№ 1224
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.04.2022г по гр.д. № 117/2020г. на Благоевградски окръжен съд, ЗД
„Бул Инс“АД е осъдено да заплати на В. Г. К. сумата от 15 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на 25.08.2019г., ведно
със законната лихва от 12.02.2020г., както и разноски по съразмерност, като главният иск по
чл.432 ал.2 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдения до претендирания размер от
50 000лв, както и акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за периода 11.11.2019г-
11.02.2020г.
Против решението в отхвърлителните му части е подадена жалба от ищцата В. К.
чрез пълномощник адв.Р.М.. В жалбата се посочва, че правилно първоинстанционният съд е
установил фактите по делото и приел наличието на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя, както и че определеният размер на обезщетението от
30 000лв е съответен и съобразен с всички от значение обстоятелства. Поддържат се
оплаквания против изводите на съда за наличие на принос, какъвто не бил доказан от
ответната страна. В тази връзка се изтъква становището на в.л. С., че при настъпилия
страничен удар, обезопасителният колан има минимална степен на предпазване, и че дори
при правилно поставен такъв фрактурата не би могла да се избегне на 100%. Посочва се, че
и при извод за принос от пострадалата за настъпване на вредите, то в никакъв случай не бил
съизмерен с този на водача на автомобила. И на края се поддържат оплаквания против
възприетия от съда начален момент, от който се дължи лихва. Твърди се, че обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва се дължи от датата на поканата, съгласно
чл.497 във вр. с чл. 492 КЗ, а именно от 11.11.2019г. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи
главният иск по чл.432 КЗ до размер от 30 000лв, както и акцесорният иск за периода
11.11.2019г-11.02.2020г.
1
В срок е постъпил отговор от въззиваемия – ответник ЗД „Бул Инс“АД, с
възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваните
му отхвърлителни части.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части/ чл.269,
изр.първо ГПК/. В отхвърлителната си част за сумата от 20 000лв, представляваща разликата
между претендираната първоначално главница от 50 000лв и главницата от 30 000лв, до
която е свел претенцията си пред въззивната инстанция.
Предявени са преки искове против застраховател за компенсиране на неимуществени с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ, търпени от ищеца, вследствие на причинените му
травми при пътно произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на
подаване на уведомление.
В срока за отговор ответникът ЗД „Бул Инс“АД е заявил възражение за принос на
пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, основан на фактческото твърдение, че пострадалата е
пътувала без предпазен колан, с което е допринесла за увеличаване обема на вредите.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно
наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на ответника ЗД „Бул
Инс“АД за настъпилите вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на водача
на лек автомобил Дайхатсу, модел Фераза, с рег. № ********, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение и причиняване на ищцата травматични увреждания. Няма спор и че в
пряка причинна връзка с инцидента ищцата, жена на 66г. е получила травми –счупване на
дясната мишнична кост в горната й най-тънка част и изкълчване на дясната раменна става,
за компенсация на които първоинстанционният съд е определил сумата от 30 000лв. и
ищцата не е заявила оплаквания против размера на обезщетението.
Поради влизане в сила на решението в осъдителните му части /до размер на
обезщетението от 15 000лв/, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна
застраховка по риска „Гражданска отговорност”, в рамките на действие на която е
настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия ищец,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания предметът на въззивен контрол се
съсредоточава върху въпросите за наличието или не на принос от страна на пострадалия по
чл.51, ал.2 ЗЗД, евентуално стойностното му изражение спрямо вината на деликвента, както
и началният момент, от който се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Пред първата инстанция е изяснено, че пътното произшествие е настъпило на
25.08.2019г при движение на лек автомобил Дайхатсу, модел Фераза, с рег. № ******** в
посока с.Попови ливади към гр.Гоце Делчев, в който на предна седалка като пътник е
пътувала пострадалата жена. При навлизане в завой със скорост около 31-32 км/ч, лекият
автомобил се плъзга по мантинелата, пада в крайпътния участък, преобръща се по таван, а
след това се установява на лявата си страна. Според вещото лице изготвило комплексната
експертиза, травмите по дясното рамо най-вероятно са получени от първото преобръщане на
автомобила. От заключението също става ясно, че процесният лек автомобил е бил снабден
с предпазни колани на всички седалки, както за водача, така и за пътниците. Механизмът, по
който са получени травмите, е определен като индиректен, при падане върху отдалечена от
тялото и отведена назад в раменната става ръка. Изяснено е, че в конкретния случай се касае
за съчетана травма – изкълчване на раменната става, съчетано със счупване на раменната
2
кост през хирургичната шийка и най-често се получава при инстинктивното отвеждане на
ръката в страни.
Поради силата на удара, по-голямата върху надлъжната ос на горния крайник, са се
получили и други увреждания – изкълчване на дясната раменна става, съчетано със счупване
на дясната мишнична кост и контузия на лявата гривнена става. Именно наличието на
повече от една индиректни травматични увреди при този механизъм на пътния инцидент, е
дало основание вещото лице да приеме, че пострадалата в момента на удара не е била с
предпазен колан. Правилни поради това са изводите на съда за противоправно поведение –
бездействие по отношение на регламентирани правила за безопасност по 137а ЗДвП.
Неправилно, обаче е прието, че между противоправното поведение на пострадалия и
настъпилите вреди е налице пряка причинна връзка. Независимо от нарушението, за да е
налице съпричиняване на вредите, поведението на пострадалия освен противоправно, трябва
да се намира в пряка причинна връзка и обективно да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат /в този смисъл е трайната съдебна практика, като пр. са решение№ 45
по т.д. № 525/2008г, ІІ т.о. на ВКС; решение №159/24.11.2010г по т.д. № 1117/2009г на ІІ т.о.
на ВКС и др./. От заключението на комплексната експертиза в медицинската й част се
установява, че получената от пострадалата фрактура-луксация може да стане по два
механизма – от компресия на главата на хумеруса, т.нар. директен механизъм или
вследствие огъващата сила на ниво шийка на раменна кост, което е т.нар. индиректен
механизъм. Обобщено е, че фрактура - луксация може да се получи и по двата начина
„директен“ и „индиректен“, а с оглед на конкретния механизъм на ПТП -преобръщането на
автомобила, може да се стигне до счупване на крайника както без колан, така и при поставен
предпазен колан, което е обяснено с ниската му ефективност при странични удари. Тези
изводи на експертизата не са оспорени от ищците, ясно и точно са обосновани и по делото
няма други доказателства, които да ги дискредитират. Ниската ефективност на предпазния
колан принципно при странични удари и категоричността на експертите, че при конкретния
механизъм подобна фрактура –луксация би могла да се получи и при поставен колан, заради
свободното движение на тялото към момента на удара, дават основание да се изключи
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите
неблагоприятни последици.
По следващия спорен въпрос за началния момент, от който се дължи обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД,
следва да се посочи следното: При действието на отменения КЗ, при присъждане на
обезщетение по чл. 226 КЗ (отм.) се начисляваше лихва от датата на ПТП и съдебната
практика в тази насока беше константна. Новият кодекс въведе различни правила относно
определянето на началния момент, от който се дължи законната лихва. Съгласно изричната
уредба дадена в чл. 429 от действащия КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение, дължимата от застрахователя в полза на увреденото
лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се
включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от
датата на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
3
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на предявяване на застрахователната претенция в
зависимост коя от двете дати е по-ранна. В случая няма спор, че пострадалият е подал
заявление и предявил претенция за обезщетение на 11.11.2019г и следователно лихва се
дължи от посочената начална дата до окончателното изплащане. Горните изводи не
могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установява
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо
обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. В този смисъл е
становището на ВКС в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС. В същото е прието, че „в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.
429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.“ В
унисон с казаното по-горе е и извода, отразен в мотивите на друго решение на ВКС -
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О., където се сочи, че
независимо от това дали застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за период след
поканата той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не
надхвърлят застрахователната сума. Предвид изложеното, решението следва да се отмени в
частта, в която искането за лихва е отхвърлено за периода от 11.11.2019г-11.02.2020г. и
вместо това се присъди обезщетение за забавено изпълнение върху главниците от
11.11.2019г до окончателното им изплащане.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции по спорните въпроси, решението
в обжалваните му отхвърлителни части ще подлежи на отмяна и вместо това се постанови
ново по същество, с което се присъди в полза на ищцата допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000лв, представляваща разликата между
претендирания и присъден от първата инстанция размер, ведно със законната лихва върху
тях, считато от 11.11.2019г.
При този изход на спора ще е налице основание за изменение на присъдените пред
първата инстанция разноски по правилата на чл.78 и сл. ГПК – на процесуалния
представител адв.М. ще се дължи допълнително сумата от 2386лв, представляваща
разликата между присъдените и дължими разноски в размер на 3366лв с вкл. ДДС.
Присъдените в полза на ответника разноски пред първата инстанция принципно подлежат
на изменение, но в конкретният случай не следва да се редуцират, защото изчислени спрямо
отхвърлителната част на иска /20 000лв/, те възлизат на 1268лв. На осн. чл.78, ал.6 ГПК в
тежест на дружеството – ответник ще следва да се присъди допълнително държавна такса в
размер на 600лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само въззивницата-ищца.
Такива се дължат в случая на процесуалния представител адв. М., защото и пред въззивната
инстанция е била представлявана по чл.38 ал.2 ЗАдв. Предвид обжалваемия материален
интерес /15 000лв/, изхода на спора и предвидените в Наредба № 1/2004г мин.размери,
дължимото възнаграждение се изчислява в размер на 2100лв с вкл. ДДС. Поради това, че
жалбата е подадена от лице, което е освободено от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК,
дължимата държавна такса пред въззивната инстанция от 300лв ще следва да се възложи
също в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.04.2022г по гр.д. № 117/2020г. на Благоевградски окръжен съд в
обжалваната му отхвърлителна част, в която предявения В. Г. К. против ЗД „Бул Инс“АД
главен иск по чл.432 ал.1 КЗ е отхвърлен за сумата от 15 000лв, представляваща разликата
между присъденото от първата инстанция обезщетение от 15 000лв и дължимото от
30 000лв, както и в частта, в която е отхвърлен акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.11.2019г-11.02.2020г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********** да заплати на В. Г. К. ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, ул. Цар Асен, № 1, ет.4 на осн. 432, ал.1 КЗ допълнително
сумата от 15 000лв, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв и дължимото от 30 000лв, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2019г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********** да заплати на адв. Р. М. САК сумите от
2386лв – допълнително възнаграждение пред първата инстанция и 2100лв -възнаграждение
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********** да заплати на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумата
от 600лв, представляваща допълнително дължима държавна такса пред първата инстанция и
300лв – дължима държавна такса пред въззивната инстанция по сметка на ВСС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5