№ 196
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110147772 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С.
срещу „Кредито“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е заплатил неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 95,64 лв. по сключен между ищеца и ответника договор за
потребителски кредит от разстояние № ********** от 12.06.2023 г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит от разстояние № ********** от 12.06.2023 г.,
кредитодателят „Кредито“ ЕООД се задължава да предостави сума в заем на
кредитополучателя в размер на 400 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 40,10%, при ГПР от 49,19%, срещу задължението на
1
кредитополучателя В. С. да върне в 30-дневен срок след предоставяне на
кредита сума в общ размер от 509,01 лв. Твърди се, че в договора е уговорена
такса за бързо разглеждане в размер на 95,64 лв. Излага подробни
съображения, че договорената неустойка е нищожна поради противоречие на
добрите нрави, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй
като представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита. Въз
основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане в процесния договор за кредит, е нищожна, както и иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен
иск от общо 95,64 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ********** от 12.06.2023 г., ведно със законна лихва
от дата на предявяване на исковата молба – 19.4.2024 г. до окончателно
заплащане на сумата.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като
недопустим, евентуално като неоснователен, а искът за нищожност оспорва –
като недопустим поради липса на правен интерес за завеждането му. Не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
********** от 12.06.2023 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сума
в заем в размер на 400 лв., при договорен лихвен процент от 40,10%, при ГПР
49,19% и уговорена такса за експресно разглеждане – 95,64 лв. и срок за
връщане на кредита от 30 дни, както и не се оспорва, че кредитът е изцяло
върнат на 16.06.2023 г., като на посочената дата ищецът е внесъл по сметка на
ответника сумата от 509,01 лв., с което е погасил изцяло главницата в размер
на 400 лв., договорната лихва в размер на 1,78 лв., както и такса за експресно
разглеждане от 95,64 лв., като също така е надвнесъл сума в размер на 11,59
лв. Твърди, че на 18.04.2024 г. „Кредито“ ООД е върнало на ищеца сумата от
295,28 лв., представляващо надвнесена сума по 5 броя кредити, в това число и
по процесния кредит № **********. Поради това поддържа, че ответникът
доброволно и преди завеждане на делото е върнал всички недължимо
получени суми, поради което искът за връщане на недължимо получени суми
по процесния договор за кредит се явявал неоснователен.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявени са кумулативно обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3, вр. с ал.
4 ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК за установяване спрямо ответника
„Кредито“ ЕООД, че клаузата по договор за потребителски кредит от
разстояние № ********** от 12.06.2023 г. за уговаряне на такса за
експресно разглеждане е нищожна поради противоречие на разпоредбата
на чл.10а ЗПК и противоречие с добрите нрави, съединен с
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск от общо 95,64 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № ********** от 12.06.2023 г., ведно със законна лихва от дата на
предявяване на исковата молба – 19.4.2024 г. до окончателно заплащане
на сумата.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения иск за нищожност на договорна клауза:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, в който е уговорена
посочената клауза за такса за бързо разглеждане, както и посочените
основания за нищожност – противоречие на императивна разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК и противоречие на добрите нрави.
Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените
основания, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна
клауза в потребителски договор – да докаже, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 5 лв., без да
е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума.
С оглед твърденията на ищеца и признанието на предявения иск и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и
3
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото,
следните обстоятелства: наличие на договорно правоотношение между
ищеца В. С. С. и „Кредито“ ЕООД, по договор за потребителски кредит от
разстояние № ********** от 12.06.2023 г., при договорен лихвен процент
от 40,10%, при ГПР 49,19%, включително клауза за такса за експресно
разглеждане в размер на 95,64 лв., както и че ищецът е заплатил на
ответника на 16.06.2023 г. сума в размер на 509,01 лв., включително и
сумата от 95,64 лв. по посочената такса за експресно разглеждане.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като
писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл.183, ал.1 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да завери представените като писмени
доказателства документи или да представи заверен препис, В ПРОТИВЕН
СЛУЧАЙ съдът ще изключи представените документи от доказателствения
материал по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
(като неотносим) и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза (като
ненеобходим и неотносим).
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 145, ал. 1 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да посочи дали оспорва или признава, че
ответникът на 18.04.2024 г. му е заплатил сумата от 295,28 лв. като надвнесена
сума по 5 бр. договори за кредит, включително сумата от 11,59 лв. по
процесния договор № ********** от 12.06.2023 г. и дали ако признава
посоченото плащане, с него кредиторът е погасил част от претендираната в
настоящото производство сума.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 145, ал. 1 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да посочи дали сумата от 11,59 лв., която е
възстановил на длъжника като надплатена по процесния договор №
********** от 12.06.2023 г., представлява плащане на таксата за експресно
разглеждане, а също така дали признава заплатената от ищеца сумата от 95,64
лв. в погашение на задължението за заплащане на такса за експресно
разглеждане за недължима.
УКАЗВА на ищеца до приключване на съдебното дирене да представи
банкова сметка, по която да бъдат заплатени дължимите суми, както и че в
4
случай, че титуляр на представената банкова сметка е адвоката на ищеца или
друго лице, а не ищецът, следва да бъде представено изрично пълномощно в
полза на оправомощеното лице за получаване на сумите от името на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 13,45 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5