,57 лева с посочено основание „**********“. Остатъкът от заетата сума в размер на 2436,43 лева, съгласно раздел „V“ от процесния договор е предоставена за рефинансиране на предишно задължение към същия кредитор. Според представеното от ищеца извлечение от сметка по кредита са погасени само три вноски, като две от тях са в размер на 188,56 лева и последната в размер на 129,76 лева.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу В.Р. по ч.гр.д. № 2833/2019 г. по описа на РС Пазарджик, да заплати на ищеца
„П. К. Б.“ ЕООД сумата в размер на 4018,56 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 09.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на
80,38 лева – за държавна такса, и сумата от 100,00 лева – за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26
НЗПП. Посочено е, че задължението произтича от неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит № ********** от 16.06.2015 г.. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в
законоустановения срок. В указания от съда
едномесечен срок, е предявената настоящата искова претенция.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземане по договор за потребителски кредит, по отношение на което ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение. Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника, последният е депозирал възражение срещу нея, а исковата молба е предявена в срока по чл.415 от ГПК. Налице е идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство вземане, тъй като ищцовата претенция се основава на един и същ правопораждащ факт, който в случая е договор за потребителски кредит, сключен с ответника и включващ в себе си и договорно възнаграждение. Като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество. /в този смисъл е Решение № 240 по в.гр.д. № 340/2019 г. по описа на ОС Пазарджик./
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, факта на предоставяне на уговорения кредитен ресурс, настъпилата изискуемост на задължението на ответника да върне заетата сума.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си е Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ********** от 15.06.2015 г.. Правната регламентация на този вид договор се съдържа в Закона за потребителския кредит. Безспорно се установи от обсъдените по-горе писмени доказателства, двустранно подписани и съдържащи уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит, че е налице валидно облигационно отношение между страните по делото по договор за потребителски кредит. Установи се, че ищецът е изправна страна по правоотношението. В качеството на кредитор е спазил стриктно разпоредбите на Глава втора “Предоставяне на преддоговорна информация“, Раздел I “Общи изисквания“ от ЗПК, а именно чл.5 и чл.6, според които норми преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитния посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр, изготвен на български език като в отделен документ предоставя и допълнителна информация на потребител с цел последният да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Безспорно се установи, че преди учредяване на договорната връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.6 от ЗПК кредиторът – ищец, чрез кредитен посредник, е предоставил на ответника-потребител подходящи разяснения, позволяващи последният да прецени доколко предлагания договор за кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние. Установи се, че предоставената на ответника преддоговорна информация е съдържала основните характеристики на предлагания кредитен продукт. Установи се, че процесният договор е сключен съгласно заявените от ответника параметри, посочени в коментираното по-горе искане за отпускане на потребителски кредит “Профи Кредит Стандарт“. Ответникът се е запознал с цялата преддоговорна информация, предоставена му в писмен вид. При това положение съдът приема, че процесният договор е сключен при пълно съвпадане на насрещните волеизявления на страните по него. Установи се, от коментираното по-горе платежно нареждане, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил на ответника отпусната в заем сума като остатъкът е послужил за рефинансиране на съществуващи задължения на ответника към ищеца, поради което съдът приема, че същият е изправна страна по правоотношението.
В съответствие с уредбата на чл.11 ЗПК, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. Установи се, че ищецът е предоставил на ответника уговорения кредитен ресурс, поради което и за последния е възникнало задължение да върне заетата му сума на посочените в погасителния план дати. Доказателства за изпълнение на това задължение от страна на Р. не са ангажирани, поради което и с изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума – 20.06.2017 г., същият дължи непогасената главница, т.е. предявеният иск за главница следва да бъде уважен в рамките на заявения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на исковата претенция касаеща договорното възнаграждение, където е й единственото възражение на ответника, че същата противоречи на добрите нрави, съдът намира, че в тази част исковата претенция следва да бъде отхвърлен като неоснователна по следните съображения:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е константната практика на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца е предоставена в заем сума от 3050 лева, при уговорен ГЛП в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49,90 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал.4 и ал.5 на чл.19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 49,90%, не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0,02%/ и 10 пункта надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,02%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,17% годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. Наред с горното в настоящия случай според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 3050 лева, дължимата възнаградителна лихва е 1475,44 лева, което е почти половината от размера на кредита. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца, поради което и исковата претенция за сумата в размер 1170,26 лева, представляваща договорно възнаграждение следва да бъде отхвърлена. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г./
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът В.Р. следва да бъде осъден да заплати на „П. К. Б.” ЕООД разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство - разноски за заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважения размер на исковата претенция, възлизащи в размер на 399,71 лева, от които 127,85 лева /в заповедното производство са присъдени разноски в общ размер от 180,38 лева/ разноски в заповедното производство и 271,86 лева разноски в исковото производство.
На ответника не се следват разноски с оглед отхвърлената част на исковата претенция, тъй като такива не са сторени от него.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, по отношение на В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземане на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, за сумата от 2848,30 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********, сключен на 15.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1609/12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2833/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 ГПК иск за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1170,26 лева, представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********, сключен на 15.06.2015 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1609/12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2833/2019 г. по описа на РС Пазарджик, като неонсователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, сумата в размер на 399,71 лева, от които 127,85 лева разноски в заповедното производство и 271,86 лева разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: