Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1
Гр. Нови пазар, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Петина Николова АНД № 195 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от „Голдън фийлд“ ООД, гр. Шумен с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д.срещу Наказателно постановление № 41 от 04.07.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Шумен. В жалбата се излагат твърдения, че обективната действителност не отговаря на описаните в НП фактически положения. Считат, че дружеството не е приемало отпадъци в нарушение на издаденото разрешение. При условията на евентуалност твърди, че е налице маловажен случай, тъй като няма настъпили неблагоприятни последици за околната среда. Моли съдът да установи, че издаденото НП е незаконосъобразно и да го отмени.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Т.поддържа мотивите, изложени в жалбата и моли съда да отмени НП на РИСОВ. Иска присъждане и на деловодните разноски, сторени от жалбоподателя.
За въззиваемата страна РИОСВ гр. Шумен, редовно призована за съдебно заседание, се явява юрк. Г.. Моли съдът да потвърди НП като законосъобразно. Счита, че нарушението е доказано по категоричен начин от материалите по делото. Посочва, че административното нарушение е извършено, както и че АУАН и НП за законосъобразни. Твърди, че е налице неспазване на ограниченията на разрешителното. По посочените причини моли съдът да потвърди НП на Директора на РИОСВ гр. Шумен
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото
наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя се явява основателна
по следните причини:
С
жалбата се атакува Наказателно постановление № 41 от 04.07.2019 г. на
Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУО на
жалбоподателя „Голдън фийлд“ ООД, гр. Шумен е наложена глоба в размер на 2000 лв., за
това, че на 21.03.2019 г. в с. З., общ. К., кариера „*.“, имот № ***, м. „***“,
в качеството си на притежател на отпадъци, дружеството е допуснало
нерегламентирано изгаряне на отпадъци.
Съдът счита, че наказателното постановление не отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН като в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По същество в наказателното постановление е описана фактическа обстановка,
която противоречи на нарушението, за което жалбоподателят е наказан. В
описанието на фактите и обстоятелствата, при които деянието е извършено, става
ясно, че допуснатото нарушение е за приемане на отпадъци от пластмасов произход
– пластмасови опаковки гуми – в
нарушение на издаденото му нарушение. Изрично е записано, че нарушителят е
допуснал извършване на дейности по код R10 (обработване на земнат повърхност, водещо до
подобрения за земеделието или околната сред – запълване, обратен насип), в нарушение на даденото разрешение.
След което е направен изводът, че инертният характер на пластмасовите отпадъци
е довело до тяхното запалване, с което дружеството е допуснало нерегламентирано
изгаряне на отпадъци. В така изложената фактическа обстановка е налице вътрешно
противоречие. Въобще не става ясно какво е нарушението в крайна сметка –
нереглемнтираното приемане и обработване на отпадъци от пластмасов характер или
тяхното изгаряне. При определяне на нарушението се изхожда от това, какво е
било дължимото поведение на дееца и съответно нарушението се състои в поведение
противно на дължимото поведение. Ако дължимото поведение е да се въздържа от
приемане и обработване на отпадъци само от произход, посочен в разрешението, то
нарушението ще се състои в приемане на отпадъци от произход, който не е в
обхвата на разрешението. Ако дължимото поведение е да се въздържа да гори
отпадъци, то нарушението ще се състои в изгарянето на такива. Между приемането
на отпадъци от произход, за който жалбоподателят няма разрешение и тяхното
изгаряне не е задължително да има връзка. Дори самото приемане на такъв отпадък
е самостоятелно нарушение. Отделно от това в описаната от административно
наказващия орган фактическа обстановка се говори за допускане на изгаряне. Този
израз също е вътрешно противоречив, защото допускането предполага небрежност, а
изгаряне е умишлена дейност. Повече от водно е, че законодателят прави разлика
между умишлено изгаряне и допускане на запалване, тъй като е предвидил две
различни нарушения – за този, който изгори нерегламентирано отпадъци (наказание
по чл. 134, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУО) и отделно за този, който допусне
запалване на отпадъци в депо (чл. 138, ал. 1, предл. второ от ЗУО). Това
означава, че законодателят прави разлика между изгаряне и допускане на запалване
– едното е умишлена дейност, а другото е проява на небрежност.
Това противоречие в мотивите на НП прави невъзможно да се разбере за какво
противоправно поведение е наказан жалбоподателя – дали, че е приел отпадъци от
пластмасов произход, дали, че ги е изгорил нерегламентирано или че е допуснал
изгаряне.
Нещо повече, дори и
да се приеме, че този порок засяга не редовността на наказателното
постановление, а само неговата правилност, то дори при доказване на всички
твърди в наказателното постановление факти, наказателното постановление ще се
яви незаконосъобразно като недоказано по простата причина, че никъде няма нито
твърдения, нито доказателства за умишлено изгаряне на отпадъци, докато тъкмо
това е идеята на чл. 29, ал. 2, предл. трето от ЗУО. Там се говори за умишлена
дейност по изгаряне на отпадъци извън разпоредбите на закона и на дадените
разрешения (това означава „нерегламентирано“), а не за допускане да се запалят.
По-горе бе направен анализ как законодателят използва двата различни термина в
закона и след като той е направил тази разлика, то трябва да приемем, че за
него е от значение дали става дума за изгаряне или допускане на запалване. В
нито един момент от административно-наказателното производство не са излагани
твърдения, нито са представяни доказателства, че жалбоподателят умишлено е
изгорил отпадъците от пластмасов произход. Всички доказателства сочат към това,
че отпадъците сами са се запалили, т.е. дори и жалбоподателят да е допуснал
някакво нарушение, то с действията си той е допуснал запалването на отпадъците,
а не ги е изгорил умишлено, което изключва отговорността на по чл. 134, ал. 1,
т. 2, предл. първо от ЗУО.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Жалбоподателят, чрез своят процесуален представител е направил искане за
присъждане на направените по делото разноски. По делото няма обаче представени
доказателства за сторени разноски, поради което и съдът няма какво да присъжда.
Ето защо съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 41 от
04.07.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова