№ 164
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Пламен Дочев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600742 по описа за 2022 година
Производство по гл. двадесет и първа от НПК.
С присъда № 104/26.09.2022 г. по н.ч.х.д. № 598/22 г. на РРС - девети
нак. с-в,
подсъдимият Б. К. А. е признат за
виновен по формулираното по делото обвинение, а именно че на
9.12.2021 г., в гр. Русе, чрез нанасяне на удар в гърдите и последвало в
разултат на този удар падане на пода, причинил на М. Р. Т. счупване на
четвърто ребро вдясно и оттнок на дясна глезенна става, които унвреждания
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и
на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание 1 000 лв. глоба,
като е уважен гражданския иск на пострадалия за обезщетение на
причинените му неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., с присъждане на
деловодните разноски.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по
частта от обвинението, касаеща причиняване н апострадалия контузия на
1
белите дробове двустранно, както и в частта, че уврежданията са получени в
резултат на падане по гръб на пода.
Присъдата е обжалвана в наказателно и гражданско - осъдителните й
части от защитника на подсъдимия адв. Д., с конкретизирани оплаквания за
съществени нарушения на процесуалния закон, материалноправна
незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието, по изложени и
допълнително развити при устните състезания съображения и искане за
отмяна и постановяване на оправдателна присъда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна.
Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание, като делото е протекло, както
и в първата инстанция, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК /поради
пребиваване в чужбина, с неизвестно местонахождение, за неопределено
време/и не е взел становище по жалбата.
Частния тъжител-граждански ищец и повереникът му считат, че жалбата
е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимна и
надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок,
ред и форма.
По съществото си жалбата е неоснователна.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първостепенният съд е приел следното:
На 9.12.2021 г. между подсъдимия и постралият - колеги в ЕТ „М. –
Д.М.“ - по време на работа възникнала и ескалирала разправия по повод
отваряне и затваряне на вратата на работното помещение, при която
подсъдимият, въпреки опитите на колегата им – св. А. да го спре, блъснал
частния тъжител силно в гърдите. В резултат на удара пострадалият изгубил
равновесие и паднал, сядайки на пода. След продължителите известно време
при това положение крясъци на подсъдимия последният си тръгнал, а
пострадалият станал и продължил работа. Поради изпитвани силни болки в
гръдния кош вечерта след случая частният тъжител посетил болнично
заведение, където били установени прясно счупване на четвърто ребро вдясно
2
при мамиларна линия, контузия в белодробен паренхимн в трети-четвърти
сегмент вдясно вентрално и в доразални сегменти двустранно базално, а след
допълнителното изследване и отток на глезенната става. Наложило се
хоспитализиране на пострадалия за болнично лечение от 10-и до 13-и
декември, а след това около 30 дни поради невъзможност да се обслужва сам
се наложило подпомагане и грижи от дъщеря му и св. Т.а в продължение на
около 30 дни. От приетата по делото и неоспорена съдебно-медицинска
експертиза се установява, че част от причинените на пострадалия увреждания
– счупване на четвърто ребро вдясно – визира медикобиолотичния признак
разстройство на здравето извън случаите по чл. 129 и 129 от НК, като
обичайния възстановителен период продължава до около 30 дни.
Експертизата установява също, в съответствие с приобщената като
доказателства медичцинска дзокументация и непротиворечивите гласни
доказателства по делото, че увреждането отговаря да е причинено по заявения
с тъжбата и установен от доказателствата по делбото тначин – при
горепосочения нанесен от подсъдимия удар. Увреждането на белодробния
паренхимн не е потвърдено при повторното изследване, поради което и
отпаднало, съгл. горното, от вмненената на подсъдимия визираща процесния
престъпен състав деятелност.
Тези констатации са изведени при обстоен, задълбочен, всестранен и
напълно правилен анализ на доказателствата по делото поотделно и в
съвкупността им, които са достатъчни, както досежно достоверността им,
така и досежно информационното им нсъдържание, поради което се
възприемат и споделят изцяло и от въззивната инстанция, която прочее
намира, че
присъдата е обоснована.
Неоснователни са оплакванията по жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с
неправилен анализ на гласните доказателства по делото и специално
показанията на свидетеля – очевидец – А.. Показанията на последния са
детайлни и ясни и кореспондират изцяло с останалите гласни, писмени и от
експертен порядък доказателства по делото, като заедно експертизата по
делото, както се посочи, потвъждава изцяло и безалтернативно установения
по делото механизъм на причинавена на процесните увреждания. Въззивната
3
инстанция възприема изцяло и в детайлите им съображенията и доводите в
мотивитге към първоинстанвционната присъда, довели до процесните
решаващи изводи, които не е нужно да се преписват тук.
При тази фактическа установеност
присъдата е законосъобразна и от материалноправна гледна точка,
като правилно съдът е квалифицирал гореустанотвената съставомерна
деятелност на подсъдимия като престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК,
изразяващо се в това, че на 9.12.2021 г., в гр. Русе, чрез нанасяне на удар в
гърдите и последвало в разултат на този удар падане на пода, причинил на М.
Р. Т. счупване на четвърто ребро вдясно и оттнок на дясна глезенна става,
които унвреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
В оправдателната й част присъдата не е обжалвана и, както и по
отношение осъдителната, липсват основания от процесуален порядък за
ревизирането й.
Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на
наказанието, което е в минимално установения в хипотезата по чл. 78а от НК
размер и предвид гореизложените специфика на причиненото на пострадалия
увреждане и последвалите болки, страдания и неудобства за него в никакъв
случай не е несъразмерно тежко, но при липса на императивното изискване по
чл. 337 ал. 2 от НПК не би могло да се обсъжда обратното.
При извършената служебна проверка не се установяват и други
основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда в наказателно и
гражданско осъдителните й части. Присъдения паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е справедлив. Задочното
производство против подсъдимия е протекло по предвидения в НПК ред и
основания, след като е било установено, че местоживеенето му е неизвестно и
то в чужбина за неопределен период.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 6 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 104/26.09.2022 г. по н.ч.х.д. № 598/22 г. на РРС
- девети нак. с-в.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5