Решение по дело №95/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Т.А.Г. ***, против решение № 37/28.02.2020 г., постановено по АНД № 1564/2019 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2956/2019 г. от 17.10.2019 г. на началник отдел МРР Дунавска към ГДМРР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1624.86 лева, на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС и е постановено отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението - 121 литра етилов алкохол, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно, поради необоснованост и липса на мотиви. Иска се да бъде отменено решението, както и потвърденото с него наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Ответникът, чрез процесуалния си представител твърди, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в установения по чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, тя е основателна.

По делото е установено, че на 19.06.2019 г. в 11:00 ч. служители на ГДМРР посетили недвижим имот, находящ се в с. Ново село, ул.”Тракия” № 8, обл. Видин, за който се твърди, че е собственост на касатора. При извършената от същите физическа проверка на жилищната сграда и прилежащи постройки, в избено помещение били намерени ПВЦ бутилки и ПВЦ бидон, пълни с жълтеникава течност с мирис на ракия, общо 121 литра. След извършено замерване на място със служебен денситометър намерената ракия била иззета. Касаторът не представил писмени документи, касаещи обезпечаването, начисляването или заплащането на дължимия акциз. В дадените от него писмени обяснения в момента на проверката посочил, че ракията е изварявана преди около 20 години от неговия дядо Т. П. З. и от баща му А. Г. Н.(които са починали впоследствие), в лицензиран казан на Селкооп Ново село. Обещал да представи писмени документи след като провери в „архива”.

Въз основа на извършената проверка бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на касатора, като било прието, че същият е извършил нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, изразяващо се в държане на акцизна стока – 121 литра етилов алкохол, без данъчен документ по ЗАДС или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Въз основа на акта ответникът издал атакуваното пред ВРС НП.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел от правна страна, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което го потвърдил, без да обсъди направените възражения и представените писмени доказателства от оспорващия.

След като обсъди изложените в касационната жалба основания, становищата на страните и доказателствата по делото, Административен съд Видин намира, че при постановяване на процесното постановление и на първоинстанционното решение са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които обуславят тяхната отмяна в настоящето производство.

Настоящето производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно (с изключение на случаите на обективна отговорност на търговски дружества и еднолични търговци). Необходимо е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в акта и в НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита. Необходимо е освен това наказващият орган да събере всички възможни доказателства, обосноваващи отговорността на уличеното като нарушител лице. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, административната отговорност е лична.

След като обсъди мотивите, изложени в първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че при издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а ВРС е пропуснал да констатира това в съдебния си акт по повод проверка законосъобразността на процесното постановление.

Видно от АУАН и НП митническите органи са приели, че процесното деяние е осъществено от обективна и субективна страна от касатора, без да са събрани всички възможни доказателства относно спорната между страните фактическа обстановка. От самото начало уличеният като нарушител е направил твърдения относно произхода на откритата акцизна стока, които не са проверени по надлежния ред, в нарушение императивната разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН от ответника. Следва да се отбележи, че в тежест на наказващия орган е да провери съставения акт за обоснованост и правилност, като прецени възраженията на нарушителя и събраните доказателства, като при необходимост следва да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е направил това ответникът е постановил необосновано и незаконосъобразно наказателно постановление. Уличеният като нарушител не е длъжен да доказва благоприятните за него твърдения, достатъчно е да постави под съмнение изложените в АУАН факти. Върху наказващия орган лежи тежестта да обоснове и докаже процесните правно-релевантни факти. При направеното твърдение, че касаторът дори не е знаел за наличието на акцизна стока, произведена и поставена там от други лица, ответникът е следвало да събере доказателства относно наличието на субективния елемент от процесния състав на административно нарушение, а именно, че уличеният е знаел за съществуването на ракията в неговия имот, което би обусловило наличието на вина. Липсата на каквито и да било доказателства за това обстоятелство води до необоснованост на постановеното постановление.

От своя страна съставът на първоинстанционния съд също не е положил усилия за събиране на доказателства на описаните правно-релевантни факти, като не е обсъдил и представените от касатора писмени доказателства относно произхода на ракията – 2 броя производствени листове от 25.06.1997 г. и от 11.10.1997 г., издадени от потребителска кооперация „Възраждане” с. Ново село, обл. Видин, на дядото на касатора Т. З., съответно за 60 и 65 литра ракия с алкохолно съдържание 60%. Представените документи не са оспорени и опровергани по надлежния ред в проведеното първоинстанционно производство от ответника и касаят идентично количество ракия на процесното, като напълно потвърждават изложеното от уличения като нарушител в дадените от него писмени обяснения, в жалбата против НП и в касационната жалба. В това отношение следва да се има предвид, че още от момента на откриване на процесното деяние нарушителят прави идентични по съдържание и непротиворечиви твърдения, които се потвърждават от представените от него писмени доказателства и по никакъв начин не са опровергани от събраните в административно-наказателното производство доказателства, което опровергава извода на ВРС за защитна теза.

Още повече, че по отношение намерената акцизна стока – етилов алкохол, следва да се прилагат съществуващите към момента на създаването й правила, а не създадените впоследствие материално и процесуално правни разпоредби, който въпрос също не е изследван от състава на ВРС.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че в хода на производството не са събрани доказателства и относно собствеността на недвижимия имот, в който е открита ракията. Самият касатор твърди, че се касае за наследствен имот, за който има „делба” с неговата сестра, но такива доказателства изобщо липсват.

Доказателствената тежест за установяване на гореописаните обстоятелства лежи върху наказващия орган, който е следвало да установи всички елементи от състава на нарушението по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС и неговия автор. Впоследствие районният съд е трябвало да провери доколко е доказано процесното деяние, като при необходимост да прояви процесуална активност, евентуално да укаже на съответната страна за кои обстоятелства от значение за изясняване на правния спор не сочи доказателства, като укаже разпределението на доказателствената тежест. Като не е направил това съставът на ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт.

В тази връзка следва да се отбележи факта, че в рамките на административнонаказателното производство изобщо не са подложени на проверка гореописаните обстоятелства както от наказващия орган, така и впоследствие от ВРС.

Непълното доказване е довело до неправилно приложение на материалния закон, като НП е издадено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Недопустимо е наказването на касатора да почива единствено на предположения или на твърденията на самия нарушител.

С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че оплакванията в жалбата са основателни. Атакуваното решение на Районен съд Видин следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано. Следва да бъде отменено и потвърденото от ВРС наказателно постановление, като незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на производството и липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на касатора, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 37/28.02.2020 г., постановено по АНД № 1564/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 2956/2019 г. от 17.10.2019 г. на началник отдел МРР Дунавска към ГДМРР, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2956/2019 г. от 17.10.2019 г. на началник отдел МРР Дунавска към ГДМРР.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.